№ 332
гр. Варна, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на четвърти
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900291 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХХІХ от ТЗ и е образувано по молба на длъжника
“Черно Море Фарма“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.57, вх.В, ет.2, ап.21, представлявано от И.Г.К., със съдебен
адрес: гр.Варна, ул.“Княз Николаевич“ № 44, партер, чрез адв.И. К., с искане за открИ.е на
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, на основание чл.625 и чл.
629, ал.1 от ТЗ.
Твърди се в молбата, че на 15.04.2024г. дружеството молител е уведомено за
постановено неподлежащо на обжалване Определение №3700/10.04.2024г. на адм.д.
№511/2024г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството,
против Решение №336 от 20.02.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на
НАП, с което е прекратено производството по жалба от 19.12.2023г. по регистъра на НАП,
подадена срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03000322004068-091-001 от 23.05.2023г., издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от орган по приходите-Началник сектор и Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна и връчен по реда на чл.32 от ДОПК.
Поддържа се, че фактически дружеството не е участвало в производство по издаването на
РА, тъй като не му е станало известно за наличието на такова, съответно че влизането в сила
на РА е станало задочно. Сочи се, че с влизането в сила на 10.04.2024г. определението по
адм.д.№511/2024г. на Административен съд Варна, е влязъл в сила и въпросният РА,
съгласно който дружеството дължи на НАП сумата от 122870лв.-задължения за довнасяне и
52832.76лв.-лихви за просрочие. Твърди се, че след стабилизиране на РА, е извършен
нарочен счетоводен анализ на дружеството, заключението от който е, че считано от
1
31.05.2024г. търговеца няма да може да изпълнява плащанията си и изпада в
неплатежоспособност. Твърди се, че към датата на подаване на настоящата молба
дружеството няма действащи трудови договори и няма задължения спрямо работници, а има
единствено публични задължения към НАП. Сочи се, че според изготвен финансов анализ,
възложен на 02.05.2024г., с краен срок 31.05.2024г., задълженията възникнали по РА
превишават наличните активи на дружеството. С оглед горното се поддържа, че към
31.05.2024г. е настъпилата неплатежоспособност на дружеството, съответно са се породили
правният интерес и задължението по чл.626 от ТЗ за иницииране на настоящото
производство. Ето защо се моли за постановяване на решение, с което да се открие
производство по несъстоятелност на длъжника “Черно Море Фарма“ ЕООД, съответно да се
обяви дружеството в несъстоятелност и се прекрати дейността му, както и да бъде заличено
от Търговския регистър.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от
фактическа страна, следното:
По делото са приложени заверени преписи от счетоводни документи, включително Справка
за задължения към НАП към 31.05.2024г. Финансов анализ към 31.05.2024г. и Списък на
кредиторите на дружеството молител. Приложени са и Ревизионен акт №Р-03000322004068-091-
001 от 23.05.2023г., издаден от НАП-гр.Варна, ведно с доказателства за стабилизирането му,
който установява задължения на молителя към Държавата за довнасяне на ДДС в размер на
122870лв. и лихви за просрочие в размер на 52832.76лв.
От постъпилите по делото справки от МВР Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР
Варна и от АВ-СВ е видно, че на името на дружеството няма регистрирани ППС и
недвижими имоти.
По делото е приета справка от НАП, от която се установява, че “Черно Море Фарма“
ЕООД има парични задължения към държавата, установен с ревизионен акт в общ размер на
262727лв., по отношение на които са предприети действия за принудително събиране, чрез
образуване на ИД №*********/2022г., в хода на което не е установено наличието на парични
средства и имуществото на дружествтото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Подадената молба е процесуално допустима като подадена по реда на чл.625 от ТЗ,
пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца съгласно разпоредбата на чл.613
от ТЗ. Налице са и предпоставките за разглеждането, тъй като е подадена от надлежно
легитимиран търговец, който твърди, че не в състояние да погасява търговските си
задължения.
По наличието на предпоставки по чл.607а вр. с чл.608 от ТЗ, или чл.742 от ТЗ:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
материалноправни предпоставки установени в разпоредбите на чл.608 във вр.с чл.607а от
ТЗ, а именно дружеството длъжник да е изпаднало в неплатежоспособност, т.е. да не е в
2
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването или
публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност
съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и
необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не
разполага с имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно. Според
презумпцията предвидена в чл.608, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си
финансови отчети за последните три години, спрял е плащанията си изцяло или от части по
някое от групите вземания изброени в чл.608, ал.1, т.т.1, 2, 3, 4 от ТЗ, както и ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора,
подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение.
Цялостния анализ на финансовото състояние на предприятието на молителя и
данните за отсъствие на ДМА, ДФА или други веществени активи, показва трайната
невъзможност на дружеството да погасява задълженията си към кредитори. Отделно от това,
доказателствата сочат, че през 2022г. от НАП, са започнали индивидуално принудително
изпълнение, като по образуваното от агенцията изпълнително дело, са налични
неудовлетворени вземания. В резултат, от което е приложима и презумпцията на чл.608, ал.4
от ТЗ, тъй като не е налице удовлетворение в продължение на 6 месеца от поканата за
доброволно изпълнение.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.608, ал.1 от ТЗ,
респективно приема за доказана неплатежоспособността на дружеството молител, поради
което следва да бъде постановено решение за открИ.е на производство по несъстоятелност,
като се определи началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено
задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността
по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното финансово състояние водещо до това,
че длъжникът е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения.
Посоченият фактически състав, следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо
състояние на търговеца. При определяне на началната дата на неплатежоспособност на
изследване подлежат всички задължения на търговеца. В случая се основното и най-
обременително задължение на длъжника произтича от ревизионен акт, който се
стабилизирал към момента на постановяването на определение от Адм.С Варна, с което
окончателно е установено, че актът не подлежи на обжалване. От тази дата вземането на
приходната агенция е станало изискуемо и ликвидно, поради което съдът намира, че за
3
начална дата на неплатежоспособността, следва да се определи момента на постановяване на
акта на съда, а имено 10.04.2024г.
От събраните по делото доказателства за наличие на парични средства и
бързоликвидни активи, се установи, че такива не са налице, съответно няма средства за
покрИ.е на разноските по производството по несъстоятелност. Ето защо открИ.ето му би
било самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а
именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за
оздравяване на предприятието на длъжника.
Предвид извода на съда, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за
покрИ.е на началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно
определение от 04.07.2024г. съдът е указал на молителя и евентуалните заинтересовани
лица, в едноседмичен срок от обявяването в ТРРЮЛНЦ, да представят доказателства за
внесена сума в размер на 6000лв., представляваща предплатени начални разноски в
производството по несъстоятелност за срок от шест месеца, на основание чл.629б от ТЗ,
определени в зависимост от евентуалното текущото възнаграждение на временния синдик и
очакваните разноски по несъстоятелността, ведно с предупреждение за последиците по
чл.632, ал.1 от ТЗ при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските.
Обявяването на горецитираното определение в търговският регистър е извършено на
04.07.2024г., като в указания срок, който е изтекъл на 11.07.2024г. и до момента, не е заявена
готовност за предплащане на разноски, а с оглед на ангажираните доказателства, такива не
са налични у длъжника.
При така установените факти, съдът прави извод, че е налице хипотезата на чл.632,
ал.1 от ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, като
едновременно с открИ.ето на производство по несъстоятелност, производството следва да
бъде спряно. С оглед предвидената в чл.632, ал.2 от ТЗ възможност за възобновяване на
производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл.632, ал.1 от ТЗ длъжникът
не се заличава от ТР, съдът намира, че имуществото на ответника, което евентуално ще бъде
открито след решението по чл.632, ал.1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на
кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността, като се постанови
обща възбрана и запор върху същото.
На основание чл.620, ал.2 от ТЗ вр. чл.78, ал.6 от ГПК, дружество молител, следва да
бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250лв.
Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Черно Море Фарма“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.57, вх.В, ет.2,
ап.21, представлявано от И.Г.К., на основание чл.630, ал.1, т.1 от ТЗ, с начална
дата-10.04.2024г.
4
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “Черно Море Фарма“ ЕООД, с
ЕИК *********.
ОБЯВЯВА “Черно Море Фарма“ ЕООД, с ЕИК ********* в несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА дейността на длъжника “Черно Море Фарма“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.57, вх.В, ет.2,
ап.21, представлявано от И.Г.К..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника “Черно Море Фарма“ ЕООД във фирмата си да направи
добавка “в несъстоятелност“.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на “Черно Море
Фарма“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ж.к.“Трошево“, бл.57, вх.В, ет.2, ап.21, представлявано от И.Г.К..
СПИРА производството по несъстоятелност на “Черно Море Фарма“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.57, вх.В, ет.2,
ап.21, представлявано от И.Г.К., на основание чл.632, ал.1 от ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на
длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на решението в ТЗ при
удостоверяване от страна на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ. При
невъзобновяване в срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на
длъжника от ТР.
ОСЪЖДА “Черно Море Фарма“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.57, вх.В, ет.2, ап.21, представлявано от И.Г.К., да
заплати по сметка на Окръжен съд Варна, сумата от 250лв., представляваща държавна
такса, на основание чл.620, ал.2 от ТЗ вр. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, на основание чл.622 от ТЗ.
ДА се изпрати на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, на основание чл.633, ал.1 вр.
чл.613а, ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5