Р Е Ш Е Н И Е
№
27.09.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№155/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр
чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност- чл.
240, ал.1, вр чл. 79, ал.1 и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД .
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, чрез юрк.
Цв. ***, против Г.В.Ц., с която се твърди, че между
ответника- като кредитополучател и ищеца - като кредитодател,
е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-11200899, като
заедно с усвоения кредит, отв. Ц. се е съгласил да му
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. Посочва се, че
на 08.12.2015г, ответникът е активирал предоставената му кредитна карта, с
максимален кредитен лимит от 1000лв, който кредит, ответникът може да усвоява
чрез всякакви трансакции. Посочва се, че върху усвоената сума се начислява
годишна лихва и такса обслужване, съобразно определен лихвен процент. Твърди
се, че на основание чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ кредит, за кредитополучателя е възникнало
задължение да заплаща минимална месена вноска, съобразно усвоената сума, която
е в променлива величина. Твърди се, че ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.04.2016г, когато е последното плащане по
нея, и балансът е -1696,95лв., от която- сумата от 1073,30лв.- главница, и
623,65лв.-договорна лихва, за периода 01.04.2016г. /първата неплатена вноска/
до 10.11.2017г. /датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/. Посочва
се, че ответникът дължи лихва за забава от 54,48лв.- за периода
10.11.2017-11.05.2018г. Посочва се, кредиторът е опростил сумата от 60лв.-
такса. Посочва се, че е образувано ч. гр.д.№ 4009/2018г., по което са дадени
указания по чл. 415, ал.2 от ГПК. Посочва се също, че ако съдът отхвърли предявеният установителен иск, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост, се предявява осъдителен иск, за същите суми, като ИМ да се счита
за обявяване на кредита за изискуем. В заключение моли съдът да признае за установено, че отв.
Ц. дължи общо сумата от 1751,43лв., от която сумите от 1073,30лв.- главница,
623,65лв.- договорна лихва, за периода 01.04.2016-10.11.2017г, и 54,48лв.-
обезщетение за забава, за периода 10.11.2017-11.05.2018г. и при условията на
евентуалност, в случая, че не е налице надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането по договора, да осъди ответника да заплати на ищеца
посочените суми. Посочва се, че депозирането на ИМ, има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендират се
разноски.
Ответникът
Г.В.Ц., чрез назначеният от съда особен представител адв.
Г.Г., в срока за отговор, изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочва се, че в случая
не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на задължението по
договора, към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Посочва се
също, че процесния договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта от 15.03.2015г, е недействителен, поради нарушение на нормата на
чл. 10, ал.1 и чл. 11, т.27 от ЗПК. Посочва се, че върху
процесния договор липсват подписите на страните по него- за
кредитополучател и за кредитодател, вкл. и че оторизираното за това лице има правомощия за това. посочва се, че е налице
порок във формата, и основание за приложението на чл.23 от ЗПК. Прави се
оспорване автентичността на процесния договор, като се твърди, че същия не е
подписан от ответника и моли съдът да открие производство по оспорване, на
основание чл. 193, ал.1 от ГПК.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №2520/01.06.2018г, по ч. гр.д.№4009/2018г. по описа на ПлРС, връчена по реда на чл. 47, ал.1 и сл. от ГПК.
Безспорно по делото се
установява, че между страните- „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, като
кредитодател, и отв. Г.Ц.- като
кредитополучател, съществуват договорни отношения, въз основа на сключен
договор за потребителски кредит, с №CREX-11200899/15.03.2015г., за покупка на
стоки. Установява се също, че в договора е посочено, че освен закупуване на
стока- телевизор, се финансира и застраховка „сигурност на плащанията”, с
застрахователна премия от 21,96лв., като
част от отпуснатия кредит, като
съответните застрахователни сертификати са приложени и приети по делото.
От съдържанието на договора се
установява също- чл.12, че кредиторът може да предостави на кредитополучателя
кредитна карта MasterCard, с максимален кредитен
лимит от 10000лв., като в същата норма е посочено, че всички задължения
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат след нейното
активиране. В чл. 14 е посочено, че всяка трансакция съставлява усвояване на
договора за револвиращ потребителски кредит. В чл. 15
е посочено, че договорът за револвиращ потребителски
кредит е безсрочен, като за усвоения кредитен лимит, кредитополучателя ще
заплаща годишна лихва, както и такси, свързани в ползването на кредитната
карта. Видно от представеното по делото Приложение към Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-11200899/15.03.2015г, неразделна част от Договора за
кредит, се установява, че в полза на ответника е отпуснат револвиращ
кредит от 1000лв, като месечните погасителни вноски се правят до 1- во число на месеца, следващ издаването на извлечението, в минимален
размер, съобразно Тарифата. Видно от Тарифата, инкорпорирана в Приложението,
кредитът се отпуска при ГПР от 44,90% и ГПЛ от 35%, месечна такса за
обслужване- 4лв.; минимална погасителна вноска- за кредит до 1000лв- 60лв.;
обезщетение при забава- 10% + ОПЛ на БНБ. Установява се също, че кредиторът се е задължил да изготвя и изпраща
извлечение, отразяващо изпълнението на задълженията, всеки месец, следващ
месеца на извършените трансакции. Съобразно чл. 18 от Договора,
кредитополучателя ще заплаща месечна погасителна вноска, до изплащането на
начислените задължения, в минимален размер
по т.21 /60лв/. Съобразно нормата на чл. 20, кредиторът има възможността
да блокира кредитната карта, при неплащане на една или повече вноски, като в случай,
че неплащането не бъде извършено в рамките на 2 месеца от последното плащане, се
прилагат последиците на чл. 3 от Договора- при забава, се дължи обезщетение в
размер на законната лихва за всеки ден от забавата. Уговорено е също, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежа на втората
вноска, вземането става предсрочно
изискуемо в целия му размер. По делото се установява също, че ответникът-
кредитополучател, е получил издадената му кредитна карта.
По делото е представено в
заверено копие писмо до ответника, за което няма данни да е връчено /за пълнота
да се отбележи, че няма данни и да е изпращано такова писмо до ответника/, с
което същият е уведомен, че има
просрочени задължения по договора за кредит. В същото няма изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По делото, в рамките на открито
производство по чл. 193 от ГПК, за оспорване автентичността на процесния
договор за кредит, е допусната СГЕ, от заключението по която се установява, че
подписът, положен за кредитополучател, на всяка страница от договора за кредит,
принадлежи на ответника Г.Ц.. Установява се също, че ръкописния текст „Г.В.Ц.,
в графа „име”, в същия договор, е изписан от ответника Ц..
По делото е изслушана и приета и
ССЕ, от заключението по която се установява следното: На ответника Ц., във
връзка със сключен договор за кредит за покупка на стоки, е предоставен и револвиращ потребителски кредит- кредитна карта MASTERCARD, с максимален кредитен лимит от 1000лв.
и ГПЛ от 35%. ВЛ е констатирало, че кредитната карта е активирана на 14.01.2016г.
- с първото теглене по нея. ВЛ е дало в табличен вид усвоените суми по
кредитната карта, с посочване на датите на съответните трансакции, с обща сума-
979лв., за м.01.2016г., в т.ч. и такси
от 29лв. ВЛ е констатирало, че от страна на ответника има плащания от общо
132лв., с която сума са погасени- 65,09лв.- главница, 39,66лв.- лихва, 7,03лв.-
застраховка, 8 лв.- месечна таса обслужване и 12,22лв.- разноски събиране. ВЛ е
установило, че последното плащане по кредита е на 16.03.2016г, като съгласно
счетоводните книги на ищеца, задължението на ответника, е в размер на
1696,95лв, от които: 1073,30лв.- главница, 587,65лв.- договорна лихва за
периода 01.04.2016г.-10.11.2017г. и 36лв.- такса обслужване. ВЛ е констатирало
обаче, че от представените от ищеца справки, непогасените суми за главница са
1073,30лв., от които: 913,91лв.- главница и 159,39лв.- просрочена застраховка;
непогасените суми от 623,65лв, включва 587,65лв- просрочена договорна лихва, за
периода 01.04.2016г.-10.11.2017г. и 36лв.- такса обслужване; начислена е сума
от 54,48лв.- лихва за забава, за периода 10.11.2017г.-11.05.2018г, върху сумата
от 1073,30лв.
В заключението си, ВЛ е посочило,
че е начислена застраховка, по застрахователна програма „Защита на плащанията
по кредитни карти”, съгласно Групов застрахователен договор №6/2014г., със
застрахователи „Кардиф Животозастраховане” и „Кардиф
Общо застраховане”. Посочено е, че
застраховката се предлага о т страна на кредитодателя
БНП ПАРИБА, в качеството му на застрахователен посредник, по силата на договор
за застрахователно агентство.
В тази връзка, по делото, от
страна на ищеца, няма твърдения за наличие на сключена застраховка „защита на
плащанията по кредитни карти”, нито в
ИМ, нито в която и да е от депозираните по делото молби. По делото, са представени
доказателства единствено за сключена застраховка „ защита на плащанията”, касаеща
основния договор за кредит за покупка на стоки- сертификат CREX -11200899.
По делото, в с.з., при изслушване
на ВЛ, същото посочва, че претендираната от ищеца главница, е сумарна от
главницата по кредита и застраховка. Посочва, че от страна на кредитодателя се начислява застраховка, но няма
данни сумите да са преведени на
застрахователя.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото
се установява факта на съществуване на договорни отношения между страните, въз
основа на сключен договор за кредит за покупка на стоки и договор за предоставяне
на потребителски револвиращ кредит, по кредитна карта
MasterCard, към него, с №CREX
-11200899/15.03.2015г. В случая, предмет на настоящето дело, са само
отношенията между страните, по повод сключения договор за потребителски револвиращ кредит, по кредитна карта MasterCard.
По делото безспорно
се установява факта получаване на кредитната карта и активирането й, чрез
изтегляне на сума, от страна на кредитополучателя Ц.. По делото се установява
също и факта, че отв. Ц., е усвоявал суми по картата
само през м. януари. 2016г, в общ размер от 950лв., като от негова страна има
две плащания по кредита - м.02.2016- сумата от 72лв. и на 16.03.2016- сумата от
60лв.- общо сумата от 132лв. По делото се установява също, че с внесената сума
от 132лв., от страна на кредитодателя, са извършени
погасявания на суми, различни от задължението за главница и лихва, което ще
бъде съобразено от съда, по –долу. Безспорно по делото се установява също, че
след 16.03.2016г.- датата на второто плащане, от страна на ответника няма никакви
плащания по договора.
Съдът намира, че в
случая, следва да се отчете
обстоятелството, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
ищецът е регистриран като Банка, а към датата на сключване на поцесния договор-15.03.2015г., е финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ. Съдът намира, че в случая, въпреки че отношенията
между страните се развиват на плоскостта на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД,
то предвид посоченото, съдът приема, че в случая, няма автоматично настъпване
на предсрочна изискуемост на вземанията
по договора, с неплащането на две поредни минимални месечни вноски- съобразно
уговореното в договора. Необходимо е надлежно уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължението, преди датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което съдът
приема за приложимо в случая. По делото
има представено уведомително писмо, адресирано до ответника, за което няма данни въобще да е изпращано до същия;следва
да се посочи, че в самото писмо няма нарочно изявление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.
Съдът приема, че по
делото ответникът- длъжник, е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението по договора, с връчването на съдебните книжа на
особеният представител на ответника, назначен от съда по съответния ред-
18.01.2019г. /в т. см. решение №
198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/. С оглед
изложеното по- горе, съдът приема, че до датата на връчването на особения
представител, договорът на кредит овърдрафт е действащ, а падежът на
задължението за заплащане на усвоената главница по него, не е настъпил, респ.
вземането не е било изискуемо.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК- 31.05.2018г., не е налице
настъпила предсрочна изискуемост на задължението по процесния Договор за
кредит, поради което предявените установителни искове,
следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед на изхода на предявеният
като главен, установителен иск, с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва по същество да бъдат разглеждани
предявените осъдителни искове.
По искове с правно основание чл.240,
ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр
.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Както бе посочено по-
горе, по делото е безспорно съществуването на валиден договор за кредит–
овърдрафт CREX -11200899/15.03.2015г между страните по делото, от за сумата от 1000лв.
и с параметрите, описани от съда по- горе. Безспорни по делото са също факта на
изпълнението на договорните задължения от страна на ищеца- кредитодател,
факта на получаване на кредитната карта от страна на ответника и факта на нейното
активиране, факта на усвояване на сумата от общо 950лв. и факта на погасяване
на сумата от 132лв., както и че последното плащане е от 16.03.2016г., като след
този дата, няма плащания на падежа- 1-во
число на месеца.
Както бе посочено по-
горе, съобразно изричното изявление на ищеца,
съдът приема, че ответникът е
редовно уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, с
връчването на съдените книжа на особеният му представител- 22.04.2019г. Съдът
приема, че в случая ответникът дължи връщане на сумата, усвоена като кредит по
кредитната карта, без в нея да се включва начислената сума за застраховка, на
съображенията, изложени по- горе. по делото не се установява сключването на
такава застраховка, а още по- малко застрахователната премия по евентуално
сключена такава се дължи на кредитодателя, който
няма качеството на кредитор спрямо
ответника, по отношение на тази сума. Съдът възприема заключението на ВЛ по
ССЕ, в което е посочено, че от общо претендираната сума от 1073,30лв, - като
главница, се включва сумата от 913,91лв—главница по кредита, а 159,39лв- се
явява застраховка. Дължима се явява и само сумата от 587,65лв- договорна лихва,
начислена за периода
01.04.2016-10.11.2017г., без сумата от 36лв- такси по кредита, доколкото съдът не е сезиран с такава
претенция. Сумите са изчислени след приспадане на заплатената сума от 132лв,
като сумите от 7,03лв.- застраховка и 12,22лв.- разноски събиране / не се
установява какви/, следва да бъде
приспадната от размера на договорната
лихва и в полза на ищеца бъде присъдена
сумата от 568,40лв.
Като неоснователен
следва да бъде отхвърлен иска за
присъждане на лихва за забава, в размер на 54,48лв., за периода
10.11.2017-11.05.2018г, поради ненастъпила изискуемост на задължението за претендирания период.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него в настоящето производство разноски в размер на общо 606,80лв.
включващи юрк. възнаграждение от 100лв., определено
от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, внесена д.т. от 114,97лв и 322лв.- възнаграждение
за особен представител. Ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 80лв.- по сметка на ПлРС- деловодни разноски.
С оглед изхода на спора, по
отношение на предявените установителни искове, не
следва да се присъждат разноски в полза на ищеца, по заповедното производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция рег. № ********* чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, ***, законен представител ***Д.-зам. управител, чрез
пълномощник юрк. ******, искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо
Г.В.Ц., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата общо от 1751,43лв.,
от която сумите от 1073,30лв.- главница, 623,65лв.- договорна лихва, за периода
01.04.2016г. - 10.11.2017г, и сумата от 54,48лв.- обезщетение за забава, за
периода 10.11.2017-11.05.2018г., по Договор №CREX-11200899/15.03.2015г., за
предоставяне на кредит- овърдрафт по кредитна карта, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 31.05.2018г.,
до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №2520/01.06.2018г, по ч.гр.д.№4009/2018г. по описа на ПлРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ..
ОСЪЖДА, основание чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, Г.В.Ц., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция рег. № ********* чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, ***, законен представител ***Д.-зам. управител, сумата в
размер на 913,91лв.- главница
и сумата от 568,40лв-договорна
лихва, за периода 01.04.2016г. - 10.11.2017г, дължими по Договор №CREX-11200899/15.03.2015г.
за предоставяне на кредит овърдрафт по кредитна карта., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на ИМ- 11.01.2019г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция рег. № ********* чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, ***, законен представител ***Д.-зам. управител, против Г.В.Ц.,
ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 54,48лв.-лихва за забава, за
периода 10.11.2017-11.05.2018г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от
ГПК, Г.В.Ц., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция рег. № ********* чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, ***, законен представител ***Д.-зам. управител, сумата от 606,80лв. – разноски
по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция рег. №
********* чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** 4, ***, законен представител ***Д.-зам.
управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 80лв.- деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: