Р Е Ш Е Н И Е
№
08.03.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№8224/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Депозирана
е искова молба от „З.Х.Д.” ЕООД, гр. Д. Митрополия , представлявано от ***,
чрез адв. А.Г., против ЕТ „Е.– 2.- П.Х.”, ЕИК040321163, представлявано от ***,
с която се твърди, че между страните са съществували търговски отношения, по
повод покупко- продажба на бъдеща продукция пшеница, реколта 2017г.,
обективирани във фактура №240/15.12.2016г, и фактура №241/17.02.2017г, ищецът е
предплатил сумата от 30 000лв. Посочва се, че сумата е преведена с две
платежни нареждания от 22.12.2016г. и 21.02.2017г.- всяко от 15 000лв.
Твърди се, че доставената от ответника пшеница, по тези договори, е на стойност
от 23 950лв, което е отразено във фактура №247/28.11.2017г, с което е изпълнено
изцяло задължението по фактура №240/15.12.2016г, и частично по фактура №241/17.02.2017г.
Твърди се, че неизпълнената част от задължението по фактура №241/17.02.2017г.,
е в размер на 6050лв. Твърди се, че за ищеца е станало безполезно изпълнението
на остатъка. Твърди се, че ищецът е развалил договора за неизпълнената част, с
покана изх. №14/04.10.2018г, по реда на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, и е поискал от
ответника, да му върне сумата от 6050лв.
Твърди се, че от страна на ответника няма изпълнение и същият не е върнал
сумата. В ИМ се твърди също, че между страните са съществували търговски отношения
и по повод покупко- продажба на бъдеща продукция слънчоглед, реколта 2017г.,
обективирана във фактура №242/21.07.2017г, на стойност 56190лв., като
авансовото плащане е извършено с платежно нареждане от 24.07.2017г. Твърди се,
че от страна на ответника е налице
частично изпълнение, като е доставен слънчоглед на стойност 60 291лв., отразено
във фактура №248/28.11.2017г., като неизпълненият остатък е на стойност
4 899лв. Твърди се, че за ищеца е станало безполезно изпълнението на
остатъка. Твърди се, че ищецът е развалил договора за неизпълнената част, с
покана изх. №14/ 04.10.2018г, по реда на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, и е поискал от
ответника, да му върне сумата от
4 899лв. Твърди се, че от страна на ответника няма изпълнение и същият не
е върнал сумата. В ИМ се твърди, че между страните е сключен договор за стоков
кредит №2018-10СС/28.02.2018г, допълнен с Анекс от същата дата, въз основа на
който, ищецът е предал на ответника, семена P64LE25, на стойност 5 058лв. и
амониев нитрат на стойност 9 720лв; доставките са удостоверени във фактури
№11124/25.04.2018 и №11085/28.02.2018г, като за получаването на стоките, са
подписани двустранни протоколи от 25.01.2018 и от 25.04.2018г., без възражения
от ответника. Твърди се, че въз основа на договора, ответникът е следвало да
възстанови стойността на доставените стоки, в срок до 15.09.2018, чрез
предаване на земеделска продукция, реколта 2017г. в същата равностойност.
Твърди се, че от страна на ответника няма изпълнение на поетите задължения.
Твърди се, че на основание чл.14 от Договора, ответникът дължи неустойка, в
размер на 30% върху непредаденото количество продукция, което начислено върху
общата стойност на договора от 14 779лв., е в размер на 4 434лв. Твърди се,че
след падежа, за ищеца е станало безполезно доставянето на продукция, поради
което, с покана, изх.№14/04.10.2018г, е поканил ответника, в тридневен срок от
получаването, да заплати сумата от 14 779лв.- цената на стоките и дължимата неустойка от 4434лв.
Твърди се, че от страна на ответника няма изпълнение. В ИМ се твърди също, че
между страните са съществували търговски отношения и по повод покупко- продажба
на стоки- амониев нитрат, обективиран във фактура №3169/28.02.2017г, на
стойност 12 972лв., която стока е доставена от ищеца на ответника. Твърди се, че
стоката е получена от ответника без възражение, на 28.02.2017г, което е
удостоверено в издадената фактура. Твърди се, че от страна на ответника няма
изпълнение и няма заплащане на дължимата цена. Твърди се, че ответникът дължи
лихва за забава, в размер на 2 252,08лв., за периода от датата на падежа
-28.02.2017г.- до датата на исковата молба. В ИМ се твърди също, че между
страните са съществували търговски отношения и по повод покупко- продажба на
стоки- семена P64LE25, обективиран във фактура №3242/24.04.2017г, на стойност
11 931лв. Твърди се, че стоката е получена от ответника без възражение, на
10.04.2017г. което е удостоверено с приемо – предавателен протокол. Твърди се,
че от страна на ответника няма изпълнение и няма заплащане на дължимата цена.
Твърди се, че ответникът дължи лихва за забава, в размер на 1935,48лв., за
периода от датата на падежа -10.04.2017г - до датата на исковата молба.
Моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника, да заплати сумата от 6 050лв.- получена на отпаднало
основание, въз основа на договор за покупко- продажба на бъдеща продукция
пшеница, реколта 2017г., обективиран във фактура №241/17.02.2017г, частично
развален, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ; сумата от 4 899лв.- получена на отпаднало
основание, въз основа на договор за покупко- продажба на бъдеща продукция
слънчоглед, реколта 2017г., обективиран във фактура №242/21.07.2017г., частично
развален., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ; сумата от 14
779лв.- незаплатена цена по договор за стоков кредит №2018-10СС/28.02.2018г, и
фактури №11124/25.04.2018 и №11085/28.02.2018г., и сумата от 4 434лв-
неустойка, дължима по чл. 14 от
Договора, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ; сумата от 12
972лв, съставляваща незаплатена цена по фактура №3169/28.02.2017г, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ и сумата от 2 258,08лв.- лихва за
забава, за периода 28.02.2017-13.11.2018г.; сумата от 11 931лв.- съставляваща
незаплатена цена по фактура №3242/24.04.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ и сумата от 1
935,48лв.- лихва за забава, за периода 10.04.2018-13.11.2018г. Претендират се
разноски.
В
срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът „ЕТ „***”, ред. ув., не
изразява становище по исковете.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с проекто- доклада си,
съдът е приел, че е сезиран иск правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, вр чл. 327 от ТЗ, за заплащане на сумата от 6 050лв.- получена на
отпаднало основание от ответника, въз основа на договор за покупко- продажба на
бъдеща продукция пшеница, реколта 2017г., обективиран във фактура
№241/17.02.2017г, частично развален, въз основа на покана изх.№14/04.10.2018г,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 13.11.2018г, до
окончателното й изплащане; иск правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, вр чл. 327 от ТЗ, за заплащане на сумата от 4899лв. получена на
отпаднало основание от ответника, въз основа на договор за покупко- продажба на
бъдеща продукция пшеница, реколта 2017г., обективиран във фактура
№242/21.07.2017г, частично развален, въз основа на покана изх.№14/04.10.2018г,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 13.11.2018г, до
окончателното й изплащане; иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.327 от ТЗ, за заплащане на сумата от 14 779лв.- съставляваща незаплатена
цена по договор за стоков кредит №2018-10СС/28.02.2018г, и издадените въз
основа на него фактури №11124/25.04.2018г. и №11085/28.02.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ -13.11.2018г.; иск с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4 434лв-
съставляваща неустойка за неизпълнение, дължима по чл. 14 от Договора, ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ -13.11.2018г.; иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327
от ТЗ, за заплащане на сумата от 12 972лв, съставляваща незаплатена цена по
договор за покупко- продажба на стоки- амониев нитрат, обективиран във фактура
№3169/28.02.2017г, ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ-13.11.2018г.; иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 2 258,08лв.- лихва за забава, върху главницата от 12
972лв., за периода от 28.02.2017г.- падежа на задължението- до 13.11.2018г.-
датата на ИМ; иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327 от ТЗ,
за заплащане на сумата от 11931лв, съставляваща незаплатена цена по договор за
покупко- продажба на стоки- семена P64LE25, обективиран във фактура
№3242/24.04.2017г, ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ-13.11.2018г.; иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 1935,48лв.- лихва за забава, върху главницата от 11
931лв., за периода от 10.04.2018-.
падежа на задължението- до 13.11.2018г.- датата на ИМ.
По исковете с правно основание
чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, вр чл. 327 от ТЗ.
По делото се установява, видно от
представените с ИМ писмени доказателства, че между страните съществуват
търговски отношения, по повод покупко- продажба на стоки- бъдеща продукция
пшеница, реколта 2017г., обективирани във фактури №240/15.12.2016г и
№241/17.02.2017г, и двете на стойност 15 000лв. Сумите са заплатени в
полза на ответника,с платежни нареждания, съответно от 22.12.2016г. и от
21.02.2017г. По делото се установява също и факта на издаването на фактура
№247/28.11.2017г, от ответника, обективиращо изпълнението -доставката на продукция
пшеница, реколта 2017г.- по фактура 240/15.12.2017- в пълен размер, на стойност
15000лв. и по фактура №241/17.02.2017- частично- в размер на 8950лв.- или доставена
пшеница на обща стойност 23 950лв. По делото се
установява също и факта на изпращането на покана изх. №14/04.10.2018г,
до ответника, с която продавачът- ответник е уведомен, че за ищецът- купувач, е
отпаднал интересът от доставка на остатъка от продукцията пшеница, по фактура №241/17.02.2017г,
с оглед на продължилата повече от година забава. С поканата, длъжникът е
поканен да заплати, в 3-дневен срок от получаването й, да върне сумата от
6050лв., като получена на отпаднало
основание. По делото обаче няма ангажирани надлежни доказателства, че поканата
е връчена на ответника. Видно от приложеното към поканата известие за доставка
от куриерска служба Спиди –л. 26 и разпечатка от движение на пратката, се
установява, че същата към м. октомври. 2018г. не е редовно връчена на
ответника. Доколкото същата е част от приложенията на ИМ, с оглед изричното
изявление на пълномощника на ищеца в тази насока, поканата следва да се счита
за връчена с връчването на ИМ, която ще
бъде ценено от съда при изложение на правните изводи. По делото няма
представени доказателства от страна на ответника, за заплащане на претендираната
сума от 6050лв., до датата на приключване на
съдебното дирене по настоящето дело.
По делото се установява също
факта на сключването на договор за покупко- продажба на бъдеща продукция-
слънчоглед, реколта 2017г., обективирана във фактура №242/21.07.2017г, на
стойност 65 190лв. с ДДС. Установява се, че сумата е заплатена на продавача-
ответник, с платежно нареждане от 24.07.2017г. По делото се установява факта на
частично изпълнение на договора, от страна на продавача, изразяващо се в доставка
на продукция- слънчоглед- реколта 2017г, на стойност 60 291лв. с ДДС,
обективирано във фактура №248/28.11.2017г. По делото се установява
също и факта на изпращането на покана изх. №14/04.10.2018г, до
ответника, с която продавачът- ответник е уведомен, че за ищецът- купувач, е
отпаднал интересът от доставка на остатъка от продукцията пшеница, по фактура
№242/21.07.2017г, с оглед на продължилата повече от година забава. С поканата,
длъжникът е поканен да заплати, в 3-дневен срок от получаването й, да върне
сумата от 4899лв., като получена на отпаднало основание. По делото обаче няма
ангажирани надлежни доказателства, че поканата е връчена на ответника. Видно от
приложеното към поканата известие за доставка от куриерска служба Спиди –л. 26
и разпечатка от движение на пратката, се установява, че същата към м. октомври.
2018г. не е редовно връчена на ответника. Доколкото същата е част от
приложенията на ИМ, с оглед изричното изявление на пълномощника на ищеца в тази
насока, поканата следва да се счита за връчена с връчването на ИМ, която ще бъде ценено от съда при изложение на
правните изводи. По делото няма представени доказателства от страна на
ответника, за заплащане на претендираната сума от 4899лв., до датата на
приключване на съдебното дирене по настоящето дело.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Както бе посочено по- горе, безспорно по делото се установи факта на съществуване на търговски отношения, по повод сключени договори за покупко- продажби на стоки- бъдеща продукция пшеница и слънчоглед, реколта 2017г, обективирани в посочените по- горе фактури. Безспорно се установи и факта на частично изпълнение на задълженията по договорите, от страна на продавача- ответник, както и факта на неизпълнение от неговата страна на остатъка от поетите задължения по доставка на стоките, съответно- в размер на 6050лв.- като стойност на недоставена пшеница и 4899лв- като стойност на недоставен слънчоглед, вкл. и до датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция. По делото, от страна на ищца се претендира, че догорите за покупко–продажба, следва да се считат за едностранно развалени, по реда на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, най- късно с получаване на ИМ и приложенията й от ответника. Съобразно нормата на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно за него. В случая, съдът намира, че с изпращането на поканата, описана по- горе, с която се иска връщане на сумите, не е настъпил целения от кредитора ефект за едностранно прекратяване на договорите, от една страна поради невръчването на същата на ответника-длъжник, а от друга и с оглед липсата на изрично волеизявление от страна на кредитора- купувач, че разваля едностранно договорите, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника, довело до безполезност за кредитора. В случая обаче, с ИМ кредиторът- ищец претендира последиците от развалянето на договорите за покупко- продажба на бъдещата продукция, реколта 2017г., с което, и доколкото съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, визиращи безполезност на изпълнението на кредитора, като резултат от виновната забава на длъжника, съдът приема, че с депозирането на настоящата ИМ, ищецът е упражнил надлежно правото си да развали едностранно договорите, по реда на чл. 87, ал.2 от ЗЗД. /в т. см. Решение № 203/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №116/2011 г., II т. о., Решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010г., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. С оглед на настъпилото едностранно разваляне на договорите, за кредиторът възниква и правото да иска връщането на даденото, на отпаднало основание, по реда на чл. 55, ал.1 предл.3 от ЗЗД.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3
от ЗЗД, вр. чл. 327 от ТЗ, са изцяло основателни и следва да бъдат уважени,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6050лв.- дължима на
отпаднало основание, по договор за покупко- продажба на стоки- бъдеща
продукция- пшеница, реколта 2017г, обективиран във фактура № 241/17.02.2017г,
едностранно развален по реда на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, и на сумата от 4899лв- дължима
на отпаднало основание по покупко- продажба на бъдеща продукция- слънчоглед,
реколта 2017г., обективирана във фактура №242/21.07.2017г, едностранно развален
по реда на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ -13.11.2018г, до окончателното им
изплащане.
По исковете с правно основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327 от ТЗ.
Безспорно по делото се установява
че между страните е сключен договор за стоков кредит № 2018-10/СС/28.02.2018г.,
въз основа на който, ищецът се е задължил да предостави за стоп.
2017/2018година на ответника- като
земеделски производител, стоков кредит, включващ семена, препарати за
растителна защита и торове, по цени, съгласно приложна спецификация, за
производството на селскостопанска продукция, реколта
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: при проверка в
счетоводството на страните и в ТД на НАП, ВЛ е установило, че по силата на процесния договор за стоков
кредит № 2018-10/СС/28.02.2018г., са издадени посочените два фактури-
№11124/25.04.2018г, на стойност 5058лв.- за 18 бр. семена, и падеж-
15.09.2018г. и на фактура №11085/28.02.2018г, на стойност 9720лв. за 18 тона
амониев нитрат, с падеж- 15.09.2018г. ВЛ е установило, при проверката, че
ответникът е осчетоводил фактура №11085/28.02.2018г,
като в дневникът за покупки е не е включена фактура №11124/25.04.2018г. и
същата не е осчетоводена. ВЛ в заключението си изрично посочва, че от страна на
ответника няма предоставени счетоводни документи, като данните за дневниците за
покупки, ВЛ се е снабдило от ТД на НАП, въз основа на издадено от съда
удостоверение. ВЛ е констатирало също, че процесните две фактури са надлежно осчетоводени
от ищеца и по същите няма отразено плащане. ВЛ уточнява също, че
стоките по тези две фактури са освободени от ДДС.
По делото, няма ангажирани
доказателства от страна на ответника,
за изпълнение на поетото с договора задължение по чл. 6, за предаване на
земеделска продукция, реколта 2017г, равностойна на предадените му като стоков
кредит, стоки, описани по- горе, на обща стойност 14 778лв., на падежа-
15.09.2018г. Следва да се отбележи,
че по
делото не се установява страните да са сключили анекс по чл.6, в който
да определят вида, количеството и цената на продукцията, с която ще се
възстанови стойността на получения кредит. По делото няма ангажирани
доказателства и за заплащане на стойността на стоковия кредит.
На основание изложеното, съдът
намира, че е налице пълно неизпълнение на задълженията по сключеният договор
за стоков кредит, от страна на ответника,
поради което същият следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 14 778лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ.
По делото се установява също,
факта на сключването на договор за
покупко- продажба на стоки амониев нитрат, обективиран във фактура
№3169/28.02.2017г., на стойност 12 972лв. и падеж- 15.09.2017г. по делото
няма ангажирани доказателства от страна
на ответника, за заплащане на претендираната сума, съобразно разпределената доказателствена
тежест. В заключението си, ВЛ е установило, че фактура №3169/28.02.2017г, е
надлежно осчетоводена и по същата няма плащане. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 12 972лв., с което искът се
явява изцяло основателен.
По делото се установява също, факта
на сключването на договор за покупко-
продажба на стоки- семена P64LE25, обективиран във фактура №3242/24.04.2017г,
на стойност 11931лв. и падеж- 15.09.2017г. безспорно се установява факта,
че вещите са доставени на ответника, за
което е съставен двустранен приемо – предавателен протокол от 10.04.2018г. По делото
няма ангажирани доказателства от страна
на ответника, за заплащане на претендираната сума, съобразно разпределената
доказателствена тежест. В заключението си, ВЛ е установило, че фактура №3242/24.04.2017г,
е надлежно осчетоводена и по същата няма плащане. Следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 11931лв., с което искът се
явява изцяло основателен.
По искът с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД.
С ИМ,
ищецът претендира и заплащането на неустойка за неизпълнение в размер на 4434лв., по чл. 14 от Договор за стоков кредит №
2018-10/СС/28.02.2018г. Видно от съдържанието на чл. 14, страните по договора
са уговорили, че при пълно или частично неизпълнение от страна
на ответника на което и да е от задълженията му, вкл. и при забава, дължи
неустойка в размер на претърпените щети, пропуснатите ползи и направените
разходи, но не по- малко от 30% от стойността на непредадената стока. Както бе
посочено по- горе, от страна на ответника е налице пълно неизпълнение на задълженията по
договора. След съответно изчисление съдът установи, че размерът на дължимата неустойка,
спрямо общият размер на неизпълнението- сумата от 14779лв., в размер на 4433,70лв.
Следва предявеният иск да бъде уважен
до този размер, като до пълният
претендиран от 4434лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С
ИМ съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на лихва за забава върху главниците по фактури №3169/28.02.2017г.- в
размер на 2252,08лв., за периода 28.02.2017-до датата на ИМ и по фактура №3242/24.04.2017г.- в размер
на 1935,48лв., за периода 10.04.2017г- до датата на ИМ. Искът по чл. 86, ал.1
от ЗЗД е акцесорен и следва изхода на
главния иск, поради което, с оглед установената по-горе основателност на
исковете по чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, основателни се явяват и исковете за заплащане на
обезщетение за забава, но не в заявените в ИМ период и
размери. В случая, във всяка от двете
фактури е посочен падеж на задължението- 15.09.2017г и за двете. Именно
с неплащането на падежа, длъжникът
изпада в забава и дължи обезщетение за забава- арг. чл. 84, ал.1 от ЗЗД. Поради
това, обезщетение за забава се дължи от изпадането на длъжника в забава- с
изтичане на деня за изпълнение, а не от датата на издаване на фактурата или от
датата на доставяне на стоките, до
датата на ИМ- или за периода 16.09.2017г до 12.11.2018г., както следва- върху
главницата от 12 972лв- сумата от 1524,21лв.
и върху главницата от 11 931лв- сумата от 1401,89лв. Сумите са изчислени
служебно от съда, посредством calculator.bg.
за разликата до пълния предявен размер на исковете, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
иска, или сумата от 4671,93лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, вр.
чл. 327 от ТЗ, ЕТ„***”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Х.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 6050лв.-главница,
дължима на отпаднало
основание, по договор за покупко- продажба, обективиран във фактура №241/17.02.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ -13.11.2018г, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, вр.
чл. 327 от ТЗ, ЕТ
„***”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Х.Д.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата от 4899лв.-главница, дължима
на отпаднало основание, по договор за покупко- продажба на стоки, обективиран
във фактура №242/21.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ -13.11.2018г, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЕТ „***”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Х.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от 14 778лв.-главница, дължима по Договор за стоков кредит №2018-10/СС/28.02.2018г. и издадените
въз основа на него фактура №11085/28.02.2018г. и фактура №11124/25.04.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ -13.11.2018г, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, ЕТ „***”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Х.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата 4433,70лв - неустойка по
чл. 14 от Договор за стоков кредит № 2018-10/СС/28.02.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ -13.11.2018г, до окончателното им
изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер от 4434лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЕТ „***”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Х.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от 12 972лв .-главница, дължима
по договор за покупко- продажба, обективиран във фактура №3242/24.04.2017г
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ -13.11.2018г, до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЕТ „***”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Х.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от 1524,21лв.- лихва за забава върху главницата от 12 972лв., за периода 16.09.2017г до 12.11.2018г., като за РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер от 2252,08лв., за периода 28.02.2017-12.11.2018г. ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр, ЕТ „***”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Х.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от 11 931лв.-главница, дължима по
договор за покупко- продажба, обективиран във фактура №3169/28.02.2017г
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ -13.11.2018г, до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЕТ „***”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Х.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от 1401,89лв.- лихва за забава върху главницата от 11 931лв., за периода 16.09.2017г до 12.11.2018г като за РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 1935,48лв, за
периода 10.04.2018-12.11.2018г. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК
„ЕТ „***”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„З.Х.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от сумата 4671,93лв. -разноски по делото.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: