РЕШЕНИЕ
№ 700
гр. Пловдив, 02.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500870 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. П. П. с ЕГН **********, от гр. ***** чрез пълн.
адв.В. В. против решение №417/25.01.2024 г. по гр.д.N17305/2022г. на ПРС, 23 гр.с., с което
е признато за установено по отношение на нея, че като собственик на апартамент от сграда-
етажна собственост в гр.****, дължи на ЕВН България Топлофикация ЕАД ЕИК *****
следните суми, предмет на заповед за изпълнение №7469 от 26.10.2022г, издадена по ч.гр.д.
№ 15318/2022г по описа на РС – Пловдив, ХІ гр.с.: 1022,94 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена енергия за периода 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г.; 67,13 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода –
02.12.2021 г. до 25.10.2022, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда -26.10.2022г. до окончателното плащане, както и
разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №15318/2022г по описа на РС – Пловдив,
ХI гр.с- 75 лв. и по гр.д. №17305 по описа за 2022 г. на ПРС, VII- ми състав в размер на 675
лв. . Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се
отхвърли иска. Претендира за разноски.
Въззиваемият „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, гр. **** – оспорва жалбата.
Претендира за разноски.
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
1
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Иск с пр.осн.чл.422 ГПК във вр.с чл.415 ГПК
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Не се спори по делото, че по ч.гр.д. №15318/2022г по описа на РС – Пловдив, 11 гр.с.
е подадено заявление против Н. П. по реда на 410 ГПК и е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за сумата 1022,94 лв., представляваща стойността на ел.енергия,
доставена и отдадена от сградната инсталация за исковия период 01.10.2021 г.- 33.04.2022 г.,
сумата 67,13 лв.- обезщетение за забава, законната лихва върху главницата, считано
02.12.2021 г. до 25.10.2022г. ведно със законната лихва , считано от 26.10.2022 г. до
окончателното плащане и 75 лв.- разноски; предвид подаденото възражение по чл.414 ГПК
от длъжника, е заведен настоящия УИ.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ТЕ за процесния апартамент,
консумирал е и не е заплатил за исковия период ТЕ за отдадена сградна инсталация и БГВ,
поради което дължи горната сума ведно с обезщетение за забава в посочения по-горе размер.
Ответникът оспорва исковете – в отговора на ИМ е развила доводите, че не й е
доставена ТЕ за БГВ за исковия период, че ТЕ за БГВ й е начислена служебно без реално да
е била потребявала, тъй като водомерите за БГВ били пломбирани ,отговаряли на
изискванията и били отчели 0 потребление, за което е представила констативен протокол
№1/10.01.2022 г. от лаборатория „Хидроконтрол."- **** , в който е записано, че показанията
на двата водомера са 0м3.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска
или да се обезсили решението като недопустимо. Изложени са съображения, че ищецът няма
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, че не е спазена процедурата за
приемането и публикуването на ОУ за продажба на топлинна енергия. Претенцията е за
начислена битова гореща вода и начислена такса топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Не става ясно какъв е размерът на двете начисления в претендираната главница
от 1022.94 лв. Не е доказан точният размер на таксата за топлинна енергия и по какъв начин
е изчислявана. Не е представен проект за топлинния обем на жилището. Не е доказано, че не
е осигурен достъп до жилището за визуален отчети че са положени усилия за отчитане
реалното количество гореща вода. Счита, че ВЛ от СТЕ е заявило, че водомерите за БГВ са с
възможност за дистанционен отчет, поради което не е било необходимо да се търси достъп
от потребителя за визуален отчет; че от показанията на водомерите е видно, че няма реално
потребено количество БГВ в апартамента.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който се оспорва жалбата
като неоснователна. По отношение на оплакването, че не е представена лицензия,
въззиваемият счита, че такова възражение не е направено с отговора на исковата молба,
нито с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест за установяване на
2
това обстоятелство от ищеца, поради което счита същото за преклудирано. Стойността на
претенциите за главницата за всеки месец за конкретния период е посочена в справката,
приложение към исковата молба и приетото по делото препис-извлечение от сметката на
жалбоподателя. Съгласно заключението на съдебна техническа експертиза, за процесния
имот, за процесния период е разпределена 0.86739 МВт/ч топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и 7.59524 МВт/ч топлинна енергия за БГВ, които напълно
съответстват на исковата претенция. Не е установено нарушение при отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот. Спазени са изискванията на
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост,
съгласно приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.3.2020 г. за
топлоснабдяването. Вещото лице по съдебната счетоводна експертиза е изчислило
незаплатената топлинна енергия за процесния период в размер на 1022.94 лв., а
обезщетението за забавено плащане на тази сума е в размер на 67.13 лв., стойности, които
напълно съответстват на размера на исковата претенция. Констативните протоколи са
изготвени от ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, за процесния период, ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 70, ал. 4 от НТ, не е осигурявал достъп до процесния имот за отчет
на показанията и проверка на двата водомера за топла вода. Водомерите за топла вода,
монтирани в процесния имот са с възможност за дистанционно отчитане, от разпита на
вещото лице става ясно, че на тях не е монтиран радио модул, който да позволява такъв вид
отчет. Вещото лице от съдебната техническа експертиза установява, че топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е разпределена между всички клиенти пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект, за процесния имот - 133 куб.м. По
изложените съображения се иска да се отхвърли въззивната жалба и да се остави в сила
решението на РС, да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Вещото лице е
установило, че от техническа страна за процесния период нямало основание за оспорване на
начислените количества ТЕ, която била съответствува на специалната методика на
изчисление.
По направените оплаквания и доводи от представените по делото доказателства се
установява следното:
По отношение на оплакването, че ищецът няма лицензия и не е спазена процедурата
за публикуване на общите условия: ПОС намира, че тези доводи се правят за първи път пред
въззивния съд, поради което са преклудирани. Ноторно известно е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, в което качество е извършил начисления по партидата на ответника и въз
основа на извлечение от сметка се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу него, както и че общите условия за продажба на топлинна енергия влизат в сила без
да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на потребителите.
По отношение на оплакването, че не е представен проект за топлинния обем на
жилището: Вещото лице от съдебната техническа експертиза, приета по делото, установява,
че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределена между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект, за процесния
3
имот - 133 куб.м., определен с акт за разпределение на отопляемите обеми за апартаментите
на сградата.
По отношение на оплакването за служебно начисляване на БГВ и за непредоставен
достъп за визуален отчет:
Оплакването е неоснователно, тъй като водомерите за топла вода, монтирани в
процесния имот са с възможност за дистанционно отчитане, но от разпита на вещото лице
става ясно, че на тях не е монтиран радио модул /нямат необходимия софтуер/ и не могат да
отчитат дистанционно, поради което съгласно чл.70,ал.4 от НТ въззивницата е задължена да
осигулява достъп за визуално отчитене на ТЕ.
От представения по делото НА №***/06.02.2019 г. на нотариус Е. А., с р-н на
действие – ПРС, е видно, че ответницата е придобила собствеността върху процесния ап.5,
находящ се в гр. *****.
От протокол за проведено ОС на ЕС от 08.10.2012 г. е видно, че е взето решение за
разпределение на ТЕ посредством дистанционно отчитане/л.54/, от което следва, че
потребителят има задължение да монтира измервателно устройство за дистанционно
отчитане.
С уведомително писмо от 03.12.2021 г. от „Техем“ООД /л.58 от д.РС/ ответницата е
уведомена, че БГВ в апартамента й не се отчита дистанциионно; че в срок от 1 месец следва
да се извърши метрологична проверка – ремонт или подмяна на водомера и пломбиране,
като след този срок разходът на топла вода се изчислява според броя на обитателите по
чл.69,ал.2,т.2 от Наредба за топлоснабдяването; че подмяната и пломбиране на водомерите
се извършва от Техем Сървисис ЕООД. В изпълнение на указанията, Н.П., представя
протокол от „Хидроконтрол."- **** от 10.01.2022 г. за метрологична годност на
устройствата и че отговарят на Наредбата за средствата за измерване. От доказателствата се
установява, обаче, че водомерите за БГВ са монтирани 2012 г., поради което към 2022 г. са
подлежали на подмяна; същите не отговарят на изискванията на чл.140,ал.2 ЗЕ за
дистанционно отчитане, не са доставени или одобрени за ползване от „Техем“.
От констативен протокол от 08.04.2022 г. и 12.04.2022 г., подписан от представител
на „Техем Сървисис“ЕООД и от един свидетел – лице от ЕС /л.59 от д./ е видно, че
въззивницата не е осигурила достъп за проверка на състоянието на водомерите с гореща
вода, на срока на валидност, метрологична проверка и узаконителни пломби, а от протокола
на л.60 от д. е видно, че на 06.07.2022 г. и на 18.07.2022 г. същата не е осигурила достъп за
отчет на водомерите за БГВ, за което е била уведомена чрез съобщение от 30.06.2022 г.,
подписано от служител на Техем и представител на ЕС, от което следва, че въззивницата не
е осигурявала достъп за отчитане на показанията и праверка на водомерите за БГВ на
8.4.2022г., 12.4.2022г., 6.7.2022 г. и на 18.7.2022 г., поради окето съгл.чл.70,ал.4 НТ във вр. с
чл.69,л.2,т.2 – ТЕ за БГВ се начислява при норма за разход на потребление от 140л на
обитател за 1 денонощие като последица от неизпълнението да се осигури достъп до своя
топлоснабден имот за проверка и отчет. В този смисъл е и съд.практика – р.№162/28.5.2014
г. по гр.д.№6397/2013 г. на ВКС, 4 ГО, където е казаво, че когато не е осигурен достъп за
4
отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената ТЕ – доставчика на
ТЕ има право да получи стойността на отчетената от общия топломер ТЕ в сградата.
По отношение на оплакването, че не е ясно какъв е размерът на двете начисления в
претендираната главница от 1022.94 лв. и не е доказан точният размер на таксата за
топлинна енергия и по какъв начин е изчислявана. Съдът намира, че оплакването е
неоснователено: съгласно неоспореното и според съда компетентно изготвено заключение
на съдебна техническа експертиза с вещо лице В. Ш., за процесния имот за процесния
период е разпределена 0.86739 МВт/ч топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
7.59524 МВт/ч топлинна енергия за БГВ, не е установено нарушение при отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот; че изискванията на Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, съгласно
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.3.2020 г. за топлоснабдяването,
са спазени. От приложения снимков материал към СТЕ се установява, че на двата водомера
им поставен пломби от лабораторията за измернаване, че водомера в банята е отчел
потребление -68, а този в кухнята -337.
По делото е прието и заключението на вещото лице М. М. от съдебната счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което е изчислило, че незаплатената топлинна енергия
за процесния период в размер на 1022.94 лв., а обезщетението за забавено плащане на тази
сума е в размер на 67.13 лв.,колкото е претендирано.
По изложените съображения съдът намира исковете за основателни До същите
изводи е достигнал РС, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
Следва да се присъдят разноски на ЕВН за производството – 50лв.
юрк.възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №417/25.01.2024 г. по гр.д.N17305/2022г. на ПРС, 23 гр.с.
ОСЪЖДА Н. П. П. с ЕГН **********, от гр. *****да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, гр. **** сумата 50 лв.- разноски за юрк.възнагрждение пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6