№……………………………./…..........2021г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретаря Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско
дело № 755 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2
от ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 33366/11.12.2019г.
от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.С., в качеството й на солидарен
длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И..
Р.А.Н. е насочила жалбата си против действията на ЧСИ по налагане на запор на
трудовото й възнаграждение в „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК
*********, извършено със запорно съобщение № 30862/27.11.2019г., съобщено й по
нейни твърдения на 07.12.2019г. и запора на движими вещи в дома й, с
административен адрес ***, за който е била устно уведомена на 10.12.2019г.,
поради насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество-вземането й и
движимите вещи в дома й, позовавайки се на разпоредбите на чл. 444 от ГПК. ЧСИ
не е посочил размера на трудовото й възнаграждение, а е бил длъжен. С
получаваното възнаграждение издържа себе си, съпруга си и майка си, която
страда от „Алцхаймер“ и е поела разноските за лечение, а и двамата са пенсионери.
Оспорва законосъобразността на двете действия на ЧСИ, като извършени от
некомпетентен съдебен изпълнител, защото правомощията му са прекратени за
вземането на „Юробанк България“ АД спрямо нея, с изтичане на две години от
последното валидно действие за изпълнение по отношение на нея и настъпилата по
този начин перемпция. Изп.д. следва да се счита за прекратено по силата на
закона и поради неплащане на авансово дължимите от „Юробанк Българи“ АД такси,
доколкото в изпратеното й съобщение за запор е посочена дължимостта на
авансовите вноски в общ размер на 673.20лв., а заплащането на само
108.00лв. Р.А.Н. е оспорила и
дължимостта на разноските по изп.д. В съобщението за наложения запор от
07.12.2019г. ЧСИ е посочил дължимите от нея разноски в две групи, но не е ясно
кои от тях са за вземане на взискателя „Юробанк България“ АД и кои на другите
присъединени взискатели. Не й е известно да има задължения към присъединените
взискатели по изп.д.-НАП, Община Варна, „Енерго-Про Продажби“ АД и M.H.K.. В първата група е указана дължимостта на
сумата от 42.00лв., от която 24.00лв. по т. 4 от ТТРЗЧСИ и 18.00лв. по т. 9 от
ТТРЗЧСИ. Тези суми е заплатила, за да не бъдат събирани принудително от
трудовото й възнаграждение. Не й е връчено постановление за дължимостта на
всяка една от тези две суми. Не е била уведомена за извършената публична продан
на делбен имот или на заложено имущество по делото, което да е за вземане на
„Юробанк България“ АД към нея. За извършената публична продан на 1/2ид.ч. на
недвижим имот в м. „Кочмар“ научила при запознаване с изп.д. на 10.12.2019г.
Втората група разноски, посочена в съобщението за запор са за сумата от
673.20лв. по т. 4, 5, 31 и 11 от ТТРЗЧСИ, от които авансово са внесени
108.00лв. и за сумата от 5571.32лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Освен аргументите за
прекратяване на изп.д. по силата на чл. 433, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ГПК сочи, че
за нито една от сумите за разноски не й е връчвано постановление. Не е ясно коя
от сумите, формиращи сбора от 673.20лв. е само по вземане на „Юробанк България“
АД. Сумата от 5571.32лв. е определена
без да бъде съобразена сумата, получена при продажбата на 1/2ид.ч. от
недвижимия имот в гр. Варна, м. „Кочмар“, не са съобразени плащанията ,
извършени от нея и от ипотекарния длъжника В.К. към взискателя „Юробанк“ АД и е
определена в противоречие с изискванията на т. 26 от ТТРЗЧСИ, вр. с
изискванията на чл. 83 от ГПК.
Моли се да бъдат отменени обжалваните
действия.
Моли се за спирането на изпълнението по
изп.д. № 20117110400320 по отношение на нея до постановяване на акт на съда по
подадената жалба.
Взискателят „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* , със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Д. оспорва жалбата, намирайки я
за недопустима, като подадена след законоопределения срок, евентуално
неоснователна. Неоснователността обосновава с това, че обжалваните действия са
изцяло в компетентността на ЧСИ. ЧСИ е упълномощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
Недоказана от жалбоподателя е несеквестируемостта на имуществото, срещу което е
насочено изпълнението. Моли се жалбата да бъде оставена без разглеждане,
евентуално да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Възразява срещу
искането за спиране на изпълнението.
ЧСИ е изложил мотивите си. Смята жалбата в
частта за разноските за недопустима, понеже жалбоподателката е била уведомявана многократно до момента и
не е обжалвала посочения размер на дължимите такси. Запор на движими вещи в
жилището на жалбоподателката не е извършван. Насрочен е бил опис, но тя не е
допуснала ЧСИ в жилището си. Опис не е бил проведен. Едва с извършването на
опис ЧСИ е в състояние да определи кои движими вещи са секвестируеми и кои
не. Неоснователна е жалбата по отношение
на наложения запор на трудовото възнаграждение на Н.. На работодателя е било
изпратено запорно съобщение, в което е указано изрично, че следва да прави
удръжки, съгласно разпоредбата на чл. 446 от ГПК. По делото няма изтекъл срок
по реда на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Длъжницата е представила платежни за
извършени преводи за погасяване на задължението, без да е уведомявала ЧСИ за
това. Счита, че обжалваните от Н. действия са извършени в рамките на
закона.
Настоящият състав приема, че жалба вх. №
33366/11.12.2020г. по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По изп.д. липсват доказателства за
връчване на постановлението от 05.11.2019г., с което е насрочен опис и оценка
на движимите вещи, собственост на Р.А.Н.. Няма доказателства и за връчването на
изготвената по изп.д. ППИ изх. № 28705/05.11.2019г., с която се уведомява
страната за насрочения опис. Следва да се приеме, че длъжницата Р.А.Н. се е
уведомила за насрочения опис на движими вещи в дома й на 10.12.2019г., когато е
поискала и се е запознала с материалите по изп.д., видно от удостовереното на
л. 1382 по изп.д.
На 07.12.2019г. на Р.А.Н., чрез съпруга й Т.М.Н.е
връчено запорно съобщение № 30861/27.11.2019г., издадено с оглед постановление
от 27.11.2019г., с което е наложен запор на трудовото й възнаграждение и всички вземания, които има от „Консентрикс
Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *********, видно от приложения с молба с.д. №
11602/18.05.2020г. заверен от страната препис от плика на пратка R PS 9040
005BUX 1 и системен бон, представения от ЧСИ на електронната поща на ВОС с вх.
№ 12107/21.05.2020г. препис от запорно съобщение изх. № 30861/27.11.2019г.
Р.А.Н. се е уведомила за посочените като
дължими от нея такси и разноски по изп.д. на 10.12.2019г., когато е поискала и
се е запознала с материалите по изп.д., видно от удостовереното на л. 1382 по
изп.д.
На 10.12.2019г. е съобщен на Р.А.Н. по електронен път отказа на ЧСИ да
прекрати изп.д. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с оглед подадената от нея
молба вх. № 33212/10.12.2019г., видно от разписката на л. 1389 от изп.д.
Предвид изложеното дотук, се налага извода, че постъпилата на
11.12.2019г. жалба е такава в срок. Подадена е от надлежна страна-длъжник
по изпълнението. Тя е допустима за
разглеждане само в частта относно обжалвания запор на трудовото възнаграждение
на жалбоподателката, по причина на несеквестируемост, съгласно чл. 435, ал. 2,
т. 2 от ГПК, отказа на ЧСИ да прекрати производството по отношение на Р.А.Н.,
поради настъпила перемпция, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК и разноските, на осн. чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но недопустима относно насрочения опис и оценка и
наложен запор на движими вещи в дома й, находящ се в ***, по твърдения за
несеквестируемост и относно прекратяване на производството срещу нея, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.
С решение № 575/22.05.2020г. съдът е
прекратил производството по жалба вх. №
33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.С., в качеството
й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова,
наред с И.И.И. и Г.И.И. в частта
относно твърденията за незаконосъобразността на насрочения опис и оценка и
наложен запор на движими вещи в дома й, находящ се в ***, по съображения за
несеквестируемост и В ЧАСТТА относно прекратяване на производството срещу нея,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, като недопустимо§ оставил е без
уважение жалба вх. № 33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез
адв. Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на
ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И. в частта относно наложения от ЧСИ запор на трудовото възнаграждение
на Р.А.Н., получавано от работодателя й „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД
ЕИК *********, извършен със запорно съобщение № 30862/27.11.2019г., по причина
на несеквестируемост, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК и в частта на отказа на ЧСИ да прекрати
производството по отношение на Р.А.Н., поради настъпила перемпция, съгласно чл.
435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК и е отложил произнасянето по
жалба вх. № 33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв.
Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ
Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И. с допълнително решение в частта относно дължимостта на
разноските, посочени във връченото й на 07.12.2020г. съобщение, на осн. чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
С определение № 1366/22.05.2020г. съдът е
спрял изпълнението по изп. дело № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова в
частта по отношение на
принудителното събиране на разноските по делото в размер на 673.20лв. по т. 4,
5, 11 и 31 от ТТРЗЧСИ и 5571.32лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ, до приключването на
настоящото производството по в.гр.д. № 755/2020г. на ВОС с влязъл в сила
съдебен акт.
С настоящото решение съдът следва да се
произнесе в последно посочената част
от жалбата-по отношение на принудителното събиране на разноските по делото в
размер на 673.20лв. по т. 4, 5, 11 и 31 от ТТРЗЧСИ и 5571.32лв. по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, посочени от ЧСИ в постановлението от 27.11.2019г. за налагане на запор
на трудовото възнаграждение на Р.А.Н., съобщен на последната със запознаването
й с изп.д. на 10.12.2019г.
За установяване размера на задълженията на
Р.А.Н., като длъжник по изпълнението, съдът е изслушал заключение на вещото
лице Б.Б. по допуснатата СИЕ и заключение по допълнителната такава, дадени
компетентно и безпристрастно, ценени от съда, като неоспорени от страните по
делото. За изготвяне на основното заключение вещото лице е взел предвид
удостоверение № 13422/01.07.2020г. и приложената към него справка, изготвена от
ЧСИ за начислените от него такси по изп.д., а за допълнителното заключение и
данните от влезлия в сила като необжалван протокол за разпределение от
23.08.2018г.
В с.з. на 24.11.2020г. вещото лице е уточнил,
че изготвената от него експертиза се отнася единствено до размера на дължимите
от Р.А.Н. такси и разноски по т.4, т. 5, т. 31 и т. 11 от ТТРЗЧСИ, извършени
във връзка с публичната продан на апартамент ***, с площ от 59.99кв.м., заедно
с таванско помещение № 57, които макар и
начислени до 23.08.2018г., не са включени в протокола за разпределение от
23.08.2018г. и такси и разноски по т.4,
т. 5, т. 31 и т. 11 от ТТРЗЧСИ, извършени след разпределението по протокола от
23.08.2018г. и дължимите от Р.А.Н. такси и разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ към
27.11.2019г., както и размерът на задълженията
на солидарно задължената Р.А.Н. към 27.11.2019г. и то единствено към „Юробанк България“
АД, отчитайки всички плащания чрез ЧСИ и пряко в полза на банката, в реда
разноски, лихви и главница, и след последното извършено по изп.д. със стабилен
акт на ЧСИ разпределение на сумата от публичната продан на другия недвижим
имот, а именно: 1/2ид.ч. от 600кв.м.ид.ч. от ПИ № 159 в м. „Кочмар“ на гр.
Варна, с площ 886кв.м-. със сезонна постройка за сумата от 7045.00лв.,
инкорпорирано в протокол от 23.08.2018г.
Съдът взема предвид изготвеното от вещо
лице заключение, според което размерът на такси и разноски по т.4, т. 5, т. 31
и т. 11 от ТТРЗЧСИ, посочени подробно от него в таблица № 4 от основното
заключение и таблица № 4 от допълнителното такова са в общ размер на сумата от 615.80лв.
с ДДС и останали неплатени от длъжницата. Тази сума се различава от посочената
като дължима от ЧСИ, понеже вещото лице не е включил сумата от 60.00лв.,
представляваща такса по т. 11 от ТТРЗЧСИ. Постъпил е така, понеже не е открил
останала като дължима тази такса до разпределението от 23.08.2019г. и не е
разноска, направена по продажбата на апартамент № 57. Това е точно така, но
съдът намира друго основание, на което не следва да бъде начислявана тази сума.
Видно от справката на ЧСИ постъпила с удостоверение № 13422/01.07.2020г.-л. 207
по делото и сл. на 10.08.2018г., при постъпване на молбата с правно осн. чл.
456 от ГПК от М.Х.К., заведена с вх. № 22382/10.08.2018г., ЧСИ веднага е
начислил като дължима от всички длъжници таксата по т. 11 от ТТРЗЧСИ в размер
на 60.00лв. с ДСС, както е постъпил и по отношение на другия присъединен
взискател „Енерго –Про Продажби“ АД. ЧСИ е указал на присъединения взискател
плащането на такса по т. 11 в размер на 60.00лв. с ДДС. След плащане, М.К. е
представил доказателства за плащане на указаната му сума, входирани с вх. №
23790/29.08.2018г. Видно от справката към удостоверение № 13422/01.07.2020г.,
ЧСИ е начислил и платената от взискателя
за сметка на всички длъжници, но отразена като неплатена сума от
60.00лв. с ДДС. Това действие на ЧСИ е извършено повторно. Макар и отразена
като дължима на 29.03.2019г., т.е. след 23.08.2018г., не е отразена като
останала неплатена до тогава от вещото лице. Щом е платена начислената на
10.08.2018г. такса по т. 11 от ТТРЗЧСИ, то повторното й начисляване на
29.08.2018г. е недължимо такова. Правилно вещото лице е приспаднал тази сума от
общото задължение на жалбоподателката-длъжник, представляващо такси по т. 4, т.
5, т. 11, т. 31 от ТТРЗЧСИ.
Видно от постановлението от 27.11.209г.,
ЧСИ е посочил общ размер на дължимите такси по т. 4, т. 5, т. 11, т. 31 от
ТТРЗЧСИ от 673.20лв. Като се приспадне сумата от 60.00лв. би следвало да се
приеме, че дължимият остатък е 613.20лв. Въпреки, че вещото лице е посочил като
дължим остатък в заключението си сумата от 615.80лв., изчислена по същия начин,
то не следва да бъде влошавано положението на жалбоподателя и остатъкът който
следва да бъде приет за дължим е този в размер на 613.20лв. Таксата по т. 4, т. 5, т. 11, т. 31 от
ТТРЗЧСИ, посочена от ЧСИ в общ размер в обжалвания акт, обективиран в
постановление от 27.11.2019г. следва да бъде намален от 673.20лв на 613.20лв.
Спор
тече и по отношение на дължимия размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Видно от постановление от 27.11.2019г.,
ЧСИ е посочил като дължима на това основание сумата от 5571.32лв.
Според заключението на вещото лице
размерът на дълга е 55370.37лв., а таксата по т. 26 от ТТЗЧСИ е 4121.78лв., а
бъдат ли прибавени преведените от „Юробанк България“ АД депозитите за ССЕ и тричленна такава от 950.00лв., дългът
е 56320.37лв., а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 4167.38лв. За работата си вещото лице е ползвал справка
от „Пощенска банка“ за дълга на длъжника И.И.И. към 27.11.2019г., където като
спорни съдебни вземания за разноски по гр.д. № 4872/2018г. са посочени
950.00лв. Видно от определение № 9527/28.08.2018г. на 31-ви състав на ВРС, това
дело е заведено от длъжника В.Е.К. срещу ответника „Юробанк България“ АД с
искане за прогласяване на нищожност на договорни клаузи от договор за ипотечен
кредит № 115/05.12.2006г., поради тяхното неравноправие за потребителя, по
смисъла на чл. 143 от ЗЗПотребителя.
По изп.д. няма ангажирани доказателства
тези вземания на банката за разноски по гр.д. № 4872/2018г. на ВРС, да са удостоверени
с влязъл в сила съдебен акт и издаден ИЛ или удостоверение по чл. 456 от ГПК.
Вярно, че подобна на посочената по-горе справка е представена по изп.д. с молба
вх. № 548/08.01.2020г., където за сумата от 950.00лв. е посочено, че е
разноски. Ако и към 08.01.2020г. да има
влязло в сила решение за дължимостта им, то тази дата е извън разглеждания
период. Разбира се, че при основания за това, ЧСИ следва да изпълнява и по
отношение на нововъзникнали вземания на взискателя по изп.д. и начислява такси,
но контролът за тези действия на ЧСИ не
следва да бъде извършван в това производство.
Жалбата е основателна и в тази си част.
Начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
общ размер на 5571.32лв. следва да
бъде намалена до установения общ размер на 4121.78лв.
С оглед изхода на спора, „Юробанк
България“ АД следва да бъде осъдена да заплати разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК в размер на 196.45лв., според
уважената част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
НАМАЛЯВА по жалба вх. №
33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, в качеството й на солидарен
длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, посочения в
постановление от 27.11.2019г. общ размер на дължимите такси по т. 4, т. 5, т.
31 и т. 11 от ТТРЗЧСИ от 673.20лв. на
613.20лв. и посочения в същото постановление размер на дължимата такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ от 5571.32лв. на 4121.78лв., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със съдебен
адрес ***, чрез адв. Г.Д. да заплати на Р.А.Н., ЕГН ********** *** разноски в
размер на 196.45лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: