Определение по дело №2605/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2527
Дата: 2 ноември 2022 г. (в сила от 2 ноември 2022 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20225300502605
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2527
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502605 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по частна жалба вх. № 25617/05,10,2022г. на „РИВА КРЕДИТ“, ЕИК
********* против разпореждане № 21892 от 26.09.2022г., постановено по ч. гр. д. № 12186
по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., с което се отхвърля заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 67736/24.08.2022г.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно,
иска се същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление на „РИВА КРЕДИТ“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М. В. М. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против К. Х. В., ЕГН ********** за сумата от 300 лева – чиста
стойност на предоставен кредит.Сумата се претендира на основание чл. 23 от ЗПК като
неоснователно платена по недействителен договор за потребителски кредит.Излагат се
обстоятелства, че при сключването на договор № 100066/19.09.2019г. не е спазено
императивното изискване на чл. 11, ал. 2 от ЗПК за подписване на всяка страница от общите
условия, като неразделна част от договора за потребителски кредит.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че не са
спазени дадените указания за отстраняване на нередовности – подписване на заявлението с
електронен или саморъчен мастилен подпис от законния представител на кредитора и
представяне от кредитора на заверен препис от сключения между страните договор за
потребителски кредит № 100066/19.09.2019г.
Видно е от материалите по приложеното заповедно производство, че депозираното
1
заявление е подписано с електронен подпис от пълномощника, макар и подписа да е
положен на заглавната страница в десния горен ъгъл.Този недостатък е саниран с
депозираното писмено становище вх. № 69857/01.09.2022г., подписано с електронен подпис
от пълномощника след изявлението, с което заявлението се поддържа.
При тези данни настоящият състав на съда по същество намира следното:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК не препраща към чл. 127, ал. 2 ГПК, поради
което законът не вменява в задължение на кредитора да прилага доказателства за
установяване на вземането си. Заявителят може да приложи такива, но не е длъжен,
доколкото целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или
не, и тази проверка се извършва само въз основа на твърденията на заявителя. Следователно
когато заявлението отговаря на формалните изисквания (чл. 411, ал. 2 от ГПК), се издава
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, без да се проучва наличието или не на вземането,
както и неговата основателност.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК също не обуславя необходимост от представяне на
договора за потребителски кредит в конкретния случай, тъй като вземането се претендира
на плоскостта на неоснователното обогатяване, а проверката дали вземането съществува или
не се прави от съда в хода производството по чл. 422 от ГПК, където кредиторът вече трябва
да представи доказателства за наличието на вземането си.
В заявлението вземането трябва да бъде индивидуализирано по основание и размер
– заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане, като посочи
фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост, неговия
размер и евентуално (в зависимост от вида на вземането) – периода, за който същото се
отнася.В случая кредиторът е индивидуализирал вземането си в достатъчна степен, така че
да е ясно от какво произтича и в какъв размер е, заявлението е редовно и заповед за
изпълнение следва да бъде издадена.
При това положение обжалваното разпореждане като неправилно следва да се
отмени и делото да се върне на заповедния съд за издаване на исканата заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Разноските, вкл. за настоящето производство, следва да се присъдят от съда, който
се произнася по същество по заявлението.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 21892/26,059,2022г., постановено по ч. гр. д. №
12186/2022г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което се отхвърля заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 67736/24.08.2022г.
ВРЪЩА делото на РС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
2
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3