РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично съдебно
заседание на 18 януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията АГУШ
административно дело № 531
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на „Параходство българско речно плаване“ („ПБРП“)
АД, със седалище: гр. Русе, представлявано заедно от изпълнителните директори
Тихомир Митев и Румен Попов, против Задължителни предписания, дадени от ст.
експерт Г.И. и ст. експерт В.С. при Регионална инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ) - Русе с Констативен протокол № 117-ГИ от 25.08.2020 г.
В жалбата са развити
съображения за незаконосъобразност на оспорените предписания, като издадени в
нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния
закон и в противоречие с целта на закона.
Претендира се
оспорените задължителни предписания да бъдат отменени, като се присъдят и
направените разноски по делото, съгласно представен
списък на разноските (л. л. 205 и 206 от делото).
Ответникът
по жалбата – Директорът на РИОСВ - Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ц. Т. оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение (л. л. 206 и 207 от делото).
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 25.08.2020 г., в гр. Русе,
служители при РИОСВ – Русе - ст. експерт Г.И. и ст. експерт В.С. са извършили
извънредна проверка на площадка за дейности с отпадъци, находяща се в гр. Русе,
бул. „Тутракан“ № 9, като имотът, в който се намира тази площадка, респ.
отпадъците е собственост на жалбоподателя.
Посочено е, че
проверката се извършва във връзка с текущ контрол по ЗУО, образувана преписка
по планова проверка на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД, неприключена към дата 25.08.2020 г.
По делото не е
спорно, че имотът, в който е била извършена проверката на място на площадка за
дейности с отпадъци - ПИ № 63427.8.326.49 с административен адрес: гр. Русе,
бул. „Тутракан“ № 9 е собственост на жалбоподателя „Параходство българско речно плаване“ АД.
От издадени
разрешителни документи - Решение № 10-ДО-703-02 от 07.04.2017 г. (л. л. 135 –
174 от делото), с което се изменя и допълва Решение № 10-ДО-703-01 от
20.04.2016 г. (л. л. 96 – 134 от делото), което пък от своя страна изменя и
допълва Решение № 10-ДО-703-00 от
09.01.2015 г. (л. л. 56 – 95 от делото) на Директора на РИОСВ – Русе /първите
две цитирани са свързани с промяна на представляващите „КЛМ – ЕКО“ ЕООД/, се
установява, че с последното посочено решение се разрешава на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД
да извършва дейности по третиране на отпадъци на следната площадка – гр. Русе,
бул. „Тутракан“ № 9, ПИ с идентификатор 63427.8.326.49, Източна промишлена
зона, площ 100 кв.м., като в решението са посочени и видът, количеството,
произходът на отпадъците и дейностите по третиране. Съгласно т. III.13 от същото, при закриване на площадките/прекратяване
на дейността писмено следва да се уведоми РИОСВ – Русе, да се спазва проектът
за рекултивация и да се предприемат съответните мерки и технологии за закриване
и следексплоатационни дейности на площадките за третиране на отпадъци, съгласно
документацията към заявлението.
По делото са
представени редица констативни протоколи
за извършвани проверки от РИОСВ - Русе, включително такива от 2020 година, в
които е отразено, че проверката се извършва за дейността на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД,
включително са давани предписания на същото дружество за освобождаване на
площадката от наличните отпадъци. Последната такава проверка е от 30.04.2020 г.
(л. л. 32 – 37, л. л. 177 – 186, л. л. 196 – 197 от делото).
Така например
съгласно КП № 12-ГИ от 24.01.2020 г. (л. л. 32 – 37 от делото), процесната
площадка за дейности с отпадъци се стопанисва от „КЛМ - ЕКО“ ЕООД, като имотът
е собственост на жалбоподателя в настоящото производство „Параходство българско
речно плаване“ АД и е бил отдаден под наем на „КЛМ - ЕКО“ ЕООД с договор за
наем № 120 от 26.11.2014 г. със срок на действие до 2016 г., след което не е
бил подновен (л. 42 от делото). Чрез сключването на договор за наем № 025 от
14.04.2016 г., собственикът /жалбоподателят в настоящото производство/ отдава
под наем имота на „Стефани стил“ ЕООД. С допълнително споразумение към този
договор, датиращо от 01.01.2017 г., собственикът се съгласява „Стефани стил“
ЕООД да преотдаде под наем имота на „КЛМ - ЕКО“ ЕООД за ползване до 01.08.2017
г. (л. 44 от делото). С Писмо вх. № 866/18.09.2019 г. в деловодството на „ПБРП“
АД постъпва информация от „Стефани стил“ ЕООД, че след като договорът с „КЛМ –
ЕКО“ ЕООД е изтекъл, представляващият това дружество не е бил открит, за да
опразни помещението. От „Стефани стил“ ЕООД изразяват заинтересованост
складираните материали да бъдат изнесени от въпросния склад, тъй като не знаят
доколко тези материали са опасни (л. 43 от делото). С уведомително писмо от
27.09.2019 г. „Стефани стил“ ЕООД уведомява собственика, че освобождава наетият
имот в договорения срок. Към 24.01.2020г. за имот ПИ с идентификатор
63427.8.326.49 няма действащ договор за наем. С КП № 12-ГИ от 24.01.2020 г. на
основание чл. 113, ал. 3 и чл. 120 от ЗУО на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД са дадени няколко
предписания, включително за почистване на площадката.
По делото е
представено и Решение от 24.04.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда (л. л. 175 – 176 от делото), с което е
прекратено производството по издаване на комплексно разрешително на „КЛМ - ЕКО“
ЕООД. От съдържанието му става ясно, че на 03.09.2018 г. това дружество подава
заявление за комплексно разрешително по реда на Глава седма, Раздел II от ЗООС, представяйки договор за наем №
049/13.07.2016 г. между него и жалбоподателя в настоящото производство „ПБРП“
АД, според който договор „КЛМ – ЕКО“ ЕООД се явява наемател на имот, находящ се
в Източна промишлена зона, гр. Русе, бул. „Тутракан“ 9, ПИ с идентификатор
63427.8.326.56, прилежаща площадка с обща площ 1 200 кв.м. (л. л. 190 –
192 от делото). В хода на процедурата обаче постъпило Уведомление изх. № И-3558/26.11.2019
г., в което е посочено, че поради неплащане на наемните вноски от страна на
„КЛМ - ЕКО“ ЕООД, на 25.07.2019 г. наемодателят „ПБРП“ АД е уведомил наемателя,
че прекратява договора. При тези данни е направен извод, че „КЛМ - ЕКО“ ЕООД
няма площадка, на която да извършва дейности за временно съхранение и
предварително третиране на неопасни опасни отпадъци и вече няма качеството на
оператор по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС.
Представена е и покана
от жалбоподателя до „КЛМ - ЕКО“ ЕООД, която представител на последното
дружество отказва да получи, от 24.01.2020 г. Видно от текста на поканата, „КЛМ
- ЕКО“ ЕООД било наемател на ПИ с идентификатор 63427.8.326.49 и ПИ с
идентификатор 63427.8.326.56, с административен адрес: гр. Русе, бул.
„Тутракан“ 9, Източна промишлена зона. Към дата 24.01.2020 г. обаче и двете
наемни правоотношения били прекратени, но въпреки отправените покани до „КЛМ - ЕКО“
ЕООД държането на имотите не било предадено на „ПБРП“ АД (л. 198 от делото).
При тези данни, на 25.08.2020 г. с КП № 117-ГИ (л.
л. 9 – 14 от делото), от ст. експерт Г.И. и ст. експерт В.С. при РИОСВ - Русе на
„Параходство българско речно плаване“ АД са дадени предписания на основание чл.
113, ал. З и чл. 120 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както следва:
1. На основание чл. 8,
ал. 2, т. 1 от ЗУО, във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗУО да се почисти
площадката от наличните отпадъци, като същите се предадат на лица, притежаващи
документи по чл. 35 от ЗУО. Даден е срок за изпълнение: 14-дневен от датата на
връчване на протокола.
2. В тридневен срок
от почистването да се уведоми писмено РИОСВ - Русе и да се представят документи,
доказващи действието. Срок - съгласно текста.
В КП е посочено, че площадката за дейности с
отпадъци е в същото състояние, в което е описана при предходни проверки, като били
констатирани наличните и при предходните проверки опасни отпадъци.
При така установените, релевантни за правния
спор факти и обстоятелства, съдът формира следните правни изводи:
Оспорените в настоящото производство задължителни предписания са
връчени на 08.09.2020 г., видно от поставения входящ номер и дата от страна на
дружеството-жалбоподател (л. 9 от делото). Жалбата пред АдмС - Русе е подадена на
същата дата чрез Директора на РИОСВ – Русе, като е спазен указания 14-дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК (л. 4 от делото), от лице, имащо правен интерес от
направеното оспорване и е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. При тези данни съдът намира производството за допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Така дадените
предписания въвеждат задължително поведение за жалбоподателя, поради което и са
с характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Налице е материална компетентност на подписалите констативния протокол
лица, а именно ст. експерт Г.И. и ст. експерт В.С. при Регионална инспекция по
околната среда и водите – Русе. Съдът обаче намира, че процесните задължителни
предписания са постановени при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при
несъобразяване с целта на закона.
Задължителното
предписание към „ПБРП“ АД да почисти процесната площадка от наличните отпадъци е
дадено на основание разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗУО, във връзка с § 1,
т. 29 от ДР на същия закон.
Съгласно чл. 8, ал.
2, т. 1 от ЗУО, притежателите на отпадъци са длъжни да изпълняват разпоредбите
за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците.
А според легалната
дефиниция на понятието, дадена в § 1, т.
29 от ДР на ЗУО, притежател на отпадъци е причинителят на отпадъци или
физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те.
На първо място
следва да се има предвид, че задължително предписание да се почисти площадката
от наличните отпадъци е било дадено на жалбоподателя през месец април 2020 г.,
след което по жалба на „ПБРП“ АД е било оттеглено от органа (л. л. 38 и 39 от
делото).
На следващо място жалбоподателят
„Параходство българско речно плаване“ АД не се явява годен субект на дадените
задължителни предписания, тъй като макар да е собственик на имота, в който се
намира площадката за дейности с отпадъци, не той стопанисва тази площадка,
респ. не е владелец на отпадъка.
Няма спор, че
имот с идентификатор
63427.8.326.49, с административен адрес: гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 9 е
собственост на жалбоподателя. Този имот обаче е бил ползван от „КЛМ – ЕКО“ ЕООД
по силата на наемно правоотношение. Изрично в договора за наем, респ. и в този
за преотдаването му от „Стефани стил“ ЕООД отново на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е било
посочено, че имотът ще се ползва за склад по предназначение към разрешително за
третиране на отпадъци, издадено от РИОСВ - Русе на наемателя „КЛМ – ЕКО“ ЕООД.
След прекратяване на договора за наем, наемателят не е изпълнил задължението си
да предаде държането на имота. Въпреки писмените покани, това не било сторено.
Тези данни „ПБРП“ АД изложило и в подаден до РП – Русе сигнал от 04.09.2020 г. (л.
194 от делото).
Владение върху намиращите се в този имот вещи,
независимо от вида им, жалбоподателят не осъществява по следните съображения.
Владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за
собствеността е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя.
В случая обаче по делото се установи по несъмнен
начин, че на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е било издадено разрешение за извършване на
дейности по третиране на отпадъци в наетия имот, собственост на жалбоподателя.
Разрешителният документ от 2015 година е изменян и допълван през 2016 и 2017
година, но същият не е прекратен и към настоящия момент.
Разрешителният документ е издаден на основание
чл. 71 от ЗУО, като тази правна норма регламентира и задължителното му
съдържание: местонахождението на площадката за третиране на отпадъците; видът
(кодът и наименованието), количеството и произходът на отпадъците, които ще се
третират; дейностите по третиране на отпадъците; за всеки вид разрешена дейност
по третиране на отпадъците - техническите и всякакви други изисквания, свързани
с разглежданата площадка; методите и технологиите, които се прилагат за всеки
вид разрешена дейност по третиране на отпадъците;
съоръженията и инсталациите, които се ползват,
както и техният капацитет; мерките за безопасност и превантивните мерки, които
се предприемат; мерките за извършване на мониторинг и наблюдение при
необходимост; изискванията за закриване
и следексплоатационни грижи при необходимост; категориите ЕЕО, уреди или
видовете батерии и акумулатори съгласно съответните наредби по чл. 13, ал. 1,
когато се извършват дейности с ИУЕЕО или НУБА; изискване за постигане на висока
степен на енергийна ефективност при оползотворяване на отпадъци за получаване
на енергия в случаите на извършване на дейност по оползотворяване на отпадъци
за получаване на енергия, обозначена с код R1; изискване съоръженията за рециклиране на кораби да отговарят на
условията на чл. 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1257/2013 в случаите,
когато е приложимо; условия за извършване на дейностите по отпадъците.
Видно е, че в разрешителния
документ задължително следва да се посочи площадката, на която лицето ще
третира отпадъци и това е сторено, както и изискванията за закриване и следексплотационни
грижи, за които няма данни. Това изискване обаче също е задължителен елемент и
РИОСВ следва да изиска и одобри план за закриване на площадката, което е
задължение на лицето, което третира отпадъците. Планът за мероприятията при
закриване на площадката е един от задължителните документи, които се подават
със заявлението, с което се иска разрешение за този вид дейност, регламентирано
в чл. 69 от ЗУО. Този план е
необходим именно в ситуации, когато лицето, третиращо отпадъци преустанови
дейност и нерекултивира площадката.
Анализът на тези
правни норми не само определя изискуемите се документи и задължителни дейности
както за административния орган, така и за лицето, третиращо отпадъци, но и
дефинира лицето като владелец на отпадъка до момента на рекултивиране на
площадката.
Издаденият
разрешителен документ на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е безсрочен на основание чл. 72, ал.
1 от ЗУО. Действието му се прекратява или с отнемането му, или с издаването на
решение на компетентния орган по заявление от притежателя на разрешението, с
което се иска прекратяване на дейността (ал.3 на чл. 72 от ЗУО). В случая с КП
№ 12-ГИ от 24.01.2020 г. на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е било дадено и задължително
предписание да се подадат заявления за прекратяване на разрешителен и
регистрационен документ № 10-ДО-703-02/07.04.2017 г. и рег. №
10-РД-546-00/23.04.2013 г., със срок на изпълнение – 24.02.2020 г. С КП № 38-ГИ
от 30.04.2020 г. (л. л. 196 и 197 от делото) е констатирано, че „КЛМ – ЕКО“
ЕООД не е изпълнило дадените му с предходния КП задължителни предписания.
Липсват данни разрешителният документ да е отнет. Следователно същият е
действащ и към настоящия момент.
Освен това след
прекратяване действието на разрешението РИОСВ, на чиято територия се намира
площадката, контролира изпълнението на условията, свързани с безопасното
ликвидиране на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена, като
извършва проверка на място и съставя констативен протокол (ал. 4 на чл. 72 от
ЗУО). Т.е. съществува не само задължение за наличие на проект за рекултивация,
но и правомощие на административния орган да контролира този процес.
Нормите на ЗУО
последователно регулират процеса по разрешаване на дейност за третиране на
отпадъци и преустановяване на тази дейност, като задължено лице в този процес е
притежателят на разрешителния документ, като дейността му се контролира от
административния орган. В този процес собственикът на терена, какъвто е
жалбоподателят, няма нито законови права, нито законови задължения.
Освен това
законодателят с разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и сл. от ЗУО е създал още един
защитен механизъм за изпълнение на задължението по рекултивиране на площадката,
а именно задължението за внасяне на банкова гаранция, която служи за
обезпечаване евентуалното неизпълнение на задълженията на притежателя на
разрешителния документ.
Цитираната правна
регламентация на процеса по третиране на отпадъци по никакъв начин не обуславя
правни задължения в тежест на собственика на имота, в който се намира
площадката за дейности с отпадъци, в случай че същата се стопанисва от друг
правен субект, който има и валидно разрешение за извършване на дейност по
третиране на отпадъци.
Освен това от
представените от ответника редица констативни протоколи (л. л. 32 – 37, л. л.
177 – 186, л. л. 196 – 197 от делото) е безспорно, че за него е било ясно кой
стопанисва проверяваната площадка за дейности с отпадъци, респ. кой е
собственик и в чие владение се намират отпадъците и че площадката се ползва от
лицето въз основа на действащ разрешителен документ. При издаване на разрешителния документ, съгласно
чл. 68 от ЗУО заявителят „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е следвало да посочи вида на
отпадъците, т. е. да ги класифицира. Съгласно чл. 69 от ЗУО заявителят следва
да представи проект за рекултивация и почистване на площадката. Т. е.
задълженията за класифициране на отпадъка и почистване на площадката са на
лицето, което получава разрешение за третиране на отпадъци и това е условие за
издаване на разрешителния документ на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД. Информация относно вида
на отпадъка, както и начина на действие при преустановяване на дейност следва
да се съдържа в разрешителния документ, издаден на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД и тази
информация подлежи на нормативно уреден периодичен контрол от страна на административния
орган. Конкретни предписания по почистване на отпадъка са дадени на лицето по
чл. 67 от ЗУО, а именно „КЛМ – ЕКО“ ЕООД, поради което е недопустимо
неизпълнението им да се компенсира с даване на същите предписания на друг
правен субект, който няма качеството на лице – притежател на отпадъци, съгласно
легалната дефиниция по §
1, т. 29 от ДР на ЗУО. С оглед
гореизложеното жалбоподателят не може да бъде субект на дадените с КП
задължителни предписания.
В заключение оспорените задължителни предписания са незаконосъобразни и
като такива следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора
и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 50 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото (л. 19 и л. 205 от делото).
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Параходство
българско речно плаване“ АД, със седалище гр. Русе, задължителни предписания,
дадени с Констативен протокол № 117-ГИ от 25.08.2020 г., издаден от ст. експерт
Г.И. и ст. експерт В.С. при Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите - Русе да заплати на „Параходство
българско речно плаване“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, пл. „Отец Паисий“ № 2, представлявано от изпълнителните директори
Тихомир Митев и Румен Попов, сума в размер на 50 лева
– разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: