РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 844/23.4.2021г.

 

гр. Пловдив, 23 април 2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:         ТАТЯНА ПЕТРОВА

                           НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

                  

                              

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора И. ДЖ., като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 191 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от “АЛЕНДО” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “***, представлявано от управителя В.С.А., чрез пълномощника си адвокат Б.П., против Решение № 260582 от 23.11.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ н.с., постановено по а.н.д. № 4564 по описа на съда за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 262 от 10.12.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 43, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните (ЗХ) /отм./ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗХ /отм./.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС и издаденото НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноските по делото.

3. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), не взема конкретно становище относно допустимостта и  основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от “АЛЕНДО” ЕООД срещу НП № 262 от 10.12.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Пловдив, с което на основание чл. 43, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХ /отм./ му е наложена посочената по-горе ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗХ /отм./.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 0001517 от 31.10.2019 г., съставен от д-р Ж.С.В., на длъжност гл. инспектор в отдел “Контрол на храните” при ОДБХ – гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 29.10.2019 г. на обект  бърза закуска, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Димитър Талев” № 49а, стопанисван от „АЛЕНДО” ЕООД е установено, че:

1.  Дневник за лична хигиена на персонала е воден до 25.10.2018 г., но се води неточно и не всеки ден.

2. Дневник за входящ контрол на приетите храни е воден до 25.10.2019 г., като дневника се води неточно и непълно, като не се вписват всички приети храни.

3. Дневник за отчитане на температура на хладилните съоръжения е воден до 25.10.2019 г., но не ежедневно.

В АУАН е посочено още, че представените доказателства от търговеца на храни, не представляват обективни доказателства, че се прилага и поддържа Системата за управление на безопасността на храните. В представените дневници към Системата за самоконтрол не въведени регулярни и редовни записи, като резултатите от проверката са описани в Констативен протокол № 0053518 от 21.10.2019 г. 

Така установеното в АУАН деяние е квалифицирано, като нарушение по чл. 18, ал. 1 от ЗХ /отм./. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП № 262 от 10.12.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - Пловдив.

7. Като свидетел по делото е разпитано лицето Тодорка Запрянова Маркова, като лице, присъствало на проверката. Свидетелката М.твърди, че в деня на проверката изисканите дневници за възвеждане записки по системата по безопасност на храните не са водени точно и пълно.Същите били иззети, но поради факта, че актосъставителят бил отстранен от работа, тя не знаела къде били тези дневници, но същата присъствала при проверката, когато дневниците били иззети

8. За да потвърди процесното наказателно постановление, Районен съд – Пловдив е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства по безпорен начин се установява, че е осъществен съставът на административното нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. чл. 18, ал. 1 от ЗХ /отм./ за хигиената на храните, за което жалбоподателят законосъобразно е санкциониран на основание цитирания законов текст. Приел е също, че при съставяне на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

ІV. За правото :

9. Решението е неправилно.

10. За да наложи на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 43, ал. 2 от ЗХ (отм.), административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 18, ал. 1 от закона. Тази правна квалификация на извършеното деяние е прието напълно безкритично от първоинстанционния съд, което е довело до постановяване на неправилно решение.

11. За разрешаване на конкретния административноправен спор е необходимо да се съобрази относимата в случая нормативна уредба:

Според чл. 18, ал. 1 от ЗХ (отм.) производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.

В чл. 17, ал. 1 от закона е предвидено, че производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните.

Според ал. 2 на чл. 17 ЗХ (отм.), министърът на здравеопазването и министърът на земеделието, храните и горите определят с наредба: 1. изискванията към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности; 2. хигиенните изисквания при първичното производство; 3. хигиенните изисквания към обектите за производство и търговия с храни; 4. условията за производство и търговия с храни.

За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на производителите и търговците на храни съвместно с компетентните органи разработват по подотрасли ръководства за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни. Тези ръководства се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите, съответно от министъра на здравеопазването - за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води (чл. 17, ал. 3 ЗХ отм.).

"Система за управление на безопасността на храните" е системата от програми и процедури, основаващи се на добрата практика за производство и принципите на системата Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), чието внедряване създава условия за самостоятелен контрол и осигуряване безопасността на храните, или е система, която съответства на изискванията на Кодекс Алиментариус или на БДС ISO 22 000 (§ 1, т. 56 от ДР на ЗХ отм.).

"Добра практика" е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията на храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите и техническите съоръжения, използваните суровини, основни, спомагателни и опаковъчни материали, тяхното приемане и съхраняване, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация (§ 1, т. 14 от ДР на ЗХ отм.).

"Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР)" е система за осигуряване безопасността на храните във всички звена от хранителната верига от добиването на суровините до крайния потребител, която се основава на следните принципи: идентифициране на потенциалните опасности, които трябва да се предотвратят, елиминират или намалят до приемливи нива; идентифициране на критичните контролни точки в технологичния процес, чийто контрол осигурява предотвратяване, елиминиране или намаляване на опасностите до приемливи нива; определяне на критични граници за всяка критична контролна точка, които разграничават приемливото от неприемливото ниво за предотвратяване, елиминиране или намаляване на опасностите; определяне и внедряване на ефективни процедури за мониторинг на критичните контролни точки; определяне на коригиращи действия, когато мониторингът показва, че критичната контролна точка е извън контрол; определяне на процедури за регулярно верифициране ефективността на мерките за прилагане на посочените принципи; определяне на документите и записите, които съобразно естеството и големината на предприятието потвърждават ефективното прилагане на посочените принципи (§ 1, т. 2 от ДР на ЗХ отм.).

Съответно в чл. 43, ал. 2 от ЗХ (отм.) е предвидено административно наказание имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец, което произвежда и продава храни в нарушение на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание

12. Анализът на цитираната нормативна уредба налага да се приеме, че както нормите на чл. 17, така и тези на чл. 18 от ЗХ (отм.) са общи, препращат към подзаконови нормативни актове и разработени ръководства за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни, както и към система за управление на безопасността на храните или към процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, когато цялостното внедряване на система е неприложимо. Като не са посочени конкретните разпоредби на съответните наредби, както и изискванията на съответните ръководства, програми, процедури и пр., административнонаказващият орган (АНО) е постановил процесното НП при същество нарушение на административнопроизводствените прави, което е довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Това е така защото нито от съдържаните на НП, нито от съдържанието на АУАН е възможно да се установява, в кой конкретен нормативен акт е въведено задължението за водене на процесните дневници, с какво съдържание следва да бъдат, през какъв период от време следва да се попълват (ежедневно, ежеседмично, ежемесечно и пр.), за да е възможно да се обоснове извод, че неводенето на съответните дневници, представлява административно нарушение.

Касае се за нарушаване на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, която ясно сочи, че НП трябва да съдържа законовата разпоредба, която е нарушена. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Изискването за обосноваване на акта и на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същите, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Законовата разпоредба, която е нарушена, описанието на нарушението и доказателствата които го потвърждават не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Това само е било достатъчно, за да се отмени наказателното постановление.

13. Отделно от изложеното, следва да се констатира, че районният съд се е произнесъл без процесните дневници да са приобщени към доказателствения материал по делото и отново напълно безкритично и на практика без наличие на доказателства е възприел за верни фактическите констатации в НП. Това от своя страна е в грубо противоречие с принципа за непосредственост в съдебното производство възведен в чл. 18 от НПК и води до пълна необоснованост на извода на първоинстанционния съд за извършеното административно нарушение.

Поради каква причина ответната организация не може да представи въпросните дневници е ирелевантно по отношение на задължението й да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издаденото НП.

С тези си действия районният съд е пренебрегнал и принципа на равенство на страните пред закона, който не допуска никакви ограничения на правата или привилегии, на която и да било от страните само защото съответната стара е или не е част от структура на изпълнителната власт. Казано с други думи, органите на ответната организация не се ползват с никакви привилегии пред съда само защото притежават властнически правомощия, в конкретния случай да налага административни санкции и за тях на общо основание важат правилата за доказване в процеса. Следователно ако не установят съществуването на фактическите основания, посочени в НП и изпълнението на законовите изисквания при издаването им, издадените от тях актове подлежат на отмяна, независимо дали има извършено административно нарушение.

За пълнота следва да се добави и че обстоятелството, че протоколът за извършена проверка (предхождащ съставянето на АУАН) представлява официален свидетелстващ документ, не освобождава съдът от задължението да разкрие обективната истина като провери съответствието на отразените в него констатации със събраните при проверката писмени доказателства, доколкото тези констатации може да не съответстват на обективната действителност било поради субективно отношение на органа, било поради грешка, пропуск или поради умишлено въвеждане на неверни факти в неговото съдържание. Противното би означавало да се даде възможност за злоупотреба с власт.

14. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.

 

V. За разноските:

15. При посочения изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, на касационния жалбоподател се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 650 лв. - заплатените адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции.

 

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260582 от 23.11.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ н.с., постановено по а.н.д. № 4564 по описа на съда за 2020 г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 262 от 10.12.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на “АЛЕНДО” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “***, представлявано от управителя В.С.А., на основание чл. 43, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните (ЗХ) /отм./ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗХ /отм./.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на “АЛЕНДО” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “***, представлявано от управителя В.С.А., сумата в размер на 650 лв., представляваща заплатените адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       2.