Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.С., 26,04,2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14състав в открито заседание на петнадесети февруари през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА
АПОСТОЛОВА
При секретаря С.А. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №4817 по
описа за 2014год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Н. С.Д. обективно,
кумулативно съединени искове срещу П. на
Р.Б., с пр.кв.чл.2, ал.1, т.2, пр.1 от ЗОДОВ /в ред.ДВ №17/2009год./ за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 55000лв.-обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в негативно въздействие върху психиката, продължително притеснение, уронване на доброто име в обществото, засягане
на честта и достойнството, уронване на личния авторитет, емоционален
дискомфорт, притеснения за бъдещето, срам от близки и познати, както и предявен
срещу Софийски районен съд иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД за сума в размер на
30000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на забавено разглеждане на водено срещу ищеца наказателно
производство, продължило около 12години, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Излагат се доводи срещу ищеца да е инициирано
наказателно производство по досъдебно производство №3309/1998год. на VІІ
ТОССлС, във връзка с което е образувана пр.пр.№1610/2000год., по която ищеца е привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, т.5, вр.чл.194,
ал.1 от НК. Във връзка с повдигнатото обвинение е образувано НОХД
№1224/2002год., по описа на СРС, 96 състав, по което е постановена оправдателна
присъда влязла в сила на 10,02,2010год. По време на образуваното наказателно
производство срещу ищеца е взета мярка за неотклонение задържане под стража, за
периода от 01,12,1998год. до 28,05,1999год.
и за периода от 03,11,2004год. до 20,01,2005год. Съдебното производство
е продължило изключително дълго повече
от 11 години за обвинение лишено от фактическа и правна сложност на делото.
Дори след постановяване на оправдателната присъда твърди да е непрекъснато
задържан от органите на реда предвид извършената криминалистична регистрация.
Съобразно изложеното моли исковите претенции като
основателни да бъдат уважени. Претендира разноски по делото.
Ответникът-П. на Р.Б. в
указания законоустановен срок за отговор по чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че липсват данни за причинени
на ищеца неимуществени вреди, липсват доказателства за оставането му без работа,
професионалната му квалификация. Проведеното разследване от страна на П. е в
разумни срокове за периода от 1999год. до 2002год.,а в съдебна фаза П. е
страна, поради което и не определя обема на извършените процесуални действия.
Взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение „задържане под стража“
са съобразени с предпоставките за допускането им, поради което са законосъобразни
като взетата втори път по отношение на ищеца мярка за неотклонение е вследствие
на собственото му процесуално поведение по наказателното производство. Излага
доводи, че исковата претенция обосноваваща се на забавено производство е
процесуално недопустима, тъй като нормата на чл.2б от ЗОДОВ е в сила от
15,12,2012год., поради което за периода преди тази дата не е признато защитимо
от закона право, което да бъде предмет на искова претенция. При условията на
евентуалност сочи на прекомерен размер на обезщетението.
Ответникът-Софийски районен
съд в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост
на исковата претенция, тъй като съдът не е легитимиран да представлява
държавата по реда на ЗОДОВ. Не е налице
твърдяното в исковата молба забавяне на
производството, тъй като процесуалните действия са обусловени от множество
фактори като процесуални действия на други участници в производството, делото е
отлагано през равни интервали от време, а
целта на отлаганията е събиране
на доказателства и охраняване на процесуалните права на страните. Не са налице
доказателства за причинени на ищеца неимуществени вреди, които дори да са
налице могат да са в резултат на водени срещу ищеца други наказателни
производства. При условията на евентуалност се сочи на завишен размер на обезщетението. Релевира
възражение за погасителна давност.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С постановление за
привличане на обвиняем от 03,06,1999год.
Н. С.Д. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление
по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК. С цитираното постановление
спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение "парична гаранция"
в размер на 400000,00лв.
След двукратно връщане н
делото от СРС на П. е внесен обвинителен акт на 15,02,2002год., по който е
образувано НОХД №1224/2002год. по описа на СРС, 96 състав.
Не е спорно, а и видно от
приложената служебна справка рег.№2459/01,03,2013год. на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ се установява, че по отношение на ищеца е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по дознание №3309/1998год.
на 7-мо ТО СтСлС, за периода от 01,12,1998год. до 28,05,1999год.
Видно от материалите по делото по отношение на
ищеца в хода на воденото наказателно производство е взета мярка за неотклонение
задържане под стража, за периода от 03,11,2004год. отменена на 20,01,2005год.
Наказателното производство е продължило в съдебна
фаза за периода от внасянето на обвинителния акт на 15,02,2002год. до
10,02,2010год. Ход на делото е даден едва в съдебно заседание проведено на
14,11,2007год.
Постановена е присъда от
10,02,2010год., с която Н. С.Д. е оправдан по повдигнатите обвинения за
извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК.
Отменени са наложените мерки „забрана за напускане на пределите на
Р.България“ и наложената мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
400000,00лв. Същата е влязла в сила на 26,02,2010год.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Евгения Ангелова –ценени по реда на чл.172 от ГПК се
установява, че срещу ищеца през 1998г имало образувано НП за кражби. Д.
станал много нервен, абсорбатора в кухнята му напомнял на вентилатора в ареста
и започвал да крещи. Споделял, че производството го измъчва, защото без вина го
тормозят. Редовно го задържали, когато е след 21.00ч вечерта. Забраната да
напуска страната му се отразила много зле , включително и финансово. Станал по-затворен в себе си. Не
споделял нито с приятели, нито със свидетелката, с която живеел на семейни
начала. Имало период, през който го задържали през два дни. През време на задържанията загубил две
работни места. Споделял, че причина за
това са честите отсъствия от работа. Станал нервен и избухлив предвид честите
му задържания без повод. След образуваното НП и към настоящия момент има
проблеми със зъбите и с дишането.
От изисканата по делото справка за съдимост на
ищеца, с рег.№18391/12,11,2015год. на СРС
е видно, че срещу ищеца са постановени осъдителни присъди по шест на
брой дела, по които Д. е признат за виновен за това,че управлява МПС без
свидетелство за правоуправление.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките включени
във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.2, пр.1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са
свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, по
което лицето е оправдано, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните
органи. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
Установи се по делото, че е налице оправдателна
присъда по наказателното производство водено срещу ищеца.
От събраните по делото доказателства се установи и
че същия е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес,
подтиснатост, липса на социални контакти, чувство на несигурност, изразяваща се
в нервни изблици и избухвания. Съдът намира, че е налице
и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и
повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се
установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният
иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени
вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което
съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните
следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за сума в размер на 55000лв. от П. на Р.Б., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до изплащане на вземането.
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това
разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени
вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно
преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и
характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва да бъде
уважен искът при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата свързани с възрастта на ищеца, тежестта на престъплението, за което е привлечен като
обвиняем, а именно тежко престъпление по
смисъл на чл.93, т.7 от НК, продължителността на наказателното
производство и разглеждане на делото-м.12,1998год.
до м.02,2010год.-повече от 11 години, взетата мярка за неотклонение "задържане по
стража", за период от 01,12,1998год. до 28,05,1999год. и за периода от
03,11,2004год. до 20,01,2005год. от общо около 8 месеца и половина, интензитета на претърпените душевни терзания
от воденото наказателно производство, негативни преживявания от накърняване на правото му
на чест, достойнство, лична неприкосновеност, стрес и несигурност от изхода на
съдебното производство, доказани в хода на
настоящото производство, то справедливият размер на обезщетение е 10000,00лв. При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид като фактори обуславящи по-нисък размер на
обезщетение обстоятелството, че срещу ищеца са водени и други наказателни
производства за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, по които е
признат за виновен, които също са повлияли на емоционалното му състояние,
фактът, че наказателното производство е забавено и по причина процесуално
поведение на ищеца/ в пет открити съдебни заседания на делото не е даден ход,
поради неявяване на ищеца или негов процесуален представител/. Недоказано по
делото е и твърдението, че наказателното преследване е препятствало упражняване
на професионалната му дейност като събраните в този смисъл гласни доказателства
не установяват по категоричен начин, че ищеца е бил уволнен на два пъти, поради
воденото срещу него наказателно производство. От друга страна данни за влошено
здравословно състояние на ищеца-„проблеми със зъбите и задух“ не са установени,
тъй като по делото липсват събрани експертни знания дали сочените симптоми биха
могли да бъда провокирани от стрес или други фактори, повлияни от наказателния
процес. Взетата мярка на процесуално принуда „парична гаранция“ не е относима
към твърдените неимуществени вреди. Недоказано е твърдението, че производството
по НОХД е възпрепятствало възможността му да замине за чужбина, за да работи.
Наложената ПАМ би била относима към претенция за имуществени вреди, а довод в
ИМ в тази насока не е изложен.
Съобразно изложеното исковата
претенция за разликата до 55000лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По претенцията с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Претендира се сума в размер на
30000лв. от ответника СРС- обезщетение за неимуществени вреди от забавено
производство и разглеждане на наказателното производство по НОХД
№1224/2002год., СРС, 96 състав извън разумния срок.
По допустимостта на исковата
претенция:
Неоснователно е възражението за
недопустимост на иска. Съгласно Конституцията на Р.Б. държавата отговаря за
вреди причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни
лица зачитайки принципа на правата на личността, достойнство и сигурност
залегнали в Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи като всеки национален съд на държава
страна по конвенцията е национален съд по смисъла на чл.13 от същата.
Разглеждането на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съда
е гарантирано от чл.6 § 1 К. Ратифицирането
на последната поражда задължение на българския съд да допусне и разгледа всеки
иск на осн.чл.6, §1 от К. Неоснователно е възражението на ответника СРС, че по
аргумент на изричната норма на чл.2б от ЗОДОВ, приета със ЗИД на ЗОДОВ с ДВ.бр.98/11,12,2012год., уреждаща
тази хипотеза като основание за обезщетение
по специалния ред, преди влизане в сила
на същата и доколкото не са налице предпоставките на §9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ
претенция за обезщетение е процесуално недопустима. В този смисъл съдът
съобрази тълкуването дадено с Решение №210/15,06,2015год. по
гр.д.№3053/2014год. , ГК, ІІІ ГО постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно
което до влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ с ДВ бр.98/2012год. този иск за
обезщетение за вреди от нарушение на принципа за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок се основава на прякото действие на Конституцията и на
конвенцията и се разглежда по общия
исков ред. С приемането на специалната норма на чл.2б се предвижда специален
ред. Исковата претенция за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл6, §1 се квалифицира и разглежда по общия ред
/чл.49 от ЗЗД/, когато делото по което е допуснато нарушение е приключило с
окончателен съдебен акт към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ
ДВ.98/2012год. и са изтекли повече от 6 месеца от постановяване на окончателния
акт като допустимостта на исковата
претенция в този случай не е обусловена е изискването за изчерпване на
административната процедура по реда на
глава ІІІ „а“ от ЗСВ и липсата на
постигнато споразумение/арг.от чл.8, ал.2 от ЗОДОВ/.В този смисъл исковата
претенция е допустима.
Относно надлежната пасивна
процесуална легитимация на ответника СРС съдът съобрази тълкуването дадено с
Решение №579/10,12,2010год. по гр.д.№377/2009год., ГК, ІV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК. Този извод не се опровергава от
разрешението постановено с ТР №5/2013 от 15,06,2015год. на ОСГК на ВКС сочещо
на възможността съдът да е пасивно легитимиран да представлява държавата само в
хипотезата на чл.2, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОДОВ, доколкото касае претенция с основание
предвидено в чл.2 от ЗОДОВ.
По основателността на иска.
Релевантните факти
обуславящи основателност на исковата претенция са установяване на противоправно
деяние, сочените неимуществени вреди, причинна връзка между деянието и вредите
и вина на делинквента, както и възлагане на работа при или по повод на която е
осъществено деянието.
В процесната хипотеза разумния характер на
разглеждане и решаване на делото се обуславя от конкретната фактическа
обстановка касаеща –фактическата и правна сложност на делото, поведението на
ищеца, просрочване постановяване на съдебни актове и др. Разглеждането и решаването на делото в
разумен срок е основен принцип в наказателното производство залегнал в чл.22 от НПК. След проверка на наказателното производство, съдът констатира, че
съдебната фаза на процеса е продължила в периода от 15,02,2002год. до
10,02,2010год. Спазени са нормите на чл.252 от НПК за насрочване на делото,
както и принципа на чл.271, ал.10 от НПК при необходимост от отлагане на
делото. Следва да се отбележи, че в 5-6 съдебни заседания ход на делото не е
даден по причина процесуалното поведение на ищеца, поради неявяване на Д. или
процесуалния му защитник-обстоятелства явяващи се пречки по хода на делото
съобразно чл.271,ал.1 от НПК. В някой от случаите пречка по хода на делото е
било нередовно призоваване на страни по делото. С оглед строго формалния
характер на наказателния процес игнорирането на сочените процесуални
предпоставки за разглеждане на делото неминуемо биха довели до порочност на
постановения съдебен акт. От момента на даване ход на делото на 14,11,2007год.
до постановяване на присъдата 10,02,2010год. и с оглед необходимостта от
събиране на доказателства за изясняване на обективната истина съдът намира да
не е налице нарушение на принципа за разумен срок при разглеждане на делото.
Ето защо съдът намира да не е осъществено
противоправно деяние от страна на съдията -докладчик по делото, поради което
исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В този смисъл
безпредметно е обсъждането на релевираното възражение на ответника за
погасителна давност.
На осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът Прокуратура на Р.България следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10,00лв.
На осн.чл.10, ал.3, изр.последно от ЗОДОВ на ищеца се следва и адв.хонорар съобразно уважената част от иска. Видно от приложения договор за правна помощ е видно договорен и заплатен адв.хонорар в размер на 2800лв., но същия е за ангажирани двама адвокати. Ето защо съдът следва да съобрази хонорар за един адвокат или в размер на 1400,00лв. Съобразно уважената част от иска на ищеца се дължи адв.хонорар в размер на 252,00лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника СРС се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1430,00лв.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*****”№*, да заплати на Н. С.Д.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** на
осн.чл.2, ал.1, т.2, пр.1 от ЗОДОВ/ред.ДВ №17/2009год./ сума в размер на 10000.00лв./десет хиляди лева/,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -19,02,2014год.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 10000.00лв., до пълния предявен размер от 55000.00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.
да заплати на Н. С.Д., с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, сума в размер на 262,00лв.-/двеста шестдесет и два лева / разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С.Д., с ЕГН **********, със съд. адрес ***
срещу Софийски районен съд, с адрес гр.С., бул.Д.Ц. №* иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД за сума в размер на 30000,00лв.-обезщетение
за причинени неимуществени вреди от нарушаване принципа на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. С.Д., с
ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на Софийски районен съд, с адрес
гр.С., бул.Д.Ц. №* на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1430,00лв.-разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: