РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. Ямбол, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330100833 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба С. И. Д. против Б.
Б., с която желае да се признае за установено по отношение на ответника
Б. Б., съществуването на изискуемо парично вземане в полза на ищеца С. И.
Д., произтичащо от издадена запис па заповед от Б. Б.,който се е съгласил
неотменимо и безусловно обещание, без протест и без разноски да плати сума
в размер на 13 484.90 лева с Падеж на плащане 15.03.2020г, въз основа на
която са издадени Заповед № ***/10.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417. т. 10 от ГПК и изпълнителен
лист от 10.12.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. на Районен съд – Я.
Претендират се направените разноски.
Ищецът твърди, че Съгласно издадена запис на заповед от Б. Б., се е
съгласил с неотменимо и безусловно обещание, без протест и без разноски да
плати сума в размер на 35745.49 лева с Падеж на плащане 15.03.2020г.
Въпреки поетите ангажименти от Длъжникът, същия не е погасил
задължението си, поради което С. И. Д. е упражнил правото си, да подаде
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника въз основа на издадена запис на заповед в полза на С.
И. Д..
Образувано ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд - Я. и на
10.12.2021 г., е издадена Заповед № ***/10.12.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417.т. 10 от ГПК и
съответния изпълнителен лист, с които Б. Б., е осъден да заплати на С. И. Д.,
13 484.90 лева, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК - извършени разноски,
представляващи: внесена държавна такса 269.70 лева и адвокатски хонорар в
1
размер на 880.00 лв. По повод на този изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и след подадена молба от С. И.
Д., до Частен съдебен изпълнител Г.Г., с район на действие - СлОС, per. №
*** на КЧСИ. образува изпълнително дело № ***/21 г. по описа за 2021 г., с
Взискател С. И. Д. и Длъжник Б. Б..
Твърди, че задълженията на ответника не са погасени към момента.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено
възражения от длъжника, което обусловило предявяването на настоящият иск
от ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита иска за допустим, но неоснователен и го оспорва изцяло.
Същият не оспорва, че ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу ответника в хода на ч. гр. д. № ***/2021 год. по описа на Районен съд -
гр. Я. и въз основа на тях е образувал при ЧСИ Г.Г. изпълнително дело с
длъжник - ответника по исковата молба.
Оспорва изцяло всички обстоятелства свързани с дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение.
Твърди, че издаденият запис на заповед е недействителен като
менителничен ефект,т.к. не съдържа безусловно обещание да се заплати
определена сума пари, тъй като въпреки текста в подобен смисъл изписан в
същия документ, изрично се сочи и условие за неговата валидност, съответно
възникване и съществуване на задължението по него /цитира се:/ „Валидност
на заповедта до пълното издължаване на сумите по инвойсите“. Намират, че
така поставеното условие опровергава поемането на безусловно задължение
за плащане на определена сума пари, тъй като самата валидност на процесния
запис на заповед, а оттам съответно и съществуването на задължението
визирано в нея са обусловени от условието, че съществуват, т.е. валидно са
възникнали и не са погасени задължения за суми по „инвойси“. Поставянето
на валидността на менителничния ефект, съответно възникването на
задължението по него и погасяването на това задължение, под условие, което
отрича или прави съмнителен безусловния и абстрактен характер на
конкретния запис на заповед опорочава същия и го прави недействителен като
менителничен ефект, т.е. той не е способен да породи правни последици -
безусловно задължение за заплащане на определена сума пари. Отричането на
безусловността на задължението в самия документ от друга страна води до
2
липса на реквизита по чл. 535, т. 2 от ТЗ и на основание чл. 536, ал. 1 от ТЗ
деквалифицира документа като запис на заповед независимо от това, че
същия е озаглавен така или, че в съдържанието му е наречен така. При
липсата на запис на заповед съобразно правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ
твърдяната абстрактната сделка не само не е доказана но и априори е
недействителна и не може да бъде сама по себе си основание за пораждане на
каквото и да е задължение, поради което искът за установяване дължимостта
на вземане посочено в такъв документ, като дължимо по абстрактна сделка -
запис на заповед е неоснователен.
От друга страна дори и да не се приеме, че в случая представения
документ въз основа, на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение
е недействителен като менителничен ефект, т.е. не е запис на заповед поради
липса на императивен реквизит предвид горецитираното условие в него
считат, че същото условие поне категорично доказва, че този документ е
издаден с гаранционно-обезпечителна цел за задължения по каузални сделки
означени в него като „инвойси“.
Действително в случая между страните по делото са водени преговори
за сключване на бъдещи договори за продажба при отложено плащане, при
които ищецът да доставя на ответника родово определени вещи. За
гарантиране и обезпечаване на предвидимите бъдещи задължения за
заплащане на цените на вещите по бъдещите доставки ответника е съставил
представения от ищеца документ озаглавен запис на заповед, като изрично е
вписано, че този документ е валиден само до издължаване на сумите по
„инвойсите“.
Страните впоследствие обаче не са сключили никакви договори и
ищецът не е изпълнил нито една доставка и не е продал нищо на ответника,
съответно няма нито един „инвойс“ още по-малко има такъв за сума.
Следователно вземанията за гарантирането и обезпечаването, на което е бил
издаден процесния документ никога не са възникнали нито изцяло нито
частично, което изключва и въпроса за погасяването им. Поради това и
ответникът не дължи на ищеца нищо по представения от последния документ
озаглавен „запис на заповед“.
Молят съда да отхвърли като неоснователни предявените против Б. Б.
претенции, предмет на разглеждане в настоящото дело.
3
Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №*** по описа на ЯРС за 2021г. е
издадена заповед № ***/10.12.2021г., с която е разпоредено длъжникът Б. Б.
да заплати на С. И. Д. сумата от 13 484,90лв., представляваща главница – част
от вземане по запис на заповед в общ размер на 35 745,49лв., както и
държавна такса в размер на 269,70лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 889.00лв. Заповедна е била издадена въз основа на запис на заповед с
датата на издаване 24.01.2020г. , място на издаване: гр.Я., с която Б. Б. се е
задължил безусловно да заплати по този запис на С. И. Д. или на негова
заповед зумата от 35745,49лв., с датата на плащане – 15.03.2020г., място
на плащане: гр.Я., ***. В заповедта е посочена валидност на заповедта до
пълно издължаване на сумите по инвойсите.
Заповедта е била връчена от ЧСИ рег.№ *** Г.Г. на 28.01.2022г.
според приложената обр.разписка, като на 14.02.2022г. длъжникът е
депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок. С оглед на това съдът с
разпореждане №***/14.02.2022г. е уведомил заявителя да предяви иска си по
чл.415 ал.1 от ГПК в 1-месечен срок. За това разпореждане последният е
уведомен на 25.02.2022г. , като е подал настоящият иск на 25.03.2022г. в
законоустановения срок.
При така устатовеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр.с
чл.415,ал.1 от ГПК вр. с чл.538,ал.1 от ТЗ.
Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно
легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения
от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането
на съда да предяви иска.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата
4
на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Безспорно записът на заповед е абстрактна сделка, при която
основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е
условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на
заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в
чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При
възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от
нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. В хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът трябва
да установи съществуването на вземането, факта, от който произтича
вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът -
да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат
абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични,
основани на отношенията му с кредитора. В случая ответника е релевирал
възражение за съществуване на каузална сделка, поради която е издаден
записът на заповед. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва
проверка за съществуването на каузално отношение, само ако длъжникът е
направил възражение за наличието на такова правоотношение, за
обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед,
послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение. Съгл.
Тълкувателно решение № 4/2013 год. от 18.06.2014 година на ВКС на
Република България, Общо събрание на Гражданско и Търговска колегии, т.
17, в производство по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ал. 1
ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респективно,
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Ответника не установи твърдението си за наличие на каузално
правоотношение, а именно че записът на заповед е сключен за гарантиране и
обезпечаване на предвидимите бъдещи задължения за заплащане на цените на
5
вещите по бъдещи доставки.
С оглед на гореизложеното съдът намира , че издаденият от ответника в
полза на ищеца запис на заповед на 24.01.2020г. е редовен от външна страна
документ, който установява подлежащо на изпълнение основание, поради
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на
ЯРС, като предявеният иск като основателен следва да се уважи.
Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното
производство разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на
претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в заповедното производство разноски, които са държавна такса в
размер на 269,70лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 889.00лв.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в
настоящото производство разноски, които съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК са 880.00 лв.- адвокатско възнаграждение и 269.70лв. –
държавна такса.
Воден от горното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1 от ГПК, че Б. Б. , ЕГН***
дължи на С. И. Д., ЕГН ********** от гр.Я., ***, сумата от 13 484,90лв.,
представляваща главница – част от вземане по запис на заповед в общ размер
на 35 745,49лв. . за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ ***/2021г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Б. Б. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на С. И. Д. направените
по настоящото дело разноски от 880.00 лв.- адвокатско възнаграждение и
269.70лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА Б. Б. да заплати на С. И. Д. направените разноски в заповедното
производство които са държавна такса в размер на 269,70лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 889.00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6
7