№ 136
гр. Кюстендил, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело №
20241500100427 по описа за 2024 година
Делото е образувано след изпращането му по подсъдност от СГС и има за предмет
разглеждане на исковата молба на К. С. К., с ЕГН **********, с адрес в с.Д., общ.С., ул.***
№**, против *** на Република България, гр.С. бул.„Витоша” №2.
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 400 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от К. неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, по което е бил
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №630/2012г. по описа на РС-Кюстендил,
потвърдена по ВНОХД №454/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 08.09.2022г.,
до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.
Ищецът твърди, че на 15.09.2006г. е привлечен като обвиняем с още 18 лица по ДП
№452/2006г. по описа на РПУ – гр.Петрич за извършено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във
вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Бил внесен обвинителен акт в РС-Петрич, по който
било образувано НОХД №1424/2008г., което било прекратено и върнато на прокуратурата за
отстраняване на процесуални нарушения. На 13.04.2010. отново бил внесен обвинителен акт
в съда, като по образуваното НОХД №597/2010г. по описа на РС-Петрич всички съдии от
състава на съда се отвели и делото било изпратено за разглеждане на РС-Кюстендил, където
било образувано като НОХД №1629/2010г. Производство по делото било прекратено, но
след произнасяне на ВКС същото било възобновено и върнато на КнРС, където продължило
като НОХД №630/2012г. Ищецът сочи, че по това дело били проведени около 44 броя
съдебни заседания и с присъда №15 от 16.03.2018г. същият бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. С решение с №260009/08.09.2022г., постановено
по ВНОХД №454/2018г. по описа на ОС-Кюстендил оправдателната присъда била
потвърдена и производството по делото приключило.
В исковата молба се сочи, че производството по наказателното дело продължило от
2006г. до 2022г. и през цялото време прокуратурата поддържала повдигнатото срещу К.
1
обвинение, по което в крайна сметка след 16 години бил оправдан. Твърди се, че през целия
период ищецът преживял огромен стрес и притеснения. Случващото се станало достояние
на близки, колеги, приятели и съседи на ищеца, който чувал коментари и подмятания за себе
си, от каквито пострадало и детето, и цялото му семейство. При все, че знаел, че е невинен,
К. изпаднал в тежко психическо състояние, чувствал безпътица и безнадеждност, загубил
съня си, както и желание за борба и за живот. Независимо от влязлата в сила оправдателна
присъда, ищецът продължавал да изпитва страх и безпокойство, да преживява отново
случилото се и да се чувства неудобно от околните, които допуска, че може и да не са
разбрали за оправдаването му. Сочи, че през целия период на водене на наказателното
производство ищецът бил принуден да се чувства като престъпник, да усеща промененото
отношение на познатите му спрямо него, които го приемали с недоверие и показвали
съмнения в неговата почтеност. Накърнени били честта и доброто му име; изпаднал в
депресия, чувствал отчаяние, безсилие, тревожност. Тези негативни изживявания, според К.,
са следствие от незаконно повдигнатото от Прокуратурата спрямо него обвинение, което
същата поддържала в продължение на 16 години. К. твърди, че през периода от повдигане на
обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда изживял душевни страдания и
тежко психологическо бреме, чувствал неудобство, безпокойство, несигурност, стрес,
напрежение, тревога, безсилие, негативни емоции, психически страдания, преживял много
безсънни нощи, нравствени терзания, сринато самочувствие, накърнени чест, достойнство,
добро име в обществото и накърнено социално общуване.
В хода на съдебното производство, като факт, имащ значение за изхода на спора и
настъпил след подаване на исковата молба, от страна на ищеца е въведено и твърдение, че на
09.06.2024г. К. получил остър миокарден инфаркт, което увреждане на здравето му счита, че
е настъпило също в резултат на воденото срещу него наказателно производство.
Ищецът счита, че всички претърпени от него душевни и физически болки и
страдания, биха могли да бъдат репарирани посредством заплащане на обезщетение в
размер на 400 000 лева, които именно претендира да бъде осъден ответника да му заплати,
ведно със законната лихва за забава.
Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при СГП,
твърди недопустимост на подадената искова молба, поради неяснота дали се предявява
претенция по чл.2б от ЗОДОВ, каквато ако се предявявала, не отговаряла на условието на
чл.8 ал.2 от ЗОДОВ. По същество се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се,
че посочените в исковата молба вреди не са доказани, както и не е доказано наличието на
причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение. Сочи се, че ответникът
не може да носи отговорност за вреди, които са търпели семейството и близките на ищеца и
се обръща внимание върху факта, че няма данни ищецът да е търпял мерки за процесуална
принуда, което определяло по-нисък интензитет на вредите. Оспорва се твърдението на
ищеца, че наказателното производство е надхвърлило разумния срок и, че са били нарушени
принципите за бърз и справедлив процес, като се поддържа, че продължителността на
наказателния процес касае съдебната фаза на производството. Счита се, че липсват
доказателства за интензивността на наказателното производство и се сочи кои са
обстоятелствата, които следва да бъде преценявани в тази връзка. Възразява се и срещу
размера на претендираната като репарация за неимуществените вреди сума, стояща вън от
принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е понесъл вреди вън от
обичайните при водено наказателно производство, поради което се счита, че претенцията е
изключително завишена и произволно определена. Моли се при определяне на размера на
обезщетението, ако се счете, че такова е дължимо, да се съобразят всички обстоятелства по
делото, както и фактът, че ищецът е бил осъждан. Твърди се, че претенцията за присъждане
на законна лихва за забава, считано от 15.09.2006г. е погасена по давност с изтичането на
тригодишен срок.
2
Претендира се отхвърляне на иска, а евентуално се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, което се иска да бъде
намалено и под минималния размер по Наредба №1/2004г., с оглед практиката на СЕС.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 от
ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Не са спорни между страните, а от приетите по делото документи, съставляващи
част от материалите по воденото ДП №452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич, както и
НОХД №630/2012г. по описа на РС-Кюстендил и ВНОХД №454/2018г. по описа на ОС-
Кюстендил, се установяват фактите и хронологията във връзка с воденото срещу К.
наказателно производство.
С постановление на дознател при ОДП – Благоевград по дознание №452/2006г. по
описа на РПУ – гр.Петрич от датата 14.09.2006г. К. С. К. е бил привлечен като обвиняем и
му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер за това, че
за периода 2002г. – 2004г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата,
в качеството му на длъжностно лице – контрольор на ГС „Кулата, Златарево, Илинден“, е
присвоил около *** лева, собственост на ИА „Пътища“ – София, връчени в това му качество
или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери –
престъпление по чл.202 ал.2 т.1 от НК във вр. с чл.201 от НК. За престъплението, в което е
бил обвинен, се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет
години, с възможност за налагане на кумулативно наказание лишаване от права и
конфискация на част или цялото имущество.
Според данните относно самоличността на К., същият е бил осъждан. Данни за
престъплението, за което е бил осъждан по делото липсват.
Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 7 000 лева, която с
постановление на прокурор от 20.10.2008г. е била отменена.
Неколкократно по отношение на К. в хода на досъдебното производство е била
налагана мярка „забрана за напускане пределите на Р България“ без разрешение на
прокурор, която съответно – неколкократно е била отменявана от съответния съдия.
Досъдебното производство №452/2006г. по описа на РПУ – Петрич, след повдигане
на обвинението спрямо К., е продължило около 2 години, като по внесен обвинителен акт в
РС-Петрич – както срещу ищеца, така и срещу множество други лица, е било образувано
НОХД №1424/2008г. по описа на съда. След неколкократни прекратявания и връщания на
делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство, както и след последвал отвод на всички съдии
от РС-Петрич, делото е било изпратено за разглеждане на РС-Кюстендил, пред който съд е
било образувано като НОХД №1629/2010г. Производството по това дело е било прекратено
и след отмяна на прекратителния акт, делото е подновено като НОХД №630/2012г. по описа
на КнРС.
Съдебното производство пред РС-Кюстендил е продължило шест години;
проведени са били общо 44 съдебни заседания. С присъда №15 от 16.03.2018г. на РС-
Кюстендил по НОХД №630/2012г. К. К. е бил признат за невиновен и оправдан за деянието,
за което е бил обвинен – престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1
от НК.
По повод на подаден протест от РП-Кюстендил, е било образувано ВНОХД
№454/2018г. по описа на КнОС. С решение №260009 от 08.09.2022г. на КнОС
първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Общата продължителност на воденото срещу К.К. наказателно производство от
повдигане на обвинението срещу него до влизане в сила на оправдателната присъда е от
3
порядъка на 16 години.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. К.а и Д.В. се установява, че
след като на К.К. било повдигнато обвинението, същият бил освободен от работа. Останал
без средства за препитание. Имал възможност да отиде при свои близки в И., където да
работи, но периодично налаганите му забрани да напуска пределите на страната създавали
пречка за това.
Установява се още от показанията на тези свидетели, че живеейки в малко населено
място новината за масовата акция на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ -
Кулата и в частност – за повдигнатото обвинение срещу К., бързо се разчула. Случилото се
го променило съществено, както предвид невъзможността да изкарва средства за препитание
на семейството му, така и с оглед чувството на неудобство и срам, което К. изпитвал пред
своите близки, познати и обществото. К. се потиснал, затворил се в себе си, станал
раздразнителен. Настъпилите промени довели до влошаване на отношенията в семейството
на ищеца и през 2015г. той и съпругата му се разделили, като не живеят заедно и
понастоящем.
От представените по делото медицински документи се установява, че на 09.06.2024г.
ищецът получил остър долно-латерален миокарден инфаркт, която наложило
хоспитализацията му за периода от 09.06.2024г. до 12.06.2024г., видно от издадената от
Кардиологично отделение при МБАЛ „Югозападна болница“ ООД – гр.С.. Видно от втора
епикриза от 30.08.2024г., К. е бил приет в същото отделение на болницата в гр.С. на
28.08.2024г. и изписан ан 30.08.2024г., поради оплаквания от стенокардия.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза – заключение с вх.
№1820/14.04.2025г. на в.л. д-р Й. Х., се установява, че ищецът страда от исхемична болест на
сърцето, което е хронично заболяване, което се лекува и поддържа цял живот. Поради
прекарания инфаркт през месец юни 2024г., му е бил поставен стенд на лявата коронарна
артерия. През месец август 2024г., след усложнение на исхемичната болест на сърцето, са
били поставени още два стенда на две други артерии. На фона на тази болест, ищецът страда
от придружаващи сърдечно-съдови заболявания – дислипидемия, което е поддържана
оптимално; артериална хипертония и таласемия – анемичен синдром, който има индиректно
отношение към сърдечната система, поради връзката й с намаленото ниво на хемоглобина,
който пренася кислород до сърцето; застойна сърдечна недостатъчност. Исхемичната болест
на сърцето, нестабилната стенокардия и застойната сърдечна недостатъчност са се проявили
през 2024г., а артериалната хипертония и дислипидемия са с давност от повече от 10 години.
На въпроса дали има връзка между продължителното състояние на стрес и тревожност и
установеното здравословно състояние на ищеца, вещото лице е посочило, че проучвания
показват, че стресът може да увеличи възпалението в тялото, което от своя страна е свързано
с фактори, които могат да навредят на сърцето, като високото кръвно налягане и по-ниския
„добър“ холестерол, както и, че клинични проучвания посочват стреса като основен фактор
за развитие на атероскероза. Според вещото лице, хроничният стрес може да засегне и
сърцето по по-индиректен начин, поради което същото е посочило, че не може да отговори
едностранно дали стресът има връзка със събитията, свързани със здравето на ищеца.
С ЕР №90061 от 05.05.2025г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***“ ЕАД, на ищеца е била
призната 80 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ за срок от 1 година, с
водеща диагноза „остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена“.
При така установените по делото факти, съдът формира извод за частична
основателност на предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
4
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За да бъде изпълнена хипотезата на тази правна норма, следва при условията на
главно, пълно и пряко доказване от ищцовата страна, в производството по безспорен начин
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) по отношение на
ищеца да е било повдигнато обвинение за престъпление и да е било образувано наказателно
производство; 2) ищецът да е бил оправдан по повдигнатото му обвинение (с оглед
характера на наведените в конкретния случай твърдения); 3) ищецът да е претърпял вреди,
имащи неимуществен характер (предвид конкретно твърдените) и 4) да е налице причинна
връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди– последните да са пряка и
непосредствена последица на първото. Отговорността на държавата при наличието на
горните предпоставки е обективна, а липсата или наличието на вина у конкретно
длъжностно лице, е ирелевантна.
Категорично по делото се установи наличието на първите две от горепосочените
предпоставки. По ДП №452/2006г. по описа на РПУ – Петрич на К.К. е било повдигнато
обвинение на 14.09.2006г. за престъпление, квалифицирано от обвинителя, като такова по
чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. След внасяне на делото в съд и
провеждане на инстанционен съдебен контрол, същото е приключило с влязла в сила на
08.09.2022г. оправдателна присъда по повдигнатото на К..
Съдът приема, че по делото бе проведено от страна на ищеца доказване на
твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди.
Образуването на наказателно производство, респективно привличането на едно лице
като обвиняем неминуемо причиняват негативни психически изживявания на лицето,
изразяващи се в обичайните такива – душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от
бъдещото развитие на производството, евентуално признаване на лицето за виновен в
извършване на престъплението с налагане на съответното наказание. Тези вреди се
презумират, като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно
преследване.
От показанията на свидетелите стана ясно, че през хода на цялото наказателно
производство ищецът е бил напрегнат, затворен в себе си, чувствал срам и притеснение.
Тези обстоятелства водят до извод, че ищецът е търпял психичен дискомфорт и същите
съставляват вреди, имащи неимуществен характер.
Към посочените вреди трябва да се добавят и установените да са претърпени такива,
изразяващи се в притеснения от загубата на работа, на източника на постоянни доходи,
който К. е имал, и затрудненията да се реализира професионално.
Безсъмнено, според съда, е наличието на причинно-следствена връзка между
претърпените и посочени по-горе вреди и незаконното обвиняване в извършването на
престъпление.
Не така стои въпросът относно връзката между воденото наказателно производство
и влошаването на здравословното състояние на ищеца. Не се проведе пълно доказване на
твърдението, че претърпеният от ищеца през 2024г. инфаркт е в пряка причинно-следствена
връзка с незаконното обвинение. Вещото лице по назначената експертиза сочи, че
хроничният стрес може да засегне сърцето по индиректен начин, поради което еднозначен
отговор дали стресът има връзка със здравословното състояние на ищеца не може да бъде
даден. За да се приеме за доказано, че претърпеният инфаркт е резултат от действията на
Прокуратурата, това обстоятелство следва да бъде установено по несъмнен начин, а не да
може да се предполага, поради което изискването за проведено доказване не е изпълнено в
5
нужната степен, още повече, че от заключението на вещото лице се установява, че ищецът е
имал други заболявания, които също са фактор, който би могъл да способства влошаването
на здравето на сърцето.
Ответникът възразява относно липсата на каузална връзка между обвиняването и
вредите, релевирайки довод, че тази връзка е опосредена и от дейността на съда.
Претърпените от ищеца вреди са резултат от повдигнатото и поддържано срещу
него от страна на прокуратурата неоснователно обвинение. Каузалната връзка не е била
прекъсната и отговорност не следва да се носи от съда, тъй като по повдигнатото обвинение
няма постановен влязъл в сила осъдителен съдебен акт. И първата, и въззивната съдебни
инстанции са намерили подсъдимия за невиновен и са го оправдали. В този смисъл има
постановена съдебна практика, съдържаща се в решения по чл.290 от ГПК, сред които напр.
решение №300 от 21.10.2011г. на ВКС по гр.д.№213/2011г., III г.о., ГК.
В контекста на изложеното, претенцията, досежно неимуществените вреди отчасти е
доказана по своето основание.
Определянето на паричния еквивалент на дължимата обезвреда е предоставено на
съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД). Настоящият състав, отчитайки всички обстоятелства
във връзка с повдигнатото обвинение (и изложени по-горе, поради което е безпредметно да
се преповтарят), обема и естеството на претърпените неимуществени вреди, засегнали
различни личностни блага, намира, че претендираната с исковата молба сума, целяща да
обезщети К., е изключително завишена.
От една страна следва да се съобразят факторите, допринесли за възникване и
повишаване интензитета на вредите, сред които са голямата продължителност на
производството – 16 години, считано от повдигане на обвинението до влизане в сила на
оправдателната присъда; обстоятелството, че обвинението е било за тежко престъпление,
както и фактът, че негативно е бил засегнат широк спектър от личностни блага.
От друга страна трябва да се отчетат факти, като този, че и двете съдебни инстанции
са постановили оправдателна присъда; ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична
гаранция“, която след по-малко от две години след налагането й е била отменена.
Присъденото парично обезщетение за вредите следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им
- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, нито да води до неоснователно обогатяване на лицето.
Справедливо, разумно и напълно кореспондиращо, според съда, със събраните по
делото доказателства, се явява обезщетение за сума в размер на 40 000 лева. Съдът счита, че
това обезщетение би репарирало понесените от ищеца страдания от психическо, физическо
и морално естество и е адекватно обезщетение за претърпените от него вреди.
За горната сума искът ще бъде уважен и съответно – отхвърлен за разликата над нея
до претендирания размер от 400 000 лева.
Върху присъдената сума се дължи заплащане и на законната лихва, така, както е
поискана – от влизане в сила на оправдателната присъда, който момент бележи началото за
забавата на ответника, т.е. от 08.09.2022г. до окончателното изплащане.
Ответникът е направил възражение за изтекла давност на вземането за заплащане на
законна лихва, считано от 15.09.2006г. Преди всичко, трябва да се посочи, че претенция за
присъждане на лихва за забава с такъв начален момент не е предявена. Вземането за
обезщетения за забава възниква от момента на настъпване на изискуемостта на главното
вземане, който в настоящия случай е 08.09.2022г. и се погасява с изтичането на 3-годишен
давностен срок, който очевидно в настоящиа случай не е изтекъл.
6
Относно разноските:
Направените от ищеца разноски за вещо лице остават за негова сметка, доколкото
касаят претенция за вреди, която съдът намери за недоказана.
На ответника не се дължат разноски, тъй като такива не са сторени.
На ищеца, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., е предоставена безплатна правна
помощ от двама адвокати – адв.Р. Н. и адв.Д. Х. – Н.а, които претендират заплащане на
адвокатско възнаграждение. Ответникът в отговора на исковата молба, е направил
възражение за прекомерност, с искане за определяне на възнаграждение под минималния
размер, посочен в Наредба №1/2004г.
По отношение на дължимото се за оказаната на ищеца безплатна правна помощ
възнаграждение, съдът намира следното:
Несъмнено, страната, провела успешно претенцията си, има право да иска
заплащане на направените за тази защита разноски, включително и при ползването на
безплатна правна помощ. Подобно искане адв.Р. Н. е заявил своевременно. Въпреки че чл.36
ал.2 изр.2 от ЗАдв. препраща към размерите, определени съобразно Наредба №1 от
09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, безспорно съдебната практика налага,
че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от
защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата
и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.
По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в сочената Наредба размери на
адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-
438/22г., с което е прието, че чл.101, §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 от ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища, по силата на чл.633 от ГПК, поради което
цитираното следва да бъде съобразено и от настоящия състав, като се приеме, че
предвидените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, макар след измененията
да не представляват задължителен минимум, не са обвързващи за съда, а могат да служат
единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското
възнаграждение. Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на
такова на по-ниска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото
(чл.78 ал.5 от ГПК). В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК на ВКС, за да прецени
основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение,
настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.
В конкретния случай, съдът съобразява, че действията на процесуалния
представител на ищеца, в хода на развилото се първоинстанционно производство се
изразяват в подаването на исковата молба, иницииране събирането на доказателства и
явяване в четири съдебни заседания. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
като по подлежащите на разглеждане въпроси има изобилна и константната съдебна
практика. Съобразявайки посоченото, съдът достига до извода, че адвокатско
възнаграждение, определено според размера, посочен в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.,
което би възлязло на 3 850 лева, се явява прекомерно спрямо правната и фактическа
сложност на делото и съобразно процесуалните усилия на адвоката, положени за защита
интересите на ищеца, и намира, че справедливият и обоснован размер на адвокатско
възнаграждение е сумата от 2 000 лева, която следва да се присъди на адв.Р. Н. за оказаната
7
безплатна правна помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** на Република България, гр.С. бул*** да заплати на К. С. К., с ЕГН
**********, с адрес в с.Д., общ.С., ул.*** №**, сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпените от К. неимуществени вреди – душевни
болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, по което е бил
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №630/2012г. по описа на РС-Кюстендил,
потвърдена по ВНОХД №454/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
08.09.2022г., до окончателното изплащане, като иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 40000 лева до претендираните 400 000 лева,
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка IBAN: *********, в
„Банка ***“ АД, с титуляр Р. И. Н..
ОСЪЖДА *** на Република България, гр.С. бул*** да заплати на адв.Р. И. Н. от
АК-Благоевград, с личен адвокатски номер ***, със служебен адрес в гр.С., ул.***, сума в
размер на 2 000 лева (две хиляди лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната на К. С. К. безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва или протестира с въззивна жалба или въззивен
протест пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването му в препис
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
8