О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в закрито заседание на 21 януари 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря
……………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………………, като
разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ…………………. гр. дело № 591 по описа за…………………………………………...
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от „Агрокултура“ ЕООД против „Алфа
07 Груп“ ЕООД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума от
10 985,20 лв. представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2017
г. - 2018 г. и сумата от 1238,96 лв. обезщетение за забава за периода 02.10.2018
г. до 11.11.2019 г.
С определение 14.07.2020 г. по гр.д. № 591/2020 г. на
Старозагорски районен съд в открито съдебно заседание, в присъствието на
процесуалните представители на страните, производството по делото е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК – по общо съгласие на страните.
В съда е постъпила молба с дата 20.01.2021 г. подадена от
адв. М.О., пълномощник на ищеца по делото, като с нея е поискано производството
по делото да бъде възобновено.
Старозагорски районен съд намира, че производството по
делото не следва да бъде възобновявано, а прекратено поради следните
съображения:
Последиците от спиране на производството по делото
настъпват от момента на постановяване на определението по чл. 229 ГПК. От този
момент започват да текат и установените в процесуалния закон срокове за
извършване на определени действия от съда и страните, включително и срока по
чл. 231, ал.1 ГПК. В случая, определението за спиране на производството по
делото, е постановено на 14.07.2020 г. като шестмесечния срок за възобновяване
на делото е изтекъл на 14.01.2021 г. Доколкото молбата за възобновяване на
производството по делото е подадена на 20.01.2021 г., то същата се явява
подадена извън шестмесечния срок. Следва да се посочи още, че в самото съдебно
заседание на 14.07.2020 г. ищецът е бил представляван от адвокат с редовно учредена
представителна власт. С протоколно определение от 14.07.2020 г. съдът е спрял
производството по делото, т.е. ищецът е уведомен за това определение от датата
на постановяването му чрез процесуалният му представител.
Определящото в
случая е началния момент, от който започва да тече срока по чл. 231, ал.1 ГПК,
а това, съгласно константната практика на ВКС е момента на постановяване на
определението по чл. 229 ГПК, а не момента на влизането му в сила.
В определение №
536/18.12.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 460/2009 г., II г.о. /възприето
изцяло в долуцитираните съдебни актове на ВКС/ по касационния въпрос „от кой
момент започва да тече срока по чл. 231 ГПК“ е прието, че разпоредбата на чл.
185 ГПК /отм./ изрично предвижда, че на обжалване с частна жалба подлежи
определението, с което се спира, прекратява или отказва възобновяване на
производството. Аналогична разпоредба в ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от
1.03.2008 г. не се съдържа, от което следва да бъде направен извод, че
последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване
на определението по чл. 229 ГПК. От този момент започват да текат и
установените в процесуалния закон срокове за извършване на определени действия
от съда и страните, в случаите, в които това е изрично предвидено, вкл. и
срокът по чл. 231, ал. 1 ГПК. Още повече, че разпоредбите на ГПК, обн. ДВ. бр.
59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. имат за цел установяване на процесуална дисциплина
и в хипотези, при които едно процесуално действие е извършено по искане на
страните, последните имат задължението да се запознаят с постановения от съда
акт и да следят за изтичането на процесуалните срокове, които произтичат от
това и обуславят настъпването на съответните правни последици, които законът
свързва с тяхното процесуално поведение. В случая правилно въззивният съд е
приел, че предвиденият в разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ГПК шестмесечен срок
започва да тече от момента на постановяване на определението. Същото е изцяло
възприето в определение № 374/15.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1221/2014 г., I
т.о., в което е посочено, че настоящият състав напълно възприема даденото
разрешение, основаващо се на незабавното настъпване на ефекта на спиране на
производството от момента на постановяване, а не от влизане в сила на
определението за спиране, поради което и законоустановеният шестмесечен срок за
прекратяване на последиците от спирането чрез искане за възобновяване на
производството, също тече от този момент. Да се приеме противното, би
означавало възобновяването на производството да се обвърже и от времетраенето
на процедурата по обжалване на определението за спиране, с което на практика ще
се създаде предпоставка за различна продължителност на периода, в който
производството по различните дела може бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1,
т. 1 ГПК, което е в противоречие с целта на закона да ограничи периода, в който
производството по делото е спряно и по него не могат да се извършват процесуални
действия, освен изрично предвидените от закона. Възприемането на противната
теза води и до нелогичния извод, че до влизане в сила на определението за
спиране, страните не биха могли да искат възобновяване на производството по
делото, тъй като няма да е започнал да тече срокът, в който може да се направи
искането за възобновяване. В определение
№ 109/09.02.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 298/2015 г., I т.о., отново се сочи,
че относно течението на срока по чл. 231, ал. 1 ГПК следва да се има предвид,
че доколкото последиците от спиране на производството настъпват от момента на
постановяване на определението по чл. 229 ГПК, именно от този момент, а не от
влизане в сила на определението за спиране, започват да текат и установените в
закона срокове за извършване на определени от съда и страните действия, вкл. и
срокът по чл. 231, ал. 1 ГПК. В определение
№ 220/28.04.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 544/2015 г., II т.о., ясно е
посочено, че броен по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК спрямо датата на
постановяване на определението за спиране, шестмесечният срок по чл. 231,
ал. 1 ГПК, в който страните е следвало да поискат възобновяване на спряното
производство, е изтекъл.
Същото разрешение е прието и в определение № 161/ 28.02.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 107/2012 г., IV
г.о. - с протоколно определение от 17.11.2010 г. съдът е спрял производството
по делото и до 17.05.2011 г. никоя от страните по делото не е поискала
възобновяване на производството, както и
определение № 262/ 16.06.2009
г. на ВКС по ч.гр.д. № 248/2009 г., II г. о., а
именно, че спирането на производството по общо съгласие на страните настъпва
от деня на постановяване на определението на съда.
В същия смисъл е практиката на въззивни съдилища – напр.
определение № 1028/14.12.2016 г. на Пернишки окръжен съд по в.ч.гр. д. №
730/2016 г., определение № 246/07.04.2015 г. на Пазарджишки окръжен съд по
в.гр.д. № 330/2013 г., като във второто посочено определение молбата за
възобновяване е била подадена извън шестмесечния срок и делото е било
прекратено по възражение за неспазен срок на другата страна по правния спор.
В допълнение на аргументите на ВКС и инстанционните
съдилища настоящият съд намира за необходимо да изложи още два аргумента за
определяне началото на шестмесечния срок от датата на определението за спиране
на делото – 1/ определението за спиране на делото по взаимно съгласие по своя
характер е определение по движение на делото, а определенията по движение на
делото /независимо дали подлежат на обжалване с частна жалба/ пораждат своите
правни последици в момента на тяхното постановяване и 2/ разпоредбата на чл. 231 ГПК не поставя като условие за
прекратяване на делото зачитане на мотивите на страните за искането им за
спиране по взаимно съгласие, както и единственото изискване за прекратяване на
делото на основание чл. 231, ал. 1 ГПК е
липсата на искане на страните за възобновяване на делото, без значение какви са
били техните мотиви /така определение № 511/26.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4367/2019 г., III г.о./. Казаното означава, че взаимното съгласие на страните
за спиране на делото представлява процесуален договор, който поражда действие в
момента констатиране на неговото наличие от съда, защото правните му последици
са процесуални, а не материалноправни /аналогично на съдебната спогодба, която
дори има материалноправни последици, при сключване на която определението за
нейното одобряване не подлежи на обжалване, т.е. спогодбата поражда действие
веднага/.
Когато са налице предпоставките на чл. 231, ал. 1, изр.
първо ГПК /което е безспорно в случая/ се прекратява производството по иска.
Ищецът може да заведе отново иска си при ограничението по чл. 232, изр. 2, към
което препраща чл. 231, ал. 2 ГПК /така определение № 120/19.02.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 849/2015 г., III г.о./.
С оглед на гореизложеното настоящият съд намира, че следва
да прекрати производството по делото.
По отношение на допуснатото обезпечение:
Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1 ГПК, съдът отменя
обезпечението при подадена молба от заинтересованата страна, а в хипотезата на
чл.402, ал. 2 ГПК, след като се увери, че вече не съществува причината, поради
която е било допуснато, или вече са налице условията по чл. 398, ал.2 ГПК. Регламентираната
в чл. 402 ал. 2 изр. 1 ГПК възможност обхваща онези случаи, в които
обезпечението е било допуснато процесуално законосъобразно, при наличие на
предпоставките на чл. 390 ГПК /липсата на предпоставките за обезпечаване се
проверява, чрез инстанционния контрол/, но са възникнали нови факти, в
следствие на които допуснатото обезпечение и наложените обезпечителни мерки се
оказват неоправдани. Такива са следните случаи: 1/ бъдещият иск, който е
обезпечен, не е бил предявен в предоставения от съда срок; 2/ обезпеченият иск
е бил отхвърлен, като неоснователен, с влязло в сила съдебно решение; 3/
производството по обезпечения иск е било прекратено /поради недопустимост,
неотстраняване в срок нередовности на исковата молба, поради оттегляне или
отказ от иска и др./ - така напр. определение от 18.08.2017 г. на Ямболски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 284/2017 г. В случая е налице третата хипотеза – прекратяване
производството по делото. Ответната страна разполага с правната възможност по
чл. 403, ал. 1 ГПК, с което нейни права и интереси не се засягат с инициираната
от ищеца отмяна на обезпечението.
Освен това следва да се приеме, че цитираната предпоставка
за отмяна на обезпечението е приложима или релевантна към всеки един от
елементите, образуващи фактическия състав на правото на обезпечение на иска,
които са: допустимост и вероятна основателност на исковете, интерес от
обезпечението на исковете и пропорционалност на обезпечителната мярка /така
определение № 342/09.05.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1964/2013 г. на II т.о./.
Ето защо е налице хипотезата на чл. 402, ал. 2 ГПК за
отмяна на обезпечението поради това, че вече не съществува причината, поради
която същото е било допуснато.
По отношение на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК:
Съгласно т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при
прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, като компетентен
да стори това е исковият съд, който е постановил определението за прекратяване
на производството по иска.
С оглед на тези обстоятелства
съдът намира, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против „Алфа
07 Груп“ ЕООД следва да бъде обезсилена.
Така мотивиран и на основание чл. 231, ал. 1 ГПК вр. чл.
402, ал. 2 ГПК, Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 591/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОТМЕНЯ
обезпечението, допуснато с определение № 2145/10.07.2020 г. /поправено с
определение № 2190/14.07.2020 г./, постановени по гр.д. № 591/2020 г. по описа
на Старозагорски районен съд.
ОБЕЗСИЛВА издадената
обезпечителна заповед от 10.07.2020 г.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение № 3066/13.11.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 5894/2019 г.
на Старозагорски районен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред Старозагорски
окръжен съд с въззивна частна жалба в седмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: