Решение по дело №1324/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 360
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20217050701324
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………..

Гр. Варна, ……….2022 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и втора  година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

при секретаря Добринка Долчинкова  като разгледа докладваното от съдия Чолакова административно дело № 1324 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.156,ал.1 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на  А.Л.П., ЕГН **********, с адрес *** против РА № Р-03000320004884-091-001/16.03.2021 . издаден от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна- възложил ревизията и главен испектор по приходите в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна – ръководител на ревизията в частта потвърдена с Решение № 73/01.06.2021 г. издадено от директора на Дирекция ОДОП-гр.Варна, с която са установени задължения за данък по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. – главница в размер на 11 892,84 лв. и лихви в размер на 3474,55 лв. РА  се оспорва с основанията на чл.146,т.1,т.3 и т.4 от АПК, приложим на основание пар.2 от ДР на ДОПК- издаден от некомпетентен орган, при допустани съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи се, че фактическата обстановка не е установена правилно. Отсъства подробен и задълбочен анализ на доказателствата. Счита, че не се установяват обстоятелства по чл.122,ал.1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особенния ред. Счита, че липсат основания за приложение на презумпцията за вярност на фактическите констатации съгласно чл.124,ал.2 от ДОПК. Сочи се, че през 2003 г. е направил парични трансфери и е станал собственик на дялове в търговски дружества, които е продал през 2017 г. на загуба. Поради това неправилно са квалифицирани декларираните парични средства като облагаеми доходи от източници в чужбина по реда на чл.35,т.6 от ЗДДФЛ. Моли РА да се отмени. В съдебно заседание се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и претендира сторените разноски. Представя писмено становище. 

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция ОДОП – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,в писмена молба  оспорва жалбата като неоснователна и  моли обжалваният РА да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира  присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция ОДОП – гр. Варна на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, в частта на РА, потвърдени с Решението   на директора на дирекция ОДОП – гр.Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява  ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

По валидността на РА :

Ревизията е възложена със ЗВР № Р- 03000320004884-020-001/12.08.2020 г., изменена със Заповед № Р-03000320004884-020-002/24.11.2020 г. и във връзка с Решение № 179/06.08.2020 г. издадено от директора на Дирекция ОДОП-гр.Варна. ЗВР са издадени от В. Г. Х., началник на сектор „ревизии“ в ТД на НАП-Варна, съгласно оправомощителна Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. издадена от директора на ТД на НАП-Варна Обхватът на ревизията е установяването на задължения за публични държавни вземания за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.204 г. до 31.12.2017 г./л.1-4/. С Решение № Р-03000320004884-098-001/04.01.2021 г. директорът на ТД на НАП-Варна е иззел на основание чл.7,ал.3 от ДОПК разглеждането и решаването на ревизията на А.Л.П. от В.Г.Х. и е възложил правомощията по възлагане на О. Й. Г., оправомощен да възлага ревизии със Заповед № Д-3/04.01.2021 г. /служебно известна на съда и приложена към кориците на делото/. За резултатите от ревизията е съставен РД № Р—3000320004884-092-001/04.02.2021 г. / л.654-680/.. Ревизията е приключила с РА № Р-03000320004884-091-001/16.03.2021 г.  издаден от О. Й. Г., главен инспектор по приходите като възложил  ревизията и Р. И. Д., на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията. РА е оспорен с жалба вх. № Ф-73/09.04.2021 г. до директора на Дирекция ОДОП-Варна. С Решение № 73/01.06.2021 г. директорът на Дирекция ОДОП-Варна е изменил РА в частта на установените задължения за ДДФЛ по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за 2017 г. и е установил задължения, както следва: главница в размер на 11 892,84 лв. и лихви в размер на 3474,55 лв.

 Представените като административна преписка документи  ЗВР, РД  и РА са във вид на разпечатки на електронни документи. При запознаване със съдържанието на електронен диск и при изрично изявление на жалбоподателя, че не оспорва валидността на подписите се установи , че подписите във всички посочени документи са в срока на валидност на сертификатите по чл.24 от Закона за електронния подпис и електронния документ.

По определението на чл.13,ал.1 от Закона за електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление , за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването на чл.16,ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/ . Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. В общата информация на доставчика за удостоверението за електронен подпис, което е достъпно на интернет адрес: https//help.superhosting.bg/digital-signature.html са посочени схемите на подписване. Едната е т.н. „Attached Signature“, при който тип подписване са създава нов файл, в който се съдържат два файла- оригиналния документ и цифровия подпис и „Detached Signature“ , при който документът и подписът не са пакетират в един файл, а документът са запазва в оригиналния си вид, като се създава нов файл, в който се съдържа само подписа. За последващата верификация на подписа е необходимо получателят да разполага и с двата файла- оригиналния документ и подписа. Посочената втора схема на подписване е приложена и в съставените ЗВР,  РД и РА. От представените удостоверения , като прикачен файл към актовете е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на удостоверението. В тази връзка се установи, че РА и РД и ЗВР  създадени като електронни документи са подписани с електронен подпис от лицата посочени като техни издатели , с КЕП и в периода на действие на удостоверението.

При извършване на служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден  от компетентен орган, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е  в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. При извършването на ревизията не са били допуснати  съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалвания РА, издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр.Варна не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материалната законосъобразност на РА:

І. Относно извършените процесуални действия и основанията за определяне на задълженията за публични държавни вземания по реда на чл.122,ал.2 от ДОПК само по спорните обстоятелства.

В хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия, които са подробно описани в т. ІІ  на констативната част на ревизионния доклад /РД/ /л.679-680/  неразделна част от РА и не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящето решение.

Ревизията е възложена на местно физическо лице, неженен, с едно непълнолетно дете, регистриран като едноличен търговец ЕТ „А.П.“-без дейност в периода на ревизията, едноличен собственик и представляващ на „Бибита“ ЕООД, „Алекс комерс“ ЕООД и „Агробионатур“ ЕООД- без дейност в периода на ревизията. Притежава и дял от 33% от капитала на „Естет билд“ ООД. За спорния период 2017 г. се е осигурявал чрез „Бибита“ ЕООД.

Въз основа на събраните доказателства са установени и съпоставени имущественото състояние и извършените разходи от жалбоподателя, като са взети предвид получените приходи от извършени продажби на имущество, извършените разходи, дадените и получени /върнати заемни средства/, наличността по банковите му сметки. Установени са следните факти и обстоятелства за периода 2017 г. ,относими към оспорването:

В хода на ревизията са установени получените от жалбоподателя доходи и направените от него разходи, които са описани подробно на стр.41 и стр. 42 от РД /л.660 от адм. преписка/. Установено е превишение на разходите над приходите в размер на 125 738,40 лв.

С възражението срещу РД жалбоиодателят е представил доказателства за внесени в страната парични средства във валута 50000.00 евро и 160 000 000.00 индонезийски рупии, в валутна декларация от 22.10.2017 г. С РА е прието, че  внесените парични средства;  с източник от чужбина са доходи с недоказан произход по смисъла на чл. 35,; т. 6 от ЗДДФЛ с левова равностойност в размер на 117391.93 лв. и са доходи, които  подлежат на облагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ.

Произходът на тези средства жалбоподателят обосновава с продажбата му на дялове в AKONI COMMERSIAL LTE. Уточнява, че при продажбата на дяловете е получил 60000.00 евро и 160 000 000.00 индийски рупии.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя в хода на административното обжалване с писмо с изх.№ 241-4/11.05.2021г. от А.Л.П. са изискани документи: 1. удостоверяващи получаването на уговорената в договора продажба цена на моторната лодка, както и за платените данъци и такси, във връзка с продажбата на моторната лодка. 2. на основание чл. 116, ал 1 от ДОПК от жалбоиодателя са изискани  документи;за придобиване /закупуване на 1696 броя акции /дялове сномйнална стойност 100 долара на САЩ от капитала на EAGLE STAR JSC HONG KONG, закупени от AKONI COMMERSIAL LTE, както и  доказателства за тяхната последваща продажба. 3. документи за извършените разходи за пътуването до Индонезия и обратно.

В отговор на връченото искане от Н. Ч., пълномощник на А.П. са предоставени писмени обяснения /обяснителна записка/, Договор за продажба на дялове от 15.11.2017 г. и  разписка за получена сума от 21.11.2021 г. В писмените обяснения е посочено, следното: относно декларираните парични средства с митническа декларация № 17G002003V0010833 прилага договор, с който А.П. прехвърля дяловете си в AKONI COMMERCIAL JSC., както и разписка за изплатената му сума на английски език, Посочено е, че жалбоподателят не разполага с други документи.

Приложен е документ /на английски език/ от 15 ден на ноември 2017г. с наименование:          SALE OF SHARES AGREEMENT /PURCHASE AGREEMENT/(СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРОДАЖБА HA АКЦИИ / споразумение за ПОКУПКА/.

Въз основа на извършен превод е установено, че на 15.11.2017г.  е договорено следното: А.Л. -продавач има право да продаде акции на дружества, включени в AKONI COMMERCIAL JSC с главен офис, разположен в град Хонг Конг, заедно с всичките му активи, акции и дялови участия, включително всички договори за наем, договори, търговски марки авторски права и всякакви други материални или нематериални интереси (наричани по-нататък „Бизнес“) за сумата от 50 000 EUR (петдесет хиляди ). Купувачът се съгласява да предостави средствата в деня на прехвърлянето на бизнес собствеността 21 ноември 2017 г.

В удостоверение за потвърждаване от 21.11.2021 г. е посочено, че А.Л.П. потвърждава, че получава сума в размер на 50 000 EUR. След изплащане на сумата акциите стават изключителна собственост на AKONI COMMERCIAL JSC.

В справка л. 315 гръб жалбоподателят не е посочил, че е пътувал с дестинация - от Азия до България, а от Лондон до България е дата на завръщане 22.10.2017г.

Прието е, че липсват доказателства за продадени акции и  не може да се приеме, че произходът на внесените в страната с валутна декларация от 22.10.2017 г. средства в чуждестранна валута са с произход от продажби на акции. Приложените към възражението срещу РД документи са на чужд език, сочещи обмен на валута в чужбина и носят информация за пребиваване на жалбоподателя в Бали - Индонезия, а не в Хонконг, където е посочената в представения предварителен договор от 28.02.2003г. регистрация на Акони Комършъл. За ревизираните данъчни периоди А.Л.П. е местно физическо лице на Република България по см. на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по чл. 3, вр. с чл. 6 от ЗДДФЛ за доходи, произтичащи от източници в България и чужбина.

А.Л.П. не е декларирал в никоя от подадените за ревизираните данъчни периоди ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ придобити от източник в чужбина доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ, притежавани акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, съгласно разпоредбите на чл. 50. ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.

С РА е определена годишна данъчна основа по реда на чл.122-124 от ДОПК /обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 133 118,33 лв. /стр.8-9 от РА/л.685-684 от адм. преписка/. Доходът в размер на 117 391,34 лв. , представляващ левовата равностойност на декларираните парични средства с митническа декларация от 22.10.2017 г. е включен в стойността на получените през 2017 г. доходи и участва в съпоставката на имущественото състояние и извършените разходи за периода.

В хода на препдприетото оспорване по административен ред е изменена определената с РА данъчна основа по чл.122 от ДОПК в размер на 133 118,33 лв. и е определена данъчна основа в размер на 125 118,33 лв., в резултат на признат доход в размер на 8000,00 лв. от продажба на моторна лодка. Установен е дължим данък в размер на 12 511,83 лв. След приспадане на внесения данък в размер на 629,99 лв. , е установен данък в размер на 11892,84 лв. и лихва в размер на 3474,55 лв.

В хода на съдебното производство са приети РА № *********/20.06.2008 г., РД № 800819/29.05.2008 г. и извлечения от сметката на А.Л.П. в ЦКБ АД за извършени преводи към AKONI COMMERCIAL JSC .

