О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
94
гр. Р. 27.07. 2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Р., в закрито заседание на **юли през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: ДИАН В.
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
като
разгледа докладваното от
съдията Димитрова а.н.д. №225 по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 229-236 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63 г от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по частна касационната
жалба на К.Л.Г., подадена по електронен път чрез пълномощника адв. С. К.,
против определение № 220/16.05.2023 г., постановеното по анд. № 836/2023 г. по
описа на Районен съд – Р.. С посоченото определение съдът е прекратил
производството пред него по подадената от Г. жалба срещу наказателно
постановление № 22-1085-000699/16.05.2022 г. издадено от началник група при
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Р., като е приел, че процесното НП
е влязло в законна сила сред връчването му по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Развитите в частната жалба
оплаквания са за незаконосъобраност на оспореното определение. Поддържа се, че не
бил редовно търсен по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на посочения от него
адрес гр. Р., ул. „А.“ ** и че временното му отсъствие по работа не било
равносилно на смяна на адреса, освен това смята, че ако АНО е имал задължението
по чл. 178, ал. 7 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, да връчи НП и чрез системата
за правнапомощ чрез МВнР, тъй като в докладна записка на полицейски инспектор
пишело „има заявен адрес във В.“. По тези съображения счита, че НП не е влязло
в сила и неговото обжалване е допустимо, поради което се иска от съда да отмени
обжалваното опеделение и да върне делото на въззивния съд за разглеждане на
жалбата по същество.
Ответникът
по касационната жалба – Началникът на група ОПТПАНДИАД в сектор ПП към отдел ОП
при ОДМВР – Р., чрез пълномощник гл. юриск. Т. Й. изпраща възражениесрещу
частната касационна жалба с вх. № 19193/27.06.2023г. по описа на РРС. Във
възражението се излагат съображения, че подадената частна касационна жалба е
неоснователна и са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, който е
регламентиран способ за връчване на наказателни постановления, когато това не
може да стане чрез личното му връчване на нарушителя по реда на чл. 58 , ал. 1
от ЗАНН. Счита, че определението на въззивния съд е правилно и че АНО е
изпълнил целия фактически състав на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради
което се иска да се отхвърли частната жалба и да се потвърди определението на
районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП в размер на 150 лв. Представя списък
на разноските.
Касационният съд, като съобрази доводите
в частната жалба и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
Частната
жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен
интерес. Същата е депозирана в 7-дневен срок от съобщаване на определението
съгласно чл. 230 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
За да
остави без разглеждане жалбата на К.Л.Г. и да прекрати производството по
делото, районният съд е приел, че наказателното постановление се счита връчено
на санкционираното лице на 29.09.2022 г. на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и е
влязло в законна сила на 14.10.2022 г.
Определението
на районния съд е правилно.
Настоящият
касационен състав приема, че оплакванията на частния жалбоподател са
неоснователни.
Видно е,
че с наказателно постановление № 22-1085-000699/16.05.2022 г. издадено от началник група при сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Р., че за нарушение на основание чл. 140, ал.
1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „глоба" в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС, за срок от 6 месеца“ на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП. От материалите по делото се установява, че наказателното
постановление е съставено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на
постановление на Р.нска районна прокуратура от 17.12.2022 г.
С цел
връчване на наказателното постановление на частния жалбоподател АНО е предприел
редица действия видно от представените по делото писмени доказателства, които
са подробно описани от въззивния съд в обжалваното определение.
Видно е от докладни записки на стр. 17 и стр. 21 от
делото пред РРС, че частният жалбоподател е търсен многократно на настоящия му адрес
– гр. Р., ул. „А.“ № 12, ет. 1, който е и адреса заявен от страната в
административната преписка и по настоящем в частната касационна жалба, както и
по постоянен адрес посочен в наказателното постановление ул. Тодор Икономов №
4, вх.1, ет. 1. От цитираните докладни
записки се установява, че лицето работи в чужбина. С лицето Г. е осъществен
контакт по телефона видно от докладната записка на полицейски инспектор Тихомир
Ганев (на стр.17), като същия потвърждава, че се намира в чужбина с цел работа
и към настоящия момент нямал намерение да се връща в страната. Извършена била
справка в информационните масиви на МВРу от която се установява, че жалбподателя
нямапосочен друг адрес на територията обслужвана от Първо Ру – Р., а същия има
заявен адрес в чужбина – В. и има регистрирани преминавания на границата, като
последното е било регистрирано на 03.08.2022 г. При тези данни АНО е приел, че са
налице законовите предпоставки и следва да премине към фингирано връчване на НП в
хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. За
последното обстоятелство е положен печат върху оригинала на наказателното
постановление за датата, на която е влязло в законна сила.
В частната касационна жалба се сочи, че жалбоподателят
е узнал за процесното наказателно постановление на 31.03.2023 г., когато при
завръщането си от чужбина на 29.03.2023 г. е спрян от гранични служители, които
му връчват призовка, за да се явяви на 31.03.2023 г. в сектор ПП при ОДМВР – Р..
Твърди,че тогава е узнал,че срещу него има издадено НП и че то е влязло в сила
и е длъжен да предаде СУМПС-то си.
Правилно районният съд е приел, че за да се осъществен
фактическия състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо и състава на нарушението
на сочената от процесуалния представител на частния жалбоподател по касационна
жалба фикция на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и по-точно нейната втора
предпоставка – да е неизвестен новият адрес на лицето, настоящият състав приема
за неоснователна.
Фингираното
връчване на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, чрез
отбелязването от административнонаказващия орган е извършено на 29.09.2022 г.
след като са посетени постоянния адрес на лицето посочен в НП и настоящия му
адрес – гр. Р., ул. А. № 12. Като при посещението на настоящия адрес на ул. А.,
се установява, че лицето се намира във В. т.е налице е вече неизвестен нов
адрес. Т.е. развитите съображения в
касационната жалба, че всъщност лицето няма неизвестен адрес се опровергават от
обективираните констатациите в приложените по делото докладни записки (л. 17 –
л. 21) на полицейските служители.
Следователно
срокът за обжалване на наказателното постановление започва да тече на
30.09.2022 г. и изтича на 14.10.2022 г., която дата е и отбелязана като влязло
в сила върху наказателното постановление от АНО. Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена пред РРС на 20.04.2023 г., поради което е подадена
след изтичане на законоустановения преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Дори да
се приеме, че е узнал на 31.03.2023г., то жалбата е подадена на 20.04.2023г.
извън законоустановените срокове и без жалбоподателят да е поискал
възстановяване на срока за обжалване по чл.186 НПК.
Касационния
жалбоподател спори не само относно начина и датата на връване на наказателното
постановление, но и относно адреса на
който същото следва да бъде връчено – от всички събрани пред
административнонаказващия орган и пред първата инстанция доказателства се
установява, че жалбоподателя е многократно е търсен на постоянния и настоящия
му адрес по справка от НБД. Този довод е неоснователен , тъй като жалбоподателят има задължение да уведоми за
новия си адрес. А такъв нанесен в НБД не фигурира.
След като
жалбоподателят не е положил усилия да получи наказателното постановление
въпреки многократните уведомявания от административнонаказващия орган за целта,
същият орган е приложил предвидената в закона процедура по фингирано връчване
на санкционния акт, то следва да се приеме, че неблагоприятните правни
последици (изтичането на преклузивния срок за обжалването му) са резултат от
поведението на самия жалбоподател, а не на допуснати от
административнонаказващия орган или от въззивната инстанция нарушения на правото
му на достъп до съд.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал НП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба е поискал присъждането
му в размер на 150 лева, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането е неоснователно. Касае
се не до производство по същество по ЗАНН, а до частно производство по същия
закон, по което не се провежда открито съдебно заседание. Следователно
приложима е разпоредбата на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че за предоставена
правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения,
писмени отговори, без явяване в съдебно
заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. Доколкото делото не разкрива
особена правна и фактическа сложност, съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в минималния предвиден в тази норма размер. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Р., която областна дирекция има качеството
на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
По тези съображения
съдът намира, че като е прекратил въззивното производство районният съд е
постановил едно правилно определение, което следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Р.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 220/16.05.2023 г. на
Районен съд – Р., постановено по АНД № 836/2023 г., с което е прекратено
производството по делото.
ОСЪЖДА К.Л.Г., с ЕГН **********,***
да заплати на Областна дирекция на МВР – Р., с адрес гр.Р., бул."Генерал
Скобелев" № 49, сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.