РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Исперих, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100675 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.3, предл.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.342 и сл. от Търговския закон.
Постъпила е искова молба от “Т Б” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр.С, район “М”, ж.к.“М“, Бизнес Парк С, сграда 6,
представлявано от Д К К – изпълнителен директор и М С – член на Съвета на
директорите, действащи чрез преупълномощен адв.З.Ц., АК-С, съдебен адрес:
гр.С, ж.к.”Г М», ул.“А Ж” № , ет. , против Т. С. М., ЕГН-**********, от гр.И,
обл.Р, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземанията на дружеството по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 301/2021г. по описа на
Районен съд-И против ответника Т. С. М., за сумата в общ размер на 870.39
лева, индивидуализани, както следва:
- 83.89 (осемдесет и три лева и 89 ст) лева, представляващи стойността на
незаплатени такси и цени на ползвани електронни съобщителни услуги,
начислени за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г. по Договор за мобилни
услуги № ........... от 12.06.2018г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 18.02.2019г., с които е предоставен мобилен номер ..........., за
които задължения са издадени Фактури с № № ********** от 25.03.2019г.,
********** от 25.04.2019г., ********** от 25.05.2019г. и ********** от
25.06.2019г.;
- 236.23 (двеста тридесет и шест лева и 23 ст) лева, представляваща
неустойка за вредите от предсрочно прекратяване (разваляне) на Договора за
мобилни услуги № ********* от 12.06.2018г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 18.02.2019г., с които е предоставен мобилен
1
номер ................, за което задължение е издадена Фактура № ********** от
25.07.2019г.;
- 35.04 (тридесет и пет лева и 04 ст) лева, представляващи стойността на
незаплатени такси и цени на ползвани електронни съобщителни услуги,
начислени за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 18.02.2019г., с който е предоставен мобилен
номер.................., за които задължения са издадени Фактури с № №
********** от 25.03.2019г., ********** от 25.04.2019г., ********** от
25.05.2019г. и ********** от 25.06.2019г.;
- 32,46 (тридесет и два лева и 46 ст) лева, представляваща неустойка за
вредите от предсрочно прекратяване (разваляне) на Договор за мобилни
услуги № ********* от 18.02.2019г., с който е предоставен мобилен
номер..................., за което задължение е издадена Фактура № ********** от
25.07.2019г.;
- 482.77 (четиристотин осемдесет и два лева и 77 ст) лева – незаплатена
сума по Договор за лизинг от 18.02.2019г., с който е предоставено за ползване
мобилно устройство ....................., която включва: 83.96 лева, с вкл. ДДС,
представляваща стойността на незаплатени 4 броя текущи месечни лизингови
вноски за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г., за които задължения са
издадени Фактури с № № ********** от 25.03.2019г., ********** от
25.04.2019г., ********** от 25.05.2019г. и ********** от 25.06.2019г., и
398.81 лева, с вкл. ДДС, представляваща стойността на 19 броя предсрочно
изискуеми лизингови вноски за общия период 25.06.2019г. – 18.01.2021г., въз
основа на настъпила предсрочна изискуемост по чл.12, ал.2 от ОУ към
Договора за лизинг, за които задължения е издадена Фактура № **********
от 25.07.2019г.;
ведно със законната лихва върху всяко от горепосочените вземания,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за същите вземания до окончателното изплащане на
задължението. Претендира за направените разноски по заповедното и по
исковото производство, представляващи заплатени държавна такса и
адвокатски хонорар. Поради неплащане от длъжника на посочените
задължения, от страна на дружеството-оператор са предприети постъпки и по
реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 301/2021г. по описа на РС-И, с която са присъдени
вземанията, претендирани за установяване в настоящото производство, в
общия размер от 870.39 лева. Тъй като съобщението до длъжника Т. С. М. за
издадената срещу него Заповед за изпълнение, е връчено чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК, при възприето от съда редовно връчване при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и установени данни, че той не
живее на адреса, по указание на съда, дадено при условията на чл.415, ал.1,
т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът Т. С. М., ЕГН-**********, от гр.И, обл.Р, отново не е намерен на
регистрираните в страната постоянен и настоящ адрес. Назначеният му по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К., АК-гр.Разград,
представя писмен отговор, като счита предявените искове за допустими, но ги
оспорва като неоснователни и недоказани. Счита, че клаузата за заплащане на
неустойка е неравноправно договорена, с оглед наличие на предпоставките по
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и е нищожна, съгласно чл.146, ал.1 от същия закон,
2
тъй като не е индивидуално договорена. В този смисъл е начислена в
отклонение на принципа за добросъвестност и справедливост в търговските
отношения и излиза извън присъщите й функции, съгласно т.3 от ТР №
1/2009г. на ВКС, респ. като накърняваща добрите нрави се явява нищожна по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: По заявление вх.№
452/23.04.2021г. по ч.гр.д.№ 301/2021г. на РС – И е издадена Заповед от
19.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза
на заявителя-ищец по настоящото дело “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ..., против ответника
Т. С. М., ЕГН-**********, от гр.И, обл.Р, за заплащане на следните суми:
- 83.89 (осемдесет и три лева и 89 ст) лева, представляващи стойността на
месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси,
начислени за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 12.06.2018г., изменен с Допълнително споразумение
№ ********* от 18.02.2019г., с които е предоставен мобилен номер ..............,
за които задължения са издадени Фактури с № № ********** от 25.03.2019г.,
********** от 25.04.2019г., ********** от 25.05.2019г. и ********** от
25.06.2019г.;
- 236.23 (двеста тридесет и шест лева и 23 ст) лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 12.06.2018г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 18.02.2019г., с които е предоставен мобилен номер **********,
за което задължение е издадена Фактура № ********** от 25.07.2019г.;
- 83.96 лева, представляваща стойността на незаплатени 4 броя лизингови
вноски за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г. във връзка с Договор за лизинг
от 18.02.2019г., с който е предоставен за ползване мобилен телефонен
апарат................, за които задължения са издадени Фактури с № №
********** от 25.03.2019г., ********** от 25.04.2019г., ********** от
25.05.2019г. и ********** от 25.06.2019г.;
- 398.81 лева, представляваща стойността на неначислени предсрочно
изискуеми 19 броя лизингови вноски за отчетен период 25.06.2019г. –
18.01.2021г., всяка по 20.99 лева, дължими по същия Договор за лизинг от
18.02.2019г., за които задължения е издадена Фактура № ********** от
25.07.2019г.;
- 35.04 (тридесет и пет лева и 04 ст) лева, представляващи стойността на
месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси,
начислени за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 18.02.2019г., с който е предоставен мобилен номер
.................., за които задължения са издадени Фактури с № № ********** от
25.03.2019г., ********** от 25.04.2019г., ********** от 25.05.2019г. и
********** от 25.06.2019г.;
- 32,46 (тридесет и два лева и 46 ст) лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
18.02.2019г., с който е предоставен мобилен номер ..................., за което
задължение е издадена Фактура № ********** от 25.07.2019г.;
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко от
горепосочените вземания, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноските по делото, от които 25.00
(двадесет и пет) лева – заплатена ДТ за образуване на делото и 360.00 (триста
3
и шестдесет) лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Връчването на
издадената Заповед за изпълнение е извършено при условията на чл.47, ал.7
във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по указание на заповедния съд, дадено с
Разпореждане от 28.07.2021г., при условията на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4
от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение.
Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства,
констатирано и в заключението вх.№ 970/06.04.2022г. на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, за исковия период от 25.02.2019г. до
24.06.2019г., ответникът е ползвал мобилни услуги (с клиентски № .............)
по сключени между него и “Т. Б. ЕАД, ЕИК ............... (с предишно
наименование „К. Б. М“ ЕАД), договори, както следва:
- по Договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от
12.06.2018г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от
18.02.2019г., със срок на действие от 24 месеца -до 18.02.2021г., с които е
предоставен мобилен номер .................., по тарифен план Тотал 30.99 лева,
като ползваните услуги за обсъждания период възлизат на стойност от 83.89
лева и
- по Договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от
18.02.2019г., със същия срок на действие от 24 месеца -до 18.02.2021г., с
който е предоставен мобилен номер **********, по тарифен план Тотал 12.99
лева, като ползваните услуги за обсъждания период възлизат на стойност от
35.04 лева.
Договорите са сключени при Общи условия (ОУ) на оператора за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
(последно изм. от 30.06.2017г. и 20.09.2018г.) - неразделна част към
индивидуалните договори. Съгласно чл.26 от тези Общи условия, при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27 от
ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й.
Съгласно чл.75 от същите ОУ, при неспазването на което и да е
задължение от част ХІІІ на ОУ („Задължения на потребителите“) или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. Посочените т.19б и т.19в от ОУ предвиждат множество
хипотези (в т.ч. неизпълнение на задължението на потребителя да заплаща в
срок фактурираните задължения), при настъпването на които операторът има
право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него, т.е. предоставено е право на
оператора да прецени коя от регламентираните възможности да приложи.
В Раздел ІV.2 от Допълнителното споразумение № ********* от
18.02.2019г. към Договора за мобилни услуги № ********* от 12.06.2018г, с
които е предоставен мобилен номер ..................е уговорено между страните,
че при прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина
или по инициатива на Потребителя или при нарушаване на задълженията му
по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи
условия, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
4
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не
повече от трикратния им размер. Освен неустойката Потребителят дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от стандартните цени на устройствата (закупени или предоставени
на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора”.
По идентичен начин е уговорено и заплащането на неустойка в т.11 от
Договора за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 18.02.2019г., с
който е предоставен мобилен номер **********.
На 18.02.2019г., ответникът е сключил с ищцовото дружество и Договор
за лизинг, по силата на който му е предоставен за ползване мобилен
телефонен апарат ..................., на обща лизингова цена от 482.77 лева (с ДДС),
платима на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на
20.99 лева (с ДДС), всяка, съгласно Погасителен план към лизинговия
договор (чл.5). Тези вноски се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
За потребените от ответника услуги по обсъжданите договори и за
процесния период (от 25.02.2019г. до 24.06.2019г.), са му начислени по
описания начин, по клиентския номер на абоната № *********, дължими
суми за плащане за четири последователни месеца по Фактури, обсъдени и в
заключението на експертизата, както следва:
- № ********** от 25.03.2019г., за отчетен период на потребление
25.02.2019г. до 24.03.2019г., с падеж на плащане – 09.04.2019г., на стойност
65.53 лева, общо по трите договора;
- № ********** от 25.04.2019г., за отчетен период на потребление
25.03.2019г. до 24.04.2019г., с падеж на плащане – 10.05.2019г., на стойност
132.54 лева, общо по трите договора;
- № ********** от 25.05.2019г., за отчетен период на потребление
25.04.2019г. до 24.05.2019г., с падеж на плащане – 09.06.2019г., на стойност
197.50 лева, общо по трите договора и
- № ********** от 25.06.2019г., за отчетен период на потребление
25.05.2019г. до 24.06.2019г., с падеж на плащане – 10.07.2019г., на стойност
202.89 лева, общо по трите договора.
Експертизата разграничава задълженията по тези фактури, за всеки един
от процесните договори между страните, като задължението по Договорите за
мобилни услуги е обсъдено по-горе - т.3 от заключението, а неизплатените
лизингови вноски по Договора за лизинг за процесния период, възлизат на
83.96 лева (4 месечни вноски по 20.99 лева) -т.5 и т.6 от заключението.
На 26.06.2019г. ищецът изпратил до ответника Т.М. последна покана за
доброволно плащане на задълженията му по сключените договори за
клиентски номер ................ и за посочените горе мобилни номера, възлизащи
към него момент на общата стойност от 202.89 лева за предоставени услуги.
Операторът е определил срок за доброволно плащане на задължението от 10
дни, считано от датата на писмото, с предупреждение, че при неплащане на
дължимата сума ще последва прекратяване на договорите, към посоченото
задължение ще бъде добавена неустойка в размер на 268.69 лева, съобразно
договорните клаузи, както и задължение от 398.81 лева – за оставащите
лизингови вноски, които ще станат предсрочно изискуеми. Писмото е било
доставено на адресата на 04.07.2019г., съгласно Удостоверение изх. №
020/31.01.2022г. на „Тип-Топ Куриер“ АД-гр.С, но плащане не последвало.
Ищецът твърди, че вследствие неизпълнение на задължението за
плащане на фактурираните до този момент услуги, е последвало предсрочно
5
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя,
поради изпадането му в забава, като операторът е издал крайна Фактура №
********** от 25.07.2019г. (след като едностранно е прекратил абонаментите
на ответника за ползваните мобилни номера), като начислената обща сума за
плащане от 870.39 лева представлява сбор от неплатения от абоната остатък в
размер на 202.89 лева за задълженията по предходните фактурирани периоди;
начислена е неустойка в размер на 268.69 лева за предсрочно прекратяване на
абонаментите, както и начислени дължими лизингови вноски в размер на
398.81 лева – предсрочно изискуем остатък, чието заплащане е уговорено в
чл.12, ал.2 от Общите условия към Договора за лизинг.
Според заключението на назначената по това дело съдебно-счетоводна
експертиза, представените от ищеца фактури са относими към процесния
период, като няма извършено по тях плащане от страна на ответника.
Диференцира задължението по крайната Фактура№ ********** от
25.07.2019г., както следва:
- 32.46 лева е начислената неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуги за мобилен номер ................., ненадвишаваща трикратния
размер на стандартната месечна абонаментна такса;
- 77.46 лева е начислената неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуги за мобилен номер ................ ненадвишаваща трикратния
размер на стандартната месечна абонаментна такса;
- 557.58 лева е начислената неустойка по Договора за лизинг, уговорена в
чл.11, ал.2, която сума включва: 158.77 лева, представляваща добавена
разлика от стандартната цена на предоставеното мобилно устройство
................. без отстъпка, съгласно актуална ценова листа към 18.02.2019г. и
дължимата обща преференциална цена по Договора за лизинг от 18.02.2019г.,
съответстващата на оставащия срок на Договора за мобилни услуги и 398.81
лева, представляващи оставащите неплатени месечни лизингови вноски
(предсрочно изискуем остатък) – 19 броя лизингови вноски до размера на
общата цена за мобилното устройство, посочена в писмения договор между
страните;
- 35.04 лева е задължението по предходните 4 фактури за ползваните
услуги за процесния период за мобилен номер..................;
- 83.89 лева е задължението по предходните 4 фактури за ползваните
услуги за процесния период за мобилен номер ................ и
- 83.96 лева е задължението за неизплатените лизингови вноски по
Договора за лизинг за процесния период, начислено по същите предходни 4
фактури.
Според заключението (т.7) няма данни ответникът да е върнал на
ищцовото дружество лизинговата вещ и да е преустановено ползването й,
поради което експертизата приема, че тя се намира в държане на ответника Т.
С. М..
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 1 470.00 лева. От тях: 250.00 лева –
заплатена ДТ при образуване на делото, от която 25.00 лева – заплатена при
образуване на Заповедното производство по ч.гр.д.№ 301/2021г. на РС-И. и
разликата от 225.00 лева – заплатена при образуване на исковото
производство, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, 300.00 лева – заплатено
възнаграждение за особен представител на ответника; 360.00 лева –
присъдено по заповедното производство адвокатско възнаграждение по
6
Договор за правна защита и съдействие № 9894/02.03.2021г. и заплатено
адвокатско възнаграждение в същия размер от 360.00 лева по настоящото
исково производство, съгласно Договор за правна защита и съдействие №
9894-1/27.08.2021г. Ответникът не е направил съдебни и деловодни разноски.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,
т.2 във вр. с ал.3, предл.1 от ГП. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК в спазване указанието на РС-И. по Разпореждането от 28.07.2021г. по
ч.гр.д.№ 301/2021г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в
настоящото производство “Т. Б.” ЕАД-гр.С., ЕИК ........... При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за същото
вземане – 23.04.2021г.
Разгледан по същество – искът е основателен. За уважаването му, в
тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на претендираните
вземания, както и тяхната изискуемост.
В хода на делото категорично се доказа възникнало между страните и
съществувало договорно правоотношение по Договорите за мобилни услуги с
предпочетени мобилни номера .......... и ..........., при срок на действие на двата
договора до 18.02.2021г., както и по Договора за лизинг, който е с краен
падеж на последната лизингова вноска – 18.01.2021г.
Въз основа на тези договори ответникът е ползвал предоставените от
ищцовото дружество мобилни услуги. За ползваното мобилно устройство
............. по Договора за лизинг било уговорено дължимите лизингови вноски
да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез съответния мобилен номер. По този начин, за
потребените от ответника услуги за процесния период на потребление от
25.02.2019г. до 24.06.2019г., дължимите суми, включващи вземанията,
произтичащи от различните договори – за такси, услуги и лизингови вноски,
са съобщавани от Оператора при условията и по реда на чл.26 от
приложимите Общи условия (ОУ) за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, а именно чрез представените по делото
Фактури №№ ********** от 25.03.2019г., № ********** от 25.04.2019г., №
********** от 25.05.2019г. и № ********** от 25.06.2019г., като от своя
страна потребителят е следвало да заплати задълженията си по начина и в
сроковете, посочени във Фактурите, съгласно чл.27 от същите Общи условия.
При спазване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца, като е извършвал плащане на падеж или
са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства, което
не е направено. Същият не ангажира пред съда ползващи го и допутими
според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му
по цитираните горе фактури. По този начин същото се явява доказано от
ищеца във вида и размера, претендиран с исковата молба, като се
потвърждава и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, както следва:
- 83.89 (осемдесет и три лева и 89 ст) лева, представляващи стойността на
незаплатени такси и цени на ползвани електронни съобщителни услуги,
начислени за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г. по Договор за мобилни
7
услуги № ********* от 12.06.2018г., изменен с Допълнително споразумение
№ ********* от 18.02.2019г., с които е предоставен мобилен номер .............;
- 35.04 (тридесет и пет лева и 04 ст) лева, представляващи стойността на
незаплатени такси и цени на ползвани електронни съобщителни услуги,
начислени за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 18.02.2019г., с който е предоставен мобилен номер
********** и
- 83.96 лева, с вкл. ДДС, представляваща стойността на незаплатени 4
броя текущи месечни лизингови вноски за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г.
по Договор за лизинг от 18.02.2019г., с който е предоставено за ползване
мобилно устройство ..................
Неизпълнението в срок на задължението за плащане на дължимите суми
към ищцовото дружество, ангажира и отговорността на потребителя за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден върху главното задължение (арг. чл.86 от ЗЗД), като се следва,
съобразно заявената претенция, за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
процесните вземания – 23.04.2021г., от който момент се счита предявен и
искът за установяване на вземането, до окончателното му изплащане.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на фактурираните
услуги, мобилният оператор е прекратил едностранно абонаментите на
ответника за ползваните мобилни номера – по вина на потребителя, при
условията, уговорени в раздел ІV, т.4 от Допълнително споразумение №
********* от 18.02.2019г., със срок на действие от 24 месеца -до 18.02.2021г.,
за мобилен номер **********, и при условията на чл.11 от Договора за
предоставяне на мобилни услуги № ********* от 18.02.2019г., със същия
срок на действие от 24 месеца -до 18.02.2021г., за мобилен номер................
Вследствие на това е издадена Фактура № ********** от 25.07.2019г.,
включваща задължения за плащане на неустойки за предсрочното
прекратяване на посочените договори, както и изискуемия остатък от
лизингови вноски за посоченото мобилно устройство. Претендираните от
ищеца неустойки са във връзка с прекратяването на действащите договори за
мобилни услуги, настъпило след 12.01.2018г., като размерът на дължимата
неустойка е определен в съответствие с условията на чл.1.2 във вр. вр. с чл.1.1
от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисията за защита на потребителите и
„Т. Б.” ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д.№ 16476/2014 г. на Софийски
градски съд. Съгласно посоченото в спогодбата вземанията за неустойки се
формират като сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни
такси без ДДС с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой). По описания начин са начислени неустойките в размер на
32,46 (тридесет и два лева и 46 ст) лева, представляваща неустойка за вредите
от предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги № ********* от
18.02.2019г., с който е предоставен мобилен номер ********** и
представляваща включва начислените абонаметни такси, но не повече от
трикратния им размер, както и претендираното задължение за неустойка от
236.23 (двеста тридесет и шест лева и 23 ст) лева, което включва начислените
8
абонаметни такси, но не повече от трикратния им размер - 77.46 лева по
Допълнителното споразумение № ********* от 18.02.2019г., за мобилен
номер ............ и 158.77 лева, представляваща добавена разлика от
стандартната цена на предоставеното мобилно устройство ................. без
отстъпка, съгласно актуална ценова листа към 18.02.2019г. и дължимата обща
преференциална цена по Договора за лизинг от 18.02.2019г., съответстващата
на оставащия срок на Договора за мобилни услуги.
В същата фактура е включено и претендираното задължение от 398.81
лева, с вкл. ДДС, представляваща стойността на 19 броя предсрочно
изискуеми лизингови вноски за общия период 25.06.2019г. – 18.01.2021г. по
Договора за лизинг. Обявяването на предсрочна изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на
заявителя за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на
това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Във всички случаи правото на оператора/ищец за едностранно
прекратяване на договорите се подчинява на общата разпоредба на чл.87, ал.1
ЗЗД, като предполага писмено предупреждение до длъжника, с даден в него
срок за изпълнение, след изтичането на който договорът ще се счита
развален. В случая такова писмено предупреждение е било изпратено до
ответника и получено от него на 04.07.2019г., при определен 10-дневен срок
за доброволно плащане на задължението. Тъй като такова не последвало,
договорите следва да се считат за едностранно прекратени, считано от
14.07.2019г. По този начин са доказани и предпоставките за заплащане на
уговорената между страните неустойка (чл.92 от ЗЗД) за обезщетяване на
вредите от неизпълнението на договора, в случая кредиторът да бъде
обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на парично задължение
(мораторна неустойка с компенсаторен характер), без да е нужно те да се
доказват.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и деловодни
разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното
производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло, като
са доказани в общия размер от 1 470.00 лева. От тях 385.00 лева са разноските
по заповедното производство (25.00 лева - заплатена ДТ и 360.00 лева –
заплатено адвокатско възнагаждение) и 1 085.00 лева са разноските по
исковото производство, обсъдени по-горе.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК, по отношение на ответника Т. С. М., ЕГН-
**********, от гр.И, обл.Р, съществуването на вземанията на “Т Б” ЕАД, ЕИК
........ със седалище и адрес на управление: гр.С, район “М”, ж.к.“М“, Бизнес
Парк С, сграда 6, представлявано от Д К К – изпълнителен директор и М С –
член на Съвета на директорите, по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 301/2021г. по описа на Районен съд-И против
ответника Т. С. М., за сумата в общ размер на 870.39 лева, индивидуализани,
9
както следва:
- 83.89 (осемдесет и три лева и 89 ст) лева, представляващи стойността на
незаплатени такси и цени на ползвани електронни съобщителни услуги,
начислени за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 12.06.2018г., изменен с Допълнително споразумение
№ ********* от 18.02.2019г., с които е предоставен мобилен номер .............;
- 35.04 (тридесет и пет лева и 04 ст) лева, представляващи стойността на
незаплатени такси и цени на ползвани електронни съобщителни услуги,
начислени за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 18.02.2019г., с който е предоставен мобилен номер
**********;
- 83.96 лева, с вкл. ДДС, представляваща стойността на незаплатени 4
броя текущи месечни лизингови вноски за периода 25.02.2019г. – 24.06.2019г.
по Договор за лизинг от 18.02.2019г., с който е предоставено за ползване
мобилно устройство.............;
- 32.46 (тридесет и два лева и 46 ст) лева, представляваща неустойка от
начислени абонаметни такси, но не повече от трикратния им размер, за
вредите от предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги №
********* от 18.02.2019г., с който е предоставен мобилен номер ..................;
- 236.23 (двеста тридесет и шест лева и 23 ст) лева, представляваща
неустойка от начислени абонаметни такси, но не повече от трикратния им
размер - 77.46 лева по Допълнителното споразумение № ********* от
18.02.2019г., за мобилен номер ............. и 158.77 лева, представляваща
добавена разлика от стандартната цена на предоставеното мобилно
устройство .................. без отстъпка, съгласно актуална ценова листа към
18.02.2019г. и дължимата обща преференциална цена по Договора за лизинг
от 18.02.2019г., съответстващата на оставащия срок на Договора за мобилни
услуги;
- 398.81 (триста деветдесет и осем лева и 81 ст) лева, с вкл. ДДС,
представляваща стойността на 19 броя предсрочно изискуеми лизингови
вноски за общия период 25.06.2019г. – 18.01.2021г., въз основа на настъпила
предсрочна изискуемост по чл.12, ал.2 от ОУ към Договора за лизинг,
ведно със законната лихва върху посочените вземания, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същитие
вземания – 23.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т. С. М., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ на “Т. Б.” ЕАД-гр.С. ЕИК ............., представлявано от Д. К. К –
изпълнителен директор и М С – член на Съвета на директорите, разноски,
съразмерно на уважената част от иска, както следва:
- сумата от 385.00 (триста осемдесет и пет) лева – направени разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 301/2021г. на РС-гр.Исперих и
- сумата от 1 085.00 (хиляда осемдесет и пет) лева – направени разноски
по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 301/2021г. на РС-И с оглед на правните последици по чл.416 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
10