№ 3726
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100503503 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. И. срещу Решение № 20202887/26.10.2021 г.,
-ти
постановено по гр. дело № 64158/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, с
което е отхвърлен искът, предявен от Р. Д. И. срещу С. М. И., за установяване на
собствеността й чрез трансформация на лични средства върху 9/10 ид. части от апартамент
№ ******* бул. „*******, гр. София, подробно описан в нот. акт № 64, том 5, рег. № 13206,
дело № 780/2010 г., на нотариус № 200, СРС, и с което е осъдена Р. И. да заплати на С. И.
3610 лв. разноски, като решението се обжалва изцяло. Подробно в жалбата въззивницата е
изложила съображенията си за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и
процесуалните норми.
Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковата й
претенция да бъде уважена. Въззивницата претендира разноски.
Въззиваемата страна С. М. И. оспорва въззивната жалба и моли на първо място
решението на Софийски районен съд да бъде обезсилено поради недопустимост на
предявения иск, или алтернативно, ако се приеме, че предявеният иск е допустим, да се
потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
1
Претендира разноски за настоящото производство.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно.
Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на въззивницата Р. Д.
И., с която е предявен иск по чл. 23, ал. 2 СК – установяване на частична трансформация,
като е поискано да се признае за установено по отношение на ответника С. М. И. (бивш неин
съпруг), че недвижим имот, закупен по време на брака между страните, представляващ
апартамент №28 (двадесет и осем), с идентификатор №68134.1604.3519.1.28, съгласно КК и
КР на АГКК, по плана на гр.София, СО, район „Студентски“, кв. „Дървеница", бул.
„******* *******, целият с площ от 97.70кв.м.( деветдесет и седем и седемдесет квадратни
метра), състоящ се от дневна -трапезария, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, склад и
тераса, заедно с 2.78% идеални части от общите части , равняващи" се на 9.63кв.м. от
жилищната сграда с един вход, както и прилежащите идеални части от правото на строеж
върху мястото, в което е изградена сградата, съставляващо УПИ- III- 487, 488, 3519 от
кв.26а, за който имот има съставен Нотариален акт № 64, том V, рег.№13206, дело №780 от
15.10.2010г., е придобит отчасти с лични средства на ищцата и същата е собственик на 9/10
от него.
Ответникът е оспорил предявеният иск.
С Решение № 20202887/26.10.2021 г., постановено по гр. дело № 64158/2020 г. по
-ти
описа на Софийски районен съд, 117 състав, е отхвърлен искът, предявен от Р. Д. И.
срещу С. М. И., за установяване на собствеността й чрез трансформация на лични средства
върху 9/10 ид. части от апартамент № ******* бул. „*******, гр. София, подробно описан в
нот. акт № 64, том 5, рег. № 13206, дело № 780/2010 г., на нотариус № 200, СРС, и е осъдена
Р. И. да заплати на С. И. 3610 лв. разноски.
Настоящият състав намира, че решението е недопустимо.
В случая, видно от приложения в кориците на първоинстанционното дело препис от
Решение № 308378/22.12.2019 г., постановено по гр. дело № 34241/2019 г. по описа на
-ми
Софийски районен съд, III ГО, 158 състав, с което е прекратен с развод сключеният на
29.09.2006 г. брак между Р. Д. И. и С. М.а И., е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК,
с което страните са се споразумели придобитият по време на брака недвижим имот в режим
на СИО в град София, СО, район „Студентски“, кв. „Дървеница“, бул. „******* *******, ап.
28, със застроена площ от 97.70 кв. метра, да остане в обикновена съсобственост, при квоти
от по ½ ид. част за всяка страна.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК
на ВКС, след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или
2
чл. 101, ал. 1 СК отм. г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК г., съпрузите са
уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да
са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков
процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична
трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21, ал. 2 СК отм. г. (отм.),
съответно чл. 23, ал. 2 СК г.
Видно от съдържанието на горепосоченото бракоразводно решение, страните са
уговорили, че придобитият по време на брака недвижим имот, остава в обикновена
съсобственост, като са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността – по ½
идеална част, ето защо, по аргумент на противното, е недопустимо в последващ исков
процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична
трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21, ал. 2 СК отм. г. (отм.),
съответно чл. 23, ал. 2 СК.
В случая в цитираното по-горе споразумение, страните изрично за заявили, че са
уредили всички имуществени и неимуществени отношения помежду си и нямат претенции
един към друг. Ето защо постигнатото между страните споразумение има характер на
договор за спогодба, възпрепятстващ пререшаването на същия въпрос в последващ исков
процес. (така и в мотивите на Решение 116 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. дело № 787/2020
г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова, в което е посочено, че „в
разглежданш случай въззивният съд е констатирал, че бракът на страните е прекратен
на основание чл. 50, вр. чл. 51 СК и чл. 330 ГПК, което еустановено от приетото по делото
/представено от ищцата/ съдебно решение. Според ТР No 3/29.11.2018 г., по тълк. д. No
3/2015 г., ОСГК, ако в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или
чл. 101, ал. 1 СК/1985 г. /, респ. чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК/2009 г. /, съпрузите уговорят,
че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са
посочили изрично
обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се
установява по-голям дял на единия съпруг, на основание частична трансформация на
негово лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК/1985 г. /, респ. чл. 23, ал. 2 СК /2009 г./.
От разясненията, дадени с това ТР следва, че когато в споразумението съпрузите
са изразили воля, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен, искът по
чл. 21, ал. 1 СК (отм.), респ по чл. 23, ал. 1 СК за признаване изключителна собственост на
придобит по време на брака имот в режим на СИО, не може да бъде проведен и е
недопустим. Това е така, защото не подлежи на пререшаване въпросът за наличие на
съсобственост между страните, бивши съпрузи, уреден със споразумението, имащо
характер на договор за спогодба. Съгласно чл. 20 а, ал. 1 ЗЗД уговорките между страните
по договора имат силата на закон и следва да бъдат спазвани /в този смисъл решение No
74/29.05.2019 г., по гр. д. No 5842/2015 г., определение No 215/2018 г. по ч. гр. д. No 1973/2017
г., II г. о., определение No 220/2018г. по ч. гр. д. No 523/2018 г., IIг. о./. В случая въззивният
при преценка допустимостта на предявените искове, е следвало да вземе предвид, че след
3
като по силата на постигнатото между страните споразумение процесният имот,
посочен като "семейно жилище", безспорно придобит в режим на СИО, е оставен в
съсобственост, то така предявените искове са недопустими. Ако в споразумението
съпрузите са посочили, че придобитата по време на брака вещ, след прекратяването му
остава в съсобственост, по този начин признават, че тя е имала качеството на СИО. Ето
защо е недопустимо в последващ исков процес с иск по чл. 23, ал. 1 СК да
се претендира, че поради наличие на пълна трансформация на лично имущество, имотът
придобит по време на брака и посочен в споразумението, е собственост само на единия
съпруг. Когато в споразумението не са посочени квотите на съпрузите в
съсобствеността, е допустимо да се предяви иск по чл. 23, ал. 2 СК - за частична
трансформаиия на лични средства. В случая такъв не е предявен и по него не се дължи
произнасяне, поради което и доводите на касатора в тази насока не могат да се приемат
за основателни.).
По аргумент на противното, при сключване на споразумение, в което са посочени
квотите на страните в съсобствеността, какъвто и е настоящият случай, не е допустимо да се
предяви иск по чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс - за частична трансформация на лични
средства.
Неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба за неправилна правна
квалификация на иска, тъй като с исковата молба била предявена претенция по чл. 29, ал. 3
СК, а съдът приел, че искът е по чл. 23, ал. 1 СК, като никъде в мотивите на решението не
били изложени мотиви досежно правната квалификация.
Това е така, защото правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на
твърденията на ищеца за пораждащите спорното материално право факти. В случая видно
от Определение №20092594/12.04.2021г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е
посочил, че производството е образувано по предявен иск по чл. 23, ал. 2 от Семейния
кодекс и в тази връзка, правилно и законосъобразно в мотивите на съдебното решение е
отразено, че искът е описан и квалифициран в постановеното определение.
В първото по делото съдебно заседание, проведено пред Софийски районен съд на
20.05.2021 г., пълномощникът на ищцата е заявил, че поддържа исковата молба и че няма
възражение по определението на съда.
С оглед гореизложеното, ирелевантно се явява обстоятелството, че ищцата била
квалифицирала иска по чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс. От обстоятелствената част на
исковата молба е видно, че е налице предявена искова претенция за трансформация на лично
имущество по отношение на конкретен недвижим имот, като спорът правилно е
квалифициран по реда на чл. 23 от Семейния кодекс.
При така изложеното, съдът е дал правилна правна квалификация на предявения иск
(чл. 23, ал. 2 СК), който иск обаче съобразно посоченото Тълкувателно решение № 3 от
29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК на ВКС, се явява недопустим, а като се е
произнесъл по недопустим иск, Софийският районен съд е постановил недопустимо
4
решение.
Ето защо, същото следва да бъде обезсилено.
По разноските: при този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски
за въззивното производство. В случая въззиваемият е претендирал заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство във въззивното производство по реда на чл.
38 от Закона за адвокатурата.
Действително в случая не е представен договор за правна помощ, в който да е
уговорено, че предоставяната правна помощ се предоставя безплатно, но съгласно
практиката на ВКС (Определение №515/02.10.2015 по дело №2340/2015 на ВКС, ТК, I т.о.),
липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не
препятства упражняване на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА
е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от
хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2
в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В случая, видно от представен списък с разноски от адв. С. Д., в качеството му на
процесуален представител на С. М. И., претенцията е за адвокатско възнаграждение за
представителство във въззивното производство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
При това положение, при съобразяване разпоредбата на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, както и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът осъжда Р. Д. И. да заплати на адвокат С. Д.
Д. сума в размер на 3795,34 лв. (при интерес в размер на 39316, 72 лв., доколкото
данъчната оценка на целия апартамент е в размер на 98291,80 лв., като въззивницата
претендира 9/10 части от целия апартамент, чиято данъчна оценка /на тези 9 части от
апартамента/ се равнява на 88462,62 лв., но въззивницата е собственик на ½ от същия
апартамент, като данъчната оценка на ½ от апартамента се равнява на 49145,90 лв.,
т.е., претендираният интерес се равнява на следната разлика: 88462, 62 лв. - 49145,90 лв.
=39316, 72 лв.)
С оглед изхода на делото по въззивната жалба, въззивницата няма право на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20202887/26.10.2021 г., постановено по гр. дело №
-ти
64158/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, в частта, в която е
отхвърлен искът, предявен от Р. Д. И. срещу С. М. И., за установяване на собствеността й
чрез трансформация на лични средства върху 9/10 ид. части от апартамент № ******* бул.
5
„*******, гр. София, подробно описан в нот. акт № 64, том 5, рег. № 13206, дело № 780/2010
г., на нотариус № 200, СРС, като недопустимо.
ОСЪЖДА Р. Д. И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, да заплати на адвокат С. Д. Д., САК, вписан в регистъра на адвокатите с личен
№ *******, сума в размер на 3795,34 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и
34 стотинки) – за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на въззивника С. М.
И., ЕГН **********, в производството по въззивно гражданско дело № 3503/2022 г. по
-ви
описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Д. И., **********, за присъждане на
разноски по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6