№ 243
гр. гр. Добрич, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Кр. Петрова
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213200600383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345 във вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
С протоколно определение от 04.10.2021г. по нохд № 1451/2014г. от
проведено на същата дата разпоредително заседание по делото, Добричкият
районен съд е постановил, че в хода на досъдебното производство не са били
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
намерил, че е налице очевидна фактическа грешка в обвинителния акт,
поради което предоставил на РП-гр.Добрич седемдневен срок за
отстраняването й.
Срещу определението е постъпила частна жалба от адв.Г.Г. от АК-
гр.Добрич в качеството му на защитник на подс. И., с искане за отмяната
му. С жалбата се оспорват констатациите на районния съд, претендира се,
че са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия и се настоява
определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на
прокурора.
Жалбата е редовна и допустима, а разгледана по същество –
основателна.
Окръжният съд, съобразявайки се с оплакванията в жалбата, мотивите
на атакувания съдебен акт, както и събраните в досъдебното производство
материали, намира, че в хода на досъдебното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на
1
обвиняемия.
Обвинителният акт е този, който определя предмета на доказване по
делото и очертава неговите рамките, като неговото главно предназначение е
да формулира по недвусмислен и ясен начин обвинението от фактическа и
юридическа страна, респ. и съдът може да разгледа делото само във
фактическите и юридически граници, предявени с обвинителния акт. В
обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът
следва да посочи престъплението, извършено от обвиняемия, като
законодателят в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК е конкретизирал
детайлите, които следва да бъдат отразени- "…времето, мястото и начинът на
извършването му;…".
С обвинителния акт, дал началото на производството пред РС-
гр.Добрич, обв. И. е предаден на съд за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
Така внесеният в РС-гр.Добрич обвинителен акт не отговаря на изискванията
на чл. 246 НПК и е в разрез със задължителните предписания, дадени в
Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, поради което е и
негоден да обоснове надлежно обвинение пред съда срещу обвиняемото лице,
както и да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участие на обвиненото лице в него.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСНК на ВКС и
съдебната практика преди постановяването му, нормата на чл. 172б от НК е с
бланкетна конструкция, поради което тълкуването й е обвързано с
допълващите я разпоредби на специалния Закон за марките и географските
означения /ЗМГО/, /отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./, действащ към
инкриминирания период. Това налага в обвинителния акт освен
задължителното описание на съставомерните факти в обобщен вид и
приложимата норма от особената част на НК, да се посочат допълнително и
нарушените други правни разпоредби, конкретно тези на ЗМГО /отм. ДВ бр.
98 от 13.12.2019г./. Това е така, защото НК не съдържа дефиниции за
съществените елементи от текста на чл. 172б от НК – „използва в търговската
дейност” и „марка”, а легално определение на понятието марка е дадено в чл.
9 от ЗМГО /отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./. Съгласно този текст „Марката е
знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези
на други лица и може да бъде представен графично.”. В чл. 13, ал. 1 от ЗМГО
2
/отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./ пък е регламентирано какъв „знак” е
забранено да се използва от трети лица, без съгласието на притежателя на
правата върху марката. В три отделни точки са формулирани различни
варианти на такъв „знак”. А в чл.13, ал. 2 от ЗМГО /отм. ДВ бр. 98 от
13.12.2019г./ са скрепени четири хипотези на понятието „използва в
търговската дейност”, което е понятие и на чл.172б от НК, но в последния
няма легално определение. Това налага ползването на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО
/отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./ за очертаване на кръга от факти, подлежащи
на доказване, аналогично на положението при описаните в Раздел ІІ, Глава ХІ
от НК – „Престъпления по транспорта и съобщенията”, чиито понятия се
изясняват посредством нормите на Закона за движение по пътищата и
Правилника за прилагането му. По подобен начин се решава въпроса и с
обвинението по чл.172б от НК. Този текст ползва понятия, които се изясняват
от ЗМГО, което изисква в обвинението да фигурират както ясно очертани
факти във връзка с тези понятия, така и посочване не само на конкретните
текстове, но и конкретните варианти в тези разпоредби. Само така би се
постигнала яснота какво подлежи на установяване в съдебната фаза според
прокурора и по какви факти следва да се защитава подсъдимият.
Или когато се касае престъпление, формулирано с бланкетна норма в
особената част на наказателния закон, нарушенията на специалното
законодателство са същностна част от фактологията на деянието, за което
подсъдимият ще отговаря пред съда, и неговата правна квалификация, което
обуславя необходимостта от тяхното ясно и недвусмислено формулиране.
Съображенията в тази насока се основават и на принципа, че никой не може
да бъде осъден за престъпление, за което не е бил надлежно обвинен, а
безусловно намират опора и в Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на
ВКС по т.д. №1/2013г., ОСНК, което изрично посочва, че „Нормата /чл.172б
от НК/ е с бланкетна конструкция, поради което тълкуването й е обвързано с
допълващите я разпоредби на специалния Закон за марките и географските
означения”.
В случая в обвинителния акт не само не са описани нарушените
разпоредби на ЗМГО /отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./, а изобщо липсва
препращане към този закон. Като единствено и в обстоятелствената, и в
заключителната част на обвинителния акт е упоменато, че марката е
3
използвана в търговската дейност на подсъдимия, осъществявана чрез
търговски обект – магазин, т.е. евентуално може да се предполага, че
текстово е частично възпроизведена разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО
/отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./, която предопределя и наличието на един от
признаците от обективна страна на престъплението по чл. 172б от НК.
Съгласно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО /отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./
„Използване в търговската дейност по смисъла на ал.1 е: 1. поставянето на
знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с
този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с
тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3.
вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в
търговски книжа и реклами.” Доколкото тази разпоредба съдържа четири
отделни хипотези на използване на марката в търговската дейност, то
безусловно следва, че и в обвинителния акт трябва да е конкретизирано точно
коя норма от специалния закон е нарушена. В обвинителния акт, дал началото
на производството пред РС-гр.Добрич подобно отразяване няма. Отделно от
това и доколкото в обхвата на престъплението по чл. 172б от НК попадат
случаите, когото се използват идентични знаци във варианта на чл. 13, ал. 1,
т. 1 от ЗМГО /отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./ и идентични или сходни знаци
във варианта на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО /отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./, то
пропускът да се посочи коя от тези разпоредби е нарушена, съставлява
непосочване на обективен признак на престъплението и в крайна сметка се
явява съществено нарушение на процесуалните правила. Гореизложеното в
пълна степен важи и за постановлението за привличане на И. в качеството му
на обвиняемо лице, в което също не фигурират конкретни разпоредби от
ЗМГО /отм. ДВ бр. 98 от 13.12.2019г./.
Посочените по-горе непълноти в обвинителния акт се отнасят до
съставомерни признаци на престъплението, същите не съставляват очевидни
фактически грешки по смисъла на чл. 248а, ал.1 от НПК, което води до
извода, че при изготвянето на обвинителния акт и постановлението за
привличане на обвиняем са допуснати съществени нарушения на чл. 246 и чл.
219 НПК. Неспазването на посочените процесуални правила е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, тъй като то той е бил
лишен от възможността да научи в какво се обвинява и да организира
защитата си по най-благоприятен начин. Гореописаните пропуски са
4
отстраними, поради което определението на РС-гр.Добрич като
незаконосъобразно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на
прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения при изготвянето на обвинителния акт и постановлението за
привличане лице в качеството на обвиняем.
Съобразно правилото на чл. 345, ал. 2 НПК и доколкото въззивната
инстанция е длъжна, когато отмени определението, да реши въпросите по
частната жалба, то следва да се постанови прекратяване на съдебното
производство по нохд № 1451/2014г. по описа на РС – гр.Добрич и връщане
на делото на прокурора за отстраняване на описаните съществените
процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт и
постановлението за привличане на лице в качеството на обвиняем.
Воден от горното, Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.10.2021г. по нохд №
1451/2014г. на РС-гр.Добрич от проведено на същата дата разпоредително
заседание по делото, в частта, с която съдът се е произнесъл по въпросите на
чл. 248, ал. 1, т. 3 НК и е постановил, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи процесуалните права на подсъдимия СВ. Н. ИВ..
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нохд № 1451/2014 г., по
описа на РС-гр.Добрич и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на
съществените нарушения на процесуалните правила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5