ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3660
Пазарджик, 27.09.2024 г.
Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ЕВА ПЕЛОВА |
като разгледа докладваното от съдията Ева Пелова административно дело № 628/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С. М. И., срещу Решение № 1012-12-110#1/17.05.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2113-12-2307#2/19.03.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО.
На 28.08.2024г. и 19.09.2024г. в съда постъпват молби от С. М. И., с искане да му бъде предоставена правна помощ.
Видно от приложените декларация за материално и гражданско състояние жалбоподателят получава годишен доход от 320 лева, не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност, не е семеен, притежава недвижим имот и лек автомобил произведен 1994г., не извършва търговска дейност, не притежава дялове и акции в търговски дружества, няма данни парични влогове, няма данни за осигуряване по трудови, извънтрудови или служебни правоотношения, за самоосигуряване, като собственик или съдружник в дружество.
При анализ на фактите и обстоятелствата, обективирани в декларацията и представените писмени доказателства, настоящия съдебен състав приема, че са налице предпоставките по чл.23 ал.2 от ЗПП, а именно: жалбоподателят не разполага със средства за заплащане на адвокатски хонорар, желае да се представлява от адвокат-пълномощник в съдебния процес и интересите на правосъдието изискват това.
Съгласно чл.56 от Конституцията на Република България всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Съгласно чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. в сила за Република България от 7 септември 1992 г.) „Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти“. Минималното адвокатско възнаграждение, което следва да заплати жалбоподателят за процесуално представителство по настоящото дело възлиза в размер на 1000 лева, определен на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, с каквито средства очевидно жалбоподателя не разполага, предвид декларирания минимален годишен доход. При анализ и на останалите предпоставки по чл.23 ал.2 от ЗПП, съдът приема, че подадената молба е основателна и следва да бъде уважена, ведно с произтичащите от закона правни последици.
Предвид изложеното, и на основание чл. 25, ал.1, вр. чл.21, т.2 от ЗПП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА предоставянето на правна помощ на С. М. И. за осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело до окончателното му приключване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Адвокатска колегия – гр. Пазарджик за определяне на адвокат от националния регистър за правна помощ, който бъде уведомен за датата и часа на съдебното заседание.
УВЕДОМЯВА С. М. И. на основание чл.27, ал.1 от ЗПП, че е длъжен да съобщи незабавно на съда, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които е основал искането си за предоставянето на помощта.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
| Съдия: | |