№ 443
гр. Варна, 04.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Мария Кр. Маринова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500362 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от М.С.Т. против определение №1777/10.05.2022г., постановено
по в.гр.д.№1008/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което производството по
делото е прекратено и на осн. чл.14, ал.2 от ГПК е изпратено по
подведомственост на Административен съд-Силистра за разглеждане на
жалба №3300/07.04.2022г., подадена от М.С.Т. против постановление за
налагане на обезпечителни мерки С220019-022-0018385/22.03.2022г.,
издадено на осн. чл.200, вр. чл.195, ал.1-3 и чл.201-207 от ДОПК от публичен
изпълнител в ТД на НАП Варна- офис Силистра по изп.д.
№*********/20.03.2017г.В жалбата се твърди, че определението е
неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.
Въззиваемата страна ТД на НАП Варна-офис Силистра, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от
ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против
подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от
ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е
допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Производството по в.гр.д.№1008/22г. по описа на ВОС е образувано по
подадената от М.С.Т. жалба вх.№3300/07.04.2022г./по описа на ТД на НАП
1
Варна-офис Силистра/ против действия на публичен съдебен изпълнител по
изп.д.№*********/17г. по описа на ТД на НАП Варна-офис Силистра, а
именно постановление от 22.03.2022г. за налагане на обезпечителна мярка
„запор“ върху банковите сметки на длъжника М.С.Т. в „Първа инвестиционна
банка“АД, „Банка ДСК“ЕАД и „ЦКБ“ЕАД до размера на сумата от 33 043,
47лв., на осн. чл.200 и чл.202 от ДОПК, вр. чл.195, ал.1-3 от ДОПК.
В нормите на чл.197 от ДОПК е предвиден редът за обжалване на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки от публичния съдебен
изпълнител по изп.дело, образувано за събиране на публични вземания, а
именно в 7-дневен срок от връчването му същото подлежи на обжалване пред
директора на компетентната ТД, който следва да се произнесе в 14 дневен
срок, а неговото решение може да се обжалва пред административния съд по
постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от
връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател, като
непроизнасянето на решаващия орган по чл.197, ал.1 от ДОПК в 14 дневния
срок се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва
в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.Видно от тази уредба,
гражданският съд не е компетентен да се произнася по жалбата на длъжника
против постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено в хода
на принудително изпълнение, провеждано от публичен изпълнител по
изп.дело, образувано по реда на ДОПК.От материалите, изпратени от ТД на
НАП Варна-офис Силистра, е видно, че там е постъпило на 29.03.2022г.
възражение от М.Т. против цитираното постановление на публичния
изпълнител от 22.03.2022г., като няма данни за произнасяне по
жалбата/възражение/ от директора на ТД на Варна в срока по чл.197, ал.1 от
ДОПК, като при липсата на такова, според чл.197, ал.2 от ДОПК, се приема,
че е налице потвърждаване на постановлението, което подлежи на обжалване
пред съответния административен съд, или в случай Административен съд-
Силистра като съд по местожителството на жалбоподателката.Предвид
горното и правилно ВОС е приел, че не е компетентен да се произнася по
жалбата и е изпратил същата на САдмС.Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателката в частната жалба, инициирала производството пред ВАпС,
че ВОС е компетентен да разгледа жалбата на осн. чл.621-чл.623 от
ГПК.Цитираните разпоредби касаят производство по признаване и
изпълнение на решения и актове, постановени в други държави членки на ЕС,
докато предмет на подадената от нея жалба е постановлението на публичния
изпълнител по повод налагане на обезпечителни мерки в изпълнителното
производство.Според представеното съобщение за доброволно изпълнение от
20.03.2017г. изп.дело е образувано през 2017г. за неплатени публични
задължения към друга държава членка /посочен актосъставител - Държава
членка на ЕС по процедура за взаимна помощ Белгия и задължение данък
върху доходите или капитала и административни наказания и глоби/.Горното
обаче но води до извод, че жалбата на страната от 07.04.2022г. попада в
хипотезите на чл.621-623 от ГПК, т.к. тя няма за предмет искане за
2
признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави
членки на ЕС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1777/10.05.2022г., постановено по в.гр.д.
№1008/22г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3