Решение по дело №3946/2016 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1800
Дата: 16 ноември 2016 г. (в сила от 13 декември 2016 г.)
Съдия: Райна Кирова Кирякова
Дело: 20162120103946
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  1800                        16.11.2016 год.                           град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                         ХІІІ граждански състав,

На девети ноември                              две хиляди и шестнайсета година

В публичното заседание, в следния състав:

 

                                                                  Председател: Райна Кирякова

Секретар: А.Т.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело № 3946 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от П.П.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат М.Д.Г. ***, против ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, Спортен комплекс „Лазур”, с която моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на пасивно легитимираната по делото страна, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 2620/2016 година по описа на Районен съд-гр. Бургас, по което е издадена заповед № 1390 от 09.05.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, за сумата от 1940.72 лева, представляваща сбор от главници за неизплатени възнаграждения, от които: 707.09 лв. за месец октомври 2014 г., 707.09 лв. за месец ноември 2014 г., 526.54 лв. за месец декември 2014 г. и сумата от 266.47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане(мораторна лихва) върху всяка една от главниците, от която: 102.49 лв.-лихва върху дължимото възнаграждение за месец октомври 2014 г., за периода 01.12.2014 г.-04.05.2016 г., 96.58 лв.-лихва върху дължимото възнаграждение за месец ноември 2014 г., за периода 31.12.2014 г.-04.05.2016 г. и 67.40 лв.-лихва върху дължимото възнаграждение за месец декември 2014 г., за периода 31.01.2015 г.- 04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда-05.05.2016 г. до изплащане на вземането. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

Обективно съединените установителни искове са процесуално допустими и са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 357, ал. 1, вр. чл. 124,  чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК.

Ответникът „Професионален спортен футболен клуб Черноморец” АД не е подал отговор на исковата молба. Чрез пълномощника си по делото, във фазата по съществото на спора, моли, съдът да постанови решението си съобразно събраните писмени доказателства. Не ангажира доказателства.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че установителните искове по делото са основателни, поради следното:

От приетия като доказателство по делото и неоспорен трудов договор № 1-27/01.07.2013 год., съдът установява, че по силата на валидно възникнала трудовоправна връзка ищецът М. е бил назначен на длъжността „треньор, Детско-юношеска школа”, по срочен трудов договор, за определен срок до 30.06.2014 год., уговорен в полза на работодателя, на пълно работно време от 8 часа, с основното месечно трудово възнаграждение от 1230.00 лв., платимо до 30-то число на следващия месец, с допълнителното трудово възнаграждение от 1 % за всяка прослужена година. Договорът се е трансформирал в безсрочен не само ex lege, но и с постигнато съгласие с две допълнителни споразумения към трудовия договор № 1-27/01.07.2013 год.: № 11-23/25.11.2013 г., с което основното месечно трудово възнаграждение е намалено на 843.00 лв., с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит      6.00%-50.58 лв. и № 11-12/30.06.2014 г., с което страните е са сключили безсрочен трудов договор за същата длъжност, считано от 30.06.2014 год.-изтичането на срока по предходните договаряния, с основното месечно трудово възнаграждение от 843.00 лв., платимо до 30-то число на следващия месец и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален   опит от 7.00 %-59.01 лв. Трудовият договор е прекратен с представената по делото заповед на прокуриста П. К. № III-05/05.01.2015 г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ-по взаимно съгласие, считано от 05.01.2015 год.

По реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК, по делото е приета като доказателство и неоспорена от страните справка от 08.11.2016 г., изготвена от главния счетоводител на ответника, за начислените и неплатени трудови възнаграждения от „ПСФК Черноморец Бургас” АД на ищеца М., в общ нетен размер от 1940.72 лв., за която главница е издадена и процесната заповед. От нея е видно, че по ведомостта на работодателя са начислени и неизплатени: за месец октомври 2014 г. брутна работна заплата от 902.01 лв., лични осигурителни вноски от 116.35 лв., ДДФЛ 78.57 лв., с нетна сума за получаване от 707.09 лв.;  за месец ноември 2014 г. начислението е аналогично; за месец декември 2014 г. брутна работна заплата от 676.51 лв., лични осигурителни вноски от 91.47 лв., ДДФЛ 58.50 лв., с нетна сума за получаване от 526.54 лв. Касае се за частен свидетелстващ документ, който има пълна доказателствена сила против страната, която го представя. 

От правна страна, работодателят има задължението като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила да заплати възнаграждението на работника или служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото на чл. 242 от КТ за възмездност на положения труд е от публичен ред и не може да бъде дерогирано от страните по трудово правоотношение. Вземанията не противоречат на закона и добрите нрави, кореспондират на престирания труд и материалните права произтичащи от прекратяването на конкретното трудово правоотношение.

Предвид изложеното от фактическа и правна страна и липсата на оспорване на исковете/чл. 133 от ГПК/, съдът приема, че двата предявени по делото осъдителни иска са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени. На доказване подлежат само спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.

С оглед изхода на делото и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца М., съобразно събраните по делото доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 720.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, разноските от заповедното производство от  720.00 лв., съобразно разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, както и заплащането в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-гр. Бургас на сумата от 127.63 лв.-държавна такса за производството.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, Спортен комплекс „Лазур”, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на П.П.М., с ЕГН **********, с адрес ***, по частно гражданско дело № 2620/2016 година по описа на Районен съд-гр. Бургас, по което е издадена заповед № 1390 от 09.05.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 1940.72 лева, представляваща сбор от главници за неизплатени възнаграждения, от които: 707.09 лв. за месец октомври 2014 г., 707.09 лв. за месец ноември 2014 г., 526.54 лв. за месец декември 2014 г. и сумата от 266.47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане(мораторна лихва) върху всяка една от главниците, от която: 102.49 лв.-лихва върху дължимото възнаграждение за месец октомври 2014 г., за периода 01.12.2014 г.-04.05.2016 г., 96.58 лв.-лихва върху дължимото възнаграждение за месец ноември 2014 г., за периода 31.12.2014 г.-04.05.2016 г. и 67.40 лв.-лихва върху дължимото възнаграждение за месец декември 2014 г., за периода 31.01.2015 г.- 04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда-05.05.2016 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, Спортен комплекс „Лазур”, да заплати на П.П.М., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 720.00 лв.(седемстотин и двадесе лева).

ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, Спортен комплекс „Лазур”, да заплати на П.П.М., с ЕГН **********, с адрес ***, разноските от заповедното производство по частно гражданско дело № 2620/2016 година по описа на Районен съд-гр. Бургас, в размер на 720.00 лв.(седемстотин и двадесет лева).

ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, спортен комплекс Лазур, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-гр. Бургас, държавна такса за производството от 127.63 лв.(сто двадесет и седем лева и шестдесет и три стотинки).

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която е прието за установено вземането за трудовото възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.

 

 

 

                                                     Районен съдия:/п/

Вярно с оригинала

А.Т