Прието е Споразумение за продажба на акции /договор за покупка/ от 15.11.2017 г. между Акони Къмършъл Джей Ес СИ , регистрирано съгласно законодателството на Хонконг и А.Л.п.. Представено е извлечение от фирмен регистър на дружеството, сертификат за потвърждение и удостоверение за регистрация на Акони Къмършъл Джей Ес СИ.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.2 ал.1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ДОПК казва, че органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. В настоящият случай при извършване на ревизията, органите по приходите са действали в рамките на своите правомощия и при спазването на правилата за извършване на ревизии.

При извършването на ревизията, изготвянето на ревизионния доклад и ревизионния акт, не са допуснати нарушения на принципите на служебното начало, на добросъвестност и право на защита, установени съответно в чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От посочените основни начала на данъчно-осигурителния процес органите по приходите следва да се ръководят в действията си на всеки етап от регламентираната с ДОПК процедура по установяване публичните вземания и нарушението им действително би довело до незаконосъобразност на извършените действия и издадените актове. В настоящия случай обаче от събраните по делото доказателства не се установява да са допуснати такива нарушения. Обратно - при извършване на ревизията са спазени всички законови изисквания, като констатациите на проверяващите органи са извършени изцяло на база служебно събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства. В хода на ревизията са събрани всички относими доказателства и от трети лица, приобщени  по съответния ред от ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК. Дадена е възможност на жалбоподателя да представи доказателства.

Видно от доказателствата по делото са връчени ИПДПОЗЛ, с които са изискани всички  документи във връка с приходите и разходите му за ревизирания период. ЗВР, ИПДПОЗЛ, РД и РА са връчени на жалбоподателя и е имал  възможност да представи възражения и доказателства в хода на ревизията и при административното обжалване. Безспорно е и обстоятелство, че жалбоподателя е бил уведомен за установените обстоятелства по чл.122 от ДОПК, с връчването на уведомление по чл.124 от ДОПК. Имал е възможност да представи и декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК. Отделно от това органът по приходите е изискал доказателства от всички  трети лица, които имат отношение към извършваната ревизия. С оглед на горното съдът намира  , че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство правилно органът по приходите  е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК . За   да стигне до тези изводи органът по приходите е приел, че са налице данни за укрити приходи и доходи.

В тежест на жалбоподателя е да оспори установените в хода на ревизията факти, тъй като в случая с оглед установените основания по чл.122,ал.1 от ДОПК , фактическите констатации на РА се считат за верни до доказване на противното.

Основният спорен момент по делото, е дали доходите декларирани с митническа декларация за внесени парични средства от чужбина, представляват облагаеми доходи . Жалбоподателят твърди , че внесените парични средства представляват доход от продажба на акции.

Според разпоредбата на чл. 35, т.6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници , които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В процесния случай приходните органи претендират, че не се установява получен приход от продажба на акции и съответно представляват доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т.6 ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, освен наличието на доход, който да се обложи, изисква той да е получен от "други източници". Понятието "източник на доходи" също не е дефинирано изрично в ЗДДФЛ. Това налага извличането му по тълкувателен път при съобразяване с логиката на закона и преследваната от законодателя цел. От една страна, понятието представлява класификационен критерий по чл. 10, въз основа на който са изброени такива доходи, като с препратка е посочено, че по този критерий, доходи са и тези по чл. 35 ЗДДФЛ, а, от друга страна, в чл. 8 от закона е посочено за кои източници на тези доходи се счита, че се намират на територията на Република България. Най-сетне, императивно изискване на разпоредбата на чл. 35, т.6 от закона е доходът да е от източник, който не е изрично посочен в този закон, което означава, че при изграждането на мотивите в процесният акт следва да се посочи изрично какво е нормативното или облигационно основание за получаването на такъв доход.

Местните физически лица са субекти на облагане за данъци за придобитите доходи от източници в Република България и в чужбина – чл. 6 ЗДДФЛ. Обект на облагане са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходът от продажба на акции е облагаем доход по смисъла на чл.13,ал.1,б.“в“ от ЗДДФЛ. Съгласно чл.33,ал.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Необлагаеми по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ са доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на  § 1, т. 11, б. "а" ДР на ЗДДФЛ.  За да претендира, че доходът от продажбата на акции не подлежи на облагане, жалбоподателят следва да установи, че попада в хипотезата на чл.13, ал.1,т.3 от ЗДДФЛ , а именно, че представлява доход от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби. "Разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 13, ал. 1, т. 3 са сделките: с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала; сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип; сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Според чл. 37, ал. 2 от ДОПК, лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива, По отношение на доказателствата, изисквани в ревизионно производство, следва да си има предвид и разпоредбата на чл, 116, ал. 1 от ДОПК, според която в случай че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им.

Съдът  споделя извода на органите по приходите, че лицето не е представило никакви доказателства, въз основа на които да се установи, че е притежавало поименни акции и е било акционер в чуждестранното дружество. Не е представен нито в хода на административното производство, нито в проведеното съдебно производство извлечения от регистър на Акони Комършъл - Хонконг, в които да е вписан А.П. като акционер. Ако се приеме, че акциите са били на приносител, РЛ не доказва, че е пренесло акции, които би могло да продаде в чужбина, в следствие от което получените от продажбата парични средства да са внесени в страната с митническа декларация от 22.10.2017г,

А.Л.П. не е декларирал в никоя от подадените за ревизираните данъчни периоди ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ придобити от източник в чужбина доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ, притежавани акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, съгласно разпоредбите на чл. 50. ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.

Не представя доказателства обосноваващи приложението на чл.13, ал.1,т.3 от ЗДДФЛ. В обхвата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ попадат единствено регулирани пазари по смисъла на чл. 4, § 1, т. 21 от Директива 2014/65/ЕС, които са лицензирани и функционират в съответствие с изискванията на директивата в други държави-членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство. Жалбоподателят твърди извършена продажба на акции , притежавани в дружество, което е регистрирано в Хон Конг. Тази държава не е сред членове на някоя от тези организации, съответно не транспонира и не прилага изискванията на Директива 2014/65/ЕС, предвид което установените там пазари на финансови инструменти не попадат в обхвата на цитираната разпоредба от ЗПФИ.” Регулираният пазар на Хонг Конг не попада в обхвата на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ  и специалното данъчно третиране, регламентирано в чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО и в чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, не е приложимо за доходите от разпореждане с финансови инструменти на този пазар.

Предвид изложеното законосъобразно органите по приходите са приели, че липсват доказателства, които да квалифицират вида на декларираните парични средства във Валутната декларация от 22.10.2017г., като необлагаеми доходи,  поради което правилно са приети като облагаеми доходи на жалбоподателя от друг източник в чужбина по см. на чл, 10, ал. 1 т. 6, вр. с чл. 12, ал. 1 и формират данъчна основа по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ вр. чл.122 от ДОПК в общ размер на 117391.34лв., изчислен по курса на БНБ към дата на декларирането.

Жалбоподателят  излага конкретни доводи във връзка с предприетото оспорване, но в хода на съдебното производство не се е справил с доказателствената тежест и не са установени факти различни от тези възприети при ревизията и оспорването на РА по административен ред. В тежест на жалбоподателя е да оспори установените в хода на ревизията факти, тъй като в случая с оглед установените основания по чл.122,ал.1 от ДОПК , фактическите констатации на РА се считат за верни до доказване на противното.

Данъчната основа на задълженията за данък по чл.48, ал.1 от  ЗДДФЛ за периодите е определена правилно , като е взето предвид, че основата се определя на годишен период. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание чл.161,ал.1 от ДОПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение  по реда на чл.8,ал.1 ,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес в размер на 991,02 лв. ,при материален интерес в размер на 15 367,39 лева.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Втори състав

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.П., ЕГН **********, с адрес *** против РА № Р-03000320004884-091-001/16.03.2021 . издаден от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна- възложил ревизията и главен испектор по приходите в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна – ръководител на ревизията в частта потвърдена с Решение № 73/01.06.2021 г. издадено от директора на Дирекция ОДОП-гр.Варна, с която са установени задължения за данък по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. – главница в размер на 11 892,84 лв. и лихви в размер на 3474,55 лв.

 

ОСЪЖДА А.Л.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметката на   Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- гр.Варна, сумата в размер на 991,02 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване  пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

                

                                                       

                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: