№ 216
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110156794 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
“ФИРМА” АД, ЕИК ****, срещу Г. В. А., ЕГН **********, с която по реда на
чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 24 918,13 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ...../05.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2023 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане и сумата 933,38 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 07.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски
кредит № ...../05.10.2018 г. “ФИРМА” АД е предоставило на ответника кредит
в размер на 40 000 лева, който ответникът се задължил да върне, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на договора. Ищецът твърди, че
ответникът е усвоил заемната сума в размер на 40 000 лева по разплащателна
сметка, разкрита на негово име при ищеца. Сочи, че съгласно чл. 9 от
договора, при просрочие на вноските и при предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи лихва за забава, равна на законната лихва за
забава. Поддържа, че по силата на чл. 8 от договора погасителните вноски са с
падеж до 21 число на съответния месец, като размерът на месечната вноска е
посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Твърди,
че крайният срок за погасяване на задължението е 05.10.2028 г. Поддържа, че
съгласно чл. 4 от договора за кредит, погасителните вноски за издължаване на
кредита, включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна
дата от съответния месец, посочена в погасителния план, връчен на ответника.
Навежда твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
1
договора за кредит, като не е заплатил на ищеца всички месечни вноски,
включващи лихва и главница, лихви и такси, с размер и падеж съгласно
погасителния план. Твърди още, че ответникът не е заплатил на банката и
дължимите по договора лихви (неустойки) за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава съгласно чл. 9 от
договора. Поддържа, че на основание чл. 14 от договора, поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска с падеж 05.07.2019 г., съгласно
погасителния план, ищецът е обявил предсрочната изискуемост на кредита без
да се прекратява действието на договора, за което ответникът бил уведомен с
покана, връчена на 01.02.2023 г. В случай, че съдът счете поканата за
ненадлежно връчена, то с исковата молба уведомява ответника, че счита
кредита за предсрочно изискуем. Претендира разноски както за настоящото
производство, така и за производството по ч.гр.д. № 13634/2023 г. по описа на
СРС, 176 състав.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответника Г. В. А., чрез назначения особен представител адв. В. И., САК, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че клаузите за
начисляване на договорна лихва са нищожни, тъй като се явяват
неравноправни, доколкото банката самостоятелно и едностранно може да
промени годишния лихвен процент. Твърди, че приложената към договора за
кредит методология за определяне на референтен лихвен процент по
потребителски кредит не съдържа ясно и разбираемо за средния потребител
описание на начина, по който ще се формира новият базов лихвен процент.
Доколкото определянето на базовия лихвен процент е въз основа на
посочената методика, определена от самия кредитодател, то счита, че е
очевидно, че същата е предварително и едностранно формулирана от
кредитора преди сключване на договора за кредит. С оглед на изложеното
счита, че клаузите са предварително наложени и не са индивидуално
уговорени. Поддържа, че едностранната промяна на ... води до възможността
банката едностранно да промени/актуализира размера на договорната лихва,
съответно и дължимата погасителна вноска, като едностранно наложи нов
променен погасителен план. Доколкото новият размер на ... не може да бъде
предвиден от кредитополучателя, счита клаузите за неравноправни и на това
основание за нищожни. Твърди да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в договора не е спазено изискването за посочване на
действителния размер на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита.
Поддържа, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, в
случая – 8,01%, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира той и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 3, ал.
11, т. 2 от договора за кредит, ответникът е приел да бъде застрахован по
групов застрахователен договор за застраховка “.....” по потребителски
кредити, като в погасителния план към договора е посочена застрахователна
сума в размер на 23,71 лева на месец, за срока на договора. Счита, че
2
посочената сума представлява разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на ГПР, но предвид бланкетното посочване на
размера на ГПР в договора, не е възможно да се прецени дали това е сторено.
Навежда твърдения, че процесният договор, посочвайки единствено общ
размер на ГПР, не отговаря на изискванията на ЗПК. Поддържа, че доколкото
договорът накърнява съществени права на потребителя, то същият е
недействителен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
С Разпореждане № 39147 от 27.03.2023 г., постановено по ч.гр.д.
13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, е отхвърлено заявление с вх. №
71978/15.03.2023 г., подадено от “ФИРМА” АД, ЕИК ****, срещу Г. В. А.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за вземания, произтичащи от Договор за потребителски
кредит № ..... от 05.10.2018 г. Срещу разпореждането е подадена частна жалба
с вх. № 94927/05.04.2023 г. от заявителя “ФИРМА” АД.
С Определение № 9227 от 31.07.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. №
5367/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-Е, е отменено Разпореждане № 39147 от
27.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. 13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав,
в частта, с която е отхвърлено заявлението на “ФИРМА” АД за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу Г. В. А. за следните суми, представляващи
задължения по Договор за потребителски кредит № ..... от 05.10.2018 г., а
именно: над 24 918,13 лв. до 37 945,70 лв. /за сумата 13 027,57 лв./ - главница,
заедно със законната лихва от 15.03.2023 г. до погасяване, 5 810,15 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 01.02.2023 г., 142,02 лв. –
мораторна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 12.03.2020 г., 109 лв. – такса за
периода от 08.07.2019 г. до 29.01.2021 г., 105,60 лв. – разноски, сторени за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като вместо това е поставено да
се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист в полза на “ФИРМА” АД, ЕИК ****, срещу Г. В. А., ЕГН
**********, за следните суми, представляващи задължения по Договор за
потребителски кредит № ...../05.10.2018 г., а именно: 13 027,57 лв. –
подлежаща на връщане заета сума по 45 вноски с падежи от 05.07.2019 г. до
05.03.2023 г., заедно със законната лихва от 15.03.2023 г. до погасяване; 5
810,15 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 01.02.2023 г.;
142,02 лв. - мораторна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 12.03.2020 г.; 109
лв. – такса за периода от 08.07.2019 г. до 29.01.2021 г.; 105,60 лв . - разноски,
сторени за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и за 1 624,90
лв. – разноски по заповедното производство и 191,94 лв. – разноски по
частната жалба. В останалата част частната жалба срещу Разпореждане №
39147 от 27.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 13634/2023 г. по описа на
3
СРС, 176 състав, е оставена без уважение, като делото е върнато на СРС за
издаване на заповед и продължаване на процесуалните действия.
За посочените суми е издадена Заповед № 27183 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.09.2023 г.
по ч.гр.д. 13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, и изпълнителен лист въз
основа на нея от същата дата.
С Разпореждане № 112105 от 12.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.
13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, съдът е указал на основание чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за
вземането си за сумите над: 13 027,57 лв., представляваща дължима за
връщане заета сума по 45 вноски с падежи от 05.07.2019 г. до 05.03.2023 г. по
договор за потребителски кредит № ...../05.10.2018 г., ведно със законната
лихва за период от 15.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5 810,15
лв., представляваща договорна лихва за период от 05.07.2019 г. до 01.02.2023
г., сумата 142,02 лв., представляваща мораторна лихва за период от 05.07.2019
г. до 12.03.2020 г., сумата 109,00 лв., представляваща такса за период от
08.07.2019 г. до 29.01.2021 г., сумата 105,60 лв., представляваща друго
допълнително вземане за период от 12.10.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата 1
624,90 лв. – разноски в заповедното производство и 191,94 лв. – разноски по
частната жалба, до пълните им заявени размери по заявление с вх. №
71978/15.03.2023 г., за разликата от които суми е било отказано издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за
потребителски кредит № ...../05.10.2018 г., който отговаря на изискванията на
чл. 9 до чл. 14 ЗПК; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е
усвоил сумата по отпуснатият договор за кредит; уговорения начин за
връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за
връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на
сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване
на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; вземанията да бъдат
установени и по размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.
От събраните по делото писмени доказателства, също така и от
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че на 05.10.2018
г. е сключен Договор за потребителски кредит № ..... между „ФИРМА”АД от
една страна и Г. В. А. от друга, по силата на който дружеството е отпуснало на
кредитополучателя кредит в размер на 40 000 лева. Съгласно чл.2, ал.3, е
уговорено банката да извърши следните парични преводи от сметката на
4
кредитополучателя, с цел предсрочно погасяване на задължения на
кредитополучателя (включващи лихви, главници, дължими такси и други
разходи) към следите кредитни и/или финансови институции: 1 000 лева по
сметка с IBAN: ... ...... ... с титуляр „.....“, с цел предсрочно погасяване на
задължения по договор .....; 2 160,27 лева по сметка с IBAN: ..... .... .... с
титуляр „....“, с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за
потребителски кредит“, 1 038,12 лева по сметка с IBAN: .... ..... .... с титуляр
„....., с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски
кредит; 1 523,70 лева по сметка с IBAN: ..... .... .. с титуляр „...“, с цел
предсрочно погасяване на задължения по договор за кредитна карта; 32 500
лева по сметка с IBAN: ... ...... .... с титуляр Г. В. А. в .... с цел предсрочно
погасяване на задължения.
Съгласно погасителния план към договора, кредитът се погасява на 120
месечни вноски, в размер на 454,85 лева и платими 5-то число на месеца,
включваща главница и лихва, с първата вноска с падеж 05.11.2018 г., а
последната - 05.10.2028 г. Общата дължима от кредитополучателя е 57 381,68
лева, при уговорен годишен процент на разходите – 8,01 %. Съгласно чл. 3, ал.
1, за усвоения кредит се дължи лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4,200%. За
референтен лихвен процент се ползва ... на „ФИРМА" АД за необезпечен
кредити, в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период.
Към датата на първоначалното определяне на годишния лихвен процент по
кредита се използва последно публикуваната на интернет страницата на
Банката стойност на ... за необезпечени кредити в лева в размер на 1,150%.
Към дата на сключване на договора лихвеният процент по кредита е в размер
на 4,350% (= 4,200% + 1,150%).
С исковата молба ищецът изрично е заявил, че с получаването на препис
от исковата молба, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Препис от
исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника на 16.05.2024 г.
Съдът намира, че отправеното до особен представител уведомление за
обявяване на кредит за предсрочно изискуем е редовно и прави задължението
по кредита изискуемо. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.
№ 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК както и в Решение № 60240 от
16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 893/2021 г., IV г. о., ГК, в което се приема се,
че ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл. 422
от ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и
същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то
моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на
преписа от ответника по иска. В решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г., II т.о. на ВКС също е прието, че исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
5
изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Освен предходното, следва да бъде посочено, че особения представител
може да извършва всички процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК и може да
прави всички възражения от името на ответника. След като това е така, той
може валидно да приема и всички изявления и твърдения, направени от
ищцовата страна и адресирани до ответника. Следователно връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици (в този смисъл е и решение № 198/18.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 193/2018 г. на ВКС).
По гореизложените съображения настоящият съд приема, че е налице
редовно уведомяване от ищеца за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
От приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, и представените
по делото писмени доказателства се установява, че сумата, предмет на
договора в размер на 40 000 лева, е получена от кредитополучателя на
05.10.2018 г. по банков път, като по този начин кредитът е изцяло усвоен.
Експертът е посочил още, че ответникът е погасил изцяло 8 (осем) месечни
вноски с падежи от 05.11.2018 г. до 05.06.2019 г. и частично възнаградителна
лихва по вноската с падеж 05.07.2019 г. и застраховката с тази вноска, като
общата стойност на платените суми по заема е в размер на 4112,23 лева.
Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК (15.03.2023 г.), дължимите суми от ответника са общо в размер на 52
404,51 лева, от които 37 699,81 лева - главница, в т.ч. падежирала главница - 11
041,32 лева и непадежирала главница - 26 658,49 лева, 12 729,85 лева -
възнаградителна лихва от 05.09.2019 г. до 04.03.2023 г. и 1 974,85 лева - лихва
за забава върху просрочената главница за периода от 05.07.2019 г. до
14.03.2023 г. С определение № 9227/31.07.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №
5367/2023г. на IV-Е възз състав, СГС е приел, че непогасената главница,
определена на база представения погасителен план, възлиза на 13 027,57 лева,
за която сума е и разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Така посоченият размер от 13 027,57 лева на падежирала
стойност на вноски по кредита се ползва със съла на пресъдено нещо за
настоящата инстанция в рамките на разглеждания спор, поради което следва
да бъде зачетена.
Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството
„потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите
на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
6
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.
7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност и
когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г.
по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без
от страните да е наведен такъв довод.
В случая съдът намира, че договорът е сключен в изискуемата от чл. 9
ЗПК писмена форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл.
11 ЗПК, като в договора се съдържат всички изискуеми от закона елементи.
Уговорената между страните в чл. 3 от договора възнаградителна (договорна)
лихва не е нищожна на посочените от ответника основания. Съдът намира, че
така договореният размер на договорната лихва и ГПР не е прекомерен и не
противоречи на добрите нрави и на закона. Уговорения размер на договорната
лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК
императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, поради което уговорената в процесния случай
договорна лихва е в съответствие с изискванията на закона. Клаузите относно
основното съдържание на договора съдържат ясна воля на страните и
конкретен фиксиран размер на лихвата и ГПР, като потребителят се е съгласил
със същите при подписването на договора.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че по делото
се установява наличието на всички правопораждащи претендираните
вземания юридически факти. Настоящото производство е предявено за сумата
24 918,13 лева, представляваща непадежирала главница по Договор за
потребителски кредит № ...../05.10.2018 г. към момента подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предвид установения от съдебно-
счетоводната експертиза размер на непадежиралата главница - 26 658,51 лева,
и с оглед на диспозитивното начало, искът за главница се явява основателен и
следва да се уважи за пълния предявен размер от 24 918,13 лева, ведно със
законна лихва от 15.03.2023 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане.
7
Дължимата обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г. до 07.03.2023 г.
върху падежиралата главница, определено от съда съгласно чл. 162 ГПК е в
размер на 4262,49 лева. Предвид принципа на диспозитивно начало искът
следва да се уважи за пълния предявен размер от 933,38 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, на когото следва да бъде присъдена сума в общ размер на
5096,36 лева разноски в исковото производство, от които 1034,60 лева
държавна такса, 400,00 лева възнаграждение за особен представител, 400,00
лева депозит за вещо лице и 3261,74 лева адвокатско възнаграждение, както и
сумата 2188,50 лева разноски в заповедното производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., да заплати на
„ФИРМА” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., на
основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 24 918,13 лева (двадесет и
четири хиляди девестотин и осемнадесет лева и 13 ст.), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ...../05.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2023 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното
изплащане и сумата 933,38 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 14.05.2020 г. до 07.03.2023 г.
ОСЪЖДА Г. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., да заплати на
„ФИРМА” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5096,36 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство, както и сумата от 2188,50 лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д №
13634/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8