О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………
гр.К.,
24.01.2020г.
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти наказателен
състав в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.М
Разгледа докладваното от съдията ЧНД № 834/19г. по
описа на КРС - III - ти н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от адв. А.Б. *** в качеството
му на повереник на Д.М.Д./Д.П.М./ с ЕГН ********** ***, против Постановление на
РП гр.К. от 12.11.2019 г. с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производството по досъдебно
производство №271/2018г., по описа на РУ на МВР гр.К..
Досъдебното производство е образувано на 27.04.2018г.,
за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“
във вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
С постановление от 17.09.2019 г. като обвиняем е
привлечено лицето Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, за това, че на 27.04.2018г. на
път І-6 /гр.С-ГР.Б/, при километър 246+700м., с. И. в посока с. А., обл. П.,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.”, модел “П.“
с регистрационен номер ** **** **, е нарушил правилата за движение, както
следва:
чл. 20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
характера и интензивността на движението, и с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
чл. 42,ал.1, т.2 от ЗДвП - Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен:
- след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
чл. 42, ал.2 от ЗДвП- Водач, който изпреварва, е длъжен:
т.2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея;
т.3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време;
чл. 43, т.1 от ЗДвП- Изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
- когато разстоянието на видимост, намалено поради
движение през нощта, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната
скорост на движение и по непредпазливост е причинил на Д.М.Д., ЕГН ********** ***
тежка телесна повреда изразяваща се в загуба на слезка, и средна телесна
повреда изразяваща се в закрито счупване на тялото на лявата бедрена кост с
разместване на фрагментите; закрито счупване на лявата срамна кост довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник -
престъпление по чл. 343, ал.1, буква “Б”, във вр. с чл. 342, ал.1
от НК.
Недоволен от постановения прокурорски акт, жалбоподателя,
чрез процесуалният си представител иска отмяна на постановлението за прекратяване
на наказателното производство и връщане на делото на РП – К. за продължаване на
процесуално-следствените действия и изпълнение на закона. Аргументи излага в
жалбата си.
Съдът като провери на основание чл.243, ал.4 от НПК
атакуваното постановление, намери следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата срещу постановлението на РП – К. за прекратяване
на наказателното производство е подадена от лице, които притежава необходимата
активна процесуална легитимация и спада в кръга на лицата, посочени в
разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК.
Постановлението е надлежно връчено на пострадалия на 03.12.2019г.,
което е видно от известието за доставяне на куриерската служба. Жалбата е
депозирана в РП К., чрез писмо изпратено на 09.12.2019г., видно от пощенското
клеймо. Т.е. тя е подадена в законоустановения седмодневен срок и е процесуално
допустима.
II. По обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В жалбата се сочи, че постановлението на РП-К. е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като не била разкрита обективната истина по
делото, като се излагат кратки съображения.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства,
които допринасят за правилното изясняване на релевантните факти. Разпитани са
множество свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.5 от НПК съдът се
произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. КРС намира, че приетата за
установена от прокурора фактическа обстановка по безспорен начин се подкрепя от
събраните по делото доказателства, поради което намира за ненужно да я
преповтаря.
За да прекрати наказателното производство на основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, прокурора от РП К. е приел в
резюме,че :
На
27.04.2018г., около 22.00 часа обв. Д.Т. потеглил от с. Столетово за с. Б. обл.П.ска,
управлявайки личния си автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с per. № ** **** **, за
да се прибере в дома си, като пътувал
сам. При движението си по главен път I-6 /Б. – С./ между с. А. и с. И., обв.Т.
застигнал товарна композиция „ТИР“, неустановена по делото.
На същата дата - **.**.****г., по същото време и по път
І-6, в посока от изток на запад към с.И., в северната лента на пътното платно,
с десни гуми по банкета, се движела, със скорост около 12 км/ч, каруца, теглена
от кон, с водач свидетеля В.И.. Каруцата не разполагала със светлинна
сигнализация, съобразена с изискванията на Закона за движението по пътищата, и
се движела по забранен за движение участък от път I-6, регулиран с пътен знак
В10 „Забранено е влизането на ППС теглени от животни“. В каруцата се намирали и свидетелите Д.М.Д., Г.М.Д.,
П.Д., И.Л.и С.К.. Водачът на каруцата и св.Д. Д. и Г. Д. били седнали в
предната част на каруцата.
Поради движението
си със скорост, която надвишава скоростта на товарната композиция „ТИР“,
водачът на л.а. „Ф. П.“ /обвиняемият/ предприел маневра изпреварване, движейки
се по хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове, по настилка от
асфалт, която по време на произшествието - около 22,27 часа, е била суха и чиста.
Скоростта на товарния автомобил била около 70 км/ч., а обвиняемият се е движел
с около 80 км/ч., когато е предприел маневрата изпреварване. В далечината обв. Т. забелязал фарове на
насреща идващ автомобил, но преценил, че той е достатъчно далеч и, че има
достатъчно време да изпревари движещия се пред него ТИР и да завърши маневрата „изпреварване“. Обвиняемият
предприел маневрата изпреварване, в тъмната част на денонощието и със зона на
видимост при движението си на къси светлини. Престроил се в лявата /насрещна/
за него лента за движение /северната/ и ускорил автомобила до скорост около 90
км/ч. При започване на маневрата,
движещата се в насрещната /северната/ лента каруца не била осветена от фаровете
на товарния автомобил /ТИР/, нито от
фаровете на автомобила, управляван от обвиняемия. Поради тази причина каруцата
не била възприета от обв.Т. при започване на маневрата. Същият възприел
каруцата, след осветяването й от фаровете на ТИР-а, едва когато се намирал в
северната /насрещна/ лента за движение, около средата на товарната композиция,
или на 83 метра от каруцата. В този момент обвиняемият реагирал, като
задействал спирачната система, но виждайки, че каруцата с коня се насочила към
средата на пътното платно, поради действията на водача й, и преценявайки
невъзможността напълно да спре автомобила преди каруцата, Д.Т. предприел
спасителна маневра, като отклонил автомобила на ляво, към банкета на северната
лента но въпреки това последвал удар в задната дясна част на каруцата. Пътуващите
в каруцата, виждайки идващия към тях автомобил, започнали да скачат от нея,
като първи, на дясно към банкета скочил Г. Д., а след него и Д. Д. в същата
посока. Св. В.И., за да избегне челен сблъсък с автомобила, издърпал юздите на
коня на ляво и го насочил към
разделителната линия на платното за движение.
Но въпреки това последвал удар между предната дясна част на лекия
автомобил и задната дясна част на каруцата.
Мястото на удара било в насрещната /северна/ лентата за движение за
автомобила, на около 1,5-2 метра южно от северната граница на платното за
движение. В момента на удара с каруцата е бил блъснат и скочилия на платното за
движение св. /пострадал/ Д. Д., който не е имал време да избяга на страни към
банкета, като удара е настъпил на около 0,5 метра южно от северната граница на
платното за движение. Тялото на пострадалия е било ударено с предната лява част
на автомобила и оттам последвал втори
удар с глава в предното обзорно стъкло, долу в ляво.
След настъпилия удар, лекият автомобил се установил в
северната лента за движение, като левите гуми били върху банкета. Целостта на
каруцата се нарушила, като задната дясна джанта с гумата, се откъснала и
останала под предната дясна част на автомобила на обвиняемия.
Обв. Т. слязъл от автомобила си и включил аварийните му
светлини. Видял и разпознал пострадалия Д.М.Д., който лежал по корем с кървящ
нос, дишал тежко и бил неадекватен.
Бил подаден сигнал за произшествието на телефон 112. Първо
на местопроизшествието пристигнали полицейски служители при РУ К., а след тях
екипа на спешна помощ. Пострадалият Д. бил откаран с линейката в УМБАЛ „С. Г.“
гр. П.. Обв. Т. бил изпробван от полицейските служители при РУ К. с техническо
средство за употреба на алкохол, като пробата се оказала отрицателна, по-късно
това е било потвърдено и чрез химическо изследване на кръвта му. С техническо
средство бил изпробван и водача на каруцата - св. В.И., като пробата му се
оказала положителна - 1,73 на хиляда. При последвало химическото изследване на
кръвта му, резултата отново е бил положителен, но концентрацията е била фиксирана на 0,7 на хиляда.
В хода на ДП първоначално била назначена комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.45-90, том I от ДП/, като от
заключението на съдебния лекар, участвал в тази експертиза, се установило, че
на Д.М.Д., вследствие на ПТП-то е било
причинено:
-спленектомия (оперативното премахване на слезката) след
нейното разкъсване, което е довело до загуба на слезката,
-закритото счупване на тялото на лявата бедрената кост с
разместване на фрагментите,
-закритото счупване на лявата срамна кост,
-травмата на главата с болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Т.е. на Д.М.Д.са причинени - тежка телесна повреда
изразяваща се в загуба на слезка, и средна телесна повреда изразяваща се в
закрито счупване на тялото на лявата бедрена кост с разместване на фрагментите;
закрито счупване на лявата срамна кост довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник.
Травмите на Д.М.Д.са причинени при директен удар от
предна лява част на л.а. „Ф. П.“. Ударът е настъпил, когато Д.М.Д.е скочил от
каруцата от към дясната и страна, като най- вероятно е бил на земята при удара.
От заключението на автоексперта, участвал в
комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза и кредитирана от прокурора се установявало, че
технически съобразената скорост на Д.Г.Т. с атмосферните условия и конкретните
условия на осветеност при движение на къси светлини е била 79 km/h. Скоростта
на движение на л.а. „Ф. П.“ от 90 km/h е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при
движение на къси светлини. В случая, технически съобразената скорост с
пътно-климатичните условия и дължината на конкретната видимост към каруцата без
светлоотразители при движение на къси светлини е била 84 km/h. Скоростта на
движение на л.а. „Ф. П.“ от 90 km/h е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на конкретната видимост към
каруцата без светлоотразители при движение на къси светлини.
Водачът на л.а. „Ф. П.“ е реагирал, когато разстоянието
между автомобила и каруцата е било около
82 m т.е. това е разстоянието на което водача е забелязал каруцата, ако веднага
след това е реагирал.
При движение на л.а. „Ф. П.“ с технически съобразена
скорост с конкретната видимост към каруцата без светлоотразители при движение
на къси светлини, която е 84 km/h и своевременна реакция от страна на водача, в
мястото на удара скоростта на л.а. „Ф. П.“ би била около 42 km/h.
Средната скорост на каруцата при движение на коня в тръс
е била около 12 km/h. Съгласно показанията на свидетелите, каруцата се е
движела по северната лента, с десни колела до дясната границата на лентата.
Основна причина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие от техническа гледна точка е, че каруцата управлявана от В.И. И.
се е движела на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно
т.е. на път, на който 800 m преди местопроизшествието има поставен пътен знак
В10 „Забранено е влизането на ППС теглени от животни“, без да има два бели или
жълти светлоотразителя отпред и отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или
жълта добре различима светлина.
Ако се приемело, че каруцата е била предвидимо
препятствие, то тогава причина за произшествието не е движението на л.а. „Ф. П.“
с водач Д.Г.Т. със скорост от 90 km/h, която е била технически несъобразена с
дължината на конкретна видимост към каруцата без светлоотразители, тъй като при
движение със скорост 84 km/h, която би била технически съобразена, и
своевременна реакция, в мястото на удара скоростта на л.а. „Ф. П.“ би била
около 42 km/h, т.е. отново би последвал удар.
По искане на повереника на пострадалия - адв. А.Б.
направено при предявяване на материалите от ДП, била назначена тройна
автотехническа експертиза. Съгласно заключението й /л.98-143, том I от ДП/ технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност
при движение на къси светлини е била 71 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Ф.
П.“ от 90 km/h е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини
.
Скоростта на движение на л.а. „Ф. П.“ от 90 km/h е била
технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на
конкретната видимост към автомобил, при каруца със светещи светлини при
движение на къси светлини.
В случая технически съобразената скорост с
пътно-климатичните условия и дължината на конкретната видимост към автомобил,
каруца без светлини (със светлоотразители) при движение на къси светлини е била
91 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Ф. П.“ 90 km/h е била технически
съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на конкретната
видимост към автомобил, каруца без светлини (със светлоотразители) при движение
на къси светлини.
В случая технически съобразената скорост с
пътно-климатичните условия и дължината на конкретната видимост към каруцата без
светлоотразители при движение на къси светлини е била 80 km/h. Скоростта на
движение на л.а. „Ф. П.“ 90 km/h е била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка и дължината на конкретната видимост към каруцата
без светлоотразители при движение на къси светлини.
Опасната зона на спиране на автомобила, при движение със
скорост 90 km/h е 98,45 m. Мястото, на което водачът Д.Г.Т. е реагирал и е
задействал спирачната система на автомобила 72-73m от мястото на удара с
каруцата, попада в Опасната зона. Следователно водачът на л.а. „Ф. П.“ Д.Г.Т. е
нямал техническа възможност да предотврати ПТП при конкретните условия на
спиране. Дори при предприемане на екстрено спиране водачът на л.а. „Ф. П.“ не
би имал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като разстоянието до
мястото на удара 72-73m е по-малко от дължината на пълният спирачен път от 90,87
m.
В момента на реакция водачът Д.Г.Т. на л.а. „Ф. П.“ би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако се е движел със скорост по- малка от 72 km/h.
Разстоянието на реална видимост за водача на л.а. „Ф. П.“
към каруцата в разглежданата пътна ситуация при изпреварване на товарна
композиция „ТИР“ от л.а. „Ф. П.“ е била 83m. Каруцата е станала видима за
водача на л.а. Д.Г.Т. след като е осветена от фаровете на товарната композиция
„ТИР".
Момента на реална видимост от водачът на л.а. „Ф. П.“ към
каруцата е когато каруцата е била осветена от фаровете на товарната композиция.
В този момент разстоянието от л.а. „Ф. П.“ управляван от Д.Г.Т. и каруцата управлявана
от В.И. е било около 83 метра.
Дължината на осветената зона пред л.а. „Ф. П.“ осигурена
от фаровете при движение на къси светлини е около 70-80 m. Следователно в
процеса на изпреварване водачът на л.а. „Ф. П.“ е възприел движещата се срещу
него каруца на 83 m осветена от фаровете на изпреварваната товарна композиция
„ТИР“.
В момента, в който
водачът на л.а. „Ф. П.“ е възприел движещата се срещу него каруца, той е нямал
техническа възможност да установи автомобила в състояние на покой преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на л.а. „Ф. П.“ би могъл да забележи каруцата,
ако е осветена от светлината на фаровете му на около 70 метра пред автомобила.
В конкретната пътна ситуация водачът на л.а. „Ф. П.“ е реагирал и е задействал
спирачната система, когато се е намирал на 72 – 73 m от мястото на удара и
когато каруцата е била на 83 m пред автомобила. В този момент дължината на
осветената зона осигурена от късите светлини на л.а. „Ф. П.“ е недостатъчна да
бъде възприета приближаващата необозначена със светлоотразители каруца.
Ако каруцата е била оборудвана съгласно изискванията на
„Закона за движение по пътищата“ със светлоотразители, то водачът на л.а. „Ф. П.“
би имал възможност да я възприеме около 1 s след началото на маневрата
изпреварване на товарната композиция на разстояние около 115 – 120 m от нея.
Средната скорост на каруцата при движение на коня в тръс
е била около 12 km/h. Съгласно показанията на свидетелите, каруцата се е
движела по северната лента, с десни колела до дясната границата на лентата.
Водачът на каруцата е имал техническа възможност да
избегне произшествието, ако не се движи по пътя, на който 800 m преди
местопроизшествието има поставен пътен знак В 10 - „Забранено е влизането на
ППС теглени от животни“, както и ако е имал два бели или жълти светлоотразителя
отпред, а отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима
светлина, за да бъде каруцата обозначена на пътя и да бъде забележима на
платното за движение от водачите на другите МПС и в частност на л.а. „Ф. П.“.
Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следния
механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Д.Г.Т. е управлявал л.а. „Ф. П.“ по платното за
движение на пътя с. И. - с. А. в посока от запад на изток. През това време
конска каруца управлявана от В.И. И. се е движела по северната лента на
платното за движение на същия път, в посока от изток на запад, срещу л.а. „Ф. П.“.
При движението си л.а. „Ф. П.“ е настигнал неизвестен ТИР и поради движението
си със скорост по – висока от тази на ТИР-а е предприел маневра - изпреварване.
След около 2,15 s л.а. „Ф. П.“ достигнал скорост около 90 km/h и е бил около
средата на ТИР-а. В този момент водача Д.Г.Т. забелязал каруцата на платното за
движение на около 83 m, като тя е била осветена от фаровете на ТИР-а. В този
момент водача на автомобила е реагирал, като е задействал спирачната система,
но въпреки това след около 3,11 s е настъпил удар, който е бил неизбежен. Удара
е настъпил в предната дясна част на л.а. „Ф. П.“ и в задната дясна част на
конската каруца. Непосредствено преди удара, някои от хората намиращи се в
каруцата са скочили от нея. Д.М.Д.е скочил от каруцата от дясната и страна и
така е настъпил удар между автомобила и тялото на пострадалия. Телесните
увреждания на пострадалия Д.М.Д.са получени от удар в предната лява част на
автомобила и удар на главата на пострадалия в предното стъкло на автомобила.
След удара автомобила се е установил на мястото и в положението отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Основна причина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие от техническа гледна точка е, че каруцата управлявана от В.И. И.
се е движела на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно
т.е. на път, на който 800 m преди местопроизшествието има поставен пътен знак
В10 „Забранено е влизането на ППС теглени от животни“, без да има два бели или
жълти светлоотразителя отпред и отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или
жълта добре различима светлина.
В конкретната пътна ситуация движението на л.а. „Ф. П.“ с
технически несъобразена скорост според реалната видимост пред автомобила не
може да се приема като причина за ПТП, тъй като в анализа е установено, че дори
при движение със скорост, която би позволила да спре преди изминаването на
реално осветената зона пред автомобила, то ПТП също би настъпило, при скорост в
момента на удара по-ниска от изчислената (62 km/h) или около 56 km/h.
В хода на ДП била назначена и допълнителна тройна
автотехническа експертиза – л.110-139, том III от ДП.
Видно от заключението й, водачът на л.а. „Ф. П.“ – обв. Д.Г.Т.
в началото на маневра изпреварване на неизвестната товарна композиция - ТИР би
имал възможност да възприеме каруца без светлоотразители, ако управляваният от
него автомобил е бил с включени дълги светлини.
При движение на автомобила с включени къси светлини
водачът му е нямал възможност да възприеме приближаващата срещу него
каруца без светлоотразители.
Ако неизвестната товарна композиция ТИР се е движела с
включени дълги светлини, светлината осигурена от фаровете й биха оС.ли приближаващата каруца без светлоотразители. В
този случай водачът на л.а. „Ф. П.“ би могъл да възприеме каруцата без светлоотразители
в момента, в който е започнал маневра изпреварване.
В момента, в който водача Д.Г.Т. възприема приближаващата
каруца без светлоотразители, л.а. „Ф. П.“ се е намирал около средата на
неизвестната товарна композиция ТИР. Ако в този момент водачът Д.Г.Т. продължил
да се движи с ускорение би могъл да завърши безопасно маневрата изпреварване,
като се прибере в дясната лента, преди да е достигнал до мястото на удара.
Водачът на л.а. „Ф. П.“ забелязва приближаващата каруца без светлоотразители
и реагира чрез задействане на спирачната система. При тези условия в
съответствие със скоростите на движение на л.а. „Ф. П.“ и товарната композиция
до мястото на удара л.а. „Ф. П.“ няма никаква възможност да се престрои пред
товарната композиция или да изостане и да се престои зад нея.
Водачът на л.а. „Ф. П.“ е видял препятствието каруца без
светлоотразители, когато същата е осветена от фаровете на товарната композиция.
Дължината на осветената зона осигурена от фаровете на л.а. „Ф. П.“ не е
достатъчна да бъде осветена каруцата в момента на реакция на водача му.
Реакцията на водача Д.Г.Т. е своевременна с оглед на момента на забелязване на
препятствието - каруца без светлоотразители, но скоростта на движение в този
момент от 90 km/h е била по - висока от максималната скорост, при която е
възможно л.а. да спре преди мястото на удара.
Водачът на л.а. „Ф. П.“ е имал възможност да завърши маневрата
изпреварване, ако е преценил правилно създалата се пътна ситуация и в момента,
в който забелязва приближаващата срещу него каруца без светлоотразители не
задейства спирачната система, а продължи движението по първоначално избраният
начин.
Разстоянието на видимост пред л.а. „Ф. П.“ е било по-малко
от необходимото за изпреварване при избраната скорост на движение.
Тази фактическа обстановка е приета от прокурора за
установена, като същият е кредитирал всички заключения на изготвените експертизи,
обясненията на обвиняемия и показанията на разпитаните свидетели В.И., Г. Д., И.Л.,
П.Л.и П.Д.. Подложил е на съмнение показанията на част от свидетелите относно
твърдението, че двама от пътуващите в каруцата свидетели са се обозначавали със
светлина от фенерчетата на мобилните им телефони, като приел, че няма данни за
това по делото, като е изложил и мотиви.
При така установената фактическа обстановка прокурорът
приел, че не е налице извършено престъпление от общ характер, а именно такова
по чл. 343, ал.1, б.“Б“ във вр. с чл.342, ал. 1 от НК, поради следното: липсвали допуснати от обв.Т. нарушения на правилата на
ЗДвП, поради което се изключвала възможността за ангажиране на наказателната му
отговорност за получените от пострадалия
телесни увреждания. Налице било случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК,
понеже според обстоятелствата, деецът не е могъл нито е бил длъжен да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици, а от друга страна, каквото и да
бил направил, не можел да предотврати настъпването им, като изложил аргументи в
тази насока.
Съдът в настоящото производство, изследвайки
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване,
намира, че изводът на РП К. е правилен и прокурорът в случая законосъобразно,
въз основа на събраните по делото доказателства е приложил правомощието си по
чл.243, ал.1, т.1 от НПК да прекрати наказателното производство. Актът е
постановен при съобразяване с гласните и писмени доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство. Производството е прекратено, след като са събрани
достатъчно доказателства за да обосноват крайния извод.
Освен изложеното от прокурора, следва да се отбележи, че в
случая може и следва да се приеме, че ПТП в дадените условия е било непредотвратимо
от страна на обвиняемия Д.Т. с оглед внезапно появилата се на платното за
движение каруца, която била без каквито и да е било светлоотразители в тъмната част
на денонощието, което практически я прави невидима за участниците в движението
и то в участък от пътя регулиран с пътен знак В10 - „Забранено е влизането на ППС теглени от
животни“. Обвиняемият Д.Т. не е бил длъжен, предприемайки маневрата да знае, че
при изпреварване, в насрещната лента за движение ще се намира каруца, без
каквито и да е било светлоотразители.
Относно т.нар. опасна зона на спиране, застъпена в
заключенията на вещите лица и в мотивите в постановлението на прокурора,
ноторно известно е, че опасната зона представлява най-малкото разстояние, на
което едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване
препятствие на пътя. Тя винаги е по-голяма от спирачния път, защото в нея се
включват както последният, така и времето за реакция на водача и това за
задействане на спирачния механизъм, превърнат в метри. Деецът няма да носи
отговорност, ако произшествието е станало в рамките на опасната зона, освен ако
сам е създал предпоставките за настъпването на обществено опасния резултат
преди опасната зона, то тогава той следва да носи отговорност. Настоящият
съдебен състав счита, че са събрани всички необходими доказателства относно
това налице ли е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
обвиняемия, като основателно е прието, че от момента в който насрещно движещата
се каруца е била възприета от обвиняемия като опасност в северната лента за
движение, то той своевременно е предприел действия по аварийно спиране на
автомобила, ведно с това е възприел спасителна маневра, изразяваща се в
отклоняването на управлявания от него автомобил наляво към банкета, за да
избегне челен удар с каруцата, тъй като водачът на същата е отклонил коня във
възможно най-опасната и нелогична посока, на дясно, към средата на платното, а
не в най- безопасното направление - наляво към банкета, при което въобще нямало
да се стигне до пресичане на направленията на двете превозни средства и да се
реализира удар в конфликтната точка. Следствие на това поведение на св. В.И.,
каруцата е попаднала в опасната зона за спиране, т.е. удара е бил
непредотвратим.
Поначало деянието на водача не може да се третира като
случайно, но само когато опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона
за спиране и ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент,
когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но не е
сторил това. Задължение на водачите е по време на движение да възприемат всяка
пътна ситуация и нейното логично развитие, като вземат и съответните мерки за
безопасност. От всичко изложено по-горе се извежда и извода, че действително е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Обв.Д. не е можел да избегне
удара, тъй като когато е възприел непредвидимото препятствие на пътя –
каруцата, то то вече е било в опасната му зона на спиране.
Съдът, с оглед данните по делото счита, че обвиняемият
със своето поведение не е станал причина за настъпване на процесното ПТП, тъй като както вече беше посочено по-горе водачът на лекия автомобил „Ф. П.“ не е бил длъжен да
предвижда, че при навлизането му в насрещната лента за движение с цел
изпреварване в участък, в който това не е забранено /видно от протокола за
оглед и фотоалбума – л.26, том 1 от ДП/ и с разрешена скорост /90 км.ч. извън
населено място/ внезапно на това платното за движение ще се появи каруца, която
е без каквито и да е било светлоотразители и сигнализация /мигаща светлина/. Основателно
е било очакването у обв.Д., че успешно ще приключи изпреварването на тира,
предвид на липсващи МПС и ППС в насрещната лента за движение.
Т.е. освен, че деянието не е съставомерно от обективна
страна, липсва и субективният признак от състава на престъплението, тъй като за
да е налице състава на чл. 343, ал. 1, буква ,,Б‘‘, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК е необходимо деецът да е действал при форма на вината непредпазливост, а
именно, когато не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването
на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В конкретния
случай, водачът на процесния автомобил – „Ф.“, модел „П.“ с peг. № ** **** **
- обв. Д.Т. не е
бил в състояние да ги предвиди поради посочените по-горе причини.
За да бъде съставен обвинителен акт спрямо конкретно лице
е необходимо при разследването да бъдат събрани достатъчно доказателства за
виновността на лицето. При анализа и оценката на доказателствената съвкупност
следва да може да бъде направен единствено възможния и непротиворечив извод за
наличието на престъпление от общ характер както от обективна, така и от
субективна страна. Такъв извод в конкретния случай за извършено деяние по
чл.343 ал.1 буква Б, във връзка с чл.342, ал.1 от НК не може да бъде направен.
В постановлението, прокурора в мотивните си съображения
правилно е приел техническият извод на експертите, че произшествието е било
непредотвратимо и при скорост по-ниска от 90 км.ч. с която се е движил
обвиняемият.
Обосноваността и правилността на изготвените
автотехнически експертизи е обезпечена с изготвяне на съответното заключение
след запознаване и вземане предвид на всички доказателствени материали по
делото - огледния протокол и анализиране на обективните находки на мястото на
произшествието, включително оставените спирачни следи, свидетелските показания,
фотоалбум и др. За това държавният обвинител е имал основание да възприеме
техническите изводи на експертите като пълни, ясни и обосновани, без да
възникват съмнения за тяхната правилност.
Предвид на гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че на досъдебното производство
разследването е проведено обективно, пълно и всестранно, не се налага
извършване на допълни следствени действия и указания за извършване на такива,
приетите в прекратителното постановление фактически и правни изводи са правилни,
обосновани и законосъобразни, поради което се налага потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство на основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.5, във вр. с
ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП К. от 12.11.2019 г. с
което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24 ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 271/2018 г.
по описа на РУ на МВР гр.К., водено срещу Д.Г.Т. с ЕГН**********,*** за
престъпление по чл. 343, ал.1, буква “Б”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на РП – К., на
жалбоподателя Д.М.Д./Д.П.М./, ЕГН ********** *** и на обвиняемият Д.Г.Т. с ЕГН**********
***.
Определението подлежи на жалба и протест пред ПОС в
седмодневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.М/
М.Б