РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. В**, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО НПК С УЧАСТИЕ НА
ГР. СЪДИИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АН* М. П**
Членове:СВ** Ж. СТ**
Н** Д. Н**
при участието на секретаря Н** ЦВ. К**
като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно гражданско дело №
20211300500306 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от Министъра на земеделието и храните против
Решение № 144/ 15.11. 2019 г. по гр. д. № 16/ 15г. по описа на РС Б**, в частта, в която е уважено
възражението на ответника с правно основание чл.72, ал.1 и 72,ал.3 от ЗЗД и ищеца в
първоинстанциовнното производство е осъден да заплати на „П* П**“ ЕООД сумата от 604 684,
18 лева , както и е признал право на задържане върху същия до заплащане на тази стойност. В
жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а също
така, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който излага
съображения за нейната неоснователност.
Против първоинстанционното решение е подадена жалба и от „П* П**“ ЕООД. Предмет на
тази въззивна жалба е решението , в частта , в която е прието за установено , че собственик на
имота е МЗХГ и в частта , в която ответното дружество е осъдено да предаде владението на имот
147016 на МЗХГ.
В срок против тази въззивна жалба е постъпил отговор, в който се поддържа, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Видинският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
1
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него, разгледани по
същество се явяват неоснователни.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на
закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл.
272 от ГПК, като се има предвид и следното:
На 26.02.2009г. е бил сключен договор № 1/2009г. м/у между директора на ОДЗ В* като
пълномощник на Министъра на Земеделието и храните и Л* А* П* за покупко - продажба на пет
недвижими имота, представляващи земи-стопански дворове на организации по § 12 и § 29 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, вписан в службата по вписвания при РС Б* на 20.03.2009 г. в това число и имот №
147011, представляващ стопански двор с площ 23376 кв. м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Гюргич.,
обл. Видин.
Л* А. П* е разделила имот № 147011 на няколко имота в т. число и имот № 147016 от 3
881 кв.м. в местността „С*. Д*” в землището на с. Г*, общ. Р*, обл. В*. По силата на Нотариален
акт за покупко - продажба № 200 от 04.12.2009 г., том IV, per. № 2860, дело № 701 на Нотариус
Росица Кръстева, вписан в Службата по вписвания при БРС, имот № 147016 от 3 881 кв.м., е
продаден от Л* А* П* на ответника „П* П*” ЕООД.
С решение № 43/06.02.2015г. по гр.д. № 77/2014г. на ОС М*, потвърдено с Решение №
540/08.03.2017г. по в.гр.д. № 5057/2015г. на САС и влязло в законна сила на 12.12.2017г. е признат
за нищожен на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона договор от 26.02.2009 г. за
покупко-продажба на недвижими имоти, частна държавна собственост, с който Министърът на
земеделието и храните, представляван от инж. Н* Ц* Т*, директор на ОД “З*” - В* прехвърля на
Л* А* П* правото на собственост върху недвижим имот №147011, представляващ стопански двор
с площ 23376 кв.м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Гю*., обл. В* който впоследствие е разделен, и от
който е образуван и процесния такъв - Имот № 147016 от 3 881 кв.м.
Не е спорно между страните обстоятелството, че ответника владее процесния недвижим
имот. От заключенията на в. лице Г. Г* и Р.К*, както и от показанията на св. Д. Н* се установява,
че ответното дружество е изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули,
инвертори, КТП с трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други ел.
приспособления за присъединяване към елекроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Р* Б*” АД.
Правилно е прието от първоинстанционния съд , че договорът за покупко-продажба от
26.02.2009г., с който е прехвърлен на Л. А. П* имот № 147011 представляващ стопански двор от
23376 кв.м. в земл. на с. Г*., обл. В*, част от който е и проценият недв. имот - № 147016 с площ от
3 881 кв.м. е обявен за нищожен с Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС - М*. Това
решение е потвърдено с решение № 540 от 08.03.2017 г. на САС по в.гр.д. № 5057 по описа на
същия съд за 2015 г. С оппределение от 12.12.2017 г. ВКС по гр.д. № 3248 /2017 г. не е допуснал
касационно обжалване на решението на Апелативен съд С* и решението на МОС е влязло в
законна сила на 12.12.2017 г.
Един от спорните по делото въпроси е принадлежността на правото на собственост на
държавата върху имот № 147011, предмет на договора за покупко-продажба от 26.02.2009г., част
от който е и проценият недв. имот - № 147016, чиято недействителност е обявена с Решение от
06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС - М*.
Правилно са установени от БРС, предпоставките за основателност на иска с правно
основание чл. 108 ЗС, а именно: че ищеца е собственик на недвижимия имот, че ответника владее
имота и липсва правно основание за това владение. С оглед събрания в хода на производството
доказателствен материал, решаващият съд е приел, че ищеца е доказал основателността на
предявения ревандикационен иск. На първо място, безспорно е доказано, че ищеца - МЗХ е
2
собственик на спорния имот. Сделката, материализирана с Договор № 1/ 26.02.009 г. за покупко -
продажба на недвижими имоти, по силата на който Директора на ОД „Земделие” - гр. В*, като
пълномощник на Министъра на Земеделието и храните, е прехвърлил на Л* А* П* правото на
собственост върху имот № 147011, от който впоследствие е образуван и процесния такъв - №
147016, е обявена за нищожна по силата на Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/ 2014 г. на ОС -
М*, влязло в сила на 12.12.2017 г. Поради обявената нищожност, сделката не е породила правни
последици, респективно правото на собственост не е надлежно прехвърлено на купувача по
договора Л* П*, а от тук - последната не е могла да прехвърли надлежно правото на собственост
на ответника. И тъй като сделката не е породила вещнотранслантивния ефект, имота е останал в
патримониума на ищеца.
Неоснователни са възраженията на ответника-въззивник в настоящото производство,
досежно правото на собственост върху имота. Правилно районният съд е зачел силата на влезлия в
сила съдебен акт на ОС М* и силата на пресъдено нещо. По въпросът за собствеността върху
процесния недвижим имот е налице влязъл в сила съдебен акт - Решение от 06.02.2015 г. по гр.д.
№ 77/ 2014 г. на ОС - Монтана, влязло взаконна сила на 12.12.2017 г. По смисъла на същото,
сделката сключена между ищеца и купувача по Договор № 1/ 2009 г. - Л* П* е обявена за
нищожна. Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република Б* Поради това, съдът е
длъжен да зачете последиците от постановеното с горецитираното решение. Налице е сила на
присъдено нещо, поради което и недопустимо е в настоящия процес, съдът да пререшава въпроса,
който вече е решен с влязъл в сила съдебен акт. Поради това, съдът приема, че ищеца е собственик
на спорния имот, поради което и този въпрос не следва да бъде пререшаван.
Неоснователно е и възражението на ответника, че петитума на исковата молба е
некоректно формулиран, тъй като се претендира предаване на владение на реална част от Имот №
147011, която реална част всъщност съставлява имот № 147016 в землището на с. Г*, общ. Р*, обл.
В*съдът намира, че горното не съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127
ГПК. Ясен и индивидуализиран е имота, предмет на спора. В обстоятелствената част на исковата
молба имота е индивидуализиран като номер, площ, местност, граници и съседи. Поради това,
съдът приема, че имота за който е предявен ревандикационния иск е конкретно индивидуализиран
и не съществува никаква неяснота досежно предмета на делото.
В обжалвания съдебен акт правилно е прието, че тъй като Решението, с което е прогласена
нищожността на Договор № 1/ 26.02.2009 г. от което ищеца черпи права, не е вписано, предявения
ревандикационен иск, се явява неоснователен. Дори и съдебното решение, което е изпратено
служебно на съда от ОС - М* /л. 77/, да не е вписано, то няма действие по отношение на ответника.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК, по арг. от
чл. 115, ал. 4 ЗС, влезлите в сила решения по дела, по които е вписана . исковата молба, също
подлежат на вписване, а дори и невписани, тези решения обвързват страните със силата на
присъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва
след вписването.
Към приетото от БРС следва сда се добави, че в случая страната като участник в процеса е
обвързана от решението според разпоредбите и на чл.298 ГПК. Позоваването й на чл.115 е
неоснователно , тъй като тя не е трето неучастващо по делото лице, а страна спрямо която се
простира силата на пресъдено нещо.
Доказана в процеса е и втората комулативна предпоставка на чл. 108 ЗС - че ответника
владее имота и то без правно основание. По делото са събрани безспорни доказателства, че в
имота, от страна на ответника е била изградена Фотоволтаична ЕЦ, респективно - ответника е
установил е фактическа власт върху имот № 147016 в землището на с. Г*, общ. Р*, обл. Видин и
владее същия. Нещо повече - ответника признава, че владее имота, предвид изграденото в него
съоръжение. Владението обаче е без наличие на правно основание, тъй като се установи, че
ответника не е придобил правото на собственост върху недвижимия имот, нито пък владее имота
3
на каквото и да било друго правно основание.
Не е спорно по делото, че ответникът „П* П*“ ЕООД е във владение на процесния имот.
Същият го владее без правно основание и дължи предаване на владението на неговия собственик-
Държавата. Предявеният ревандикационен иск е основателен и правилно е уважен от
първоинстанционния съд, чието решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото
доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
По възражението с пр. осн. чл. 72 cm. 1 ЗС и с пр. осн. чл. 72, ал.З ЗС
Чрез Нотариален акт за покупко - продажба № 200 от 04.12.2009 г„ том IV, рег. № 2860,
дело № 701 на Нотариус Р* К*, вписан в Службата по вписвания при PC - Б*, имот № 147016 от 3
881 кв.м., е продаден от Л* Ан* П** на ответника „П*П*” ЕООД. От всички събрани в хода на
производството доказателства, безспорно се установява, че ответника е изградил в имота ФВЕЦ -
„Г* 4”, състояща се от: трайно прикрепени към земята с помощта на навити в земята на дълбочина
от 1.40 м. спираловидни метални колове; стоманено - алуминиеви конструкции, върху които
трайно са прикрепени фотоволтаични панели и инвертори; Фотоволтаични панели - 616 бр., всеки
с мощност 230 вата; инвертори - 11 броя, всеки от тях с мощност 12 киловата; Комплексен
трафопост КТП с трансформатор ТМХ 160/ 20/ 40 киловата, който КТП е трайно прикрепен към
земята с помощта на бетонови основи и фундамент, положен на дълбочина 1.20 м. в земята;
положени в земята на дълбочина 1.20 м. силови и контролни кабели, както и други
електротехнически съоръжения /главно разпределително табли - ГРТ, разпределителни табла и
др./ за присъединяване на произведената ел. енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ
Р* Б*”.
От изготвените съдебно - техническа и допълнителни съдебно - технически експертизи на
вещото лице Румен Кънчев - икономист по строителство и икономист - счетоводител, се
установява, че извършените от ответника подобрения в имота, са на стойност 609 863.69 лв.
Вещото лице е посочило, че в инвентарната книга на „ПИ Пауър” ЕООД, ФВЕЦ - „Георгич 4”, е
заведена като дълготраен актив на стойност 610 251.55 лв., към 13.10.2010 г.
Съдът приема, че ответника е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл. 70, ал. 1
ЗС. Законовата разпоредба постановява, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Ответникът е добросъвестен
владелец, тъй като при придобиването на имота по силата на Нотариален акт за покупко -
продажба № 200 от 04.12.2009 г„ том IV, рег. № 2860, дело № 701 на Нотариус Р* К*, не е знаел,
че праводателя му Л* А* П* не е собственик на процесния имот. И тъй като ответното дружество
притежава качеството на добросъвестен владелец, то има основание да се позове на разпоредбата
на чл. 72 ал. 1 ЗС - да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения.
Видно от заключението на вещото лице Р* К*, увеличението на стойността на процесния
имот е с 604 684.18 лв. От общия размер на направените подобрения 610 000 лв., е приспадната
стойността на имот № 147016, а именно 5 315.82 лв., както е пояснило и вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание на 11.07.2019 г. /л. 220 от делото/.
Подобренията са такива промени в недвижимия имот, които водят до увеличаване на
неговата стойност и които не могат да бъдат премахнати без съществено да го увредят.
Подобрение на един имот е налице, когато в него са вложени труд, средства и материали, които
водят до увеличаване на неговата стойност. Извършените „полезни разноски” в случая водят до
подобряване на функционалните качества на имота и повишаване на неговата стойност.
4
Съдът приема, че всички части на изградената ФВЕЦ представляват подобрения, които не
могат да бъдат отделени без да се разруши тяхната цялост. Видно от допълнително заключение на
съдебно - техническата експертиза от 17.10.2019 г., изготвено от вещо лице - Р* К*, извършеното
подобрение в имота, представлаващо ФВЕЦ представлява сложно техническо съоръжение и
премахването на който и да е от компонентите му, в това число и на фотоволтаичните панели, ще
доведе до невъзможността съоръжението да бъде използвано по предназначение, тъй като
детайлите са трайно прикрепени към земята. Вещото лице е дало заключение, че при евентуалното
премахване на фотоволтаичните панели, същите ще бъдат повредени, като освен това ще бъде
увреден и терена, върху който е изградена централата. Вещото лице е дало заключение, че в
случай на премахване и на спираловидно навитите колове, същите ще бъдат негодни за употреба,
тъй като при премахването им биха били увредени. Стоманено - алуминиевата конструкция, върху
която са монтирани фотоволтаичните панели, е захваната посредством навити метални колове,
поставени на дълбочина 1.40 м., трайно вкопани в земята. Изразено е становище, че изграденият
комплексен трансформаторен пост, е също трайно прикрепен към земята с бетонови основи
вкопани на дълбочина 1.20 м., като бетоновите му основи са изградени на място, по традиционен
метод за монолитно строителство, включващо направата на изкоп, кофраж, полагане на арматура и
отливане на бетон. Силовите кабели също са положени в земен изкоп с дълбочина 1.20 м.
Според заключението на вещото лице Р* К*, стойността на извършените подобрения в
имота, е 610 000 лв. От тях следва да бъде приспадната пазарната стойност на имот № 147016,
която е в размер на 5 315.82 лв., или стойността с която се е увеличила стойността на имота, е
разликата между тези две стойности, или съответно - 604 684.18 лв. Поради това, съдът намира, че
възражението с правно основание чл. 72 ал.1 ЗС, е основателно и доказано за сумата от 604 684.18
лв., и следва да бъде уважено в този размер, като за разликата до претендирания размер 610 000
лв., следва да се отхвърли.
Безспорно е установено по делото, че изградената в имот № 147016, ФВЕЦ „Г* - 4”,
представлява законно строителство по смисъла на всички законови изисквания. Поради това, така
изградената ФВЕЦ не попада в хипотезата на т. II - 7. от Постановление 6/ 27.12.1974 г. по гр.д. №
9/ 1974 г. на Пленума на ВС. Така изграденото съоръжение представлява законно строителство, не
подлежи на премахване, поради което и на добросъвестния владелец, следва да бъде заплатено
обезщетение за направените подобрения.
Предвид уважаването на възражението с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, основателно се
явява и акцесорното потестативно право на задържане на имота по чл. 72, ал. 3 ЗС, до заплащането
на обезщетението за направените подобрения. Ответникът има право да задържи имота, докато
ищеца не му заплати направените разходи за извършените в имота подобрения.
Неоснователни са възраженията на ответниците по иска във въззивната жалба. Ответника
„П* П*“ЕООД счита, че Държавата няма самостоятелни прававърху имота, нито е собственик,
тъй като имотът бил собственост на друго лице, а Държавата не се легитимирала със съставен акт
за държавна собственост. В горната насока са и възраженията на ответника, който съотнася
липсата според него на доказателства за правото на собственост на Държавата към процесуалната
допустимост на исковете. Наличието на доказателства за активната материалноправна
легитимация на Държавата в случая е въпрос по същество на спора, а не по допустимостта на
исковете. Изследването на съществуването на претендираното от ищеца материално право е
предметът на предявените искове, поради което и неговото наличие или липса обуславя
основателност или неоснователност на исковете и не касае тяхната допустимост.
Неоснователно е и възражението за нередовност на исковата молба поради неясно посочен
ищец по делото. Липсва съмнение от начина на формулиране, че ищец е БЪЛГАРСКАТА
ДЪРЖАВА, която извършва процесуалните действия по подаване на исковата молба и тези в хода
на производството по делото чрез МИНИСТЪРА на ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ.
Последният действа в качеството на процесуален представител на ДЪРЖАВАТА по силата на
5
чл.24 ал.12 от ЗСПЗЗ. Според цитираната разпоредба по дела, които се отнасят до земи от
държавния поземлен фонд, Държавата като страна се представлява пред съда от М. на ЗХ /сега М
на З.Х.Г./,т.е. МИНИСТЪРЪТ действа като представител на Държавата и от нейно име претендира
защита на нейни материални права. В случая очевидно МИНИСТЪРЪТ не действа като
представляващ МЗХГ. Няма и съмнение, че Държавата, а не Министъра на ЗХГ като
самостоятелно ЮЛ е посочен ищец по делото.
За по-голяма прецизност, следва да се отбележи,че с Определение № 177 от 07.12.2020 г. по
въззивно гражданско дело № 280 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - В*, делото е върнато на РС -
Б*, за преценка изпълнението на процедура по чл. 247 ГПК - поправка на очевидна фактическа
грешка. В мотивите на Определението си, въззивния съд е посочил, че исковата молба е
депозирана от адв. Д* К*от САК, като довереник на Министъра на земеделието и храните - гр. С*.
Сочи се, че предвид обстоятелствата изложени в Исковата молба, Министърът на земеделието,
храните и горите /наименованието понастоящем/, законосъобразно е действал като представител
на Държавата, съгласно чл. 31, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 12, ал. 12 ЗСПЗЗ. БРС е провел процедура
по реда на чл. 247 ГПК и е допуснал поправка в посочения по-горе смисъл.
Исковете на Държавата не са лишени от правен интерес, както считат ответниците.
Безспорно е осъществено оспорване на правото на ищеца върху процесния имот от ответниците
преди подаване на исковата молба. Л.А.П* се е снабдила през 2009 г. с нотариален акт за
собственост върху имота, като впоследствие е осъществила и фактическии правни действия по
отношение на процесния имот - подала заявление за разрешаване изработване на ПУП-ПЗ за
процесния ПИ с промяна предназначението на имота от земеделска земя в имот за застрояване,
имотът е отразен последователно като собствен в кадастралния регистър. Освен това правото на
собственост на Държавата е оспорено изрично и в хода на производството по настоящото дело с
отговорите на исковата молба, депозирани от ответника. При констатираното оспорване чрез
фактически и правни действия на претендираните от ищеца права очевидно за Държавата-ищец е
налице правен интерес от предприемане съдебна защита на правото й на собственост.
С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски не следва да се присъждат на страните, същите следва
да останат , както са напревени от тях.
Воден от изложеното, ВОС на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 144/ 15.11. 2019 г. по гр. д. № 16/ 15г. по описа на РС
Белоградчик.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6