ПРОТОКОЛ
№ 199
гр. Пловдив, 17.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Милена Б. Рангелова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора И. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600184 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) С. П. П. се явява лично, доведен от Ареста
Пловдив и с адв. З. Т., упълномощена на ДП, като в момента представя
пълномощно за настоящето производство.
Явява се и определеният от първата инстанция служебен защитник на
обвиняемия – адв. Р. Н..
Предвид явяването на договорен защитник на обвиняемия, адв. Р. Н.
ще се освободи, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА адв. Р. Н. от участие в настоящето производство като
служебен защитник на обвиняемия С. П. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият С. П.: Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК, образувано по
1
частна жалба на адв. Р. Н. – служебен защитник на обвиняемия по ДП №
115/2023 г. на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив – С. П.
П., срещу протоколно определение рег. № 605 от 14.04.2025 г., постановено по
ЧНД № 896/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, с което спрямо обвиняемия е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за доказателства.
Адв. Т.: Поддържам жалбата на колегата.
Нямаме искания за отводи към състава.
Обвиняемият С. П.: Не възразявам вие да гледате делото за мярката
ми за неотклонение. Нямам доказателства.
С оглед липсата на искания по този ред, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да уважите жалбата,
макар и бланкетна, която колегата Н. е депозирал, като считам, че пред вас
трябда да направя някои уточнения, с оглед на това, че определението на
ПОС за мен се явява незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Какво
имам предвид?
Въпреки условията, при които се запознах с делото, аз считам, че някои
изводи на съда не са верни или няма доказателствена основа за тях. На
първо място, още в том 3 на стр. 75 намерих едно постановление за
привличане на подзащитния ми от 27.09.2023 г. Там е присъствал защитник.
След това има обилни данни по делото, че същият е пребивавал в
пловдивския затвор, излежавал присъди към ТПО С до края на 2024 г.
Съдът твърди, че по делото имало някакви докладни, че той бил търсен на
някакви известни адреси. Лично аз прерових цялото дело, попитах и
колегата Н., особено в том 5 и 6, и не видях никакви докладни, никакви
призовки, нито някакви справки, че е търсен чрез упълномощения му
защитник - адв. К., който за съжаление сега е в болница. От роднините му
разбрах, а не че има следи по делото, че е имал друго дело подзащитният ми
на 9 април т. г. и след приключването на делото в ПАС веднага е бил
задържан от органите на МВР, т.е., за да се явява той на дело в ПАС все пак
по някакъв начин е бил призован и намерен. Това на първо място. На второ
място - липсата на тези докладни, за които твърди и съдът, на документи, че
е търсен по някакъв начин, че е обявен поне за издирване за уточняване на
адрес, ако не за ОДИ, остава под съмнение изначално искането на ОП за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение. От 2023 г. е делото, не е от
март – април или от началото на тази година, за да бъде сега задържан!
По същество дали има достатъчно доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че той е извършил тези 4 предявени му
престъпления, освен посоченото в горното постановление, макар и да са
2
престъпления, за които наистина законът предвиджда лишаване от свобода,
аз считам, че в делото няма достатъчно доказателства, от които да се
направи извода, че моят подзащитен е съучастник в извършването на
измамите, както са му предявени. Самият съд твърди, че за първото от тях,
което касае някаква деятелност в Г О и К, наистина не можело да се направи
обосновано предположеине. Съдът предполагам е имал предвид
постановлението за привличане в качеството на обвиняем от април тази
година. Но съдът твърди, че по второто би могло и имало достатъчно
доказателства да се направи обосновано предположение, че той е
извдършил престъпление. А второто, както го чета аз от постановлението, е,
че на 5 април в К. и Г О е поддържал и възбудил заблуждение у Г. М. –
какво, не знаем!
Някой от разследващите ми каза, че било разделено делото по първото
обвинение от 2023 г. и в едната му част е приключило и пред ПАС. Онзи ден
дознателят в Криминален отдел ми даде препис от едно от постановленията,
защото аз имам право като защитник да го имам. Три обвинения са. Съдът
говори за първото и за второто, а предмет на разглеждане е едва ли не
третото. Не коментирам онова, но казвам, че има такова постановление, за
да ви убедя, че той е бил намиран, че е текло дело в ПОС, в ПАС и след като
е свършило делото, брат му ми каза, че той е задържан.
От това, което е писал ПОС - изброил е едни лица, от които можело да
се направи обосновано предположение. Тези лица са свързани предимно с
покупката на апартамента. Двама са купувачми, един посредник. Посочени
са и съседи, които са живяли около пострадалия, но след това съдът говори
много общо – тримата решили, това направили, онова направили. В
обвинението не е конкретизирано в какво се състои заблуждението, за да
мога и аз да се ориентирам той какво точно е направил. Получаването на
някакви пари не е достатъчно за мен да обоснове, че е извършил
престъплението, защото няма доказателства, че той бил наясно, пък и пред
нотариуса не е присъствал – поне това категорично е установено, че е бил
навън, в колата и не бил наясно за В на сделката – продажба или залагане е.
От друга страна от това, което е предявено като сума, тъй като измамата е
резултатно престъпление, не са приспаднати парите, които са преведени на
пострадалия. Някъде около 24 – 25 000 лв. по сметка са. Един свидетел
казва още 4 000 получи на ръка, друг 5000, трети 6 000 лева. Не са
приспаднати тези суми и за мен това обвинение не мога да кажа, че е
работно, тъй като са имали 2-3 години да го уточнят. Не може да посочим
точната сума на измамата, ако въобще говорим за измама, защото аз не съм
наясно с какво е поддържал и възбудил заблуждението. Обосновката е, че
той и съпругата му нямали пари, а той имал висящо дело и вероятно е нямал
пари за адвокат. В какво се състои тази измама, какво е зависело от него – за
каква сума да се продаде или да не сте продаде, да се заложи жилището?
В крайна сметка за този пострадал Г. М. има 3 експертизи. Първата
казва, че бил на себе си, другите две казват, че не разбирал това, което става
около него, че не може да се грижи за своите интерси. Ако е така, тогава
трябва да зачератем всичко това, което е казал той, а той е разпитван
3
многократно като свидетел. Още повече има свидетелски показания от
нотариуса, той чете едно към едно това, което подписват страните и там е
станало въпрос дали той да си запази правото на ползване или не. Не е
станало въпрос дали го продава или залага, както и не може да се вмени
като обвинение и това, че пострадалият се е съгласил да си продаде
апартамента за такава сума – забележете, на данъчната оценка. Имаше
приказки по медиите, че и някои прокурори са правили такова нещо, без да
искам да обиждам колегата. Става общественоизвестно и затова го
спомепнавам. От кои доказателства точно се правят тези изводи.
Естествено, че А като обвиняема е хвърлила вината върху него, като е
задържана, гледала е да се откопчи. Има данни, че той също не е на себе си.
От 2-3 бири се напива.
Виждате, че не е посочил адрес на дознателя, не е направена справка
по лична карта. Не видях никаква справка по делото да има и в крайна
сметка изведнъж се задържа. Може да заслужава да бъде задържан, но
трябва да гледаме какво изисква закона. Предишните му осъждания не са за
измама. Делото в ПАС още не е приключило все пак. Може това да е лоша
харатктеристична данна, но не можем да го третираме като осъждан
многократно за измама. Затова считам, че не може да се направи от всички
събрани по делото доказателства обосновано предположение, че той е
извършил или има някакъв съществен принос за извършване на някаква
измама. Това, което е станало в Г О, това е станало и в К. Първия път съдът
е решил, че не може да се направи обосновано предположение, но втория
път е решил, че може, като е посочил свидетели, които не са присъствали на
сделката. Не е разбираем подходът му.
На второ място няма справка по делото къде живее този човек, няма
справка да е търсаен, да е обявен дза издирване или за уточнение на адрес.
Много често адвокатите работят, както и аз, като казваме на дознателите да
ги търсят чрез мен. Затова моля да уважите жалбата на колегата Н. и
определите по-лека мярка за неотклонение на подзащитния ми, защото
считама, че не това е начина да се определя една мярка за неотклонеине, и
то най-тежката.
Обвиняемият С. П. П. (за лична защита): Тук съм днес, за да ми се
измени мярката в по-лека. В петък, като бяхме тук, се бяхме уточнили с
другия състав на съда, че ще мина с гаранция 500 лв., а изведнъж се оказах
задържан. Веднага щях да си платя гаранцията.
Г. М. го познавам.
Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да оставите без уважение
жалбата и да потвърдите атакуваното пред вас определение.
Считам, че от събраните доказателтва може да се направи извод,
какъвто е бил направен от първоинстанционния съд, а именно, че са налице
данни, от които да се изведе обосновано предположение за това, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което му е предявено
4
обвинение. В тази насока бих казал, че са лишени от основание критиките,
които колегата отправи към първоинстанционния съд, тъй като мисля, че
първоинстанционният съдия се е постарал в значителна степен да
интерпретира, и то правилно, наличните по делото доказателства. В тази
връзка е направил изводи относно обстоятелствата, че първото от двете
престъпления, включено в продължаваната престъпна дейност, не е съвсем
доказано и споделям всичко онова, което той е описал по отношеине
продажбата на апартамента.
Що се отнася до това, че не е ясно за какво всъщност е обвинението -
за мен е кристално ясно. Човекът е бил въведен в заблуждение за това, че
въпросният апартамент щял да бъде заложен, а той е бил продаден. Това е
въвеждането в заблуждение. Пита се в задачата би ли се съгласил човекът да
се продава, а не да се залага и отговорът е не, и то не само, защото този
продавач, който безспорно има някакви психически проблеми, твърди това,
а тъй като неговите показания са подкрепени от други такива. Най-важни в
това отношение са показанията на неговата дъщеря. Очевидно тя е знаела,
че апартаментът ще бъде залаган, а после се е оказало, че е бил продаден.
Откъде да знае тя това?
По тези съображения считам, че са налице основанията да приемем, че
е налице обоснованото предположение.
Що се касае до другите изводи на съда, считам, че същите следва да
бъдат подкрепени, най-малкото за това, защото е установено, че след края на
септември 2024 г., когато е бил освободен от затвора, не е пребивавал на
адреса си в Пловдив и не е посочил никакъв друг адрес. Това обосновава
наличието на опасност от укрИ.е.
Що се касае до опасността от извършване на друго престъпление,
считам, те тя може да се изведе от съдебното му минало. В много случаи е
бил забъркван в такива неща, за каквото всъщност е обвинението.
По тези причини моля да потвърдите определението.
Адв. Т. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии, на мен ми е ясно, че
прокуратурата е решила, че има измама, защото на пострадалия
първоначално било казано, че апартаментът му ще бъде заложен, а после го
продали. Няма доказателства каква е причастността на подзащитния ми да
се мине от залагане на апартамента към продажба. Това е основният момент.
Там може да е имало някакви действия, приказки или бездействие, но няма
такива доказателства по делото, още повече, че той не е присъствал на
самата сделка, нито му е казвал на пострадалия да бърза да се подписва или
нещо друго. По делото има изобилен доказателствен материал, че
основните лица, съпричастни за тази и множество други измами са
въпросните А Г.а и В К. Последната била толкова отворена, че знаела как да
извади скица, данъчна оценка, да набере всички необходими документи.
Има издадено пълномощно на тях, а не на името на подзащитния ми. Няма
конкретика по обвинението, с какво е спомогнал този човек да бъде
заблуден пострадалият, да се поддържат заблужденията? Затова ви казвам,
че няма как да се направи обосновано предположение, че той в случая има
5
някаква деятелност. Пак казвам, видно е, има показания на свидетели, че
той е злоупотребявал доста често с алкохол. Това ще го уточняваме
занапред. Не мога сега да пледирам, че не е бил на себе си или пък нещо
друго.
Действително, след като е излезнал от ТПО С, разследвали са го, но
не са отишли да го привлекат или п реведат да му се предяви обвинение
навреме. Няма доказателства да се установи, че е бил търсен на адреса,
посочен през 2023 г. Там е заявен някакъв адрес. Не е търсен чрез
защитника му, така че не може чрез едни такива общи приказки.
Що се касае до показанията на дъщерята, тя от съседите разбира, че
нещо става с апартамента на баща й. Тя го пита, той отрича, така че не е
била наясно въобще залага ли го, продава ли го и въобще какво става.
Прокурорът твърди, че дъщерята била наясно. Защо не го е спряла по
някакъв начин, защо не го е гледала? Няма да говоря по тези въпрос, така че
ви моля да измените мярката за неотклонение на моя подзащитен.
ПРОКУРОРЪТ /дуплика/: От втората част на пледоарията на
колегагта разбрах, че всъщност е ясно какво е обвинението.
Съпричастността му към това обвинение се изразява в две неща.
Поводът е неговата необходимост от пари, а не на А, не на В. Втората част
от участието му е намирането на хората, на които апартаментът е продаден
и това е установено.
Адв. Т.: Неправилно интерпретира прокурорът моите думи. Казах, че
не е уточнено в какво се изразява и поддържа заблудата. Сега прокурорът
учотнява, че тъй като негова била необходимостта от пари, а
необходимостта от пари е истина, уважаеми съдии. Аз разбирам да има
измама, ако той е имал 100 000 лв. на сметка, а ония го лъжат да му вземе
парите… виждате на колко други възрастни хора са дърпали пари и А, и В.
Това не е лъжа, а още повече, че за намирането на хората, на които може да
го продаде, може и да има някаква малка съпричастност, но основните са В
и А, като едната от тях е ходила при нейни братовчеди - единият казал на Ф,
Ф пък казал на К., той на някой друг и т.н.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият С. П. П.: Моля, ако може, да отмените мярката ми на
по-лека – да бъда освободен под гаранция.
Живея през по-голяма част от времето при майка ми на адрес в гр. П.,
ул. С. № **, ет. *.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10:41 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в аспекта на
мотивите на обжалваното определение, прие, че искането за неговата отмяна е
основателно.
6
Липсва първата (фундаменталната) предпоставка за претендираната от
прокуратурата и взета от първия съд най-тежката мярка за неотклонение на
обв. П., а именно обоснованото предположение за извършване на
инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода престъпление,
квалифицирано като измама.
По отношение на първото от двете деяния-части на това престъпление и
окръжният съд е приел въпросната липса, така че обвинителното твърдение за
подобно деяние не е предмет на настоящото инициирано единствено по жалба
на обвиняемия произнасяне.
ПАС не вижда осъществена обективната страна и на твърдяното второ
деяние по чл. 209 НК. Най-напред ще бъде посочено, че не се разбира в какво
според обвинението се е изразила имотната вреда – във факта на сторената
продажба на процесния недвижим имот или в заплатената по-ниска от
пазарната цена. В първата хипотеза увреждане явно няма, след като от
събраните гласни и писмени доказателства се изяснява, че по банковата
сметка на „пострадалия“ М била преведена (от купувача Г. Д.) фиксираната в
нотариалния акт сума от 24 000 лева, а в кеш – още четири/пет хиляди. Във
втората хипотеза – също, доколкото обвинението не твърди нито уговорка
между купувачите на имота и жалбоподателя за измама на М относно цената,
последвано от обогатяване на жалбоподателя с продажната цена или негово
участие в собствеността на имота (пък и доказателствата сочат, че е взел
единствено споменатия кеш, за който имал ясна предварителна уговорка с М).
М е бил два пъти разпитван, като и двата пъти е посочил, че се е явил
доброволно пред нотариуса, за да получи въпросните няколко хиляди лева във
връзка с апартамента си, с които да услужи на своя приятел С. П. по конкретен
повод. Първият му разпит, от 2022г., е забележително детайлен, като
съдържащото се в него описание на случилото се в нотариалната кантора не
оставя съмнение, че е бил наясно, че продава за 30 000 лева, а не учредява
тежест върху своя имот (на явилия се редом с него купувач Г. Д.), както и че не
запазва право на ползване. Действително според неговите показания
първоначално мислел за „залагане“ на апартамента, за да услужи с парична
сума на изпадналия във финансово затруднение свой приятел - обв. П., но по-
нататъшният му разпит съдържа недвусмислено твърдение, че при
изповядването на сделката разбрал, че всъщност окончателно ще се раздели
със своята собственост и не само не се възпротивил, при това без да бъде
притиснат или уговарян от някого, но и решил да не запази за себе си
ползването. Фактът на информираното съгласие на М да продаде апартамента
си следва на самостоятелно основание от идеалния синхрон между
показанията на всички участвали в подготовката и изповядването на сделката
– свидетелите Гаджев, Димитров, Асенов (на които обвинението не приписва
някакво незаконосъобразно поведение), нотариуса (който е типичен независим
свидетел) и св. Н С (юрисконсулта от друга нотариална кантора, в която най-
напред М и придружаващите го лица потърсили съдействие за продажба на
апартамента). Обвиняемият от своя страна признава, че той мотивирал М да
добие пари във връзка с имота си, с които да му услужи, и също като него
7
сочи, че отначало ставало дума да го „заложи“, а не продаде, както и че
решението на М за продажба било взето впоследствие и самостоятелно. Така
че неговите обяснения не се оказват опровергани. Напротив, комуникират с
изброените по-горе доказателствени източници.
Показанията на св. Н. Ма, единствено на които се позова представителят
на АП-Пловдив, не съдържат информация в полза каузата на обвинението –
заобикаляйки въпроса с явната й заинтересованост от изхода на делото, съдът
държи да псочи, че нейното твърдение, че е чула от баща си, че е заложил (а не
продал) апартамента си, т.е. че той не бил разбрал какво е станало при
нотариуса, не е информативно. И то не само защото в него няма подробности,
а и защото не е сигурно, че М й е казал истината. Още повече, че в разпита му
на л. 25 от том 5 ДП изрично е подчертал, че не счел за необходимо да обявява
на дъщеря си намерението за продажба на апартамента.
Необходимо е да бъде обсъдена и информацията за психичния статус на
М. Според заключението на първоначалната СПЕ, авторство на безспорния
капацитет д-р К., ако и да страда от психично разстройство – синдром на
алкохолна зависимост, М е бил вменяем към инкриминирания момент (както и
към момента на изготвяне на екпертизата), като е взел решението за продажба
на апартамента не стихийно, а в период от време, през който е имал
способността да прави прогнози и да осмисля правните последици от своето
поведение (вж. л. 96 и сл. от том 5 ДП). Прокурорът от ОП-Пловдив и
окръжният съд не са кредитирали тази експертиза, предпочитайки да се
доверят на следващата психиатрична експертиза (приложена на л. 130 и сл. от
том 6 ДП), според която и при сделката, и впоследствие М не е могъл да се
грижи за своите интереси и да защитава правата си, нито може да дава
достоверни показания. Явно не отчитат, че ако е бил в съС.ие на
невъзможност да схваща действителността, не би могъл да бъде подложен на
съставомерното по чл. 209 НК заблуждаващо го въздействие, нито биха могли
да ползват показанията на св. Н. Ма, в които тя възпроизвежда казаното й от
баща й, че само заложил апартамента си. Впрочем, в подобна хипотеза и
сделката не би произвела необходимия за твърдяната имотна вреда по смисъла
на чл. 209 НК транслативен ефект. Повторната психолого-психиатрична
експертиза, явно назначена за арбитриране на двете противостоящи си
предходни експертизи (вж. л. 206 от шестия досъдебен том), е излязла със
заключение, идентично на заключението на втората експертиза. Нейните
изводи са неизползваеми обаче, защото определянето на експертния състав е
опорочено с включване на авторите на една от двете съпоставяни експертизи,
което бездруго е довело до необективност (следвало е да участват или всички
вещи лица, или съвършено различни експерти). Пък и се е получило така, че
психолози са се озовали в положението на арбитри на психитри.
Отделен е въпросът, че прокуратурата не изяснява каква съставомерна
по чл. 209 НК активност е имал П. по отношение на „измамения“ – той
категорично не е присъствал на сделката; не е бил и упълномощен от него да
извършва каквито и да са обслужващи правни действия; не отрича, че е искал
от М пари (за заплащане на адвокатска услуга) и че му е предложил да ги
8
набави чрез правно действие, свързано с апаратамента; не се опровергават
твърденията му, че е мотивирал М да „заложи“ (а не да продаде) апартамента
си, но не и решението му да го продаде.
Трябва да се каже и това, че прокурорът не изяснява как претендираният
фактически извод за склоняване към продажба (който така или иначе не може
да се направи) би доказал твърдяната измамива цел – безспорно е, че
жалбоподателят е получил четири/пет хиляди лева, с които М бил планирал да
го подпомогне, но също е безспорно, че би получил сумата каквото и
разпоредително действие да стори собственикът на имота (дори само да
учреди ипотека), а що се отнася до остатъка от продажната цена, от него той
не само не се облагодателствал, а дори не го поискал (изцяло или частично);
съучастниците му - също.
По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени.
При положение че не се установи обосновано предположение за
инкриминираното престъпление и по арг. от чл. 56 НПК, не следва да се вземе
каквато и да е мярка за неотклонение.
Водим от горното, ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.04.2025 г. (рег. № 605/
14.04.2025 г.) по ЧНД № 896/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на
С. П. П., ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 115/2023 г. на Отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Обвиняемият да се освободи незабавно, ако не се задържа на друго
основание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в с. з., което се закри в 10:47 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9