№ 209
гр. Стара Загора, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С.Н.Н., действащ чрез адв. М.И.,
против решение № 157/17.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4513/2021 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е отхвърлен
предявения от С.Н.Н. иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ за признаване на
уволнението му за незаконно и неговата отмяна, и в която е отхвърлен
предявения от С.Н.Н. иск по чл.344, ал.1 т.4 от КТ иск за поправка на
вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и в частта за разноските.
Изложени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваните му части поради неправилно приложение на
материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и
необоснованост.
Сочи се, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод
за законност на извършеното уволнение, предвид че работодателят не е
изпълнил вменената му от закона доказателствена тежест да докаже
законосъобразното упражняване на правото си на уволнение с надлежно
мотивирана заповед, както и наличието на основанието за уволнението
посредством приетите по делото доказателства.
1
От своя страна неправилните изводи за неоснователност на главния иск
по чл.344, ал.1 т.4 от КТ обусловили и неправилност на решението по
акцесорният иск по чл.344, ал.1 т.4 от КТ.
В тази връзка се сочи също, че неправилно първоинстанционният съд е
възложил в тежест на С.Н.Н. заплащането на разноски, както и че не му е
присъдил направените от него разноски в пълен размер.
Освен това излага и оплаквания, че претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение на ответника е за възнаграждение на двама
адвокати и в присъдените разноски неправилно са включени разходи за
транспорт и за куриер.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и
постановяването на ново, с което въззивната жалба бъде уважена и на
страната бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции в
претендирания размер.
В законоустановения срок „С. *“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Р., ***, представлявано от законния си представител:
В.Ц.П., действащ чрез адв. М.Д., е представило отговор на въззивната жалба,
с който я оспорва като неоснователна.
Изложени са доводи, че в нарушение на процесуалните правила
въззивникът прави възражение за незаконност на уволнението му поради
липсата на посоченото от работодателя основание, каквото не е направил с
исковата си молба.
Изложени са и доводи, че работодателят е упражнил законосъобразно
правото си на уволнение, т.к. надлежно е установил липсата на качества у
работника за изпълнение на работата, и я е доказал в съдебното производство
с допустими и неоспорени от насрещната страна писмени доказателства.
Сочи се, че предвид правилността на обжалваното решение досежно
главния иск, същото е правилно и в частта, в която е отхвърлен иска по
чл.344, ал.1 т.4 от КТ.
По отношение оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение в частта му за разноските се излагат доводи за неоснователност на
жалбата, т.к. заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение е било
за един адвокат и е съобразено с предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум, а присъдените като
разноски разходи за куриер и за пътни били доказани и направени във връзка
с процеса, поради което правилно са били присъдени.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните му части и присъждането на разноски за въззивно обжалване.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява
лично и не се представлява от процесуален представител. С представено
преди съдебното заседание писмено становище заявява, че поддържа
2
въззивната жалба и претендира за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени.
Претендира присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции и
прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемото дружество се представлява от процесуален представител,
чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваните му части, както и за
присъждането на съдебно-деловодни разноски, включая пътни.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на
правен интерес от въззивно обжалване.
С.Н.Н. е предявил срещу „С. *“ ЕООД кумулативно обективно
съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ за признаване на
уволнението му за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата
допреди уволнението му длъжност „търговски агент, присъждане на
обезщетение за времето, в което е работил на по-ниско платена работа в
размер на 1294 лв. месечно и допускане на поправка на вписаното в трудовата
му книжка основание за прекратяването на трудовото му правоотношение,
както и искове по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ за присъждане на обезщетение за
вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка от работодателя; по
чл.220, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение от 1994,72 лв. за неспазен
от работодателя срок на предизвестие и по чл.224, ал.1 от КТ за присъждане
на обезщетение в размер на 4533,45 лв. за неползван платен годишен отпуск в
общ размер от 50 работни дни.
Поради направено оттегляне на исковете по чл.344, ал.1 т.2 и т.3 от КТ,
по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ производството в тази му част е било
прекратено.
Първоинстанционното решение в частта му, касаеща иска по чл.226,
ал.2 и ал.3 от КТ не е предмет на въззивна проверка.
По отношение на предявеният главен иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ в
исковата си молба С.Н.Н. е изложил твърдения, че е бил в трудово
правоотношение със „С. *“ ЕООД, по силата на което е заемал длъжността
„търговски агент“ до прекратяването на правоотношението едностранно от
работодателя на основание чл.328, а.1 т.5 от КТ поради липса на качества на
3
работника за ефективно изпълнение на работата, извършено със заповед №
360/10.08.2021 г.
Оспорил е заповедта като незаконосъобразна и немотивирана, с доводи,
че в същата работодателят не е посочил конкретните факти, обуславящи
извода му за липсата на определени качества на ищеца, необходими за
ефективното изпълнение на работата му.
С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е
оспорило исковете като неоснователни, като е изложило съображения, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на С.Н.Н. , т.к. в нея
са посочени липсващите му качества за ефективно изпълнение на работата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователни исковете по чл.344, ал.1 т.1 и т.4 от КТ като по отношение на
главния иск е приел, че работодателят е упражнил надлежно правото си на
уволнение, т.к. заповедта е мотивирана в достатъчна степен, позволяваща на
работника да узнае основанието за прекратяване на правоотношението, а
акцесорният иск е отхвърлил поради неоснователността на главния иск.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че С.Н.Н. и „С. *“ ЕООД са били в трудово
правоотношение, по силата на което Н. е изпълнявал длъжността „търговски
агент“ в предприятието на дружеството.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „търговски
агент“ за заемане на длъжността се изискват личностните качества
вежливост, умение за работа в екип, инициативност, комуникативност,
лоялност, а правилата за професионална етика поставят изискване работникът
да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и
не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име
на предприятието.
Със заповед № 360/10.08.2021 г. „С. *“ ЕООД е прекратило трудовото
си правоотношение със С.Н.Н. на основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ поради
липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата.
В мотивите в заповедта е посочено, че С.Н.Н. не отговаря на
потребностите на дружеството от лоялни и честни служители, т.к. не
притежава качества като лоялност и честност, необходими за ефективно и
отговорно изпълнение на работата.
При така установените относими факти и в рамките на очертаните с
въззивната жалба предели на въззивната проверка, Старозагорският окръжен
съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е частично
недопустимо досежно произнасянето по същество по иска по чл.344, ал.1 т.4
от КТ.
Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, с иска за
4
поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка не се
оспорва законността на прекратяването на трудовото правоотношение, а само
вписаното от работодателя в трудовата книжка на работника основание.
При предявен иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ се твърди незаконност на
уволнението, като се иска да се признае, че трудовото правоотношение е
прекратено незаконно, както и отмяна на прекратяването.
Ищецът по този иск не твърди неточност на отразеното в трудовата му
книжка основание на прекратеното трудово правоотношение, по отношение
на чиято законност няма спор между страните.
Именно поради това за него липсва правен интерес да иска поправка на
вписаното в трудовата книжка основание като последица от уважаване на
иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ.
Тази последица се следва по право, т.к. работодателят е длъжен да
впише в трудовата книжка на работника, че уволнението му е било признато
за незаконно.
Предвид това първоинстанционното решение в частта му, в която е бил
отхвърлен предявеният от С.Н.Н. срещу „С. *“ ЕООД иск по чл.344, ал.1 т.4
от КТ за поправка на вписаното в трудовата му книжка основание за
прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде обезсилено като
недопустимо, а производството по делото в тази му част следва да бъде
прекратено.
В останалата му обжалвана част настоящият съдебен състав намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а по
съществото си за правилно, по следните съображения:
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №
4/01.02.2021 г. по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС субективното право на
работодателя по чл.328, ал.1 т.5 от КТ се упражнява с едностранно писмено
волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника
или служителя.
Фактическият състав на основанието включва елементите трайно
неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или
качествено отношение, причинено от липсата на качества – знания, умения и
навици, за изпълнение на работата.
Индивидуализацията на волеизявлението на работодателя се извършва
чрез изброяване в заповедта за прекратяване на правоотношението кои
знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои
трайното неефективно изпълнение на работата.
Лоялността и честността представляват качества на личността, които
съгласно дадените им дефиниции в тълковния синонимен етимологичен
речник на думите в българския език са синоними.
Лоялността се отъждествява с почтеност, честност, привързаност и
5
преданост, а честността – със справедливостта и добросъвестността.
От своя страна личностните качества следва да бъдат приравнени в
аспекта на чл.328, ал.1 т.5 от КТ на фактически знания и умения за
изпълнение на работата доколкото наличието им съставлява изискване или
предпоставка за ефективното изпълнение на работата.
Спецификата на тези качества на такива на личността обуславя тяхната
изменчивост, т.к. човешката личност представлява динамична, а не статична
величина, резултат от процесите на възпитание и самовъзпитание.
С оглед на това напълно в естеството на нещата е в даден етап от своя
живот конкретен човек да притежава тези качества, а в последващ – да ги
загуби, като тази загуба не е необратима, или обратно – да не ги притежава,
но впоследствие да ги придобие.
В конкретният случай в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на С.Н.Н. е посочено, че на служителят липсват качествата
лоялност и честност, необходими за ефективно и отговорно изпълнение на
работата, поради което същата се явява надлежно мотивирана, т.к.
волеизявлението на работодателя е индивидуализирано в достатъчна степен.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „търговски
агент“ лоялността представлява изискуемо личностно качество, което
обуславя ефективното изпълнение на основните задължения и отговорности
на работника/служителя, свързани с рекламиране и продажба на материални
блага и съхраняване, разходване и отчитане на пари.
Предвид това липсата на лоялност и честност представлява основание
по чл.328, ал.1 т.5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, т.к.
тези качества са нужни на работника/служителя за ефективното изпълнение
на работата му.
По изложените съображения съдът намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба за неправилност на направените от
първоинстанционния съд изводи за законност на извършеното уволнение.
Прекратяването на трудовото правоотношение на С.Н.Н. е било
извършено от работодателя на предвидено в закона основание, с надлежно
индивидуализирано досежно това основание писмено изявление.
Въззивният съд не обсъжда по същество изложените във въззивната
жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
наличието на недоказаност от страна на работодателя на наличието на
основанието за уволнението.
Съдебният контрол за законността на уволнението при предявен иск по
чл.344, ал.1 т.1 от КТ се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на
всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението, но в
рамките на наведените от ищеца твърдения в исковата молба за
обстоятелствата, обуславящи незаконосъобразност на уволнението.
6
В настоящият случай с исковата си молба С.Н.Н. е оспорил законността
на уволнението си на основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ поради липсата на
мотиви в заповедта на работодателя, но не и защото оспорва констатациите на
работодателя относно липсващите му качества.
При това положение съдът дължи проверка дали уволнението е било
извършено на предвидено в закона основание и дали в писменото
волеизявление на работодателя за прекратяване на правоотношението това
основание е конкретизирано до степен, гарантираща правото на защита на
работника срещу незаконност на уволнението му.
Установяването на обстоятелствата дали въззивникът е притежавал
лоялност и честност към момента на уволнението не е било предмет на
доказване в първоинстанционното производство, т.к. не е било въведено от
ищеца като основание за незаконност на уволнението чрез съответните
обстоятелствени твърдения в исковата молба.
Поради това недоказването на тези обстоятелства не може да бъде
заявено като основание за незаконността на уволнението едва с въззивната
жалба, т.к. е в нарушение на принципа на процесуалните преклузии.
По изложените съображения първоинстанционото решение в частта му,
в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от С.Н.Н. срещу „С. *“
ЕООД иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението му за
незаконно и за неговата отмяна е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото не се налага извършването на промяна на
отговорността за разноските в първоинстанционното производство, т.к.
частичното обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на
производството по делото не й се отразява.
Оплаквания във въззивната жалба, че претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение на ответника е за възнаграждение на двама
адвокати и в присъдените разноски неправилно са включени разходи за
транспорт и за куриер не следва да се разглеждат по същество, т.к. е следвало
да бъдат разгледани в рамките на производство по чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение на решението в частта му за разноските, каквото страната не е
инициирала.
Досежно разноските в настоящото производство поради
неоснователността на въззивната жалба право на разноски на основание чл.78,
ал.3 от ГПК има въззиваемото дружество.
В негова полза следва да се присъдят само направените разноски за
адвокатско възнаграждение, но не и за пътни, т.к. последните не
представляват разход, който е пряко свързан с воденето на делото или за
чието плащане страната е нормативно задължена.
7
Заплатеното от „С. *“ ЕООД адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие в настоящото
производство е 1 800 лв.
Съдът намира възражението на въззивната страна за прекомерност на
заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за основание, т.к.
делото е с ниска фактическа и правна сложност, предвид че разглеждането му
е приключило в едно открито съдебно заседание, без събиране на нови
доказателства, при наличието на постановено тълкувателно решение от ВКС
относно уволнението по чл.328, ал.1 т.5 от КТ.
Ето защо и с оглед разпоредбите на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.1 т.1 и т.4 от
Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения
подлежащото на присъждане като разноски в полза на „С. *“ ЕООД
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 1310 лв. /хиляда
триста и десет лева/.
По изложените мотиви и на основание 270, ал.3 и чл.271, ал.1 пр.1-во от
ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 157/17.03.2022 г., постановено по гр.д.№
4513/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е
отхвърлен предявения от С.Н.Н., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***
срещу „С. *“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р.,
***, представлявано от законния си представител: В.Ц.П., иск по чл.344, ал.1
т.4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за
прекратяване на трудовото правоотношение и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/17.03.2022 г., постановено по гр.д.№
4513/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е
отхвърлен предявения от С.Н.Н., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***
срещу „С. *“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р.,
***, представлявано от законния си представител: В.Ц.П., иск по чл.344, ал.1
т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна.
В останалата му част решение № 157/17.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 4513/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора не е обжалвано и е
влязло в сила.
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерно
подлежащото на присъждане като разноски в полза на „С. *“ ЕООД, ЕИК №
8
***, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ***, представлявано от
законния си представител: В.Ц.П., адвокатско възнаграждение от 1 800 лв. /
хиляда и осемстотин лева/ на 1 310 лв. /хиляда триста и десет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Н.Н., ЕГН – **********, с
адрес: гр.С.З., *** да заплати на „С. *“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Р., ***, представлявано от законния си представител:
В.Ц.П., сумата от 1 310 лв. /хиляда триста и десет лева/- съдебно-деловодни
разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9