Определение по дело №212/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 277
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20191400200212
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

гр. Враца, 13.06.2019 г.

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на 13.06.2019 година, в състав:

 

                                                                                     Председател:  Веселка Иванова

                                           

при участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора Асен Пашански,

като разгледа докладваното от съдия Иванова

ЧНД № 212 по описа на съда за  2019 г.,

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е по молба на осъдения Г.Б.Г., с ЕГН **********,***, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от определеното му  по НОХД № 540/2016 г. на РС-Лом наказание  лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален строг режим.

Към сезиращата молба са приложени писмени документи, предписани от чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, личното затворническо досие на Г.Г. и  актуална справка за изтърпяната към днешна дата част от наказанието.

Упълномощеният представител на Затвора-Враца изразява становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като осъденият не е дал доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание.

Участващият по делото прокурор също намира молбата за неоснователна. Позовава се на това, че е изпълнена само една от предпоставките на закона, а именно изтърпяна изискуемата част от наказанието. Сочи, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на осъдения. 

В съдебно заседание осъденият Г. поддържа изцяло депозираната от него молба с искане за нейното уважаване. Пледира, че със своето поведение е дал доказателства за поправянето си.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

С присъда по НОХД № 540/2016 г. по описа на РС-Лом на Г.Б.Г. е наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК.

В приложените документи е отразено, че осъденият е започнал да търпи така определеното му наказание на 17.05.2018 г. Към настоящия момент фактически е изтърпял 1 година и 26 дни, от работа са му зачетени 2 месеца и 7 дни или общо изтърпяното възлиза на 1 година, 3 месеца и 3 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 месеца и 27 дни.

При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал. 1, т. 2 НК, тъй като е осъден за деяние в условията на опасен рецидив.

В първоначалния доклад на лишения от свобода, изготвен при постъпването му в затвора, е отразено, че при същия рискът от рецидив е висок-95 точки. Като зони с най-голям дефицит са отчетени криминалното му минало-осъждан многократно за користни престъпления; нагласи-оправдава се с негативното влияние на обкръжението и употребата на алкохол, омаловажава извършеното престъпление, не разпознава всички фактори, довели до извършване на правонарушението; управление на финансите и доходите-без постоянни доходи и без умения за разпределяне на финансите по разумен начин; злоупотреба с алкохол, пряко свързана с криминалното поведение на осъдения; умения за мислене-разпознава проблемите си, но ги решава по неадекватен начин и е склонен да повтаря грешките си. В доклада на социалния работник е посочено, че рискът от  вреди за служителите и останалите лишени от свобода е среден и се обуславя от криминалното му минало. С ниски стойности е рискът от суицид и самоувреждане. Рискът от вреди за обществото е среден и се обуславя от характера на извършените в миналото користни престъпления от осъдения. Рискът от бягство е със средни стойности и се обуславя от факта, че в миналото Г. е осъществил бягство по време на отбиване на военната си служба. За това в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели разпознаване на проблемите и осъзнаване на причините, довели до извършване на правонарушението, приучване към социално приемливи порядки и начин на живот извън затвора, преценка на минало поведение, формиране на умения за мислене.

 Поради краткия престой в затвора не е извършена междинна преоценка на риска и профила на криминогенните нужди.

 В приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изготвен във връзка с молбата на осъдения за наличието на предпоставките за предсрочното му освобождаване, е констатирано, че през наблюдателния период от престоя му рискът от рецидив е намалял с 8 точки, т.е. 87 точки, но остава в границите на висок, снижен е и рискът от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода от среден на нисък. Рискът от вреди за обществото е запазил средните си стойностите.

Проследявайки цялостното поведение на Г., социалният работник е отразил, че в резултат на проведената индивидуално-корекционна работа с него са отчетени положителни промени в зоните нагласи, управление на финансите и умения за мислене. Осъденият е започнал да поема известна отговорност за поведението си, частично да разпознава проблемите и в известна степен да осъзнава негативните последствия от действията си. За осмисляне на свободното време в затвора посещава курс за религиозна подкрепа „Християнски ценности“, успешно е завършил специализирана групова корекционна програма „Шанс за нов живот“ и курс за начална компютърна грамотност. По негово желание е полагал безвъзмезден труд по чл.80 от ЗИНЗС, работи като помощник в хранителния склад на затвора. По време на престоя не е нарушавал затворническия режим и не е наказван.

Отчетеният резултат от проведените възпитателни мерки са, че целите поставени в плана за изпълнение на присъдата не са постигнати в пълен обем. Макар да са налице положителни промени, все още не са преодолени окончателно дефицитите в първоначално набелязаните зони. Въпреки положените усилия, осъденият все още не е дал категорични основания да се смята, че след освобождаването му ще промени досегашния си утвърден модел на криминално поведение, предвид многократните му осъждания за различни по вид користни престъпления-измама, заплахи за убийство, склоняване на непълнолетно лице от женски пол към развратни действия и шофиране на МПС след употреба на алкохол. Външните признаци на добро поведение в контролирана среда-трудовата ангажираност, участието в различни корекционни, религиозни и образователни курсове и програми, ненарушаване на правилата в затвора не са достатъчни и не надхвърлят обичайното дължимо поведение, за да се приеме, че е настъпила дълбока положителна промяна. Досегашният престой от 1 година е твърде кратък и не позволява да се счете, че ресоциализацията при осъдения ще бъде успешна.

В социалния доклад е отбелязано, че корекционната работа с осъденото лице следва да продължи в посока осъзнаване на собствените дефицити и поддържане на траен стремеж за положителна промяна и водене на законосъобразен начин на живот на свобода.

В обобщение на горното съдът намира, че към настоящия момент осъденото лице не отговаря на изискванията за наличие на трайна положителна промяна съгласно чл.70, ал.1 НК и не са налице доказателства за неговото окончателно поправяне и превъзпитание. Действително, че осъденият спазва правилата и предвидените ограничения в ЗИНЗС, не е наказван за допуснати дисциплинарни нарушения, в затвора се образова /завършва курс за начална компютърна грамотност/, трудово ангажиран е, участва в различни религиозни курсове и корекционни програми, което сочи на започнал поправителен процес, но не и за пълно постигане на целеното от закона чрез наказанието поправяне. В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода Г. е незавършен към момента.

Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи единствения извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно тази по чл.70, ал.1, т.2 НК - изтърпяване на не по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание. Това е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

            При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г.Б.Г. ***, понастоящем в Затвора Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му по НОХД № 540/2016 г. по описа на РС-Лом наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, с остатък от 2 месеца и 27 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в 7-дневен срок от днес.

След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Затвора гр. Враца.

 

 

 

                                                                                      Председател: