Р Е Ш Е Н И Е
№
154
гр. Габрово, 25.11.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет
и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 251 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ Искова молба с вх. № СДА-01-1042 от 5.07.2017 г., подадена от А.
Ц. П. ***, с ЕГН: **********,***, в качеството й на ответник. Стойността на
предявения иск е 100 000 лв. /неимуществени вреди/.
Фактическото основание на иска се изразява в
следното:
Претенцията на П. почива на негово оплакване от
неправомерни действия и бездействия на административен орган /кмет/ и служители
на Столична община, реализирани във връзка с това, че ищецът, като технолог на
паметник „1300 години България“ в заключителния му етап обжалвал двукратно
решения на Софийския градски съвет, с които колективният орган е решил
паметникът да бъде съборен. Двете си жалби той изпратил до СГС чрез клета на
Столична община, но до днес не е получил отговор по тях. Изпращането им е
станало по пощата и с обратни разписки, копия от които той представя като приложения
към исковата си молба. От това бездействие и последвалото го разрушаване на
паметника за ищеца настъпили негативни последици – причинени неимуществени
вреди и тормоз.
Първата си жалба П. адресира до СГС, като я
подава чрез кмета на Столична община. Тя е получена от кмета на общината на
17.07.2012 г., видно от известието за нейната доставка. Втората жалба е
изпратена отново чрез общината до СГС, получена от кмета на общината на
29.12.2014 г.
С Решение № 182 от 19.12.2017 г. Административен
съд Габрово е отхвърлил така предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Това съдебно решение е оспорено пред ВАС, който
със свое Решение № 12043 от 27.08.2019 г., постановено по адм. д. № 3104 от
2018 г. на трето отделение го е отменил и е върнал делото за ново разглеждане и
произнасяне от друг състав на съда. Мотивите му за това са, че АСГ е приел, че
е сезиран с иск за претърпени морални щети и тормоз в размер на 100 000 лв.,
настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност на Столична
община, като е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, отразило се
съществено на крайния резултат. Разгледал е иска единствено и само от гледна
точка на наличието или липсата на незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие във връзка с премахването на паметника „1 300 години
България“, но видно от твърденията на ищеца в исковата молба, той намира, че е
увреден от бездействията на кмета на Столична община във връзка с изпратени
чрез него жалби до СГС, касаещи оспорване на решенията на Софийския градски
съвет за събаряне на паметника. П. е индивидуализирал тези жалби чрез писмата с
обратни разписки, които е изпратил до съда чрез общината и приложил по делото.
Същите са цитирани по-горе и в настоящия съдебен акт. Оплакването на ищеца е,
че именно с тези бездействия са скрили оплакванията му от съдебната власт и те
са попречили на съдебните органи да се запознаят с истината. С неизпращането на
жалбите му до СГС Столична община е нарушила закона, препятствайки достъпа на
жалбоподателя до съд, пред който той е искал и се е надявал да изложи тезата си
относно собствеността на паметника, неговата художествена и историческа
стойност и функционалната му значимост така, че той да бъде съхранен, а не
разрушен. Тези оплаквания не са били разгледани от съда.
С оглед на гореизложеното ГАС намира, че настоящото производство е
допустимо за разглеждане по настоящия ред, поради което следва да се произнесе
по основателността на исковата претенция.
По депозираната искова молба ответникът е приложил писмен отговор от
23.10.2019 г., в който оспорва същата. Намира, че дори да е налице неправомерно
поведение от страна на служители на Столична община, то същото, като факт, не е
достатъчно, за да породи имуществена отговорност на основание чл. 1 от ЗОДОВ,
тъй като ищецът не е доказал наличие на конкретни причинени му вреди, нито
причинно-следствена връзка между тях и неправомерното поведение на
административни органи и/или длъжностни лица на общината. Също така в случай,
че се претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен
административен акт, то същият следва да е или отменен преди подаването на
иска, или с исковата молба да се предяви едновременно такава претенция, като и
двете предпоставки в случая не са налице. В отговора ответникът е направил
особено искане – да бъдат разгледани процесните жалби на П. от 16.07.2012 г. и
от 22.12.2014 г. в хода на настоящото производство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и
поддържа депозираната искова молба.
Ответната страна не изпраща процесуален представител.
За Окръжна прокуратура Габрово се явява прокурор Шикова, която намира, че
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С Определение № 620 от 20.09.2019 г. съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, като освен с предходно даваните неколкократно от страна
на съда указания по адм. д. № 197 от 2017 г. на АСГ по настоящем с този съдебен
акт съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да конкретизира в какво точно
се изразяват твърдените от него вреди, да докаже тяхното настъпване и
причинно-следствената връзка между тях и незаконосъобразно поведение на
административни органи и/или служители при ответната страна.
Накратко фактологията по случая се изразява в следното:
На 16.07.2012 г. ищецът изпраща жалба до Софийски градски съд чрез кмета
„на София г-жа Йорданка Фандъкова“, получена от адресата на следващия ден,
видно от приложеното известие за доставка. С нея той оспорва „решение на кмета
да разруши паметника „1300 години България“, като същевременно жалбоподателят
моли и за спиране на изпълнението на този акт.
На 22.12.2014 г. П. отново изпраща жалба до СГС чрез кмета на София,
получена от адресата на 29.12.2014 г., видно от приложеното известие за
доставка, с която оспорва решение на Столичен общински съвет, взето на
18.12.2014 г. за премахване на същия паметник.
По делото е приложено Решение № 842 от 18.12.2014 г. на Столичен общински
съвет, с което се предвижда възстановяване на архитектурно-художествен синтез
„1300 години България“ на историческото му място в парка на НДК, като се
извърши демонтаж и преместване на същия.
Против това Решение № 842 от 18.12.2014 г. на Столичен общински съвет е
била подадена жалба, във връзка с която е образувано адм. д. № 399 от 2015 г.,
която е оставена без разглеждане като недопустима с Определение № 2260 от
28.04.2015 г. на АССГ.С Определение № 322 от 12.01.2016 г. на ВАС, осмо
отделение, този съдебен акт е оставен в сила. Делото е било образувано по жалба
на други лица, не на настоящия ищец.
Със Заповед № РД-20-86 от 30.12.2015 г. на Директор дирекция „Общински
строителен контрол“ при Столична община е разпоредено демонтирането и
преместването на художествените скулптурни елементи на паметника и е определен
срок за това, но тази заповед не е отменена като незаконосъобразна, нито са
установени незаконосъобразни действия по принудителното й изпълнение. С
Определение № 3924 от 13.06.2017 г. на АС- София град е оставена без
разглеждане такава претенция. Оставена е без разглеждане и жалба срещу действия
на органа по изпълнението на Решение № 842 от 18.12.2014 г. на Столичен
общински съвет за премахването на монумент „1300 години България“. Определението е потвърдено с Определение №
11823 от 9.10.2017 г. на ВАС, трето отделение.
По делото е приложена Епикриза № 722 от 4.08.2017 г., от която е видно, че
ищецът е постъпил на лечение в болнично заведение с диагноза „мозъчна контузия
вдясно челно“. Няма доказателства, че така проведеното лечение е в каквато и да
било връзка с горепосочените два броя жалби, с тяхното непрепращане до СГС и
неразглеждането им. Още повече, че лечението е наложено от контузия, рана и
загуба на съзнание, получени при падане, както е отразено в анамнезата. Самият
ищец така и до края на съдебното дирене не посочва какви конкретни вреди за
него са произлезли от незаконосъобразно поведение на административни органи и
служители от състава на администрацията на ответната страна.
По делото няма спор, че горепосочени две жалби, подадени от ищеца П. до
СГС, не са били препратени до съда. АСГ е дал указания в тази насока с
посоченото по-горе свое Определение № 620 от 20.09.2019 г. на ответната страна,
като тя е представила такива доказателства, с оглед на което съдът приема, че
жалбите не са препратени на техния адресат. АСГ не може в рамките на настоящото
производство да ги разгледа, въпреки направеното от ответника особено искане в
тази насока, тъй като те не са част от настоящия правен спор. Ищецът не търси
обезщетение за вреди, които са му причинени от издадени актове от кмета на
Столична община или от Общински съвет, против които е подал тези жалби, а от
самото поведение на общинските длъжностни лица, които не са ги препратили до
съда. Не ответникът, а ищецът определя рамките на спора, като в исковата си
молба конкретизира от какъв акт, действие или бездействие на административен
орган той е претърпял вреди. В случая П. изрично е посочил, че „завежда
настоящия иск за действия и бездействия на Столична Община…“.
Тази позиция се приема и от ВАС в Решение № 12043 от 27.08.2019 г.,
постановено по адм. д. № 3104 от 2018 г. на трето отделение – „Това е
същинското оплакване на ищеца, че с бездействието си да препрати жалбите му до
СГС, кметът на Столична община е нарушил закона, препятствайки достъпа на
жалбоподателя до съд, пред който той е искал и се е надявал да изложи тезата си
относно собствеността на паметника „1300 години България“, неговата художествена
и историческа стойност и функционалната му значимост, така че той да бъде
съхранен, а не разрушен.“.
Когато се търси обезщетение като последица от вреди, причинени от
незаконосъобразен административен акт, то този акт следва да е бил отменен към
датата на завеждането на исковата претенция или искът да се предяви от ищеца
заедно с оспорването на административния акт най-късно до първото по делото
о.с.з., съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 и 2 от АПК. По адм. д. № 197 от 2017
г. на АСГ такова конкретно оспорване П. не е направил. Алтернативно настоящият
съдебен състав приема, че така подадените жалби са недопустими за разглеждане
кумулативно с иска в настоящия процес, тъй като са подадени от лице без правен
интерес, поради което АСГ не може да ги разгледа по същество в рамките на
настоящото исково административно производство. По отношение на първата жалба,
тази от 16.07.2012 г., не може да се установи дали и какъв административен акт изобщо
оспорва ищецът П..*** бил длъжен да препрати жалбите до техния адресат, който
обаче не е АСГ, нито АССГ, а СГС, и като не е сторил това той, безспорно, е
осъществил противоправно бездействие, но ищецът не е доказал от това за него да
са произлезли каквито и да било вреди, въпреки дадените му в тази насока
изрични указания. Не се установяват причинени му вреди и от неправомерно
изпълнение на Решението на Общинския съвет от 18.12.2014 г. или от друг
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице от състава на Столична община, свързани с премахване на
паметника. При демонтирането му дори не се установява осъществяването на
неправомерно поведение от страна на длъжностни лица и административни органи на
общината. Дори и да е налице незаконосъобразно поведение от страна на
администрацията, това не е достатъчно условие, което би могло да обоснове иск
от вида на процесния, поради липсата на доказан вредоносен ефект от това
поведение.
От гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото не се
доказа извършване на неправомерни действия и/или бездействия на длъжностни лица
от състава на ответника, които да са причинили конкретни вреди на ищеца, вкл.
неимуществени такива, нито издаване на незаконосъобразен административен акт, в
последствие отменен като незаконосъобразен или прогласен за нищожен, на
административни органи или служители при Областна администрация Габрово, довели
до такъв увреждащ резултат. Ищецът не е доказал причинени му имуществени или неимуществени
вреди от така посоченото от него действие /събаряне на паметник/ или бездействие
/непрепращане на жалбите му в СГС/, въпреки дадените му изрични указания в тази
насока, а тези вреди не могат да бъдат предполагаеми. Не е налице и специална
правна норма, която да ги презумира. По тази причина е безсмислено и да се
обследва наличието на третата предпоставка за реализиране на имуществена
отговорност на държавата – причинна връзка между увреждащо поведение и
причинени вреди, след като последните не се установяват като налични.
С оглед на така изложеното исковата молба се явява недоказана, поради което
е и неоснователна, поради което искът следва да се отхвърли изцяло.
В свой Отговор на искова молба от 21.10.2019 г. ответната
страна е поискала присъждане на разноски, а именно - юрисконсултско възнаграждение. По отношение на този въпрос
обаче ВАС има специална установена съдебна практика, според която при искове с
материално правно основание ЗОДОВ, независимо от техния изход, юрисконсултско
възнаграждение не се дължи. Така, напр.: „Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи.“ - Решение № 13781 от 16.10.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 1011/2018 г., III о. „…липсата на изрично предвиждане на отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при частично или пълно отхвърляне на
иска /исковете му означава, че такова не се дължи.“ - Решение № 13066 от 3.10.2019
г. на ВАС по адм. д. № 3373/2018 г., III о. „Независимо от изхода на спора на
ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 143 АПК. Те не предвиждат заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска.“ - Решение № 11811 от 9.08.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 12966/2018 г., III о.; Решение № 11472 от 26.07.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 14631/2017 г., III о.; и
др. С оглед на така цитираната съдебна практика и на така посоченото по-горе
специално нормативно основание, което не предвижда присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът следва да остави искането на ответната страна за
присъждане на разноски от този вид без уважение.
Въз основа на така изложеното и на горепосочените нормативни основания
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения с вх. № СДА-01-1042/5.07.2017
г. иск на А.Ц.П. ***, ЕГН: **********,*** претенция за 100 000.00 лв.
неимуществени вреди от неправомерни действия и бездействия на административни
органи и длъжностни лица при същата, като недоказан и неоснователен.
Преписи от Решението да се изпратят на страните в едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен
срок чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/