РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Н., 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620101404 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявена искова молба с обективно съединени установителни
претенции с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1 927,54 лв.; по чл.79,
ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1329,09 лв.; по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 98, 06 и по
чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 120 лв, като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1
от ГПК от страна на “Банка ДСК” ЕАД, със седА.ще и адрес на управление: гр.София,
община “Оборище“, ул. „Московска “ №19, ЕИК *********, представлявано от Б.Ф.С. и
Ю.Б.Г., с пълномощник по делото *** М.Д., против ответника М. М. АЛ., от с. В., обл. Ш.,
ул. ***.
Ищцовото дружество заявява, че на *** г. между него, като кредитодател, и ответника
М. М. АЛ., като кредитополучател, бил сключен договор за стоков кредит №*** в размер на
1 927,54 лв. Тази сума включвала 1 699 лева за покупка на преносим компютър *** от
„Тихномаркет“ АД и 228,54 лева еднократна застрахователна премия за застраховка
„Стандарт+“, сключена между кредитополучателя и „Групама животозастраховане“ ЕАД.
Кредитът следвало да се върне за 24 месеца, считано от датата на усвояване. Този кредит се
усвоявал безкасово по сметка на търговеца при закупуване на стоката, а сумата по
застраховката се усвоявала по сметка на застрахователя. Кредитополучателят поел
ангажимент да заплаща фиксирана възнаградителна лихва в размер на 39,59 процента
годишно или 0,1100% на ден. На *** г., съгласно условията на договора ищецът наредил
сумите по сметка на търговеца и на застрахователя, като с общата сума била заверена
кредитна сметка №***. Неразделна част от договора били общите условия на банката за
1
стокови кредити на физически лица и тарифата за лихвите и таксите. С предоставянето на
сумите ищецът изпълнил своите задължения по договора. Кредитополучателят обаче не
заплатил нито една вноска по договора. Поради допусната забава ищецът предприел
действия по обявяване на дължимите суми за изцяло предсрочно изискуеми, за което
ответникът бил уведомен с нотариална покана. Поради липса на изпълнение било подадено
заявление по чл.417, т.2 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на НПРС, като
съдът издал заповед за незабавно изпълнение. Било образувано и изпълнително дело №***
г. по описа на ЧСИ Я.Д., но книжата били връчени на длъжника чрез залепване на
уведомление. Съдът дал на заявителя едномесечен срок да предяви настоящите искове. В
изпълнение на тези указания ищецът предявява настоящите установителни искове, като
моли, съдът да признае за установено, че ответникът М. М. АЛ. дължи сумите по издадената
заповед за незабавно изпълнение.
Ответникът М. М. АЛ. не е намерен на постоянния си и настоящ адрес. Съдът е
разпоредил връчването на книжата до него да се извърши по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
След изтичане на законовия срок съдът е приел, че книжата са му връчени редовно. На
основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител - адв. С.Е. от
*АК. В подадения писмен отговор от особения представител се заявява, че исковете са
допустими, но неоснователни. Договорът на страните съдържал неравноправни клаузи,
поради това особеният представител счита, че е недействителен. Подчертава се липса на
конкретизация за начина на определяне на ГПР. Ответникът заплатил на застрахователя
застрахователна премия и в полза на банката била застрахована закупената с кредита стока
преносим компютър. Покритите рискове включвА. смърт, пълна трайна неработоспособност
над 70%, временна нетрудоспособност над 60 дни, нежелана безработица минимум 60
календарни дни и защита на стоката. В тази връзка се твърди, че ответникът е бил в пълна
трайна неработоспособност над 70 %, временна нетрудоспособност над 60 дни или в
хипотезата на нежелана безработица минимум 60 календарни дни в периода от *** г. до
февруари 2017 г., поради което ищецът-банка е следвало да се възползва от сключената в
нейна полза застраховка. Изпълнителното дело било образувано след повече от три години,
считано от издаването на изпълнителния лист на кредитора и поради това настъпила
погасителната давност относно претендираните лихви.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, счете за установено от
фактическа страна следното:
От представенияте по делото в заверени копия договор за стоков кредит № *** от *** г.;
декларация за гражданско и имуществено състояние от *** г.; общи условия по договори за
стоков кредит, искане за стоков кредит от *** г;, декларация в съответствие с чл. 4, ал. 1 т. 2
от Закона за защита на личните данни; фактура № ***/*** г.; съгласие за присъединяване
към групата на застрахованите лица от *** г.; сертификат на застраховано лице по групов
застрахователен договор; извлечение по договор за кредит; извлечение от счетоводни книги
по сметка № ***; заповед за незабавно изпълнение № *** г.; изпълнителен лист № *** г.;
молба от Банка ДСК АД от *** г. до ЧСИ Я.Д.; нотариална покана със заверка от *** г.;
2
констативен протокол от *** г.; банково извлечение от *** г. и операционна бележка от ***
г.; от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Н., както и от
заключението на назначената по делото съдеибно-счетоводна експертиза се установява, че
страните по делото са сключили договор за стоков кредит, с размер на кредита 1927,54 лева,
за закупуване на преносим компютър „TOSHIBA SATELLITE S-50-b-150“. Цената на този
компютър е 1699 лв., като към договора е включена и застраховка с „Групама
Животозастраховане“ ЕАД „Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия от 228,54
лева. Страните са уговорили срок за издължаване на кредите от 24 месеца. Сумата за
закупуване на компютъра е уговорено да се усвои еднократно и безкасово по сметка на
търговеца, а сумата за застраховка да се усвои еднократно по сметка на застрахователите.
Договорено е кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент 39,659 % годишно, ГПР в
размер на 47,70%. Към договора е приложен погасителен план, видно от който месечната
вноски по кредита е в размер на 117,52 лева, като последната двадесет и четвърта вноска е
99,89 лева. Доставчикът на преносимия компютър „Техномаркет България“ АД е издал
фактура №*** от *** г. за компютър „TOSHIBA SATELLITE S-50-b-150“ на стойност 1699
лева, с посочен начин на плащане „Кредит ДСК“, като в графата „приел“ стоят двете имена
и подписа на ответника. От заключението на назначената по делото съдебно счетоводна
експертиза се установява, че ищцовото дружество е наредило на *** г. сумата в размер на
1699 лв. по разплащателната сметка на „Техномаркет България“ АД, както и 228,54 лева по
сметка на застрахователя „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Кредитната сметка на
ответника е заверена на същата дата със сумата от 1927,54 лева, но която сметка титуляр е
ответникът М. М. АЛ.. Той е следвало да погаси главницата от 1927,54 лева и договорна
лихва в размер на 875,31 лева, посредством 24 месечни вноски. Посочено е също в
заключението, че ответникът не е извършвал плащания след датата на усвояване на кредита,
както и след *** г. към ищцовото дружество или към ЧСИ. Установено е, че размерът на
цялото задължение е 1927,54 лева – главница; 1 329,09 лв. - договорна лихва от *** г. до ***
г.; 98,06 лв. санкционна лихва от *** г. до *** г. и 120 лева - банкови разходи за предсрочно
изискуем кредит, съгласно заключението от експертизата. Предвид договореностите в
договора за кредит и общите условия към него, при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения за лихва или главница, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Ищцовата страна е уведомила ответника, че поради забава в плащането на
задълженията му по договора за кредит обявява кредита за предсрочно изискуем.
Уведомлението е извършено с нотариална покана *** от *** г., която е връчена по реда на
чл.47 от ГПК, а именно чрез залепване на уведомление и на основание чл.47, ал.5 от ГПК се
счита редовно връчена на 0*** г. Ищцовата страна е подала заявление по чл.417 от ГПК
спрямо ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №*** г. по описа на РС – Н.. По
заповедното производство е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение №*** г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК– в случая извлечение от
счетоводни книги на банката по сключения договор. Издаден е бил и изпълнителен лист
№*** г. Доколкото ответникът не е бил намерен на регистрираните адреси, то съдът е
уведомил ищцовата страна, че може да предяви установителни претенции за вземането си,
3
по повод на които и е образувано настоящото установително производство.
Гореописаните факти са установени с категоричност от представените по делото
доказателства и въз основа на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Съдът
не намери нА.чие на неравноправни клаузи в сключения между страните договор за кредит.
Размерът на годишния процент на разходите по кредита е ясно посочен с договора и той е
47,70%. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения) определя годишния размер
на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. Следователно в случая годишният процент на разходите
е определен към границата на максималната допустима стойност, съгласно законовите
разпоредби.
По отношение на претендираните 120 лева - банкови разходи за предсрочно изискуем
кредит съдът счита, че искането противоречи на чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, съгласно който
текст кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая са посочени в Тарифа на банката. Предвид това искането за
тази сума следва да се отхвърли.
Относно възражението на ответника за погасени по давност вземания на ищцовото
дружество за лихви, поради това че заповедта за незабавно изпълнение е издадена на *** г.,
а изпълнителното дело е било образувано повече от три години от издаването, на *** г.,
съдът го счита за неоснователно. Ищцовото дружество успешно е инициирало заповедно
производство и се е снабдило с изпълнителен лист за вземането си. Преди това вземането за
лихви е имало характер на периодично плащане, погасимо с кратката тригодишна давност.
След издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, обаче
приложимата норма на ЗЗД е тази на чл.117, ал.2 и важи петгодишна погасителна давност,
която не е изтекла.
Съдът приема за доказано, че през периода *** г.- *** г. ответникът М.А. е получавал
парично обезщетение за безработица, като общият размер на това обезщетение е 410,40
лева. Горното се установява от удостоверение №********** /*** г., издадено от ТП на
НОИ-Ш.. Видно от сертификат за застраховано лице по групов застрахователен договор
№***, пакет „Стандарт+“ включва покрит риск „нежелана безработица, продължила
минимум 60 календарни дни без прекъсване, настъпила след изтичане на еднократния
период на отлагане 90 дни /т.1.4/ в сертификата. Видно от така формулираните условия,
ищцовото дружество не е можело да се възползва от покрития риск, получавайки
застрахователна премия, тъй като покритият риск започва на *** г., а самият договор за
4
кредит е сключен на *** г. Затова ответникът не може да се освободи от задължението си
поради покрит риск по сключената застраховка.
Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото е доказано безспорно, че ответникът
дължи на ищцовата страна сумите: 1927,54 лева – главница; 1 329,09 лв. - договорна лихва
от *** г. до *** г. и 98,06 лв. санкционна лихва от *** г. до *** г. Предвид изложеното
съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на банката горепосочените
суми, като се дължи и законната лихва върху главницата от 02.06.2017 г. (дата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК) до изплащане на вземането. За сумата от 120 лв., както
по-горе се посочи, исковата молба следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски, съобразно
уважената част от иска. Така от разноски общо в размер на 934 лв. /160,77 лв. - държавна
такса, 473,23 лв – внесено и изплатено възнаграждение за особен представител на ответника,
200 лв. - депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, както и 100 лв. – ***ско
възнаграждение в установителното производство/, ответникът следва да заплати разноски от
905, 98 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното
производство, също съобразно уважената част от претенциите, а именно от разноски общо в
размер на 119,49 лв. /69,49 лв. държавна такса и 50 лв. ***ско възнаграждение/, ответникът
следва да заплати разноски от 115, 91 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М. М. АЛ., с ЕГН:********** от с. В.,
обл. Ш., ул. ***. ДЪЛЖИ на “БАНКА ДСК” ЕАД, със седА.ще и адрес на управление: гр.
София, община “Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК *********, представлявано от
В.М.С. и Д.Н.Н., с пълномощник по делото *** М.Д., СЛЕДНИТЕ СУМИ: 1927,54 лева
(хиляда деветстотин двадесет и седем лева и петдесет и четири ст.) – главница; 1 329,09 лв.
(хиляда триста двадесет и девет лева и девет ст.) - договорна лихва от *** г. до *** г. и 98,06
лв. (деветдесет и осем лева и шест ст.) санкционна лихва от *** г. до *** г. ведно със
законната лихва върху главницата от ***г. до изплащане на вземането по договор за стоков
кредит кредит № *** от *** г.
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от “БАНКА ДСК” ЕАД, със седА.ще и адрес
на управление: гр. София, община “Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК *********,
представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., с пълномощник по делото *** М.Д., против М. М. АЛ.,
с ЕГН:********** от с. В., обл. Ш., ул. ***, в останалата част, а именно зо сумата от 120 лв.
(сто и двадесет лева) - разходи за изискуем кредит, по договор за стоков кредит кредит №
*** от *** г.
ОСЪЖДА М. М. АЛ., с ЕГН:********** от с. В., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
5
“БАНКА ДСК” ЕАД, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, община “Оборище“,
ул. „Московска“ №19, ЕИК *********, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., с пълномощник
по делото *** М.Д., направените по ч. гр. д. №*** г. по описа на РС – Н. разноски в размер
на 115, 91 лв. (сто и петнадесет лева и деветдесет и една ст.).
ОСЪЖДА М. М. АЛ., с ЕГН:********** от с. В., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
“БАНКА ДСК” ЕАД, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, община “Оборище“,
ул. „Московска“ №19, ЕИК *********, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., с пълномощник
по делото *** М.Д., направените разноски в исковото производство в размер 905, 98 лв.
(деветстотин и пет лева и деветдесет и осем ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6