Решение по дело №116/2018 на Районен съд - Ивайловград

                                                     Р  Е  Ш   Е   Н   И Е

 

                       Гр.Ивайловград,09.10.2019г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на единадесети септември, две хиляди и   деветнадесета година в състав:

 

Председател: Т.Киркова

 

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№116 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Предявен е  установителен иск  с правно основание чл.415 вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на   „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр. София, ул.“Панайот Волов”, № 29,  ет. 3, представлявано от  Тервел Янчев Кънчев – управител срещу  В.П.М., ЕГН **********. В нея се обяснява, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била  връчена на В.П.М. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Обстоятелството, въз основа на което била  издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за кредит № 402755 от 20 юли 2016 г. между „Фератум България“ ЕООД като Кредитор и В.П.М. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението  било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят  декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези, посочени в Общите условия.

Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България” ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

По силата на сключения Договор за кредит № 402755 от 20 юли 2016 г. на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 2000 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 460 лева, за срок от 360 дни.

Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество било одобрено от Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 20 юли 2016г. между В.П.М. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк“ ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № 402755, по силата на който Гарантът се задължавал в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължавал солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имало право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.

Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагали към Договор за гаранция № 402755, сключен между В.П.М. и „Фератум Банк“ ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция била  1540 лв.

В.П.М. не изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът  поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк“ ЕООД е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с което  встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниквал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

Датата на последна вноска по кредита била 15 юли 2017г., респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.

В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел  която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент била в размер на 100 лв. и представлявала административна такса за събиране на вземането.

На 1.12.2017г. бил сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за кредит, ответникът  извършвил плащания в размер на 0 лв., поради което към настоящия момент дългът бил в общ размер на 4201.77 лв., от които главница: 2000 лв., договорна лихва: 460 лв. за периода от датата на първа вноска 19 август 2016 г. до 15 юли 2017г. - датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за гаранция: 1540 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 101.77 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 16 юли 2017г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението.

Молят съдът след като се увери в основателността на предявения иск, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу В.П.М. по Договор за кредит № 402755 от 20 юли 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 20 юли 2016 г.: 2000 лв. - главница; 460 лв.- договорна лихва за периода от датата на първа вноска - 19 август 2016 г. - до 15 юли 2017г. - датата на последната вноска; 100 лв. - административна  такса за събиране на вземането;1540 лв. - такса за гаранция; 101.77лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 16 юли 2017г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират присъждане на направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

  В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника  е  постъпил отговор.

 

В процеса на  производството на основание чл.222 вр. с чл.226 ал.1 от ГПК с Определение от 26.06.2019г. „Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД замести ищеца  - „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.

В съдебно заседание на 11.09.2019г. особенният представител на ответника  признава иска по основание и размер.

Ищцовата страна изразява становище, че при декларирано признание на иска от ответника, съдът следва да  постанови решение в този смисъл, като  им присъди направените по делото разноски.

С оглед разпоредбите на чл.237 ал.2 вр. ал.1 от ГПК, съдът е прекратил съдебното дирене и следва да се произнесе на основание направеното от ответника признание на иска.

След анализ на приложените  по делото доказателства и приложимите правни норми, съдът намира, че не са налице материално-правните   пречки, посочени в чл.237 ал.3 от ГПК.  Това дава основание  на съда  да приеме за установено, че „Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД  има следните вземания срещу В.П.М. по Договор за кредит № 402755 от 20 юли 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 20 юли 2016 г.: 2000 лв. - главница; 460 лв. - договорна лихва за периода от датата на първа вноска - 19 август 2016 г. - до 15 юли 2017г. - датата на последната вноска; 100 лв. -административна  такса за събиране на вземането;1540 лв. - такса за гаранция; 101.77лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 16 юли 2017г. до 17 май 2018 г. - датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №25 от 29.05.2018г., постановена по ч.гр. д. № 54/2018г. на Районен съд Ивайловград.

На основание чл. 78 ГПК ответникът следва да заплати на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД деловодни разноски в заповедното производство в размер на 284.04лв., от които 84.04лв. – ДТ и  200лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и  959.04лв., от които 84.04в. - държавна такса, 350лв. - юрисконсултско възнаграждение и 525лв. –  възнаграждение за назначения особен представител на ответника, а на новоконституирания ищец сумата от 150 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

 

                             Р     Е    Ш    И          

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  че „Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу В.П.М., ЕГН   ********** по Договор за кредит № 402755 от 20 юли 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 20 юли 2016 г.:  2000 лв. - главница; 460 лв .- договорна лихва за периода от датата на първа вноска - 19 август 2016 г. - до 15 юли 2017г. - датата на последната вноска; 100 лв. - административна  такса за събиране на вземането; 1540 лв. - такса за гаранция; 101.77лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата - 16 юли 2017г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА  В.П.М., ЕГН ********** да заплати на „Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК ********* деловодни разноски  в исковото производство в размер на 150лв.

ОСЪЖДА В.П.М., ЕГН **********  да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********  деловодни разноски в заповедното производство в размер на 284.04лв. и 959.04лв.  - в исковото производство.

 Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

 

                                                                      

                                                                         Районен съдия: