Решение по дело №375/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 441
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20217150700375
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 441/27.5.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Мариана Шотева

 ЧЛЕНОВЕ:                     1.Николай Ингилизов     

                               2. Красимир Лесенски

 

при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 375 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Началника на РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик, против Решение № 71/17.02.2021 г. постановено по АНД № 20205220201675/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

                 С обжалваното решение е отменено в обжалваната му част наказателно постановление 20-0340-001452 от 28.10.2020 г. на Началник РУП към ОДМВР Пазарджик, РУ Септември с което на С.С.Г. са били наложени наказания глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е обжалвана наложената санкция за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

          В касационната жалба се излагат аргументи за неправилност на решението сочи се, че е доказано осъществяването на нарушението от обективна и субективна страна, както и че не са налице приетите от съда съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

          В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не взима отношение по делото.

          В съдебно заседание ответникът С.Г. не се явява, представлява се от адв.У., който сочи, че решението на РС Пазарджик е обосновано и правилно, като действително е нарушено правото на защита с непосочване на коректната нарушена материалноправна норма, която се явява специална по отношение на сочената в АУАН и НП.

          Прокурорът сочи че обжалваното решение на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излага аргументи и че в конкретния случай нарушението не е доказано по безспорен начин.

          Административен съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил Наказателно постановление  20-0340-001452 от 28.10.2020 г. на Началник РУП към ОДМВР Пазарджик, РУ Септември с което на С.С.Г. в частта му, с която е било наложено наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно :

 На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че на 20.10.2020 г. в 16.40 часа в гр.Септември, на ул. „Иван Вазов“ в посока за ВРЗ е управлявала лек автомобил „***'' с ДК №***, като на кръстовище с ул. „Родопа“ предприела маневра да завие в обратна посока, без да се убеди че пътят зад нея е свободен и не пропуснала движещия се направо лек автомобил „***“ с ДКН ***, който се ударил челно в предната и лява част. Настъпило ПТП с материални щети и по двете МПС, водачите са изпробвани за алкохол с техническо средство, като пробите са отрицателни. Твърди се, че с поведението си С.Г. е нарушила чл.25, ал.1 от ЗДвП, като е предприела маневра, създавайки опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях и е настъпило ПТП.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателят Г., като е прието че неправилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като е налична специална разпоредба – чл.38 от ЗДвП, която урежда дължимото поведение от водачите при извършване на маневра обратен завой. От доказателствата по делото, действително следва да се приеме за установено, че санкционираното лице е извършвало маневра обратен завой преди да настъпи ПТП с друг участник в движението. С оглед на това и предвид на наличната специална разпоредба – чл.38, ал.3 от ЗДвП, която задължава при маневра обратен завой да се пропуснат и попътнодвижещите се отляво МПС, правилно е прието от съда, че е посочена за нарушена обща разпоредба, а не специалната. Предвид на това, че винаги специалната норма изключва приложението на общата, то и в случая е допуснато соченото съществено процесуално нарушение. От друга страна следва да се приеме и соченото от прокурора, че е недоказано нарушението, предвид на неизясняване на фактите в пълна степен. Действително има спор кой от водачите с каква скорост е карал, което е налагало изясняване на тези обстоятелства, включително и с изготвяне на експертно заключение.

За пълнота следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав липсва нарушение на задълженията на наказващия орган по чл.52, ал.4 от ЗАНН във връзка с липса на преценка на подаденото възражение. Такова нарушение е налице предвид непълното изясняване на фактите, но не и с оглед на късно подаденото възражение. От една страна това възражение е подадено далече след изтичане на законоустановения 3 дневен срок след съставяне на АУАН, а от друга страна се установява, че това се е случило и след издаването на НП. От доказателствата се установява възражението да е подадено на 02.11.2020 г., а НП да е издадено на 28.10.2020 г., т.е. очевидно наказващия орган не могъл да съобрази такова възражение към момента на издаване на НП. След съставянето на АУАН пък наказващия орган има 6 месечен законоустановен срок за издаване на НП и не е обвързан с това в кой момент ще изпълни задълженията си, стига да е изтекъл законоустановения срок за подаване на възражения. Именно с оглед на това е и неоснователен отправения упрек в този смисъл от решаващия съд.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че отменяйки НП, въззивният съд е постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, независимо че едно от двете сочени съществени процесуални нарушения не е допуснато по сочените съображения.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, Х състав,

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила решение № 71/17.02.2021 г., постановено по НАХД № 20205220201675/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

 

           Решението е окончателно.

 

 

                                                                             Председател:/п/

 

                                                                                                Членове: 1./п/

 

                                                                          2./п/