РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Шумен, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201744 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-2200115/21.07.2022 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „БИЛДИНГ СТРОЙ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК200716119, със
седалище и адрес на управление: **************, в качеството му на работодател,
представлявано от Г.А.Г. с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Дружеството-жалбоподател оспорва наказателното
постановление, като моли същото да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.
За него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, като излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” -гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„БИЛДИНГ СТРОЙ ТРАНС” ЕООД осъществява дейност в обект – Лавандулови
насаждения, намиращи се в землището на с.Мадара, община Шумен, област Шумен. На
25.05.2022 год. и на 26.05.2022 год. на дружеството били извършени проверки по спазване
на трудовото законодателство от длъжностни лица при „Инспекция по труда”, гр.Шумен,
при които било констатирано, че на посочения обект работи лицето С.А.И., с
ЕГН**********. Към момента на извършване на проверката лицето се намирало в
посочения масив, като чистела лавандулата от трева. В тази връзка лицето попълнило
Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която посочила, че работи на длъжност
„общ работник“, като е дошла в 9.30 часа на 25.05.2022 год. От управителя на дружеството
на 26.05.2022 год. били снети писмени обяснения на основание разпоредбата на чл.402, ал.1,
т.2 от КТ, в които е посочил, че извършват дейност въз основа на договор между
„БИЛДИНГ СТРОЙ ТРАНС” ЕООД и „Лавена Агро“ ЕООД, че на посочения ден с групата
работници е било и лицето С.А.И., с която не е имал уговорка, както и че работата се състои
в почистване на трева и плевели около лавандулата, като заплаща само на наетите по трудов
или граждански договор лица. По време на извършване на проверката бил съставен
присъствен списък на работещи по време на извършената проверка на 25.05.2022 год. лица,
като под №3 в списъка е записано лицето С.А.И., като същото е положило подписа си. От
представената по време на проверката Книга за начален инструктаж било установено, че на
посоченото лице не е проведен начален инструктаж и такъв не е бил отразен в съответната
книга. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена
проверка от 25.05.2022 год. и 26.05.2022 год., който бил връчен на управителя на
дружеството на 21.06.2022 год. За констатираното нарушение на 21.06.2022 год. на
дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №27-2200115/21.06.2022 год., като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1, чл.12, ал.1 и чл.11, ал.5 и от Наредба
№РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го
е подписал, след като е изложил под формата на възражения, че не е викал на работа
посоченото лице, не го е наемал и не го познава. Впоследствие се е възползвал от законното
си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в
които е посочил, че обектът, в който е извършена проверката не е собственост на
дружеството-жалбоподател, а последното извършва само определени дейности по договор
със собственика, че извършва дейността си чрез работници, наети по граждански договори,
че на 25.05.2022 год. не е транспортирал лично наетите лица и че лицето С. е било превозено
2
от свидетеля В.М.Р., тъй като е искало да събира билки. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №27-2200115/21.07.2022 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413,
ал.2 от КТ на „БИЛДИНГ СТРОЙ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК200716119, със седалище и адрес
на управление: **************, в качеството му на работодател, представлявано от Г.А.Г. с
ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и
петстотин лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя С. Г. Т. и на свидетелите С. Р. К. и В.М.Р., както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите С. Г. Т. и С. Р. К. следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото двете са присъствали на извършената проверка в обекта или
по документи, като лично са възприели представените им документи, а свидетелката Т. и
обстоятелството, че към момента на проверката лицето се е намирала на обекта, като е
чистела лавандулата от трева. В този смисъл показанията на двете свидетелки са
еднопосочни, категорични, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран
по делото доказателствен материал.
По отношение на показанията на свидетеля В.М.Р. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани в частта, в която същият свидетелства, че лицето С.А.И. на 25.05.2022
год. действително се е намирало на проверявания обект, като е била откарана до там лично
от него. Тази част от показанията на свидетеля кореспондира с останалия събран по делото
доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа обстановка. В останалата си
част показанията на свидетеля, в които същият заявява, че лицето С.А.И. по време на
проверката не е престирала труд, а само се е намирала в нивата, заедно с останалите
работници, не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал и не
следва да бъде кредитирана.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на ч.л.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 год. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
издадена от министъра на труда и социалната политика, Начален инструктаж се провежда на
лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.11, ал.1, т.1 – 5, като съгласно
ал.2 на същия текст от наредбата Инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа
по утвърдена от работодателя програма. От материалите по делото и по-конкретно от
разпита в съдебно заседание на актосъставителката Т. се установява по безспорен начин, че
в момента на извършване на проверката на обекта на 25.05.2022 год. лицето С.А.И. се е
намирало в лавандуловите насаждения, като заедно с другите работници е почиствала
3
лавандулата от трева. Изложеното доказва, че същата безспорно е престирала труд към
момента на проверката, поради което безспорно същата се явява лице от категорията на
посочените в разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата и следователно е следвало да й бъде
проведен начален инструктаж в деня на постъпването й на работа – 25.05.2022 год.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредбата Инструктажите, проведени по
реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи, съгласно приложение № 1. За
доказателство на проведения инструктаж в книгата е предвидено полагане на подписи от
лицето, което се инструктира, от лицето, провеждащо инструктажа, както и вписване на
номера на издадената на работника или служителя служебна бележка. Като доказателство по
делото е приложено ксерокопие на страниците от посочената книга на „БИЛДИНГ СТРОЙ
ТРАНС” ЕООД, заверена след проверката на 26.05.2022 год. от длъжностното лице при ДИТ
- Шумен – С. Т.. От записванията в същата става ясно, че липсват подписи и имена на
лицето С.А.И., което доказва по безспорен начин, че по отношение на това лице не е бил
проведен начален инструктаж преди постъпването му на работа.
Ето защо, съдът намира, че поради всичко изложено до тук се доказва по безспорен
начин, че по отношение на посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление лице не е бил
проведен начален инструктаж. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството
– жалбоподател е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, доколкото именно то е
юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение. Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е
квалифицирал нарушението, като е ангажирал административно-наказателната отговорност
на юридическото лице, в качеството му на работодател за допуснато нарушение на чл.10,
ал.2, т.1, чл.12, ал.1 и чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на дружеството-жалбоподател, че
последното не следва да носи административно-наказателна отговорност, доколкото
управителят не е наемал лично посоченото лице и не е знаел, че същото се намира на обекта.
При преценка на това възражение съдът съобрази обстоятелството, че управителят на
дружеството е именно лицето, което го представлява и което организира и ръководи
дейността на същото. Видно от представената по делото Заповед №01/05.12.2022 год.
именно управителят Г.А.Г. е лицето, в чието задължение е било провеждането на
различните видове инструктажи, в това число и на началния, поради което правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на представляваното от него
дружество за посоченото нарушение. Независимо от обстоятелството, дали същият се
намира на обекта или не същият е бил длъжен да организира дейността на дружеството по
начин, който да не допуска извършване на каквито и да е нарушения, в това число и на
безопасните и здравословни условия на труд.
За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ
4
предвижда административно наказание “имуществена санкция” или „глоба“ в размер от
1500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.413, ал.2 от КТ, като е съобразил и
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. При индивидуализацията на административното наказание
административно-наказващият орган е посочил основанията си, за да наложи имуществена
санкция в минималния размер, предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението е
извършено за първи път.
Съдът счита за неоснователно направеното от страна на жалбоподателя и
процесуалния му представител възражение за приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ.
Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер от 100 до 300 лева. В тази връзка в материалите по делото липсват каквито
и да е доказателства посоченото нарушение да е било отстранено веднага след
установяването му, било то чрез провеждане на инструктаж на работника или по друг начин,
поради което се налага извода, че първата кумулативно предвидена положителна
предпоставка за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ не е налице. В същото време не
може да се направи и извод, че за работника не са настъпили някакви вредни последици,
доколкото въпреки, че Иванова е престирала труд на посочения ден липсват доказателства
отношенията й с дружеството да са били уредени по някакъв начин – било то с граждански
или друг вид договор, както и дали на същата е било заплатено някакво възнаграждение за
положения от нея труд. Още повече, че както се установява от матиралите по делото лицето
към момента на извършване на проверката е било непълнолетно, доколкото все още не е
било навършило 15 години. Ето защо поради изложените съображения съдът намира, че в
настоящия случай разпоредбата на чл.415в от КТ не може да бъде приложена.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на дружеството-жалбоподател, че
деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
"маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК,
съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното деяние с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяние от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина,
по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В настоящия случай съдът прецени
цялостната дейност на дружеството-нарушител, обстоятелството, че същото не е
5
инцидентна проява в неговата дейност, доколкото видно от приложения по делото Протокол
за извършена проверка №ПР2218140/25.05.2022 год. по време на проверката на дружеството
са констатирани множество нарушения, които въпреки, че не са предмет на настоящото
производство доказват, че нарушението не е инцидентна проява в дейността на
дружеството. А с оглед на изложеното същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други нарушение от този род, поради което същото не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът съобрази
обстоятелството, че по делото липсват данни дали е била извършена допълнителна проверка
във връзка с депозирано от страна на жалбоподателя възражение. В същото време обаче
същото е било обсъдено от административно-наказващият орган в издаденото на
жалбоподателя наказателно постановление, поради което същото не представлява
съществено процесуално нарушение.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно, законосъобразно и доказано и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-2200115/21.07.2022 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „БИЛДИНГ СТРОЙ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК200716119,
със седалище и адрес на управление: **************, в качеството му на работодател,
представлявано от Г.А.Г. с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
6
ОСЪЖДА „БИЛДИНГ СТРОЙ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК200716119, със седалище и
адрес на управление: **************, представлявано от Г.А.Г. с ЕГН********** да
заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7