О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
............... /26.09.2019 г., гр. Панагюрище
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година закрито заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
като разгледа докладваното от съдия Татарева гр.
дело № 136 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 250 ГПК
Подадена е въззивна жалба вх. № 1750
от 17.06.2019 г., която е уточнена с молба вх. № 2925 от 20.09.2019 г. от
ответника „П.“ ООД с искане за допълване на поставеното по делото Решение № 80
от 31.05.2019 г., като се иска да бъде допълнен диспозитива на съдебния акт по отношение
направеното възражение в отговора на
исковата молба относно недействителността на трудовия договор. Моли се да бъде
уважено искането за допълване на решението.
Препис от въззивната жалба, в която
е инкорпорирано искането за допълване на решението е връчена на насрещната
страна - ищец, като в подадения отговор, наименуван „становище“ не е взето становище
по отношение направеното искане за допълване на решението постановено по
делото.
Подадената молба по чл. 250 ГПК за
допълване на поставеното по делото решение е подадена от процесуално
легитимирано лице – ответник по делото, в преклузивния месечен срок предвиден в
разпоредбата на 250, ал. 1 ГПК, същата обаче е процесуално недопустима поради
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба подадена от Н.Г.М. срещу „П.“ ООД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца дължимо трудово възнаграждение за периода м.
януари до м. декември 2016г., 2017 г. и 2018 г. и за м. януари 2019 г., както и искове
с правно основание чл. 224 КТ- за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за
2017 г., за 20 дни неизползван платен годишен отпуск 2018 г., както и иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху неизплатените
трудови възнаграждения от дата на забавата до дата на предявяване на исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е изложил доводи за недопустимост на предявените
искове, като е направено възражение за недействителност на трудовото правоотношение
между страните, на основание което се претендират процесните суми.
Разпоредбата на чл. 250 ГПК предвижда, че страната
може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото искане. Такава хипотеза е налице тогава, когато при постановяване на
решението съдът не е формирал воля по някои от съединените искове или по
отношение на исканията за лихви или плодове. Непълнотата на решението е налице
когато тя може да бъде отстранена без да се посяга постановеното решение ( то
остава същото), но към него се добавя ново – допълващо решение (така и
„Българско гражданско процесуално право“- Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев
и др. девето преработено издание, издателство „Сиела“, л. 516).
Налице е не непълно, а неправилно решение,
когото съдът е пропуснал да обсъди доводи на страните или възражения на
ответника. В този случай съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, но без
да вземе предвид направено възражение от ответника. Вземат ли се предвид тези
възражения на ответника може да се достигне до различен краен резултат, което е
основание за отмяна на решението, респ. води до неговата неправилност. В
производството по допълване на решението не може да се стига до пререшаване на
спора по същество.
В конкретния случай се иска допълване на решението,
като се твърди, че съдът не се е произнесъл по едно от заявените с отговора на
исковата молба възражения, като това всъщност представлява основание за
обжалване на решението, доколкото води до неправилност на съдебния акт, която
неправилност следва да се отстрани по пътя на инстанционния контрол. Ето защо
искането за допълване на решението по отношение на заявеното в отговора на
исковата молба възражение се явява процесуално недопустимо и като такова следва
да се остави без разглеждане, доколкото се иска не допълване на решението, а
пререшаване на спора от първоинстанционния съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
съдът дължи произнасяне с изричен диспозитив само в изрично посочени от закона
случай, арг. чл. 298, ал. 4 ГПК, като направеното искане под формата на
възражение в отговора на исковата молба за произнасяне по отношение
действителността на трудовия договор не е от изрично предвидените случаи, при
който съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив. В мотивите на своя краен
съдебен акт съдът е изложил доводи по отношение на направеното с отговора на
исковата молба възражение, поради което не е налице непълнота на съдебния акт,
която да подлежи на допълване.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба
вх. № 1750 от 17.06.2019 г., уточнена с молба вх. № 2925 от 20.09.2019 г.,
подадена от ответника „П.“ ООД, в частта с която е заявено искане за
допълване на поставеното по делото Решение № 80 от 31.05.2019 г., в неговия
диспозитив по отношение направеното възражение в отговора на исковата молба
относно недействителността на трудовия договор.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: