Р Е Ш Е Н И Е
№1142
гр.Перник,
24.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Божура Антонова, разгледа гражданско дело № 5797 по описа за 2018 г. и взе предвид
следното:
Предмет
на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник”
АД обективно съединени искове за установяване, че Д.М.И. дължи на ищеца от
сумата 4186,49лв. представляваща главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г.-31.07.2017г. за
недвижим имот, находящ се в ***, както и сумата от 1095,50лв. –законна лихва за
забава върху месечните плащания изтекла за периода от 08.07.2014г.-
26.02.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 4186,49лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК –
19.03.2018г. за които е издадена ЗИПЗ по
ч.гр.д.1799/2018г.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му от съда по реда на чл.47 ГПК особен представител дава становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди, че липсва облигационно правоотношение между страните.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираното вземане.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът се представлява от особен представител,
който оспорва предявения иск.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот.
По делото като писмено
доказателство е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №81, том
III,
рег. № 2669, дело № 346/2016г. видно от който ответникът Д.И. и съпругата му
Албена Илиева продават на 04.10.2016г. процесния имот-съпружеска имуществена
общност на трето лице.
Обстоятелството, че Д.М.И. и А. С.
И. са съпрузи се потвърждава от Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и
деца изх. № 19/ГРД -3960 от 14.06.2019г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза с от заключението по която се установява размера на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от
изравнителните сметки, като сочи, че за абонат №********** Д.М.И. в периода
от 01.05.2014г.
до 31.07.2017г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се
в *** е в размер на 4186,49лв., обезщетение за забава на месечните плащания в размер на 1095,50лв., изтекла в периода от 08.07.2014г.
до 26.02.2018г. Вещото лице е посочило, че не е
констатирало извършени плащания на претендираните от ищеца вземания.
Вещото
лице изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че ищцовото
дружежство е подавало ежемесечно за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди
е идентична с отразената в изравнителните сметки. Липсва информация за
депозирани възражения срещу изготвените изравнителни сметки. Вещото лице сочи, че топломерът е преминал през задължителните
метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и показанията му са
достоверни. Вещото лице посочва, че за
процесния период в сградата СЕС разпределението на топлинната енергия е
осъществявано от „Нелбо инженеринг“ ЕООД. Размерът на задължението за процесния
период за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетните
периоди, изравняването по отчетни периоди за целия процесен период съгласно
изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските
за дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността
на доставената през исковия период топлоенергия вещото лице е определило
в размер 4186,49лв.
Съдът кредитира
заключенията и по двете допуснати експертизи, като компетентно и задълбочено
изготвени и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на
настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по
ч.гр.д. 1799/2019г. Налице е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК,
като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал.
4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен
по следните съображения:
За
уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на
топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на
топлинна енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто
предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна
енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129
от Закона за
енергетиката.
Преценката
относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна
енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на
Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за
страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка
на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150
от Закона за
енергетиката.
По
делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл.
150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по
взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия,
осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия
страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" - „Топлофикация
Перник“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" - потребител за битови
нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ
според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Като
доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът
е представил Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №81, том III,
рег. № 2669, дело № 346/2016г., съгласно който ответникът
е притежавал право на собственост върху процесни имот до 04.10.2016г. Това съдът счита за достатъчно доказателство за
установяване качеството клиент/ потребител на топлинна енергия на ответника по
смисъла на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ
и дължи на ищеца заплащане на стойността на доставената такава. Ответникът носи
отговорност за цялото задължение за периода от 01.05.2014г. до 04.10.2016г.,
предвид характера на имота – съпружеска
имуществена общност.
Съгласно
чл. 153, ал.
1 от ЗЕ
клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3
от ЗЕ.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно
чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с
изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи.
Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
главницата от се дължи обезщетение за
забава за периода 08.07.2014г.
до 26.02.2018г., което е в размер на 1095,50лв.
Ответникът е възразил, че претендираната
сума е погасена по давност. По силата на чл. 111, б.
"в" ЗЗД
с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Несъмнено задължението за заплащане на топлинна
енергия представлява периодично плащане и се погасява с изтичане на тригодишна
давност. Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение прекъсва
давността и следва тригодишния период да се счита три години преди подаването
на това заявление. Заявлението е подадено на 19.03.2018 г., т.е., погасено по
давност е всяко задължението преди 19.03.2015 г., която попада в периода
погасен по давност.
Предвид горното съдът приема, че
ответникът дължи заплащане на сумата от 2823,09лв за периода от 01.02.2015г. до
01.09.2016г., ведно със лихва за забава в размер на 668,37 за периода от
07.04.2015г. до 09.11.2016г.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.М.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от
2823,09 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за
периода от 01.02.2015г. до
01.09.2016г., както и сумата от 668,37 лева,
представляваща обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 07.04.2015г. до
09.11.2016г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.03.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 4186,49 лева за периода от 01.05.2014
г. до 31.01.2015г. и за периода 01.11.2016г. до 31.07.2017г., и до пълния претендиран размер на
обезщетението за забава от 1095.50лв. и
за периода
от 09.07.2014 г. до
07.03.2015г., КАТО погасени по давност, неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА
Д.М.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 453.45 лв. – разноски за исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Д.М.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 102.88 лв. – разноски за заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
След влизане на решението в сила, частно
гражданско дело № 1799/2018 г. по описа
на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: