Р
Е Ш Е
Н И Е
№
188
гр.
Русе, 17.06.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на 16 юнии през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 213 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Изпълнителна СУ „****” Р**** е
обжалвало решението на Русенския районен съд по гр. д. № 6593/2019 г., с което
са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ и е осъдено да заплати направените по делото разноски. Излага оплаквания за
неправилност на решението и моли то да се отмени. Претендира деловодни разноски
за двете инстанции.
Ответницата И.Л.М. оспорва основателността на жалбата, моли
тя да не се уважава и да се потвърди решението. Претендира деловодни разноски.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията
по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
По делото не е спорно, че ищцата е работила на длъжността „****” в СУ „**** ” – гр. Р***. Със заповед №
973/02.09.2019 г. трудовият договор с ищцата бил прекратен от ответника на основание
чл. 328 ал.1 т.6 от КТ. Като
причини са посочени, че за заемане на длъжността е необходимо завършено висше
образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ и квалификация и
придобита специалност „****“,
каквато М. не притежава. Съгласно утвърдената на 30.08.2019 г. длъжностна характеристика, връчена
на ищцата на 02.09.2019 г., изискванията за заемане за длъжността „****” са променени, като е
въведена специалност „****“.
Мотивите в заповедта, довели до промяната са: „наличие на обективна
необходимост в изискванията за заеманата длажност е
свързана с развитието и динамичните процеси в системата на образованието.
Повишаването на квалификацията на педагогическите кадри е свързано с потребонстите
на подрастващите към по-задълбочени и всеобхватни знания. Това налага нови
отговорности към педагогическите кадри, както и умения и педагогически похвати,
за да бъдат привлечени и задържани учениците в училище. Това е възможно само с
повишаване квалификацията и придобиване на нови такива от учителите”.
Не се спори, че ищцата притежава ОКС „магистър“ ,
специалност „****“ с ПК
„педагог-начален учител“ и допълнителна професионална подготовка по специалност
„****“.
Районният
съд е уважил исковете, като правилно е приел, че работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение не е действал добросъвестно.
Издадената заповед не е в съответствие с чл.8 ал.1 от КТ. Съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328 ал.1 т.
6 от КТ включва преценката
дали трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията, макар и формално да са осъществени предпоставките
от фактическия състав по цитираната разпоредба.
На основание чл. 272 от ГПК,
окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение,
както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи
и препраща към тях.
Работодателят, като носител на субективното право да прекрати трудовото
правоотношение, когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, следва да
докаже, при оспорване, че го е упражнил законосъобразно. Само в случаите на
въведен от работника или служителя довод за злоупотреба с право и липса на
обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания, предмет на делото е
и установяването добросъвестно ли е действал работодателя при извършването на
промяна в изискванията за заемане на длъжността в съответствие с чл.8 ал. 1 от КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. В исковата си молба
М. изрично се позовава на злоупотреба с право от страна на работодателя при
извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността.
В длъжностната характеристика, с която са променени
изискванията за заеманата длъжност, работодателят се е позовал на нормативен
акт – Наредба, която е била в сила и при първоначалното заемане на дължността от ищцата. Работодателят не е установил какви са
обективните причини, довели до необходимостта от промяна в изискванията, защото
макар и преценката да е изцяло в неговите правомощия, той следва да установи
какви промени в изпълнението на трудовата функция налагат това, за да се прецени дали
добросъвестно е упражнил правото си. Обективната обусловеност на промяната в
изискванията не се доказва по никакъв начин в процеса, напротив, свидетелката
на ответника – **** в
училището изнася данни, имащи отношение към неизпълнение на трудовитте
задължения от страна на ищцата, но не и към необходимостта от промяна в
изискванията за длъжността й „****“.
Това води до извода, че целта на въведените изисквания за
процесната длъжност е било уволнението на ищцата, т. е. налице е дескриминационнен подход по отношение на нея, което е в
противоречие с принципа за добросъвестност и не е свързано със спецификата на
работа и нуждите на предприятието. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика, застъпена в Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС, гр. д. № 284/2012
г., IV г. о.; Решение №
192 от 14.06.2013 г. на ВКС, гр. д. № 680/2012 г., IV г. о.; Решение № 350 от 17.01.2013 г.
по гр. д. № 75/2012 г., III г.
о.
Предвид изхода на спора
разноските по делото са в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/29.01.2020 г. по гр. д. № 6593/2019
г. по описа на
Русенски районен съд.
ОСЪЖДА СУ
„****” Р**** да заплати на адвокат А.Н., ЕГН ********** за представителството на И.Л.М.,
ЕГН ********** *** във въззивното производство, сумата в размер на 457.50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: