Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
3 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С Определение №1688 от 08.06.2010 година, постановено в закрито съдебно заседание по ГР.Д.№446 по описа за 2010 година на Горнооряховски районен съд, е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовност на исковата молба. Постъпила е частна жалба от ищцовата страна против прекратителното определение. Моли да бъде отменено. Излага доводи и съображения. Не е постъпил отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК. Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея, и като разгледа и прецени приложените по делото документи, намира частната жалба за процесуално допустима и основателна. По процесуалната допустим¯ст на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, и е спазен визираният в чл.275, ал.1 от ГПК срок. По основателността на частната жалба. За да прекрати производството по делото съдът е приел, че не са отстранени в указания срок посочени нередовности на исковата молба - ищецът да представи доказателства за внесена дължима ДТ в размер на 50 лв. Поради което съдът е приложил разпоредбите на чл.129, ал.4 от ГПК във вр. с чл.129, ал.3 от ГПК и е прекратил производството по делото. Въззивният съд счита, че обжалваният акт е постановен при неправилно прилагане на материални и процесуални норми. За този извод съдът е мотивиран от следното: В настоящия казус не е налице нито една от хипотезите на нередовна искова молба. Не е допусната нередовност по смисъла на чл.127 от ГПК и чл.128 от ГПК, за да е задължен съдът служебно да проведе процедура по чл.129, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.129, ал.2, изречение първо от ГПК, във вр. с чл.129, ал.1 от ГПК и при неотстраняване да прекрати производството по делото. Ищецът е посочил, като правно основание на исковата си претенция чл.357 от КТ. Това не обвързва съда. Съдът като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане определя правното основание на предявените претенции - т.е. ищцовата страна определя фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът определя приложимия закон. Когато страните упражняват процесуалните си права не е задължително да употребяват точните правни понятия и законови изрази. Съдът служебно е задължен да разкрива действително изразената воля чрез твърдяните факти, направените искания и да даде правната квалификация на упражненото процесуално или материално право. Твърдените факти и направеното искане в исковата молба настоящият състав счита, че са достатъчни за да се направи извод за предявена претенция за заплащане на дължимо и неизплатено трудово възнаграждение. Претенция за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение е трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ и съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ ищците - работници и служители не дължат заплащане на ДТ и разноски по производството. КТ е специален закон спрямо всички други нормативни актове, уреждащ всички правоотношения, които са възникнали в резултат на сключен трудов договор, неговото съществуване, изпълнение и прекратяване. Споровете между работодател и работници или служители във връзка с посочените правоотношения са трудови спорове по смисъла на чл.357 от КТ. В настоящия казус са достатъчни твърденията на ищеца, че работодателят му дължи изплащане на трудово възнаграждение, независимо какви са „причините” за „неизплащане на дължимо трудово възнаграждение” и причините впоследствие за „отпадане на основанието за неизплащане”, за да се направи извод: съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ. С оглед на изложеното за ищеца не съществува задължение да заплаща ДТ. Не е налице нередовност на исковата молба. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото без да са налице процедурни предпоставки за това. По изложените съображения частната жалба против определението е основателна и по реда на чÙ.278 от ГПК следва да бъде отменено В.Ч.ГР.Д.№776/2010 г. ВТОС обжалваното определение и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по основателността на предявената искова претенция. Съгласно разпоредбите на чл.278 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.274 от ГПК Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1688 от 08.06.2010 година, постановено в закрито съдебно заседание по ГР.Д.№446 по описа за 2010 година на Горнооряховски районен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Горнооряховски районен съд за разглеждане и произнасяне по основателността на предявената искова претенция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |