Решение по дело №432/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 97
Дата: 1 септември 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20214310200432
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Ловеч , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200432 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3595761 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Т.
Т. Т. от гр.Г., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189,
ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Т.Т., който го е обжалвал,
като незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи, че е бил нарушен реда на връчване на фиша по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което е
довело до нарушаване и невъзможност да упражни правата, които има в производството, в
частност да заплати в намален размер наложената му глоба. Изтъква, че неправилно в
системата на КАТ издаденият срещу него ЕФ е бил отбелязан като връчен и твърди, че за
него е научил едва на 20.04.2021 г., когато отишъл до сектор ПП при ОД на МВР Г. да
подаде заявление за подновяване на шофьорската книжка. Сочи, че на място са му били
връчени и заплатил в намален размер два ЕФ, а третият, този който обжалва не могъл да
заплати, тъй като от ПП приели, че той вече е бил връчен и съответно срокът за плащане в
намален размер на глобата е бил изтекъл. Счита, че опороченото връчване на ЕФ го е
лишило от възможността да реализира правата и възможностите за защита. Моли
обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Т.Т. не се явява.
Представлява се от адвокат М.Димовска от АК Ловеч, която поддържа жалбата и пледира за
отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразно издаден. Развива изложените в
1
жалбата възражения относно връчването на електронния фиш и счита, че неправилното му
връчване е преклудирало възможностите за защита, които жалбоподателят е имал преди
съдебното обжалване. Претендира присъждането на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо са направили възражение за
прекомерност на претендираните разноски по чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата бъде
уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 25.04.2020 г. в 10:55:03 часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището
на с.Голец, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в
посока гр.София, със скорост от 130 км/ч лек автомобил от категория „В“. Предвид
обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън
населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен
знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за
тази категория ППС била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0091988 /л.10/ установили, че засечената в 10:55:03 часа на 25.04.2020 г. скорост от
130 км/час била от лек автомобил „Х***“ с рег.№ ** **** ** След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, представляващ допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, наказуемата такава била определена на 126 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.15/, било установено, че
собственик на автомобила е Т. Т. Т. от гр.Г..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 14.05.2020 г. /справка на л.11 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3595761 /л.9/ срещу Т. Т. Т., в качеството
му на собственик на автомобила. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Т.Т. санкция „глоба” по чл.182,
2
ал.2, т.4 от ЗДвП в размер на 300 лева.
Според приложената на л.11 от делото справка, електронният фиш е бил връчен на
Т.Т. на 11.02.2021 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Т. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
По делото липсват данни дали обжалвания ЕФ е бил връчен на жалбоподателя Т.,
както и по какъв начин и кога той е научил за него. Единствено в този смисъл са твърдения
му в жалбата, че за фиша е научил на 20.04.2021 г., при посещението си в сектор ПП при
ОДМВР Г., във връзка с подаването на документи за подновяване на свидетелството за
управление на МПС. От докладна записка от 11.02.2021 г. на мл.ПИ при РУ на МВР Г. /л.14/
става ясно, че жалбоподателят няколкократно е бил търсен на адреса на който той е бил
регистриран като собственик на автомобила, но не е бил открит, за да му се връчи
електронният фиш. В последствие докладната записка е била върната в сектор ПП при ОД
на МВР Ловеч, където приели за дата на връчване на фиша датата, когато е била входирана в
РУМВР Г. докладната записка – 11.02.2021 година. Данни, че са били предприети други
действия за връчването на ЕФ липсват.
При тези данни и съгласно утвърдената в подобни случаи съдебна практика,
спазването на срока за обжалване следва да се тълкува в полза на санкционираното лице,
поради което и настоящия състав приема, че жалбата от Т.Т. срещу ЕФ серия К, № 3595761 е
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Подадена е също така и от надлежна страна,
доколкото Т. е визиран като лице извършило нарушение по ЗДвП, поради което е
допустима.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, настоящия състав
намира, че съществено е била нарушена процедурата по налагане на административно
наказание с електронен фиш и по конкретно – на начина на връчване на фиша. Това освен,
че е въпрос касаещ допустимостта на подадената срещу него жалба, е и въпрос по
законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание. Този извод
произтича от обстоятелството, че след връчването на фиша на собственика на автомобила, за
последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица
възможности за защита. Той може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това
положение първоначалния фиш се анулира, може също така да направи писмени възражения
3
пред директора на съответното ОД на МВР по местоизвършване на нарушението. Може
също така, да се ползва от разпоредбата на чл.189, ал.9, изр.1-во от ЗДвП, като заплати в
намален размер наложената глоба. Ползването на всички тези процесуални права обаче, се
предхождат от редовно връчен с писмо с обратна разписка електронен фиш или чрез
длъжностните лица от определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
съгласно нормата на чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Макар и двете възможности за връчване
на фиша да са дадени алтернативно в цитираната разпоредба, то разбирането на настоящия
състав е, че е следвало и двата начина да бъдат използвани, за да се приеме, че нарушителя
не може да бъде намерен. Не е имало пречки също така и връчването да стане и по друг
подходящ начин, стига ясно да личи, че фиша е достигнал до адресата си. Това в
разглеждания случай не е било направено и по този начин са били съществено нарушени
процесуалните права на жалбоподателя по издаването и оспорването на електронния фиш.
Видно от докладна записка от 11.02.2021 г. на инспектор при РУ на МВР Г. /л.14/, Т. е бил
търсен на адрес в гр.Г. (посочен и в издадения ЕФ), който адрес е посочил и при
регистрацията на лекия автомобил, за да му бъде връчен електронният фиш, но не е бил
намерен. Материалите по преписката са били върнати на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч.
След като фиша е бил върнат обаче, наказващият орган не е предприел нищо, за да го връчи
на Т.. С оглед възможностите, които има ОД на МВР е следвало да бъде направена справка
за постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя в Национална база данни „Население” и
потърсен на тях, за да му се връчи електронния фиш. В тази връзка, липсват и доказателства,
че електронния фиш е бил изпратен на Т.Т. с писмо с обратна разписка така, както е
предписвал закона. Едва тогава, ако тези адреси са били различни от известния и Т. не е бил
намерен на тях, вкл. и на този по регистрацията на автомобила, е следвало да се приложи
общата разпоредба на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като се отбележи на ЕФ, че не може да бъде
намерен на известните адреси, а новия е неизвестен, за да се счита фиша за връчен от деня
на отбелязването. Такова нещо обаче не е било направено от наказващия орган. Независимо,
че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН визира връчването на наказателни постановления, то
същата е приложима и относно електронните фишове, като се има предвид, че същите
заместват НП при прилагане на облекчената процедура за санкциониране на нарушения по
чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП – аргумент от нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП. Единственото, за
което по делото има данни, че е било направено, е отбелязаното в Системата за управление
на административно-наказателната дейност /справка л.11/, че фиша е бил връчен на
11.02.2021 година. Но единствено приложената по делото справка от системата, не е
надлежно и достатъчно доказателство за точното прилагане на реда по чл.189, ал.5, изр.1-во
от ЗДвП.
Отбелязването в Системата за управление на административно-наказателната
дейност на КАТ, че фиша е бил връчен на 11.02.2021 г. няма категорична доказателствена
стойност, но на практика също препятства упражняването на правата на наказаното лице по
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Това е така, защото с това отбелязване въззиваемата страна е
приела, че издадения ЕФ е влязъл в сила и дори е възможна хипотезата да са били
4
предприети действия по събиране на наложената глоба. Така, че от този момент нататък,
когато и наказаното лице действително да е научило за издадения срещу него ЕФ, то е
нямало възможност да упражни правата си по ал.5 и ал.6 на чл.189 от ЗДвП, при положение,
че наказващият орган счита фиша за влязъл в сила.
С оглед на така констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването
на електронния фиш, които не могат да бъдат санирани при съдебното му обжалване,
настоящият съдебен състав приема, че е незаконосъобразно издаден и следва да бъде
отменен като такъв, без да се разглежда спора по същество.
Независимо от този изход на делото и предвид претенцията на жалбоподателя да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, то това искане следва да бъде оставено
без уважение, като неоснователно. Съгласно трайно установената съдебна практика, на
възстановяване подлежат само действително сторените от страната разноски, което е
обстоятелство подлежащо на доказване. В случая жалбоподателят не е ангажирал
доказателства установяващи плащане на адвокатски хонорар и съответно размера му. Не е
представен договор за правна защита и съдействие или пък друг документ установяващ
касово или безкасово плащане. Представената от процесуалния представител ръкописна
справка за разходите за изплатен адвокатски хонорар /л.22/ може да се приеме единствено
като деклариране на подобно обстоятелство, но не и като доказателство за действително
извършено плащане от страна на жалбоподателя. Други доказателства в тази насока не са
ангажирани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3595761 на ОД на
МВР Ловеч, с който на Т. Т. Т. от гр.Г., бул.”А.” № ******* ЕГН : **********, е наложено
административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Оставя без уважение искането на Т. Т. Т. от гр.Г., с горните данни, да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
5
14 - дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6