№ 1153
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110122422 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
срещу ответника К. А. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, **************, за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за следните суми: 2582,95
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, **************
и *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
27.09.2021 г. до изплащане на вземането, 367,39 лв. – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2021 г., 41,66 лв. – стойност
на дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 28.02.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 27.09.2021 г. до изплащане на вземането,
както и 9,24 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.10.2018 г. до 14.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 55476/2021 г., по описа на СРС, 157 състав.
С първоначалната искова молба са били предявени същите искове и срещу
ответника М. Л. Г., ЕГН ********** при условията на солидарна отговорност с другия
ответник, като производството срещу този ответник е прекратено с влязло в сила
определение, обективирано в протокол от проведеното на 14.11.2022 г. съдебно
заседание.
1
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. до имота на ответника топлинна енергия, а
потребителя не я е заплатил, в 45-дневен срок след публикуване на фактурите на
интернет страницата на дружеството, дължимата цена и такса дялово разпределение,
поради което е изпаднал в забава. Твърди също така, че имотът се намира в сграда в
режим на етажна собственост, в която е извършвана услуга дялово разпределение,
възнаграждението за която за периода от 01.08.2018 г. до 28.02.2020 г. в размер на
41,66 лв. не е заплатено от ответника, поради което го претендира заедно с
обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. до 14.09.2021 г. Поддържа, че
ответникът отговаря за цялото задължение, тъй като с другия собственик - М. Л. Г. са
съпрузи, които отговарят солидарно за цената на доставена топлинна енергия.
Ответникът К. А. Г. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни с възражение, че до
имота им не е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност, тъй като в
стълбището няма отопление, а при определяне на отопляемата площ, неправилно е
взета предвид и площта на терасите, в банята няма отопление от тръбите, а на
радиаторите няма монтирани топломери, които да отчитат изразходваната енергия, а
има топлорапределители, които единствено показват колко енергия е преминала.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение на
абоната е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период
нормативни актове..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за продажба на общински недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти от 13.03.1998 г. собствеността върху
Апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 44, вх. В, ет. 2, е
придобита, както следва: от Величка Христова Костова – 1/3 ид.ч., К. А. Г. и М. Л. Г. –
2/3 ид.ч.
К. А. Г. и М. Л. Г. са сключили граждански брак на 20.04.1980 г., видно от
приложеното удостоверение за граждански брак, издадено от народния съвет.
Представените е Договор № ******* г. между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, ******* и третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
15.09.2002 г., както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактура и обща фактура с отразени
количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана
топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД за процесния период и отчети.
Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебно-
2
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Абонатната станция
топлозахранва 3 входа, като общият топломер се отчита по електронен път в началото
на всеки месец и вещото лице е посочило информацията от показанията. В имота на
ответника е имало 3 бр. радиатори с монтирани ИРРО в хол, стая и кухня, а в банята
има щранг-лира с размери 2 елемента ф42 мм и височина 2.6 м без техническа
възможност за монтаж на ИРРО. Показанията на уредите са отчетени на 27.05.2019 г. и
03.06.2020 г. и фигурират в изравнителните сметки. За двата отчетни периода за щранг-
лира е начислена служебно изчислена топлинна енергия на база инсталираната
мощност в размер на 445.120 W умножена по максимален специфичен разход на
сградата. Сградната инсталация е изчислявана по формула, заложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 149 куб.м., съгласно документ за
кубатурите в сградата от 14.11.2003 г. За процесния период няма начислявана
топлинна енергия на общите части. По отношение на топлинната енергия за
подгряване на вода в имота има монтиран 1 водомер за топла вода, отчетен на
27.05.2019 г. и 03.06.2020 г. в присъствие на абоната. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия
за процесния период е в размер на 2299,35 лева. Вещото лице е установило, че
топломерът е преминал на метрологична проверка през 2 годишен период и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
2826,01 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 2447,52 лв. Вещото
лице е посочило, че през м.08.2020 г. е осчетоводена сума за доплащане в размер на
14,56 лв., която се отнася за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., а през м. 9.2020 г. е
отразена сума за доплащане в размер на 10,58 лв., която се отнася за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. Съгласно заключението законната лихва върху дължимите
суми за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 14.09.2021 г. е в размер на 386,09
лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 28.02.2020 г. е 41,66 лв. Вещото лице е установило, че процесните
суми не са заплатени от ответниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
3
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Договор за продажба на общински недвижим имот по реда на наредбата за
държавните имоти от 13.03.1998 г. и удостоверение за граждански брак), ответникът е
бил собственик на 2/3 ид.ч. от топлоснабдения имот, заедно със съпругата си М. Л. Г.,
които на основание чл. 26, ал. 2 СК отговарят солидарно за разходите за задоволяване
на текущи нужди, каквито несъмнено са разходите за отопление на имота. Поради
изложеното съдът намира, че за процесния период ответникът е бил потребител на
топлинна енергия в имота, респективно между него и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния
законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
4
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
за индивидуални отчети), както и от неоспореното заключение по изготвената съдебно-
техническа експертиза, което е обективно и компетентно изготвено се установи, че за
отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност
2299,35 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е
доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми. Видно от заключението по изслушаната съдено-счетоводна
експертиза за отчетен период 2019-2020 г. ФДР е изготвило още 2 изравнителни
сметки със сума за доплащане 14,56 лв. и 10,58 лв., в резултат на което задължението
за исковия период е в размер на 2447,52 лв. Доколкото изравнението извършено през
м. 8 и 9 2020 г. касае отчетен период 01.05.2019 – 30.04.2020 г., то същото следва да
бъде взето предвид при установяване на действителното количество потребена
топлинна енергия, поради което съдът намира, че дължимата сума за потребена
топлинна енергия за исковия период е в размер на 2447,52 лв., съгласно заключението
на ССчЕ. Доколкото ответникът се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. от
процесния имот, то същият отговаря до размера на притежаваните права, а именно до
размера на сумата от 1631,68 лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода от 15.09.2019 г. до
14.09.2021 г. – 251 лв. В останалата част до пълния предявен размер от 367,39 лв. искът
следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
5
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ответникът дължи и не е платил задължението си за услугата дялово
разпределение за процесния период в размер на 41,66 лв., за която сума същият
отговора до размера на притежаваните права, а именно за 2/3, или до размера на 27,77
лв., до който размер се явява основателна исковата претенция, а за горницата до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 60,02 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 70,03 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 193,30 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 300 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 632,29
лв.
6
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, искане за което обаче не е
направил, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. А. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София,
************** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 1631,68
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, **************
и *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
27.09.2021 г. до изплащане на вземането, 251 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2021 г., 27,77 лв. – стойност на
дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 28.02.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55476/2021
г., по описа на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата
над 1631,68 лв. до пълния предявен размер 2582,95 лева главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за горницата над 251 лв. до пълния предявен
размер от 367,39 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 27.05.2021 г.,
за сумата над 27,77 лв. до пълния предявен размер от 41,66 лв. – стойност на дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., и за сумата 9,24 лв. – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до
14.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 55476/2021 г. по описа на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. А. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 70,03 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 632,29
лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7