Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                  

                                             гр.ЛОВЕЧ, ………….2020 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 118 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ловешкия окръжен съд е сезиран първоначално с искова молба с вх.№ 6886/11.10.2019 г., подадена от М.П.П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка Н.К.Л., ЕГН **********, и двете от с.****, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ***** гр.******, с цена на иска: 40 000 лева, за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.10.2018 година, с правно основание чл.432 КЗ.

Пълномощникът на ищцата твърди, че според приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с бланков номер № 45р—13699/06.10.22018 г на 06.10.2018 г. доверителката му е пресичала пътното платно в с. Брестница, когато лек автомобил на участника в ПТП № 1 в ПТП с д. к. № *****, марка „БМВ", модел 750 ЛД X /'не се чете в протокола за ПТП/, с № на рамата ****, СРМПС, № С08036534, собственост Лизингова къща гр. София, управляван от А.М.А.,***, се е движил с несъобразена скорост в населеното място и е блъснал пресичащото пътното платно дете. Описва, че детето е получило счупване на метатарзалната кост -4 и 5 на стъпалото на ходилото на левия крак. От случилото се е получило нервнопсихични увреждания -депресия, страх, уплаха от моторни превозни средства, стресове, безсъние, висока тревожност и други негативни нервнопсихични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с виновното, осъдително поведение на водача на цитираното МПС, който е нарушил закона за движение по пътищата в страната. Оценява размера на паричната равностойност на неимуществените вреди в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лв.

Сочи, че управлявания лек автомобил на участник в ПТП № 1 е със задължителна застраховка ГО в ответното застрахователно дружество, съгласно полица ВС/11/11800525720, валидна до 12.02.2019 г.

На водача на лекия автомобил е съставен АУАН № 555938/06.10.2018 г. по описа на РУ гр. Ябланица при ОДМВР на МВР гр. Ловеч.

Изтъква, че с молба с вх.№ 200-00-4292/16.10.2018 г. е изпълнил изискванията на чл.498 КЗ, като е изпратил на ответника искане да заплати на доверителката му обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, но в тримесечния срок не е постигнато споразумение. Това е породило и правния интерес за ищцата от предявяване на исковата претенция.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на доверителката му обезщетение в размер на 40 000 лева за претърпени неимуществени вреди от описаното в обстоятелствената част на исковата молба ПТП със законната лихва, считано от 06.10.2018 година и до окончателното изплащане на главницата и всички видове разходи, направени от нея по делото.

Отправил е искане, на основание чл. 127, ал.4 от ГПК, в случай на осъждане на ответника, обезщетението на ищцата да бъде изплатено с пощенски запис на посочения адрес на упълномощения адвокат.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са връчени редовно.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ****.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и виновно и противоправно поведение на водача на МПС „БМВ 750 ЛД X Драйв" с per. № ******* и твърди, че процесното произшествие е настъпило по изключителна вина на ищцата М.П.П..

Поддържа и становище, че произшествието е в резултат на случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК.

На самостоятелно основание твърди, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от родителите на малолетната ищца (на осем години), които не са упражнили контрол върху детето, пресичало без пълнолетен придружител пътното платно.

Навежда довод за съпричиняване от страна на пострадалата М.П., която с поведението си е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат като е нарушила разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а именно чл. 108, чл.113, ал 1, т.1 чл.114, т.1 от ЗДвП, като при предприемане на пресичане на платното за движение е била длъжна преди да навлезе на пътното платно, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства. Твърди, че е пресичала на неопределено за целта място, навлязла е внезапно, с което е станала основна причина за настъпване на ПТП и последващия вредоносен резултат.

Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищцата вреди и счита, че те са недоказани по вид, степен и размер.

Оспорва истинността на приложеното заключение на д-р К. П. от дата 08.10.2018 г. на МБАЛ „Червен бряг" ЕООД и вида на увреждането- фрактури на IV-та и V-та метатарзални кости на стъпалото, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП, настъпило на 06.10.2018 г. Подчертава, че според медицинския документ, издаден непосредственото след инцидента, пострадалата е с травма на ляво ходило, а не с фрактура на същото - така както се твърди в медицинските документи издадени на 09.10.2018 г. и 10.08.2018 г.Оспорва и твърдението на ищцата за претърпени нервнопсихични увреждания в резултат на ПТП.

На следващо място оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като счита същия за изключително завишен и несъответстващ на претърпените вреди, като се позовава и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Според ответника посочените увреждания - спукване на костиците, непълно счупване, без разместване на фрагментите, без извършване на оперативна интервенция и болничен престой, са леки по своя вид и не могат да доведат до трайно затруднение на движенията на крайника. Касае се за кратък възстановителен период, като при деца посочените увреждания зарастват изключително бързо и без остатъчни последици и усложнения.

Не на последно място, навежда аргументи, че вредата се определя към момента на настъпването и, т.е. размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразен със съдебната практика, определяща обезщетения през 2018 г., тъй като застрахователното събитие е настъпило на 06.10.2018 г.

Оспорва  и претенцията на ищцата за изплащане на лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие, като счита същата за неоснователна. Прилага писмо изх. 310-01-9052/31.10.2018 г. за доказване на твърдението си, че към предявената претенция не е представена банкова сметка ***, предвид на което съгласно разпоредбата на чл.380, ал.3, вр. с чл.405 от КЗ застрахователят не дължи лихва.

Признава наличието на застрахователно правоотношение. ЗАД "Алианц България" е сключило застрахователна полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица BG/11/11800525720, с която се покрива отговорността за причинените от МПС „БМВ 750 ЛД X Драйв" с per. № ****** вреди, валидна към датата на застрахователното събитие.

Прави искане за събиране на гласни и писмени доказателства, включително и изготвяне на САТЕ след изслушване на свидетели.

С определение № 112 от 25.02.2020 г. по т.дело № 138/2019 г. е присъединено към настоящето производство и т.дело № 138/2019 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, образуваното по искова молба, предявена от П.В.п., в качеството му на баща и законен представител на детето М.П.П. срещу същия застраховател за присъждане на неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, претърпени при същото застрахователно събитие.

В отговора на исковата молба по това дело застрахователят е поддържал, че за посоченото в исковата молба МПС не се установява към датата на произшествието наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите издадена от ЗАД „Алианц България” и затова счита, че претенцията не може да се насочи към този застраховател.

По делото е приложено съобщение от адвокат С.Б., пълномощник на Н.К.Л., майка и законен представител на ищцата М.П., с която уведомява съда, че страната е оттеглила от адвоката даденото пълномощно и се е отказала от правната му защита, след което Н.Л. е била призовавана за съдебното заседание лично.

В съдебното заседание ищцата М.П. се представлява от законния си представител и баща П.В.П. и адвокат И.К. ***, която поддържа предявения главен иск за сумата от 40 000 лева.

Ответникът ЗАД „Алианц България” се представлява от Адв.дружество  „В. ***, което е преупълномощило адвокат Б.С. *** и пълномощникът поддържа изразеното становище за неоснователност на претенциите.

Съдът е предоставил на страните възможност да уредят по доброволен ред спора, но поради отказ на ответника спогодба не е постигната.

В проведеното на 28.10.2020 г. съдебно заседание ищцата е направила частичен отказ от предявения иск за сумата 30 000 лева, като искът се счита предявен за сумата 10 000 лева неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 06.10.2018 г. и с определение съдът е прекратил делото в тази част.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Според представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с бланков номер № 45р—13699/06.10.2018 г. на 06.10.2018 г., около 14.30 часа, в с.Брестница, на ул. Васил Левски” № 195, е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил с д. к. № ****, марка „БМВ", модел 750 ЛД X с № на рамата *****, СРМПС № С08036534, собственост Лизингова къща гр. София,  А.М.А.,***, се е движил с несъобразена скорост в населеното място и е блъснал М.П., която е предприела внезапно пресичане от ляво на дясно на пърното платно. Водачът е предприел спасителна маневра- завиване на дясно.

След произшествието детето е посетило СИМП, при което е снета анамнеза и издаден Амбулаторен лист № 001350/09.10.2018 г. от д-р Д. И., в който е отразено, че детето е получило травма на лявото стъпало и има оплаквания от оток и болки, засилващи се при движение на лявото стъпало.Обективното състояние е посочено като: ”уверена оточност на ляво стъпало, палпаторна болезненост от дорзално върху ІV и V метатарзални кости.Ограничени и болезнени движения на ляво стъпало, Нормален неврологичен и съдов статус. Направените изследвания с рентгенография са показали фрактури на ІV и V метатарзални кости без дислокация, а назначената терапия е гипсова превръзка и аналгетици. В издаденото Медицинско направление от 08.10.2018 г. на МБАЛ гр. Червен бряг ЕООД на д-р К. П. и Ф. за спешна медицинска помощ е вписана диагноза контузия и деформирано ляво ходило, оточно  болезнено.

Съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения на съдебната автотехническа експертиза и на на медицинската експертиза, изготвени съответно от вещите лица инж.Н.К.  и д-р Н. Хр.В., от които се установява механизма на ПТП, посоката и скоростта на движение на детето и автомобила, пътните условия, причините за ПТП, както и вида на телесните увреждания на ищцата, тъй като са компетентно и обосновано изготвени, не са оспорени и от страните.

Представен е по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”- Луковит, от който се установява, че от 2012 г. грижи за детето полага баща му П.В.П., а майката е Н.К.Л. е в чужбина. По време на инцидента детето е било под грижите на своята баба и дядо по бащина линия- В. П. И. и М.Н. И.. През учебната 2019-2020 г. е ученичка във втори клас на ОУ”Христо Ботев”- с.Брестница.

По делото са събрани и гласни доказателства.

От страна на ищцата са разпитани дядото и бабата на детето. Св.В. П. И. твърди, че когато се е случил инцидента е гледал внучката си в къщата на ул.”В.Левски” № 174, пред която има двор. Детето е отишло да си купи сладолед до магазина и на връщане е тръгнало да пресича пътя, а според свидетеля кола не се е виждала. Заявява, че колата е карала бързо и ударът е бил в левия крак на детето и в ребрата му. Описва, че големият му син се обадил на тел.112.Пристигналата линейка закарала пострадалата в болницата в Луковит, а от там – в Червен бряг, където е установена счупена кост на крака, поставен е гипс и лечението е продължило вкъщи в продължение на две месеца. Гипсът е махнат след 20 дни. Според свидетеля, детето е имало и счупени ребра, но не знае къде са снимките. Твърди, че майката не се грижи за детето си, а грижите се полагат от бащата, свидетеля и бабата.

Св. М.Н. И. е баба на детето  и е била вкъщи, когато то е било блъснато от автомобила. Описва, че след като детето е прегледано в болницата в Луковит, където са им казали, че му няма нищо, са го закарали в болницата в Червен бряг, където са направени снимки на ребрата и крака. Поставили са гипс на крака, който е махнет след 1 месец. Твърди, че детето е имало болки, имало е безсъние, не е искало да се качва в колата на дядо си, който я карал до училище. Сега е по-спокойно. Споделя за още един инцидент, при който детето е било блъснато от автомобил на пешеходна пътека и тогава е било със свидетелката и още деца.

Свидетелят А.М.А. е водач на лекия автомобил БВМ, участник в ПТП. Описва подробно възприятията си за станалото. Твърди, че се е движел в посока София в дясна лента, а децата са играели на полянка отвъд другото пътно платно. Изведнъж детето е хукнало към колата и за да го запази свидетелят е завил надясно, качвайки се на бордюра към стълб. Спрял веднага, а детето изтичало обратно в посоката, от която дошло.Видял охлузване на крачето му отгоре, след пръстите, което обяснява с рязката маневра и вероятността да е „закачено” от задната гума на автомобила, но не е имало удар в гърдите му. Насрещно идващите два автомобила спрели и заявили, че са видели всичко и ще кажат на полицията. Твърди, че дядото на детето е дошъл по-късно, след около 20 минути. Свидетелят е извикал полиция, линейка и отишъл до болницата в Луковит, докато се потвърдило, че няма счупване. Съставен му бил акт и наложена глоба в размер на 200 лева, която не е обжалвал. Свидетелят твърди, че един от полицаите му обяснил, че преди месец същото дете е било удряно от автомобил и поддържа, че то умишлено е тръгнало пред колата. Поддържа, че е карал под разрешената скорост от 50 км/ч (около 20-30 км/ч). За себе си споделя, че е изпитан неописуем стрес и не намира логика как издвайки от отсрещното платно, пресичайки цялото платно, детето се е ударило в задната част на автомобила.

Свидетелката Ц.И.Х. е пътувала в единия от автомобилите, които са се движели в платното за насрещно движение и е видяла инцидента непосредствено. Описва, че в края на с.Брестница, малко преди края на пътя има завой и права отсечка.Видели автомобила марка „БМВ”, защото участъкът е дълъг и прав.От лявата страна на посоката на движението имало къщи, а в дясната –високи треви и 2 деца, те пресичали пътя на зиг-заг- отиват до средата на пътя и след това се връщат вдясно на тяхната посока на движение и повтаряли същото. Насрещната кола приближила и двете деца тръгнали да бягат към лявата страна на движение.По-голямото дете спряло и се върнало, а малкото застанало на средата на пътя.Насрещната кола приближила все повече и в един момент детето тръгнало към тази кола.Шофьорът успял да завърти волана  така, че колбата се качила на тротоара и се чул звук от удара на колата в тротоара. В този момент видяла детето към задната част на колата и да пада отстрани на нея.Шофьорът спрял, детето станало, докуцукало до дясната страна, т.е. върнало се при другото дете и седнало. Свидетелите слезли и отишли да видят детето, което плачело и се държало за крачето.Тогава започнали да идват още хора, като първо дошъл възрастен човек, а после от 10-15 възрастни и започнали да викат. Не помни дали първо е дошла полицията или линейката. От полицията им казали, че трябва да попълнят протоколи и да опишат случилото се. Заговорили се с полицаите и последните им казали, че случилото се е честа практика. Свидетелката не може да каже дали шофьорът на колата е карал бързо, нито каква е била скоростта, с която се е движел техният автомобил, тъй като е пътувала на задната седалка.

Съдът преценява показанията на първите двама свидетели с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид факта, че са близки на ищцата и са заинтересовани от изхода на делото, още повече че непосредствено са отговаряли за действията ѝ. Показанията на двамата се разминават с обективните данни в заключението на медицинската експертиза относно вида на увреждането. Така напр. липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението на тези свидетели, че детето има и счупване на ребра.

При така изложените от страните обстоятелства съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран от ищцата със следните, предявени срещу ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” , обективно съединени осъдителни искове :

- главен иск, с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на претърпяно ПТП на 06.10.2018 г.

- акцесорен иск- за присъждане на законна лихва върху тази сума, на основание чл.86 ЗЗД, считано от 06.10.2018 г. до окончателното и изплащане;

Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.

Съдът приема наличието на пасивна процесуална и материално-правна легитимация на ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, поради това, че с отговора на исковата молба и в съдебно заседание не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на автомобила, участвал в процесното пътнотранспортно произшествие. Този факт, потвърден с приложената застрахователна полица, съдът е приел с доклада си, че не се нуждае от  доказване, на основание чл.146,ал.1,т.4 от ГПК.

С оглед разпоредбата на чл.498, ал.1 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице и в случая тази предпоставка е осъществена, предвид подадената извънсъдебна претенция от ищцата до ответното дружество и отказа за плащане.

Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Съдът приема за установени в производството всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител на вредата.

Механизмът на ПТП и причините за настъпването му са установени от съдебната автотехническа експертиза на в.л. инж.Н.К.. Констатирано е, че платното е двулентово, а лекият автомобил се е движел в с.Брестница по главна улица „В.Левски” в посока Варна-София, в полагащата му се дясна лента. В ляво от улицата са играели деца, едно от които е ищцата, която тръгнала да пресича пътното платно тичайки.Забелязвайки детето, водачът на автомобила предприема спасителна маневра- отклонява автомобила надясно, като го качва на десния тротоар, след което спира. Въпреки това негово действие, детето се удря в предна лява врата, след страничното огледало. От съприкосновението на тялото с автомобила, детето се завърта около вертикална ос и пада отстрани, към задната част на движещия се постъпателно напред лек автомобил, който вече е променил траекторията на движение надясно. Експертът счита, че скоростта на движение на л.а. „БМВ- 750 ДЛ Хдрайв е била в рамките на 50 км/ч, като основание за този извод са: малките травми и отхвърляне на детето, качването на автомобила на десния тротоар (бордюр) без повреди по гуми и окачване и последвалото бързо установяване след удара. За скорост на движение на детето е приета 9.9 км/ч или 2.75 м/сек. При приетата максимално допустима за движение в населено място скорост от 50 км/ч е изчислено, че  опасната зона за спиране е 30.3 м.В случая отстоянието на автомобила (неговата предна лява врата) от мястото на удара при движение от 50 км/ч е било 27.3 м. За да спре в границите на 27.3 м. автомобилът е следвало да се движи с т.нар.”безопасна скорост”,т.е. под 46.5 км/ч. и в този случай водачът би могъл да установи автомобила преди достигане на траекторията на движение на детето. На мястото на ПТП няма обозначена пешеходна пътека. ПТП е станало в светлата част на денонощието, пътят е бил сух, времето –топло .

С оглед показанията на свидетелите може да се направи извод, че към момента на навлизане на детето в пътното платно видимостта на водача не е била ограничена, тъй като участъкът е бил прав и водачът е имал възможност да възприеме действията на детето, което се потвърждава и от неговите показания. Съобразявайки този факт и заключението на вещото лице в САТЕ, че за избягване на удара водачът е следвало да се движи с т.нар. ”безопасна  скорост” ”,т.е. под 46.5 км/ч.,  и в този случай би могъл да установи автомобила преди достигане на траекторията на движение на детето, съдът приема, че водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП.

Съгласно чл.20, ал.2 ЗДВП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Макар да е направил възражения в изготвения АКТ № 753/2018 г. за констатиране на административно нарушение, за което му е наложена санкция за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачът на автомобила е заплатил доброволно определената му от административно наказващия орган глоба.

Презумпцията за вина, установена с правилото на чл.45, ал.2 ЗЗД, не е оборена от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.

 Съдът приема, че е доказана и причинната връзка между деликта и причинените на ищцата телесни увреждания, довели до болки и страдания.

От заключението на приетата от съда съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Н. Хр.В.- ортопед травматолог,  се установява, че М.П. е получила пукване на ІV и V метатарзални кости налявото ходило. Механизмът на счупване е преминаване на гумата на автомобила през ходилото на делето. Според експерта, клиничната картина е описана и в двата амбулаторни листа от ЦСМП гр.Ябланица и от специалиста д-р И., а спукването е потвърдено от специалист- образна диагностика – д-р П.. Проведено е консервативно лечение- гипсова имобилизация за 25 дни, след която рехабилитация не е провеждана. Вещото лице приема, че детето е претърпяло болки и страдания около месец, а при прегледа е установено пълно възстановяване на крайника, на реографията е виден допълнителен костен калос в резорбция. Възстановителният процес при този казус продължава около два и половина- три месеца.

В съдебно заседание при изслушване на експертизата и в отговор на писмените въпроси на ответника, вещото лице конкретизира, че двете спуквания на ІV и V метатарзални кости не може да се установи още от първия медицински преглед, проведен на 06.010.2018 г., защото не е имало изготвена рентгенова снимка и спукването е установено едва след преглед при ортопед-рентгенолог. Беше направено пояснение, че при деца- до около 12-годишна възраст периоста (обвивката) на костта е доста по-дебел, отколкото при възрастен човек и много често при счупвания при децата периоста остава здрав. При направената в хода на прегледа на детето рентгенова снимка д-р В. е констатирал леко натрупване на калос, което потвърждава дадената диагноза за счупване. В тази връзка съдът приема направеното от ответника оспорване на писмените документи по реда на чл.193 ГПК за неуспешно проведено.

Налице е основание за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че  понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, се установява, че при М.П. е проведено е консервативно лечение- гипсова имобилизация за 25 дни, след която рехабилитация не е провеждана. Вещото лице приема, че детето е претърпяло болки и страдания около месец, а при прегледа е установено пълно възстановяване на крайника, на реографията е виден допълнителен костен калос в резорбция. Възстановителният процес при този казус продължава около два и половина- три месеца. Детето не е постъпвало на лечение в здравно заведение, обгрижвано е в дома си, а от събраните гласни доказателства не се установява наличието на обективни данни за психични страдания, надвишаващи нормалните при подобен вид стресова ситуация. В хода на производството са събрани доказателства ( включително и от бабата на детето), че то е претърпявало преди този и друг подобен инцидент, който обаче не е довел до коригиране на поведението му на пътя.

При определяне размера на обезщетението съдът съобразява вида и тежестта на физическите увреждания на детето, продължилите около месец болки и страдания,, преживеният стрес и негативни психически изживявания, които не надхвърлят обичайните за подобен вид увреждане.Касае се и за дете, при което възстановяването е по-бързо, в случая е констатирано и пълно възстановяване.

 С оглед на това съдът приема за доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент определя на сумата от 12 000 лева, която в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалата от обезщетяване на неимуществените ѝ вреди.

Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 ГПК възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите”, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради съпричиняване от страна на пострадалото дете за настъпване на вредите.

 Непротиворечива е практиката на ВКС  (решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о. ВКС), че във всички случаи в производството по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сега чл.432, ал.1 ГПК приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.

В тази връзка следва да бъде съобразено ППВС № 17/18.11.1963 г., в т.7 на което се приема, че  от значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а наличието на вина е ирелевантно обстоятелство. Върховният съд приема, че когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, следва да се приложи нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, независимо, че това лице не може да действа виновно. Изводът е, че приложението на разпоредбата е обусловено от доказана причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е Решение № 57 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017 г., I т. о., ТК.

Настоящият състав приема, че пострадалата също е допринесла за настъпване на ПТП. Установява се от показанията на свидетелите А. и Х., че ищцата е навлязла в пътното платно тичайки – приетата от експерта скорост е 9.9 км/ч. и при наличието на прав участък тя е имала възможност да възприеме приближаващия отдясно лек автомобил. Формирано е становище от вещото лице, изготвило САТЕ, че при условие, че се огледа и изчака автомобила да премине, понеже в района няма обозначена пешеходна пътека тип „зебра”, която да ѝ осигури предимство, малката М.П. би могла да пресече пътя след него безпроблемно. Към този момент тя още не е навършила 8 години и е била ученичка в първи клас.

Съдът приема, предвид механизма на настъпване на произшествието, че детето е допринесло за настъпване на ПТП - предприело е внезапно пресичане на пътното платно при нарушаване на правилата за движение на пешеходци, установени в разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗДвП, а родителите не са изпълнили задължението си по чл.125, ал.3 СК да осигурят постоянен надзор на своето малолетно дете.

Последователна е съдебната практика, че при преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, че съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците, включително чрез законодателно вмененото им задължение за избиране на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят. Поради това съдът приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е по-малка и я определя в размер на 1/4, поради което определеното обезщетение на ищцата от 12 000 лева следва да бъде намалено с размера на приетото съпричиняване, т.е. с 1/4  или искът се явява основателен за сумата от 9 000 лева.

По отношение претенциите за лихви:

Заявена е от ищцата претенция за присъждане на законна лихва за забавеното плащане на обезщетението за неимуществени вреди, считано от  06.10.2018 година- датата на ПТП и до окончателното плащане, която е оспорена от ответника.

Съгласно чл.497 ГПК дължимостта на лихвата за забава върху застрахователното обезщетение е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне на всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ от ищеца.

В настоящия случай ищецът е завел писмена претенция за застрахователно обезщетение при застрахователя по реда на чл.380 КЗ- щета № 1000 18 *********. От приложеното копие на писмото от 31.10.2018 г.  на застрахователя до ищцата (чрез представляващите я родители и адвокат) е видно, че молителите не са изпълнили изискването на чл.380, ал.1 КЗ да посочат пълни и точни данни за банкова сметка, ***на на застрахователя. Поради неизпълнение на това свое задължение ищците са изпаднали в забава, на основание чл.380, ал.3 КЗ. В този случай застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ. Ищцата не е представила доказателства, че е уведомила ответника за начина на плащане преди подаване на иска, нещо повече- и в подадената искова молба пълномощникът ѝ е пожелал обезщетението да бъде изплатено с пощенски запис на неговия адрес, което е в противоречие с разпоредбата на закона.

 С оглед на това, съдът намира, че лихвата върху дължимото обезщетение на всеки от ищците следва да се присъди от датата на предявяване на исковата претенция- 11.10.2019 година. За периода от 06.10.2018 г. до 10.10.2019 година лихва за забава не се дължи и искът е неоснователен.

По отношение на разноските:

На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата разноски, съразмерно с уважената част от иска (при съобразяване на направения отказ по реда на чл.233 ГПК). В случая тя е освободена от заплащане на държавни такси и разноски, а адвокатската ѝ защита е осигурена при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска и предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 и ал.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 930.00 лева.С оглед уважената част от иска, ответникът следва да заплати на адвокат И.К. разноски по делото в размер на 837.00 лева.

Според приложение списък на разноските по чл.80 ГПК, ответникът е направил разноски общо в размер на 2606 лева, включващи адв.възнаграждение от 2196 лева, депозит за свидетел- 60 лева и 350.00 лева- депозит за експертиза.Съобразно отхвърлената част от иска (и съобразявайки направения отказ) ищцата следва да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК, разноски по делото общо в размер на 2019.65 лева.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ловешкия окръжен съд – държавна такса в размер на 360.00 лева (чл.1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) и разноски за СМЕ в размер на 315.00 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ****, гр.*******, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, да заплати на М.П.П., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител П.В.П., ЕГН ********** и майка Н.К.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата  9 000.00 (девет хиляди) лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от нея следствие на ПТП, настъпило на 06.10.2018 година  в с.Брестница, ул.”Васил Левски” № 195 (на пътя Варна-София), по вина на водач на лек автомобил с д. к. № *****, марка „БМВ", собственост Лизингова къща гр. София, управляван от А.М.А.,***, със сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (полица № ВС/11/11800525720, валидна до 12.02.2019 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба- 11.10.2019 година и до окончателното ѝ изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 10 000.00 (десет хиляди) лева и за мораторна лихва върху главницата за периода от 06.10.2018 година до 10.10.2019 година, като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ***** да заплати на адвокат И. К. К.-***, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата при условията на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 837.00 (осемстотин тридесет и седем) лева, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител П.В.П., ЕГН ********** и майка Н.К.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК, да заплати на  ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ***, гр.*****, разноски по делото общо в размер на 2019.65 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ******, гр.****, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд държавна такса в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева и разноски в размер на 315.00 (триста и петнадесет) лева.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: