О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1438/19.10.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХІ – касационен състав, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ВИДЕВ
2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева ч.к.а.дело № 719 по описа за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, вр. с чл. 281 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по частната жалба на Н.Н.А., ЕГН **********,***, срещу Определение
№ 839/16.06.2023 г., постановено по адм. дело № 506/2023 г. на Административен съд
гр. Пазарджик, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта ѝ,
относно искането на жалбоподателя за ежеседмично използване на служебния
телефон в затвора за 15 минути, за да се свързва с майка си занапред, и е
прекратил производството по административното делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли да бъде отменено.
Ответникът – Началникът на Затвора – Пазарджик в представен писмен отговор,
чрез процесуалния си представител юрк. Р. Р., излага становище за неоснователност
на частната жалба.
Административен съд – Пазарджик, ХІ-ти състав, приема частната жалба за допустима,
като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, а разгледана по същество
за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, наименована
„искане“ от Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
– Пазарджик, съдържаща искане да се задължи Началникът на Затвора – Пазарджик
занапред да му разреши да използва служебния телефон в затвора, за да се свързва
с майка си един път седмично за 15 минути, тъй като се тревожи за нейното
здравословно състояние. С оспореното определение съдът е оставил без
разглеждане жалбата и е прекратил производството, като е приел, че искането на
лишения от свобода е свързано с хипотетични действия, които биха възникнали в
бъдеще време. Съдът е приел, че направеното искане не касае конкретни действия
или бездействия, свързани със засягане на негови права в нарушение на забраната
по чл. 3 от ЗИНЗС понастоящем, а такива, които биха възникнали в бъдещо неопределено
време и търсената защита е извън пределите на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС. В случая
не се касае за конкретни действия, респективно бездействия на Началника Затвора
– Пазарджик, тъй като попадат в хипотезата на бъдещо възникваща нужда от извършването
на конкретни действия.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т.
4 от АПК, като за лишения от свобода Н.Н.А. липсва правен интерес от така предявеното
оспорване в посочената му част, което е абсолютна задължителна процесуална предпоставка
за допустимост на всяко предявено до съда искане. Правният интерес следва да бъде
пряк, личен и непосредствен, тоест трябва да е свързан с непосредствено засягане
или реално съществуваща опасност от засягане на негови права към настоящия момент.
Така постановеното определение е правилно.
Разпоредбата на чл. 276 от ЗИНЗС, на която е основано искането, предвижда в
ал. 1, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването
на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3, както и извършването на действия
с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според
ал. 2 на същата разпоредба липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение
за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено,
за да се прекрати нарушението на чл. 3. Предвид посочената правна регламентация
допустимостта на искането по чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС е обусловена от това, твърдяното
фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. С посочената
разпоредба е въведена забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (ал. 1 на чл. 3 от ЗИНЗС), като според ал. 2 за нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Правилно в обжалваното
определение е приета неприложимост на разпоредбата на чл. 276 от ЗИНЗС, доколкото
от доказателствата по делото не може да бъде направен извод за наличие на фактически
действия/бездействия на Началника на Затвора – Пазарджик, които да са в нарушение
на забраната по чл. 3.
Освен това разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС предвижда, че по изключение
с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие
на лишените от свобода се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във
връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания. Разрешението за използване
на служебен телефон се записва в специален дневник. Следва да се посочи, че нито в ЗИНЗС, нито ППЗИНЗС, се съдържа легална дефиниция
на понятието „тежки семейни проблеми“. В този смисъл при всяко конкретно искане,
направено по реда и на основание чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС, следва да се извършва
преценка дали са налице факти и обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани
като „тежки семейни проблеми“ и доколко същите релевират съществуването на нормативно
регламентираната материално-правна предпоставка за издаване на разрешение за безвъзмезден
достъп до служебен телефон.
В случая съдът приема, че в подадената молба с вх. № М-1585 от 25.04.2023
г. по описа на Затвора – Пазарджик не са посочени факти, които могат и следва да
бъдат квалифицирани като „тежки семейни проблеми“ за провеждането занапред на телефонни
разговори с майката на лишения от свобода. В този смисъл за прилагане
хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС не е достатъчно лишеният от свобода да е
поискал телефонна връзка с майка му. Необходимо е лицето да посочи и обоснове нужда
от осигуряване на безвъзмезден достъп до служебен телефон за провеждане на телефонни
разговори с майка му, нетърпящи отлагане. В този смисъл само по себе си желанието
на лишения от свобода да се свърже с майка си, защото е болна и възрастна, както
и че е било мюсюлманският празник „Рамазан Байрам“ не представлява материалноправна
предпоставка за даване на разрешение по чл. 79, ал.3 от ППЗИНЗС. Да се приеме противното
би означавало на практика на всеки лишен от свобода, при поискване да му бъде разрешаван
и осигуряван безвъзмезден достъп до служебен телефон. Не това е смисълът и целта
на нормативната регламентация по чл. 79, ал.3 от ППЗИНЗС. Както вече беше посочено,
предвидената в посочената разпоредба правна възможност е „по изключение“ и следва
да се прилага само при наличие на нормативно предвидените условия и основания.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че искането не касае конкретни действия или бездействия
на началника на затвора, а същите представляват хипотетични такива, които биха
възникнали в бъдеще време. Правилен е изводът на съда, че липсва правен интерес
от оспорването, тъй като твърдените действия или бездействия, попадат в
хипотезата на бъдеща възникнала нужда, поради което и защитата срещу тях не може
да бъде реализирана по реда на чл. 276, ал. 1 и сл. от ЗИНЗС.
По изложените съображения съдът приема, че определението е правилно и
законосъобразно, при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи
основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 236 АПК Административен
съд – Пазарджик
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 839 от 16.06.2023г., постановено по адм. дело №
506/2023 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.