РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Кюстендил, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520102074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Г. АС. ЯК. и Г. В. СТ. против
Община Кюстендил.
В исковата молба се сочи, че ищците са съсобственици по силата на правна
сделка на поземлен имот с идентификатор 44183.36.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на с. Л., Община К., одобрена със Заповед №
РД-18-134/19.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Л.,
целият с площ от 573 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – друг вид трайни насаждения, находящ се в местността
„П.“, при граници – имоти с идентификатори: 44183.888.9901; 44183.36.89;
44183.36.13; 44183.36.11 и при съседи – имоти с идентификатори: от запад –
44183.36.11; от изток – 44183.36.13; от север – 44183.36.89 и от юг – 44183.888.9901;
стар номер на имота – 036012 съгласно Скица на поземлен имот № 15-
1191772/02.11.2021г.
Имотът бил придобит с Нотариален акт № 62 от 07.09.1963 г., том II, дело №
533/1963, като представлявал недвижим имот – ливада, находящ се в землището на с.
Л. като имот планоснимачен номер 391, квартал 28, парцел V, с площ от 555 кв.м.
празно място, при съседи на имота: дол, В. Ст. Я.; С. и А. В., дере, Н. Д. Ч.. Според
действащата кадастрална карта и регистри съседи на имота били имоти с
идентификатори: от запад – 44183.36.11; от изток – 44183.36.13; от север – 44183.36.89
и от юг – 44183.888.9901 при стар номер на имота – 036012.
Твърди се, че процесният имот се ползвал необезпокоявано от ищците още от
придобиването му през 1963 г., т.е. повече от 58 години и към настоящия момент.
1
Нямало информация същият да е предаван в ТКЗС или ДЗС.
В същото време обаче в кадастралните регистри се оказало, че имотът бил
записан на осн. чл. 19 от ЗСПЗЗ на Община Кюстендил с идентификатор 44183.36.12
от КККР и бил извън границите на регулационния план на с. Л.
Поземлен имот № 036012 от картата на възстановената собственост бил
идентичен на ПИ с идентификатор 44183.36.12 от КККР, землището на с. Л.и бил
земеделска земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно приложение № 1 към раздел I, т.1
от протоколно решение № 1 от 27.09.2009г. на комисията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ,
назначена със заповед № РД-05-52/19.06.2008г. на директора на Областна служба
„Земеделие“ – гр. Кюстендил. Това обстоятелство било посочено от Община
Кюстендил в удостоверение с изх. № УТ19-314/04.04.2019г.
Гореизложеното застрашавало правото на собственост на ищците върху
процесния имот, което породило за тях интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск за собственост.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено спрямо Г. АС. ЯК.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Л. м.“ № 27 Б и Г. В. СТ., ЕГН: **********, с
адрес: гр. К., ул. „Л. м.“ № **, че Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл.
„Велбъжд“ № 1, представлявана от кмета Петър Паунов, не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 44183.36.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на с. Л., Община К., одобрена със Заповед № РД-18-134/19.01.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Л., целият с площ от 573 кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг
вид трайни насаждения, находящ се в местността „П. с.“, при граници – имоти с
идентификатори: 44183.888.9901; 44183.36.89; 44183.36.13; 44183.36.11 и при съседи –
имоти с идентификатори: от запад – 44183.36.11; от изток – 44183.36.13; от север –
44183.36.89 и от юг – 44183.888.9901; стар номер на имота – 036012 съгласно Скица на
поземлен имот № 15-1191772/02.11.2021г.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Излага подробни съображения досежно законно проведената по реда на ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ административна процедура, която завършила с правилен и
законосъобразен акт, установяващ собственически права на Община Кюстендил върху
процесния имот на осн. чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Посочената административна процедура приключила със заповед и одобрено с
нея протоколно решение, които по характеристиката си представлявали индивидуални
административни актове по см. на чл. 21, ал.1 от АПК. Процесният имот
представлявал земеделска земя, останала след възстановяването правата на
собствениците при условията и актовете, посочени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Транслативният
ефект настъпвал по силата на закона, а решението на комисията имало само
декларативен, но не и конститутивен характер. Удостоверено било, че планът за
земеразделяне на с. Лозно, включващ и оспорения имот, е влязъл в законна сила, а
КВС била одобрена. Така, при спазване на всички дейности, включени в процедурата
по чл. 45в от ППЗСПЗЗ, следвал извод, че комисията е прела едно валидно и
2
законосъобразно решение, одобрено от Директора на Областна дирекция „Земеделие“.
Последният действал в условията на обвързана компетентност и не поставял на
контрол предоставеното му протоколно решение, а само формално издавал акт за
неговото одобряване, с оглед завършване на особената административна процедура.
Предвид изложеното не можели да бъдат споделени доводите на ищците, че
правото им на собственост досежно процесния имот било застрашено, доколкото
ответната община била стартирала процедура по придобиването му по силата на
закона още през 2008 г. Актовете, постановени в хода на тази особена
административна процедура не били оспорени през годините, поради което и
ответникът се явявал собственик на имота на валидно правно основание.
Претендират се сторените в производството разноски, в т.ч. за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, в случай, че претендираното такова надхвърля минимално
установените за същото размери.
В съдебно заседание както исковата молба, така и отговорът към нея се
поддържат.
От фактическа страна:
Съгласно приобщената по делото Скица № 15-1191772-02.11.2021 г. процесният
имот представлява поземлен имот с идентификатор 44183.36.12 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на землището на с. Л., Община К., одобрена със Заповед №
РД-18-134/19.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Л.,
целият с площ от 573 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – друг вид трайни насаждения, находящ се в местността
„П.с.“, при граници – имоти с идентификатори: 44183.888.9901; 44183.36.89;
44183.36.13; 44183.36.11 и при съседи – имоти с идентификатори: от запад –
44183.36.11; от изток – 44183.36.13; от север – 44183.36.89 и от юг – 44183.888.9901;
стар номер на имота – 036012.
Видно от приложеното Удостоверение № ***/2021 г. неговата данъчна оценка е
в размер на 573,00 лв.
По силата на Протоколно решение №9/2021 г., неразделна част от което е и
Приложение № 1 поземлен имот с идентификатор 44183.36.12 бил определен като земя
по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Решението е било одобрено на осн. чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ със
Заповед № РД-04-56/31.03.2021 г. на кмета на гр. Кюстендил, както със Заповед № РД-
04-56/2021 на директора на Областна служба „Земеделие“ гр. Кюстендил.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на имот №62/1963 г. ищците,
действащи тогава чрез законните си представители, придобили недвижим имот -
ливада, находяща се в м. Ч., заснето по плана на с. Л. като имот с пл. №391, за който в
кв. 28 бил отреден палцел V, с площ от 555,5 кв.м. – празно дворно място, незастроено,
при съседи на имота: дол, В. Ст. Я., С. и А. В. и Н. Ч..
В приложеното Удостоверение изх. № УТ19-314/04.04.2019 г. се сочи, че
поземлен имот с идентификатор 44183.36.12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на землището на с. Л., е записан в Разписния лист към кадастралния план и
регулационния план от 1964 г. е с посочени собственици – ищците по делото, като
имотът е извън границите на регулационния план на с. Л. В картата на възстановената
собственост е посочен като ПИ №03012, но е идентичен с поземлен имот с
3
идентификатор 44183.36.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на с. Л., като представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Със Заявление вх. № 01-222583/2018 г. ищците заявили пред СГКК нанасяне на
настъпили промени в кадастралния регистър по отношение на поземлен имот с
идентификатор 44183.36.11.
Видно от Нотариален акт № **/2005 г. В. и Ф. Я.и продали на Г.С. поземлен
имот с площ от 551 кв.м., представляващ овощна градина с кадастрален номер 183, в
местността При чешмето, извън ПУП на с. Л., при граници и съседи: дол, имот№184,
УПИ парцел VIII-186 и имот 182.
Приобщена е комбинирана скица на поземлен имот с идентификатор
44183.36.12 и поземлен имот с идентификатор 44183.36.11, изготвена от вещото лице
инж. В..
С писмо изх. №00-04-205/2014 г. ищците били уведомени от СГКК, че във
връзка с тяхна Жалба с вх. №ПО-04-205/2014 г. и след извършена справка, не било
установено те да са собственици на процесния имот.
Приобщена е и преписката по Жалба с вх. №ПО-04-205/2014 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло, се установява, че по плана на с. Л., Кюстендилска околия в
М1:1000, от 1927 година процесният имот е в регулация и е отразен с планоснимачен
номер 391, за който имот в квартал 28 е отреден парцел V. В кадастралния план на с. Л.
от 1964 година е вписан като поземлен имот с планоснимачен номер 184 и вече е извън
регулация. По картата на възстановената собственост за землището на с. Л., процесния
имот е с идентификатор ПИ 036012 и е извън регулация. По кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 134/19.01.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, процесният е с идентификатор 44183.36.12 и е
извън регулация. Експертът е категоричен, че Поземлен имот 036012 от картата на
възстановената собственост за землището на с. Л. ЕКАТТЕ 44183 е напълно идентичен
на поземлен имот 44183.36.12 от кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Л., одобрени със заповед №РД[1]18-134/19.01.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК. Позовавайки се на Писмо с изх.№ РД-12-02-69-4/22.03.2022г. на ОД
„Земеделие“ – Кюстендил вещото лице сочи, че за процесния имот не е открита
информация за внасяне в ТКЗС или ДЗС. Не са установени данни и за заявени
реституционни претенции. По документ за собственост - нотариален акт №62 от
07.09.1963 година /л. 5/, процесният имот е с площ от 555.5 кв.м. Реално на терена, по
съществуващите огради и трайни топографски елементи – бряг на дере в северната
част на парцела, процесния имот е с площ от 573 кв. м. При направените геодезически
измервания и оглед на място СТЕ констатира, че процесният имот съществува в реални
граници. В приложената актуална скица на л. 20 от материалите по делото ПИ с
идентификатор 44183.36.12 от КККР е с площ от 573 кв. м. В нотариален акт №62 от
07.09.1963 година /л. 5/, процесния имот е вписан с планоснимачен номер 391, за който
имот в квартал 28 е отреден парцел V от План на с. Л., Кюстендилска околия в
М1:1000, от 1927 година и е с площ от 555.5 кв.м. В кадастралния план на с. Л. от 1964
година, процесния имот е вписан като поземлен имот с планоснимачен номер 184 и е с
площ 556 кв. м. Разликата в площта между нотариалния акт и актуалната скица се
дължи, според вещото лице, на начина на изработване на картата на възстановената
собственост за района /отразени са съществуващите огради и трайни топографски
елементи - дере/, като по този начин се е формирал ПИ 036012 от КВС, с площ 573
4
кв.м., който със Заповед РД-18- 134/19.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК
е преобразуван в ПИ с идентификатор 44183.36.12. Тази разлика от 17.5 кв.м. е
показана на Приложение №1 в зелен цвят.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите К.
Л. и Е. Б., според показанията на които процесният имот е собственост на ищците,
никога не е бил отчуждаван или внасян в ТКЗС, като неизменно е владян в
съзнателните им спомени именно като собствен от тях.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, заради което
не обсъждат подробно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).
По допустимостта на иска:
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес ищецът сам определя
кога, доколко и какъв обем защита на свои накърнени права да търси. Такава защита в
случаите на предявен отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно
право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното
от ответника право, а правен интерес от предявяване на такъв иск винаги е налице при
конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект (така
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС). Тук
наличието на правен интерес е обусловено от наведеното твърдение, че ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор 44183.36.12 от КККР, макар същият да
е вписан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За да се приеме, че собствеността е придобита
по силата на тази правна норма е необходимо установяването на предпоставките по чл.
19 ЗСПЗЗ, като способ за придобиване на земеделски земи, стопанисвани от общината
и е осъществен сложният фактически състав по тази процедура. В същото време
ищецът не разполага с правната възможност да обжалва решенията на комисията по
чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, както и заповедта на Директора на Областна дирекция
„Земеделие”, с която се одобрява решението на комисията за определяне на имотите по
чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Това обосновава интереса му от предприетата защита, заради което
исковата претенция се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на иска:
Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото
на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила
на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или
смущава това право.
В производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – тези, от които произтича правото му.
В случая, при така разпределената доказателствена тежест, се установи
наличието на правен интерес за образуването на делото, като съображенията за това са
изложени по-горе.
При наведените в отговора на исковата доводи, относими към отправеното към
съда искане, се приема, че в тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване
на наличието на предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ, доколкото основава правото си на
собственост върху процесния имот на основание разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
5
ЗСПЗЗ. С оглед на това от значение за преценка на основателността на иска е дали са
били налице законовите предпоставки за придобиване на правото на собственост върху
този имот именно на посоченото основание.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ установява способ за придобиване на
право на собственост на общината върху земеделски земи, останали след
възстановяване на собствеността на правоимащите лица, с влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост.
Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 - ал. 14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически
или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на
посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо
и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/
от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена
категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче,
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран
по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се
приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Той реално е
запазил статута си на частна собственост и е владян в реални граници, заради което не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС
включително разпоредбата на чл. 79 от ЗС, в т. ч. и наследяване, давност и покупко-
продажба.
В контекста на горното по делото липсват данни имотът, предмет на делото,
макар и земеделски понастоящем, да е бил включван в блок на ТКЗС, ДСЗ или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в
хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ, с оглед на което за него са неприложими
разпоредбите и чл.19 от ЗСПЗЗ, а и на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ. В случая, не се твърди
да е заявяван от ищците или техен праводател за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
нито пък да е включван в ТКЗС или ДЗС. В този смисъл и вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза не установи да са налични подобни данни. Експертът
уточнява, че от 1927г. до 1964г. имотът е бил в регулация, поради което и няма логика
да е внасян в някое от посочените стопанства. Експертизата сочи и на това, че липсва
акт за частна общинска собственост. Обстоятелството, че имотът е изключен от
регулация и то след 1964 г. не означава автоматично, че се касае за земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК– Р-е- №
395/22.10.2012 г. гр. д. № 144/2012 г. І г. о., р-е № 249/07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
621/2010 г. І г. о., р-е № 12/13.07.2011 г. по гр. д. № 3594/2008 г. ІV г. о., р-е №
488/19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г. І г. о. В този смисъл той не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и общината не може да придобие правото на
собственост по отношение на него по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Вероятно и по тези
причини не е бил изготвен акт за частна общинска собственост, макар и съгласно
разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от Закона за общинската собственост общината за
удостоверява възникването на правото си на собственост именно с акта за общинска
собственост.
Съвкупното тълкуване на горните факти, както и липсата на ангажирани
доказателства от ответната община за приложимостта на нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ,
както и на такива, установяващи имотът да е бил коопериран или одържавяван, респ.
отнеман фактически или юридически на друго основание, обосновават извод, че той е
6
запазил през посочения период статута си на частна /лична/ собственост и е владян в
реални граници, в които се ползва и към настоящия момент. И т.к. поне от 1963 г. и до
настоящия момент ищците не са изгубвали владението върху имота, предмет на
спора, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
На основание чл.78 от ГПК и предвид изхода от спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Видно от списъка
по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за извършването им, доказани са сторени
такива в размер на 1245 лв. Те именно ще бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от горните мотиви и на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковата претенция на Г. АС. ЯК., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ул. „Л. м.“ № ** и Г. В. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
К., ул. „Л. м.“ № ***А, ПРОТИВ Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл.
„Велбъжд“ № 1, представлявана от кмета Петър Паунов, че ответната Община
Кюстендил не е собственик на поземлен имот с идентификатор 44183.36.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Л., Община
Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-134/19.01.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Л., целият с площ от 573 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид
трайни насаждения, находящ се в местността „П. с.“, при граници – имоти с
идентификатори: 44183.888.9901; 44183.36.89; 44183.36.13; 44183.36.11 и при съседи –
имоти с идентификатори: от запад – 44183.36.11; от изток – 44183.36.13; от север –
44183.36.89 и от юг – 44183.888.9901; стар номер на имота – 036012 съгласно Скица на
поземлен имот № 15-1191772/02.11.2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7