Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 347                             30.01.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 18617 по описа за 2018 година.

 

Предявеният иск намира основание в чл.74, ал.1 ЗЧСИ.

Ищецът „Поликсения -1932“ ЕООД твърди, че срещу него било образувано изпълнително дело по издаден изпълнителен лист относно заплащане на разноски в полза на Пловдивския районен съд. Въпреки че бил изпълнил задължението си преди издаването на изпълнителния лист, било образувано дело първоначално при  **********, а в последствие - при ответника ********.  Поддържа се, че във връзка с второто изпълнително дело той е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Твърди, че заплатил сумата към районен съд още през 2014г., което не било взето предвид, въпреки че съдебния изпълнител бил уведомен. Поради това от ищеца била събрана сума и наложени запори. Твърди се, че действията на съдебния изпълнител са били незаконосъобразни и са причинили вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокат по изпълнителното производство, което не би следвало да се развие. Искът първоначално е предявен за сумата 247 лв., като след заявен в съдебно заседание на 17.06.2019г. частичен отказ от иска, висящността на спора е запазена за горепосочените 300 лв.

Ответникът *************************** отрича да е налице незаконосъобразно поведение. Твърди, че направените от страната разноски не са във връзка с незаконосъобразни действия на ***, тъй като самият ищец неизпълнявайки в определения срок задължението си, е станал причина да бъде започнато срещу него изпълнителното производство. Поддържа, че разноските по изпълнителното производство при положение, че то е прекратено, следва да се поемат от взискателя, а не от ***, тъй като ответникът веднага след като узнал от представени доказателства, че е налице плащане преди издаване на изпълнителния лист, е върнал събраната сума на длъжника. Освен това ответникът отрича, че е платено посоченото в договора, представен от ищеца, адвокатско възнаграждение. Счита, че същият е съставен с оглед на настоящия процес и че няма достоверна дата. Счита иска за неоснователен.

Третото лице помагач не взема становище по иска.

Съдът намери за установено следното:

Срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 10.12.2014г. по гр.д. № 1780/2012г. по описа на Пловдивския районен съд относно сумите 50лв. заплатено от бюджета възнаграждение за съдебна експертиза и сумата 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист / лист 11/. Установява се, че посредством банков превод осъществен на 11.11.2014г. задълженото лице е превело по сметката на Пловдивския районен съд, сумата 150 лв. с която са били заплатени присъдените с решението по гр.д. № 1780/2012г. държавна такса от 100 лв. и 50 лв. представляващи разноските за експертиза, относно които е бил издаден посочения по-горе изпълнителен лист / лист 17 и 19/.

След издаването на изпълнителният лист той е бил изпратен на НАП, което е видно от представеното писмо на агенцията от 09.04.2015г., с което от съда е била изискана информация относно постъпили по сметката му плащания /лист 13/. В последствие листът е бил върнат от НАП и изпратен за събиране на ******************, при който било образувано **********. / лист 108 и 111/. На ищеца била изпратена призовка за доброволно изпълнение, която била връчена на 25.03.2016г. С молба от 05.05.2016г. дружеството подало до съдебния изпълнител молба с приложени към нея доказателства относно заплащането на сумата предмет на изпълнението и искане за прекратяване на производството съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК / лист 115, 16 и 17/. С писмо от 11.05.2016г. съдебният изпълнител е изпратил на ПРС копие от молбата на длъжника за становище, като видно от представените по делото документи, такова становище не е постъпило.

На основание на заповед от 21.08.2018г. на Министъра на правосъдието служебният архив на ************, чиито правомощия са били прекратени, е бил предаден на настоящия ответник  /лист 91/. Върху сметките на дружеството по новообразуваното **************************** бил наложен запор по на банкови сметки и събрана сумата 247 лв. /лист 55-66/. С молба от 29.10.2018г. дружеството ищец е поискало от ответния *** да му възстанови събраната сума, като се е позовал на извършеното преди образуване на **************** плащане на задължението за което вече са били представени доказателства / лист 81/. Съдебният изпълнител е изискал сведения от съда, който е потвърдил плащането с писмо от 01.06.2015г. / лист 84- 84/. След това ответникът е възстановил на ищеца събраната сума, като последното обстоятелство е безспорно.

Установява се, че дружеството ищец е било представлявано по изпълнителното дело с адв. К.Г., съгласно приложеното пълномощно / лист 82/. Съгласно приложения в настоящото производство договор за правна помощ от 26.10.2018г. за представителството ищецът е заплатил на адвоката хонорар в размер на 300 лв. / лист 25/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.74, ал.1 ЗЧСИ ************* отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ***, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на *** и причинна връзка / в този смисъл - Решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2009 г., IV г. о., ГК/.

Установи се по настоящото дело, че задължението относно което е издаден изпълнителният лист е било заплатено от ищеца на преди издаване на изпълнителният лист и образуване на изпълнителното дело 11.11.2014г. Длъжникът по изпълнението е уведомил ********* още на 05.05.2016г., относно извършеното плащане.

Съобразно чл.433, ал.1 т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Доказателствата за наличието на тези предпоставки са били налице по делото образувано от **********, още преди производството да бъде служебно прехвърлено към настоящия ответник. От това може да се приеме, че предприетите от *********** действия по събиране на вземането са били лишени от основание, тъй като производството по делото е подлежало на прекратяване, предвид погасяване на дълга, преди образуване на изпълнителното дело. Страната ищец не би направила разноски за адвокатско представителство по изпълнителното дело, ако ответникът своевременно беше проучил възложеното му дело и съобразил първоначалната молба на взискателя позоваваща се на чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Предвид това следва да се приеме, че е налице пряка причинна връзка между действията на съдебния изпълнител и осъществените от ищеца разноски по заплащане на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Предвид това съдът намира за неоснователни доводите на ответника за липса на причинна връзка между поведението му и настъпилите вреди.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен за поддържания след оттеглянето размер от 300 лева, поради което следва да бъде уважен.

По разноските :

Съдът намира, че при определяне на разноските следва да вземе предвид както изхода на делото, така и постановеното частично прекратяване на производството поради отказ от иска. С оглед горното разноски следва да се присъдят както в полза на ищеца, така и в полза на ответника.

В случая обаче не става дума да два обективно съединени иска, както твърди представителя на ответника, за един иск с който се претендира едно обезщетение.  Предвид това, разноските следва да се определят пропорционално на частта от иска, която е уважена – респективно относно която производството е било прекратено.

Основателно е възражението на ищеца относно прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение. Както бе споменато в случая не става дума за два отделни иска, а и материалният интерес по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение се определя с оглед сбора от цените на отделните искове. С оглед цената на иска минималното възнаграждение е 300 лева, като то следва да бъде взето предвид при определяне на дължимите от ищеца разноски.

Предвид така изложеното ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 192,50 лв., а ищецът на ответника – 135 лв.

            Мотивиран така, съдът    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ************************, рег. № ***,  с адрес гр. ******************* да заплати на „Поликсения – 1932“ ЕООД ЕИК ********* със съдебен адрес:***, адв. К.Г., на осн. чл.74, ал.1 ЗЧСИ, сумата 300 лв. /триста лева/ обезщетение за вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законната лихва, считано от 17.10.2018г.

 

ОСЪЖДА ************** да заплати на „Поликсения – 1932“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 192,50 лв. /сто деветдесет и два лева и 50 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Поликсения – 1932“ ЕООД да заплати на **************, на осн. чл.78, ал.4 ГПК, сумата 135 лв. /сто тридесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД