Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

Ботевград, 03.11.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-Таня Бончева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 1250 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 и т. 6 от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/.

Н. А. по п., чрез пълномощници Е.В.А. и М.Я.К., които са публични изпълнители в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП-гр.С., молят да бъде обявен за недействителен спрямо Държавата на основание чл.216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, сключения между „Т. Г.”ООД с ЕИК: *********, сега „Т. Г.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.С., ж.к.О. К., ул.О. №*, с ЕИК: *********, от една страна като продавач и М.Г.Т. с ЕГН: ********** от друга страна като купувач и Л.Н.Т. с ЕГН:********** ***, също като купувач, тъй като е нейн съпруг, за това, че са сключили граждански брак от 15.10.1972г., договор за продажба от 01.11.2011г. на недвижим имот, находящ се в село О., община П., Софийска област, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от 2011г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие-РС-Ботевград, тъй като с него управителят и представляващ търговското дружество „Т. Г.”ООД Н. Л. Т. е с намерение да увреди публичните взискатели, тъй като договорът за продажба на недвижимия имот е сключен след връчване на заповед за възлагане на ревизия, с която са установени публични задължения, както и във вреда на публичните взискатели, по които купувачът М.Г.Т. и съпруга й Л.Н.Т. са свързани с длъжника лица или родители на управителя на дружеството-продавач или на Н. Л. Т.

В с.з. ищецът, чрез пълномощниците му Е.В.А. и М.Я.К., които са публични изпълнители в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП-гр.С. и гл.юрисконсулт В. Н. П./пълномощни на л.43 и 44 и от л.226 до л.229/ поддържат изцяло предявените искове.

ОТВЕТНИКЪТ-„Т. Г.”ЕООД с ЕИК: *********, призован при условията чл.50, ал.2 от ГПК, а именно на последния вписан в Търговския регистър адрес в гр.С., ж.к.”О. к.”, ул.”О. ”№*, на който адрес призовкар от Бюро „Призовки при СГС” е установил частен дом, като няма фирма и фирмени знаци, не е направило възражение по иска и не е представило писмен отговор в законовия срок.

В с.з. ответникът „Т. Г.” ЕООД, призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

ОТВЕТНИКЪТ-М. ***, чрез пълномощник адв. М.Я. от САК /пълномощно на л.73/, е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 7189/21.12.2016г., изпратен по пощата с п.кл. от 19.12.2016г. в законовия срок.

В писмения отговор ответникът М.Г.Т. оспорва исковете като неоснователни.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на конститутивния иск по чл.216 от ГПК, която е петгодишна, считано от сключване на договора за продажба на 01.11.2011г. на недвижим имот, отразен в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от 2011г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие-РС-Ботевград.

Твърди, че е налице липса на предпоставките за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като в случая сделката не е извършена с намерение да се увредят публичните взискатели, тъй като договорът за продажба на имота е със цена от 13 100лв., която значително надвишава данъчната оценка на имота /3135.10лв./, като купувачът е заплатил изцяло цената в брой, за което е издадена фактура и фискален бон, които се представят. Недвижимият имот е придобит преди това през 2008г. от Община П. за цена от 13100лв., на която е продаден през 2011г., за което отчуждителят-длъжник към фиска не е имал намерение за увреждане на публичния взискател.

Прави възражение, че не са налице и предпоставките на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, за това, че няма увреждане, за това, че не е намаляло имуществото на дружеството, за това, че продажбата на имота е извършена на цена, четирикратно надвишаваща данъчната оценка на имота.

Прави възражение за изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС в полза на ответника М.Г.Т., която има правата на добросъвестен владелец, който е придобил имота с 5-годишно непрекъснато владение. Освен това при сключване на договора за продажба на 01.11.2011г. е представено удостоверение за наличие или липса на задължения на продавача от 17.10.2011г., издадено от НАП, в което е отразена липса на задължения към НАП.

Моли да се отхвърлят исковете и да й се заплатят направените по делото разноски.

В с.з. ответникът М.Г.Т., чрез процесуалния си представител адв.М.Я. поддържа така направените възражения в писмения отговор.

ОТВЕТНИКЪТ-Л.Н.Т. ***, чрез пълномощник адв. М.Я. от САК /пълномощно на л.168/, е направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 3161/26.05.2017г., изпратен по пощата с п.кл. от 23.05.2017г. в законовия срок.

В писмения отговор ответникът Л.Т. оспорва исковете, заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочен като ответник, както заявява, че исковете са неоснователни.

Прави възражение за изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС в полза на ответника Т., който има правата на добросъвестен владелец, който е придобил имота с 5-годишно непрекъснато владение. Освен това при сключване на договора за продажба на 01.11.2011г. е представено удостоверение за наличие или липса на задължения на продавача от 17.10.2011г., издадено от НАП, в което е отразена липса на задължения към НАП.

Моли да се отхвърлят исковете и да му се заплатят направените по делото разноски.

В с.з. ответникът Л.Н.Т., чрез процесуалния си представител адв.М.Я. поддържа така направените възражения в писмения отговор.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно приложеното копие от решение №1 от 26.07.2007г. по ф.д.№11615/2007г. по описа на СГС, се установява, че е регистрирано „Т. Г.“ООД със седалище и адрес на управление в гр.С., със съдружници Н. Л. Т. и М. Н. М., като дружеството се представлява и управлява от всеки един от тях заедно или поотделно.

Управителят Н. Т. е упълномощил И. Д. да го представлява пред НАП съгласно приложеното копие от пълномощно от 06.04.2010г. на същата на основание горното пълномощно й е връчена на 12.07.2011г. Заповед за възлагане на ревизия № 1104093/04.04.2011г. на Т. Г. за периода от 26.02.2008г. до 31.12.2009г. От горното следва, че управителят Н. Т. има връчена заповед за възлагане на ревизия на представляваното и управлявано от него дружество „Т. Г.“ ООД.

Горната заповед е връчена на другия управляващ дружеството М. Н. М. преди това, а именно на 06.04.2011г.

Ревизията е приключила с Ревизионен акт № **********/28.09.2011г., съставен от главен инспектор по приходите А. К. Н.за задължения за довнасяне на ДДС в общ размер от 44826.67лв. и лихви за просрочия в размер на 8233.36лв. Горният ревизионен акт е обжалван и същия е влязъл в сила на 12.05.2015г. със съдебно решение № 52989 от 12.05.2015г. по адм. дело № 7141/2014г. по описа на ВАС. Горното се установява от приложените писмени доказателства- копия от ревизионен акт №********** от 28.09.2011г. на ТД на НАП-С., от решение №836 от 17.04.2012г. на НАП, Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”-С. и от съдебно решение №5298 от 12.05.2015г. на ВАС.

На 02.07.2008г. ответникът „Т. Г.“ООД, чрез управителя си Н. Т. е станал собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 1700кв.м., находящ се в село О., махала „Р.“, община П., Софийска област, извън регулационния план на селото, / в строителен полигон/ заедно с построената в него сграда със застроена площ от 96кв.м., при съседи: от три страни земеделска земя и път за сумата от 13100лв. чрез сключване на договор за продажба с община П. като продавач на имота, представляващ частна общинска собственост. Горното се установява от приложеното копие от договор за покупко-продажба на общински недвижим имот, вписан в СВ-Ботевград на 02.07.2008г.

След връчване на заповедта за възлагане на ревизия на ответното дружество „Т. Г.“ООД на Николай Т., управител и представляващ дружеството на 12.07.2011г., издаване на ревизионния акт на 28.09.2011г. за дължими задължения на „Т. Г.“ООД, последното чрез управителя му Николай Т. продава притежаваният от дружеството недвижим имот в с.О., описан по горе, на ответника М.Г.Т. за сумата от 13 100лв., която сума е заплатила в касата на дружеството. Горното се установява от приложените писмени доказателства-копие от нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от 2011г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие-РС-Ботевград, от фактура № 90 от 03.11.2011г. и от фискален бон от 03.11.2011г. за сумата от 13100лв.

Към момента на сключване на договора за продажба на 01.11.2011г. и сега М.Г.Т. има сключен граждански брак от 15.10.1972г. с ответника Л.Н.Т., което се установява от отговорите й дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 12.04.2017г.

Страните не спорят, че управителят на „Т. Г.“ООД Н. Л. Т. и купувачите М.Г.Т. и Л.Н.Т. са син и родители, т.е. роднини по права линия. Горното се установява и от приложените писмени доказателства- извлечение от НАП-база население.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че от изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и уточняващата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените искове са с правно основание чл.216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, които съдът приема за допустими, тъй като са предявени между надлежни страни.

Съдът не споделя възраженията на ответниците Т., отразени в писмените им отговори, че исковете са погасени по давност, тъй като са предявени извън петгодишния срок от сключване между тях на договора за продажба на недвижимия имот, отразен в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от 01.11.2011г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие-РС-Ботевград, за това, че съдебното производство по настоящето гражданско дело е образувано по искова молба от НАП срещу ответниците „Т. Г.“ЕООД и М.Г.Т. с вх.№ 6008 от 03.11.2016г., която е изпратена по пощата с п.кл. от 01.11.2016г./виж пощенски плик на л.46 от делото/, т.е. исковата молба е от 01.11.2016г. или в последния ден преди да изтече петгодишния давностен срок, считано от 01.11.2011г. Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника Л.Н.Т., че по отношение на него искът е погасен по давност, тъй като е предявен с допълнителна молба на 21.04.2017г., изпратена по пощата с п.кл., което не се чете, за това, че същият като съпруг на първоначалния ответник М.Т., за това, че имат сключен граждански брак от 15.10.1972г. е задължителен необходим другар, тъй като сключеният договор за продажба на 01.11.2011г. е възмезден и купувачът М.Т. по време на сключване на договора за продажба е омъжена за Л.Т., т.е. налице е съпружеска имуществена общност /СИО/ по отношение на придобитата собственост върху имота.

Страни по настоящите искове са държавата като ищец, а като ответници трябва да бъдат конституирани длъжникът и третото лице, с което той е договарял. Страните по сделката имат качеството на задължителни необходими другари и участието им в това производство е условие за допустимостта на исковете. Ако приобретател по прехвърлителната сделка е лице, което към момента на сделката е в брак и придобитото имущество е в режим на СИО, надлежни ответници са и двамата съпрузи. В този случай съпрузите са задължителни необходими другари като участници в неделимо правоотношение поради естеството на спорното правоотношение и бездяловия характер на СИО. При предявен конститутивен иск срещу съпрузи, отнасящ се до имот-СИО, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи-задължителни другари. Неконституирането на един от съпрузите-задължителен необходим другар в първоинстанционното производство обосновава извод за недопустимост на първоинстанционното решение. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 85 от 08.07.2014г. по т.д.№ 1266/2013г. по описа на ВКС, ІІ т. отд.

Искът срещу Л.Т. е предявен с първоначалната искова молба от 01.11.2011г., за това, че съдът е оставил без движение първоначалната искова молба за отстраняване на горната нередовност, а именно, че исковете не са предявени и срещу задължителния необходим другар или съпруга Л.Т., което ищецът е отстранил с уточняващата молба от 21.04.2017г. Цитираното от ответниците определение № 391 от 10.06.2015г. по ч.гр.д.№ 1855/2015г. по описа на ВКС, ІV отд. не е в противоречие на горните правни изводи.

С оглед на горе изложеното, съдът приема, че исковете с правно основание чл.216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК са предявени срещу всички ответници на 01.11.2016г., тъй като тогава е изпратена по пощата искова молба, по която е образувано настоящето гражданско дело, за което счита за неоснователно и второто възражение на ответниците Тишинови, че са придобили собствеността върху процесния имот по давност, т.е. по чл.79, ал.2 от ЗС, за това, че имат правата на добросъвестни владелци или са придобили имота с 5-годишно непрекъснато владение, тъй като не са изтекли 5 години от фактическото владение от закупуване на имота на 01.11.2011г. до деня на предявяване на исковете на 01.11.2016г.

Разгледан по същество, искът с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК е изцяло основателен като доказан, по следните правни съображения:

Елементите от фактическия състав на иска с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК са: установено публично задължение на длъжника, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, извършване на разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател.

В случая от така събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства се установява, че е осъществен състава на горния иск и следва да се обяви недействителност спрямо държавата на сключения договор за продажба на недвижимия имот, находящ се в село О., община П., отразен в нотариален акт № 38/2011г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие-РС-Ботевград, за това, че се установи публичното вземане, което има ищеца срещу длъжника „Т. Г.“ЕООД с приложеното копие от Ревизионен акт № **********/28.09.2011г., съставен от главен инспектор по приходите А. К. Н.за задължения за до- внасяне на ДДС в общ размер от 44826.67лв. и лихви за просрочия в размер на 8233.36лв., който ревизионен акт е влязъл в сила на 12.05.2015г. със съдебно решение № 52989 от 12.05.2015г. по адм. дело № 7141/2014г. по описа на ВАС.

Договорът за продажба на недвижим имот на 01.11.2011г., сключен между длъжника „Т. Г.“ЕООД и ответниците М. и Л. Т., които са съпрузи, обективиран в нотариален акт № 38/2011г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие-РС-Ботевград е сключен след като длъжникът „Т. Г.“ООД / сега „Т. Г.“ЕООД/ е получил на 06.04.2011г. и на 12.07.2011г. чрез управителите си М. М. и Н. Т. заповед за възлагане на ревизия, която е приключила с описания по-горе ревизионен акт, установяващ публични задължения за длъжника „Т. Г.“ЕООД.

Налице е и намерението за увреждане на публичния взискател в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, което подлежи на доказване от ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че от така събраните писмени доказателства се установи, че сключването на договора за продажба на недвижимите имоти в с.О., община П., отразен в нотариален акт № 38/2011г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие-РС-Ботевград, е във вреда на публичния изпълнител, за това, че разпореждането с актив от имуществото, се намалява възможността за погасяване на публичното задължение. Увреждащото кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение №284/24.04.2015г. по дело № 2879/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. и Определение №350/30.05.2017г. по т.дело № 489/2017г. на ВКС, ТК, ІІ о.

Поради гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответниците Тишинови, че след като имотът е продаден за сумата от 13100лв., която четирикратно надвишава данъчната оценка на имота и е същата като при закупуването му през 2008г. от община П. длъжникът не е имал намерение за увреждане на публичния взискател.

На следващо място вторият иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК е изцяло основателен като доказан, по следните правни съображения:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че договорът за продажба на недвижимия имот в с.О. е сключен между ответниците на 01.11.2011г., т.е. след като на длъжника „Т. Г.“ООД/ сега „Т. Г.“ЕООД/ е връчена заповедта за възлагане на ревизия на фирмата, която е приключила с влязъл в сила ревизионен акт, описан по-горе, установяващ публични задължения на търговеца, подробно посочени в ревизионния акт, и че същият уврежда публичния взискател, за това, че по този начин намалява имуществото си и осуетява и затруднява публичния взискател да погаси установените публични задължения, както и страни по договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 38/2011г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие-РС-Ботевград са свързани лица по смисъла на параграф 1, т.3, б.“а“ от ДР на ДОПК, за това, че към момента на сключване на договора за продажба на недвижимия имот или на 01.11.2011г. съдружник и управител на дружеството длъжник и продавач по договора „Т. Г.“ООД е Николай Т., който е син на купувачите М. и Л. Тишинови, т.е. те са роднини по права линия.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените от ищеца искове с правно основание чл.216, ал.1,т.4 и т.6 от ДОПК са основателни и следва да се уважат изцяло.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед уважаване на исковете ответниците ще следва да заплатят в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на 100лв./сто лева/ или д.т. в размер на по 50лв. за всеки един от двата обективно съединени иска.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ДЪРЖАВАТА по иска с правно основание чл.216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, сключения между „Т. Г.”ООД с ЕИК: *********, сега „Т. Г.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.С., ж.к.О. К., ул.О. №*, с ЕИК: *********, от една страна като продавач и М.Г.Т. с ЕГН: ********** от друга страна като купувач и Л.Н.Т. с ЕГН:********** ***, също като купувач, тъй като е нейн съпруг от 15.10.1972г., договор за продажба от 01.11.2011г. на недвижим имот, находящ се в село О., община П., Софийска област, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от 2011г. на нотариус № *-Т. Ф., с район на действие-РС-Ботевград.

ОСЪЖДА „Т. Г.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.С., ж.к.О. К., ул.О. №*, с ЕИК: *********, М.Г.Т. с ЕГН: ********** и Л.Н.Т. с ЕГН:********** *** да заплатят в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на 100лв./сто лева/ върху така уважените искове.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/

Номер на акта:	175
Дата:	3 ноември 2017 г. (в сила от 19 юни 2018 г.)
Съдия:	Илияна Цветкова

Дело:	20161810101250
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	3 ноември 2016 г.

Решение по дело №1250/2016 на Районен съд - Ботевград

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е