Р Е Ш Е Н И Е
№..........
гр. Пазарджик, 24.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова
АНД № 416/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.А.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника адв. С.М. от ПзАК, против Наказателно
постановление № 19-1006-002395 от 22.07.2019 г. издадено от началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, в частта, с която е санкциониран за
нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. В останалата част НП не се
обжалва.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за
допуснати СПН при издаването на НП, водещи до неговата незаконосъобразност,
поради което се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява лично. В първото съдебно заседание се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Депозира писмено
становище, в което излага доводи за основателност на жалбата и
незаконосъобразност на НП в атакуваната част, чиято отмяна се иска.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов и процесуален представител. Не депозира писмено становище по съществото
на спора. В съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП, се прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на въззивника и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 05.04.2019
г., в 00,40 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „С. С.“ е управлявал лек автомобил „С.И.“
с рег. № РА ****В, негова собственост, като при извършена проверка от
контролните органи е отказал да бъде тестван с техническо средство „Друг Тест“
модел ARHJ- 5000“ с фабр. № 0009 в 05,50 часа за установяване употреба на наркотични и
упойващи вещества. Извършена му е безкачествена проба за на алкохол в
издишвания въздух с техническо средство Алкотест Дрегр с рег. № 0193, модел ARDM в 0,54 часа, като не се отчела употреба на алкохол. В хода на проверката
водачът заявил, че е употребил наркотични вещества но преди, а не въпросната
вечер. На водача бил издаден ТИ № 0046462, който водачът подписал и получил.
При проверката било установено още, че управляваният автомобил не е бил
представен в срок за ГТП, а водачът не носел КТ към СУМПС и не бил заплатил
дължимите глоби в законоустановения срок по две НП.
При така констатираното св. С.В.- мл. автоконтрольор в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 063402/05.04.2019
г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяване на АУАН
водачът заявил, че нямал възражения срещу направените от контролния орган
констатации.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН в
частта относно нарушението на чл.174 ал.3 от ЗДвП било депозирано писмено
възражение, което не било уважено от АНО.
Въз основа на АУАН на 22.07.2019 г. било издадено и
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 25.11.2019 г.,
което се установява от разписката към НП. Жалбата против последното била
подадена от надлежно упълномощено от санкционирания лице чрез АНО до съда по
куриер на 27.11.2019 г., видно от разписка на л.9 от делото., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя- св. С.В..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по
обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Установи се по безспорен начин от гласните
доказателства посредством разпита на св. В., както и от писмени доказателства
по делото, че на посочената в НП дата, час и място жалбоподателят Б. е извършил
вмененото му административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в
отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, било то чрез
проверка с тест за установяването на такава употреба, подробно описан по-горе,
или пък чрез изпълнение на предписанието дадено с ТИ за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване.
В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на св.
В., които са подробни и хронологично точни. Независимо че този свидетел и
полицейски служител и се намира в служебна обвързаност с АНО, съдът намери същия
за добросъвестен и незаинтересован от изхода на делото, т.к. се установи, че той
няма никакъв личен мотив да уличава нарушителя, като му приписва поведение или
деяние, което обективно да не е било извършено.
От показанията на св. В. стана категорично ясно, че е
съставил АУАН против водача Б., по повод на това, че е бил повикан за оказване
на съдействие, след като водачът вече е бил спрян от служители на РУ-
Пазарджик. Поканен е бил водачът да даде проба за употреба на наркотични
вещества, тъй като заявил че е употребил такива макар и не същия ден и вечер.
Той обаче отказал категорично да бъде тестван. Водачът бил тестван и за употреба
на алкохол, но уредът отчел отрицателен резултат. Св. В. посочи, че на водача
било обяснено, че при отказ да бъде тестван за употреба на наркотични или
упойващи вещества може да избере друг начин на изследване, като му било
указано, че може да даде кръвна проба за химико-токсикологично изследване. За
тази цел му бил издаден ТИ, в който било посочено, че до 45 минути водачът може
да се яви в МБАЛ- Пазарджик и да даде кръв. ТИ бил връчен на Б. на 05.04.2019
г. в 01,30 часа.
Видно от представената справка от МБАЛ Пазарджик,
Спешно отделение (л.83-84) е, че жалбоподателят Б. не се е явил в Спешното
отделение въпросната нощ, за да даде кръв. Вярно е, че в отговора на началника
на СО е посочено, че не му е взета кръв за алкохолна
проба, но съдът намира че се касае за техническа неточност в документа, тъй
като е изискана справка за явяването на лицето и даване на кръв за
химико-технологично изследване за употреба на наркотици. Освен това ясно и недвусмислено
е записано в отговора на д-р Г., че жалбоподателят не е преминал през СО на въпросната дата за времето от 01,30 до
02,30 часа. Казано с други думи, жалбоподателят Б. въобще не е посетил СО на
МБАЛ Пазарджик след като му е била извършена полицейската проверка, за да даде
кръв за изследване, без значение е в случая кръвната проба за какво точно
изследване е била предназначена.
Всички тези обстоятелства обаче нямат никакво
значение, тъй като водачът по закон няма право да отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Поради тази причина и отказът на водача на бъде
тестван съставлява адм. нарушение, тъй като този отказ е възведен от
законодателя в адм. деяние.
Съдът не споделя направените от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения за допуснати СПН, свързани с
изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества и техни аналози
(Наредбата), свързана с издаването на Протокол по чл.5 ал.2 от цитираната
наредба и реквизитите на издадения Талон за изследване. На първо място
посоченият протокол се издава в случаите, в които водачът е тестван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и в
него следва да се отразят всички обстоятелства във връзка с това тестване.
Такова тестване обаче стана категорично ясно, че не е било извършвано. В самата
жалба е посочено, че Б. отказал тестване с техническото средство, защото
забелязал, че то не било калибровано и затова избрал медицинско изследване.
Както се посочи по-горе водачът е длъжен да се подложи на тестване, като след
това има право да оспорва показанията на техническото средство, неговата
изправност, годността на използваните тестове и т.н.
Неоснователни са и възраженията направени по отношение
оформлението и съдържанието на издадения ТИ. Без значение е в случая в ТИ дали
контролният орган или водачът ще запишат технически, че лицето отказва тестване
за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Изискването лично водача да
впише и да се подпише в ТИ е в случаите
когато приема или не приема показанията на техническото средство, както изисква
Наредбата. Без значение е и това какви реквизити са попълнени във втората част
на ТИ и дали стикерите са били залепени и предоставени на водача. Ако е желаел
да даде кръв за химико-токсикологично изследване, той щеше да се яви в
болничното заведение, а дали медицинското лице е щяло да вземе кръв или не, заради
допуснатите според процесуалния представител на жалбоподателя пропуски при
съставянето на ТИ, е само в кръга на предположенията. Факт е, че жалбоподателят
не се е възползвал от правото си да бъде изследван по друг начин. Но дори и да
беше изследван, то отказът му да бъде изпробван с техническо средство сам по
себе си реализира адм. нарушение. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, като за пример биха могли да се посочат Решение № 543/19.07.2019 г.
по КАНД №612/2019 г. на АдС Пазарджик, Решение № 808/18.11.2019 г. по КАНД №
917/2019 г. на АдС Пазарджик.
С оглед на всичко това съдът намира, че
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, за извършеното от него адм.
нарушение.
При извършената цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, съдът констатира, че АНП е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел, след което е предявен и връчен на нарушителя.
Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са
отразени датата и мястото на нарушенията. НП също е съставено от компетентен
орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно,
като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на
същото, съгласно възприетата правна квалификация. Съдът намира също така, че
АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове. При това положение не са
допуснати СПН в хода на АНП.
Наложената санкция глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е твърдо определена от
закона и не следва да бъде коригирана.
В този смисъл НП в обжалваната му част следва да се
потвърди. Доколкото санкционният акт не е обжалван в останалата му част по
отношение на наложените санкции за извършени още три нарушения, то в тази му
част същото следва да бъде обявено за влязло в сила.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1006-002395 от 22.07.2019 г. издадено от
началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, в частта, с която С.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, е санкциониран за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца, като
законосъобразно.
ОБЯВЯВА за влязло в сила НП в останалата му част.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: