Решение по дело №903/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 265
Дата: 8 април 2009 г. (в сила от 30 април 2009 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20092120200903
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                                              09.04.2009г.                                          ГР. БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД                                        НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

На 08.04.2009 година

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        Председател: VІ наказателен състав

Секретар: VІ наказателен състав

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия VІ наказателен състав НАХД № 903 по описа на БРС за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      

Производството е по реда на чл.375 и сл. НПК и е образувано по повод постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 18.03.2009г. на прокурор при БРП, с което е внесено мотивирано предложение обвиняемия С.Г.К. с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.2 НК, и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК.

     В съдебно заседание представител на БРП - редовно уведомена, не се явява.

     Обв. К. се явява лично и с адв. П., признава се за виновен, като в хода на съдебното следствие ангажира нови доказателства – представя удостоверение от БСУ, видно от което същият към момента на деянието и към настоящия момент е редовен студент и не пиртежава собствени доходи, пледира за минимално наказание.

       От събраните в хода на наказателното производство доказателства - материалите по досъдебно производство № 02 - 699/2008г. по описа на ІІ РУ на МВР Бургас, приложени и приети по делото, се установява следната фактическа обстановка:

На 26. 07. 2008г. вечерта обвиняемият С.К.  посетил кафе „К.", находящо се в бургаския комплекс „Б. М.". Заедно с него бил и свидетелят Г.К.. Двамата приятели седнали на маса пред заведението. Около 00.45 часа покрай тях преминали К. Я. и приятелката му М. К.. Последната до преди време имала двугодишна връзка с К., но впоследствие се разделили, което той тежко преживял. Пострадалият Я. показал среден пръст на обвиняемия, който раздразнен от това решил да го последва, за да се изяснят. К. тръгнал след него, притеснен да не възникне скандал. Когато момичето и момчето излизали от прохода / тунела/ на блок .... обвиняемият К. хванал К. Я. за рамото, обърнал го към себе си и му нанесъл удар с ръка в лицето, при което от носа му потекла кръв. Пострадалият започнал да ръкомаха, отбранявайки се, при което двете лица – обвиняем и пострадал се вкопчили един в друг, така че ръцете им се преплели. Почти веднага след това те се отскубнали един от друг, като обвиняемият отправяйки закани към пострадалия се отдалечил. Незабавно след инцидента, въпреки, че не чувствал отначало никаква болка, Я. установил, че е изкълчен първия пръст на лявата му длан. От заключението по назначената съдебно медицинска експертиза е видно, че няма счупване, а луксация на посочения пръст, което е наложило гипсова имобилизация, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около 1-1,5 месеца, предвид обстоятелството, че се касае именно за първи пръст, влияещ върху хватателната дейност на пострадалия крайник.

 

От правна страна:

 

При така установената фактическа обстановка, БРС достига до правния извод, че от обективна страна обв. К. е осъществил всички признаци на състава на чл.133, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, тъй като вследствие на действията му по преплитане на ръцете си с тези на пострадалия Я., на последния е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на крайник, а именно на лявата му ръка и в този смисъл попадаща в хипотезата на чл.129, ал.2 от НК. По-конкретно, касае се за луксация, т.е. изкълчване на първи пръст на лява длан, което по съществото си представлява затруднение на движението на крайника, а с оглед заключението на вещото лице по назначената СМЕ за самия му срок, преценен на 1 – 1,5 месеца при нормален ход на оздравителния процес и с оглед установената трайна съдебна практика, БРС преценя това затруднение като трайно. От показанията на свидетелите – К. Я., Г. К., М. Х. и М. К., кредитирани от настоящата инстанция изцяло в частите им касаещи механизма на осъществяване на деянието, както и от заключението на в.л. по назначената СМЕ се установява, че посочените по-горе травматични увреждания могат да бъдет причинени по начин и време сочени от пострадалия както бе установено от БРС, а именно чрез преплитането на ръцете на обвиняемия и пострадалия. Следователно безспорно е налице причинна връзка между престъпните действия на обв. К. и настъпилия противоправен и вредоносен резултат.

За правилен намира БРС и изводът на БРП, че деянието следва да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.133 НК, тъй като доказано по делото е, от обективните действия на самия К., а и от свидетелските показания на пострадалия Я. и св. М. К. и М. Х., както и от св. показания на св. Г. К., че обвиняемият не е въздействал директно върху ръката на пострадалия с отправен към нея удар и не е имал за цел да въздейства директно върху първи пръст от лявата длан на К. Я., а вредоносния резултат е получан вследствие на захвата му и преплитането на ръцете на нападателя с тези на отбраняващия се Я..

Привилегирования състав на чл.133 се отличава от този на чл.129 от НК именно по субективната страна на деянието. От изложеното дотук се установява категорично обстоятелството, че обв. К. не е осъзнавал, че чрез ръкохватните си действия може да изкълчи пръст на пострадалия Я. и не се е стремил към този резултат, но е могъл и е бил длъжен да го стори, поради което процесното деяние БРС приема като извършено непредпазливо по смисъла на чл.11, ал.3 от НК.

С оглед на всичко изложено, съдът приема за безспорно доказано, че обвинаемият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.133, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което същият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Към момента на осъществяване на процесното деяние К. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, което обосновава ангажирането на неговата отговорност.

За извършеното престъпление по чл.133 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация. С.К. е с необременено съдебно минало, не  е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Същият е бил пълнолетен към момента на осъществяване н инкриминираното деяне, като спрямо лицето  целите  на  чл. 36  от  НК  успешно  могат  да  бъдат  постигнати  чрез налагане на административно наказание. Налице са всички предпоставки по чл.78А от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на К..

При определяне размера на наказанието, съдът съобрази, че деянието е с относително по-ниска степен на обществена опасност от останалите от същия вид, предвид вида на причиненото увреждане и другите несъставомерни вреди, както и начина на осъществяването му. От друга страна, съдът взе предвид, имущественото състояние на подсъдимия – студент, без лични доходи. Предвид посочените обстоятелства и на основание чл.78а,ал.1 от НК, съдът намира съответно за извършеното деяние и неговия автор административно наказание “глоба” в размер на 500 /шестотин/ лева.

 

Мотивиран от горното и на основание  чл.378, ал.4 от НПК Бургаският районен съд

 

Р       Е      Ш       И :

                                             

ПРИЗНАВА  С.Г.К. с ЕГН ********** - роден на ........... год. в гр. Б., българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, студент по ..... в ..., живущ:*** за ВИНОВЕН,  в това че на 26.07.2008 год. в гр. Б., ж.к. „Б. М.”, до бл...., причинил по непредпезливост на К. Я. Я. на 23 години, средна телесна повреда, а именно луксация на първи пръст на лявата длан, като увреждането е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за срок от около 1-1,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл..133, вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност  и му НАЛАГА  на основание чл.78а, ал.1 НК административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

ОСЪЖДА С.Г.К. с ЕГН ********** със снета по делото самоличност да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на БРС направените по делото разноски в размер на 39.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване или протестиране пред БОС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: VІ наказателен състав

 

Вярно с оригинала

Ж. С.