Решение по дело №325/2020 на Районен съд - Девня

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260041/13.11.2020г.

 

Гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на 28.10.2020г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 325 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи  правното си основание в разпоредбата на  чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът С.Г.А., ЕГН **********,  дължи на ищеца ******сумата от 1775,06 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-15986807/17.05.2018г., сумата от 148,02 лева, мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 20.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2020г., за които сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 92/2020г. по описа на РС-Девня и в условията на евентуалност осъдителни искове за същите вземания. Иск за дължима договорна лихва не е предявен, предвид разпореждане от 03.02.2020г., с което РС Девня е отхвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, с която се претендира заплащане на 814,10 лева възнаградителна лихва от 20.02.2019г. до 20.05.2021г.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски заем № PLUS-15986807/17.05.2018г., по силата на който е предоставил на ответника сумата от 2000 лева. За ответникът е възникнало задължение да заплаща 36 месечни вноски – всяка в размер на 101,67 лева, като при забава на една или повече месечни вноски дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Излага, че ответникът е извършвал плащания на осем вноски по кредита, поради което и основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца е станало автоматично предсрочно изискуемо на 20.03.2019г. Ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо ответника дължимостта горните суми.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано и прието по делото е експертно заключение на вещото лице Я.Л. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за  потребителски заем с № PLUS-15986807 на 17.05.2018 г., между***като кредитор и С.Г.А. като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит в размер на 2000 лева, на 36 погасителни вноски, всяка от които в размер на 101,67 лева, първата с падеж на 20.06.2018г., а последната с падеж на 20.05.2021г., с годишен процент на разходите – 44,83 % и лихвен процент – 34,77 %.  В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че условията по договора за кредит влизат в сила при подписване на настоящия документ от Кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на кредитора към датата на получаване на размера на заем по банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя. Кредитополучателят е декларирал  банковата си сметка, както и че същата  е лично негова, има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е записана вярно. Според чл. 3 от Договора, предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заем и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от договора, погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати, наречени „падеж“ и посочени в групата „погасителен план“. Според  чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Според чл. 10 договорът се прекратява с изпълнението му от страните, или при упражняване на правото на отказ от договора.

Към договора са приложени и Сертификати за установяване, че между ответника, от една страна, като застрахован, и застрахователите ***и ***е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“, при  упоменати застрахователни рискове.

Представена е покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от дата 05.07.2019г.

По делото са приети като писмени доказателства и извлечение по кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, медицински въпросник за приемане на застраховка.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че сума в размер на 1930 лева  е била преведена на С.Г.А. по банкова сметка, ***, посочена в чл.1 от договора. Сумата представлява разлика между размера на кредита от 2000 лева и такса ангажимент от 70 лева. Застрахователната вноска в размер на 403,20 лв е разсрочена на 36 месечни вноски, всяка по 11,20 лв. и е включена в анюитетната вноска, която е в размер на 101,67 лв. Общо извършените плащания по договора за кредит са на стойност 813,36 лева, като последната вноска е от 30.01.2019г. По отделни компоненти сумите са : 280,94 лв. погасена главница, 89,60 лв погасена застраховка, 442,82 лв погасена възнаградителна лихва към 20.02.2019г. Размерът на задължението към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е: 1775,06 лева главница / 1719,16 лв + дължимата главница на застраховката 56 лв / ; 814,01 лева - възнаградителна лихва от 20.02.2019г. до 20.05.2020г.; 156,81 лева  мораторна лихва за периода от 20.03.2019г. до 31.01.2020г. Вещото лице е посочило, че на  основание чл. 5 от условията по договора задължението става предсрочно изискуемо в пълен размер, ако  кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която за казуса е 20.03.2019г.

От правна страна Съдът намира, че при сключване на процесния  договор за кредит PLUS-15986807/17.05.2018г. е спазена предвидената в ЗПК писмена форма на хартиен носител, съдържанието му отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП. От друга страна в общата сума за връщане от ответницата е включена и такса ангажимент от 70 лева. Съгласно чл.2 от договора таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле такса ангажимент от общия размер на кредита. поради това съдът приема,че таксата ангажимент от 70 лв. представлява такса по усвояване на кредита, поради което и на осн.чл.10а, ал.2 ЗПК тя въобще не се дължи от ответника, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се  отбележи по отношение на сумата от 56 лв., претендирана като главница, но съставляваща съгласно заключението на съдебния експерт сума за застраховка, че тази претенция според настоящия съдебен състав представлява отделен иск от този за главница по процесния договор. Такъв иск за застрахователна премия не е бил предявен, поради това съдът приема, че не се дължи сумата, посочена в договора като застрахователна премия. Също съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора.Представените сертификати не представляват застрахователна полица, нито могат да бъдат разглеждани като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не са подписани от представител на посочените ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ***и "***или от представител на застрахователния агент, а са подписани само от ответника като ЗАСТРАХОВАН и от кредитора по договора за потребителски кредит КАТО ЗАСТРАХОВАЩ / така чл.1 от представените Общи условия, където ищеза е посочен като застраховащ/. Съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор. Поради това съдът приема, че не се дължи сумата, посочена в договора като застрахователна премия и предвид липсата на доказателства за сключването на застрахователен договор, по силата на който ответника да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя  чрез кредитора по договора за потребителски кредит.

В исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. По делото няма доказателства уведомлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да е било връчено на ответника. Същото е било връчено ведно с препис от исковата молба на 06.07.2020г. след датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Съгласно ТР №8/2017г. по тълк. д. №8/2017г.  на ОСГТК на ВКС вноските с падеж преди датата на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание  - договора за кредит, поради което позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422 ГПК. В  ТР №8/2017г. от 02.04.2019г.  по тълк. д. №8/2017г.  на ОСГТК на ВКС не е изследвано въпросът може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем, да бъде извършено чрез връчване на  препис от исковата молба по чл.422 ГПК предвид вече приетото с т.18 от ТР №4/2014г.  по тълк. д. №4/2013г.  на ОСГТК на ВКС, че правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо, следва да е упражнено преди подаването  на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че следва да се приложат постановките на т.18 от ТР №4/2014г.  по тълк. д. №4/2013г.  на ОСГТК на ВКС. С оглед това предявените искове по реда на чл.422 ГПК се явяват неоснователни поради липса на обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и следва да се разгледат предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. От датата на връчване на преписа от исковата молба -06.07.2020г. и приложенията към нея вземанията по процесния договор са станали изискуеми. При това положение следва да се приеме, че иска за главница е основателен и следва да бъде частично уважен за сумата от 1719,16 лева и отхвърлен за горницата до претендираните 1775,06  лева. По отношение на иска за мораторна лихва размерът на същия е определен от вещото лице по назначената от съда експретиза на 156,81 лева за периода 20.03.2019г- 30.01.2019г., като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес същият следва да бъде уважен за претендирания период от 20.03.2019г. до 19.01.2020г.  и за претендираната сума от 148,02 лв. Следва да бъде уважено искането за присъждане на законна лихва върху главницата, но с оглед изхода на делото по отношение на предявените установителни искове лихвата следва да бъде присъдена считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.06.2020г.

С оглед изхода на делото ищецът дължи доплащане на държавна такса за предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. За осъдителните претенции ищецът не може да се ползва от вече внесената държавна такса в заповедното производство, тъй като осъдителните претенции са самостоятелни - не са свързани с издадената заповед за изпълнение. Законът в чл. 72, ал. 2 ГПК има впредвид евентуално съединени претенции в исковия процес, при които за главните е внесена държавна такса в размер на 4 %, при което за евентуалните държавна такса не се дължи. За казусът в исковото производство държавна такса в размер на 4 % не е платена, поради което и за осъдителните искове се дължи такава след приспадане на вече внесената за установителните искове в размер на 116,28 лева. Ето защо за осъдителните искове държавна такса е дължима и тя следва да бъде изчислена в размер на 4,72 лева.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да присъдят и разноски от 355,63 лева в настоящето производство съразмерно с уважената част от исковете. По отношение на разноските в заповедното производство съдът намира, че такива не следва да се уважават, поради отхвърлянето на установителните искове. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК .

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените искове от ******против С.Г.А., ЕГН **********,*** дол, за признаване за установено в отношенията между страните, че С.Г.А., ЕГН **********, дължи на ***“, клон България,  сумата от 1775,06 лева / хиляда седемстотин седемдесет и пет лева и 06 стотинки /, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-15986807/17.05.2018г., сумата от 148,02 лева / сто четиридесет и осем  лева и 02 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението  - 31.01.2020г., за които суми е издадена заповед  №52/03.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №92/2020г.  по описа на РС Девня

 

 

ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********,*** дол, да заплати на ***г***сумата от 1719,16 лева / хиляда седемстотин и деветнадесет лева и 16 стотинки /, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-15986807/17.05.2018г., сумата от 148,02 лева / сто четиридесет и осем  лева и 02 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 02.06.2020г., като отхвърля предявения иск за разликата над уважения размер от 1719,16 лева главница до претендирания размер от 1775,06 лева.

 

ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********,*** дол, да заплати на ******сумата от 355,63 лв. /триста петдесет и пет лева и 63 стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото исково производство съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА ***г***да заплати по сметка на РС Девня сумата от 4,72  лева /четири лева и 72 стотинки/, представляваща дължима държавна такса за предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................