М О Т И В И
По присъда № 22/14.06.2010г. по
н.о.х.д. № 57/2010г. по описа на Районен съд – гр. Г.Т.
На 16.03.2010г.
Районна прокуратура – гр. Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен съд – гр. Г.Т.
обвинителен акт по досъдебно производство № 195/2009г. по описа на РУ”Полиция”
– гр. Г.Т. при ОД на МВР – гр. Д., по който е било образувано производство пред
първа инстанция срещу Б.Ф.И. с ЕГН - **********, за извършено престъпление от
общ характер, наказуемо по чл. 152, ал.ІІ, т.1 във вр. с ал.І, т.2 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че през лятото на 2009г. в с. Р.,
общ. Г.Т., обл. Д. се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило
осемнадесетгодишна възраст - Х.А.К., ЕГН: **********, родена на *** *** Г.Т.,
като го принудил към това със сила.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура - гр. Г.Т. поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия и предлага същия да бъде признат за виновен в
извършване на вмененото му престъпление.
Подсъдимият И. в молба до съда,
предвид обстоятелството, че е безработен и сериозността на обвинението е изявил
претенция да му бъде назначен служебен защитник в лицето на адв. П.И. – АК гр. Д..
С оглед постъпилата молба съда е допуснал прилагане института на правната помощ
спрямо подсъдимия и е назначил адв. И. за негов служебен защитник. С оглед
направено искане от страна на Районна прокуратура - гр. Г.Т., с оглед промяна в
обстоятелствата, а именно опит на подс. И. да повлияе върху свидетели, съда е
отменил наложената на досъдебното производство мярка за неотклонение от типа
„Подписка” и е наложил мярка за неотклонение на подсъдимия от типа „Задържане
под стража”.
Преди даване ход на съдебното
следствие подсъдимия сам и чрез неговия защитник изразява претенция за
разглеждане на делото по реда на Глава 27 от особената част на НПК и в частност
чл. 371 т.2 и сл. от НПК.
Пострадалото лице е запознато са
подробно с правата си. С оглед данните съдържащи се в кориците по делото съда е
преценил, че следва да му бъде назначен особен представител. Съда е приел
изявената гражданско правна претенция от негова страна за съвместното
разглеждане в наказателния процес.
Представителят на Районна
прокуратура - гр. Г.Т. пледира съда да
отмери на подсъдимия наказание от типа „Лишаване от свобода” при условията на
чл. 55 от НК – под законоустановения за деянията минимум, в размер около две
години и половина, което да бъде изтърпяно ефективно.
Особеният представител на
пострадалото лице – адв. М. по същество пледира за уважаване на предявения
граждански иск в цялост, както и налагане на наказание на подсъдимия И. от типа
„Лишаване от свобода”.
Подсъдимият И. признава изцяло
вината си в извършването на вмененото му престъпление. Признава изцяло фактите
и обстоятелствата визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявява претенция да не се
събират повече доказателства относно тези факти и обстоятелства и да се
приложат разпоредбите на Глава 27 от особената част на НПК. По същество
защитника му пледира за определяне наказание при условията на чл. 55 от НК в
размера посочен от представителя на държавното обвинение, а именно „лишаване от
свобода” в размер на две години и шест месеца, като счита, че
гражданскоправната претенция прекалено
завишена. В последната си дума подсъдимия се признава за виновен, изразява съжаление
за стореното и моли за леко наказание.
След
преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и
възможни доказателства съда прие за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката Ж.И. живеела на съпружески начала с подсъдимия Б.И..Г.Т.
живеели и две от дъщерите на свидетелката – пострадалата Х.К. и по-малката й
сестра Р. В къщата съжителствали и бабата – св.А.И. и прабабата В.Д. на св. Х.К.. Средата на
юни 2009г. св. А.И. била на лечение в болница в гр. Д.. Ж.И. заминала на свиждане, а в къщата
в с. Р. останали само св. Х.К., шестгодишната й сестра Румяна и прабаба им В.Д.,
която била в недобро психично здраве. Подсъдимият също го нямало. Около обяд подс. И. се върнал и казал на
пострадалата, че го праща майка й Ж., за да вземе пелени за баба й А. и да ги
занесе в болницата. Двамата влезли в стаята на бабата за да търсят пелените. Докато търсели, подс. И. хванал св. Х.К.
за косата и започнал да я дърпа към канапето. Тя се изплашила много, помислила,
че обвиняемият пак ще я насили понеже го е правил и друг път. К. се опитала да
се отскубне и да накара подсъдимия да спре, но той я ударил с шамар през лицето
и я блъснал върху канапето в стаята. Като видял, че е паднала върху канапето
подс. И. хванал панталоните на св. Х.К. и ги събул. През цялото време тя го
ритала, но той успял да събуе панталоните и бельото й въпреки, че се опитвала да се брани с ръце, и да
го отблъсне от себе си, след което хванал пострадалата за краката и я издърпал
към себе си, и към ръба на леглото, като по този начин я съборил да лежи върху
леглото. Така държейки я здраво, разтворил краката й с ръце и вкарал пениса си
във влагалището й. К. се опитвала през цялото време да се брани с ръце, но не
успяла да го отблъсне от себе си. Разплакала се, страхувала се, но И. бил много
по-силен от нея и тя не могла да окаже адекватна съпротива. Подсъдимият И.
осъществил полов акт, който продължил няколко минути, като еякулирал в нея,
след което се отдръпнал и отишъл в кухнята, за да се измие. Върнал се в стаята
при св. Х.К. и й казал да не казва на никого за случилото се защото майка й ще я бие. Взел торбата
с пелените и заминал за болницата. Когато се изправила, К. видяла, че от
влагалището й изтекла бяла течности и предвид невръстната й възраст, липса на
житейски опит и знания тя си помислила, че е болна и има „бяло течение".
Пострадалата К. се страхувала майка й когато се върне да не й се кара, че в
къщи е разхвърляно и за това след като подс. И. тръгнал за болницата, се
опитала да оправи леглото – да изпъне одеалото, с което било постлано, защото
същото се е било смъкнало на земята при опитите й да отблъсне И., но не успяла
да го постели, както било преди това. Х.К. се страхувала много от майка си –
св. Ж.И., за което имала основание. Била постоянно наказвана и гонена от майка си да стои
навън по цели нощи или да работи цяла нощ, докато не свърши определена работа.
Често наказанията се изразявали във физическа саморазправа. Този страх от майка
си накарал К. да не й каже за случилото се. Няколко дни след случилото се К. не
издържала и споделила с приятелката си – св.Р.Г..
Според заключението
на назначената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза/л.23 от
досъдебното производство/, Х.К. е с добри за възрастта си интелектуални възможности.
Не страда от психично заболяване в тесния клиничен смисъл. По време на
извършеното спрямо нея сексуално насилие, Х.К. е изпаднала в остра стресова
реакция, като е разбирала свойството и значението на извършеното, но
ръководенето постъпките е страдало, заради непълнолетната й възраст и
проявилите се психични промени. В резултат на извършеното спрямо нея сексуално
насилие е настъпила неспецифично протичаща реакция на стрес, нямаща клиничната
картина на болестно разстройство. На по-късен етап обаче съществува вероятен риск
от възникването на психопатологични разстройства, като неблагоприятна последица
от преживяното насилие. Х.К. е в състояние правилно да възприема фактите по
делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Според заключението
на назначената съдебно-психиатрична експертиза/л.112/ от досъдебното
производство/, Х.К. е
достигнала психологическа и емоционапна полова зрялост. Била е способна за
извършване на полово сношение. К. е способна да представя фактите и събитията
достоверно и не се установяват личностови или други особености, които да са
причина К. да представя действителността фантазно, изопачено. Отрицанието на
насилника за извършвани от него действия за сексуално задоволяване е напълно
характерно в такива ситуации. Обичайно е и поведението на майката на
малтретираното дете-след първоначален гняв и яд след научаване за насилието,
обикновено влиза в коалиция с насилника по различни причини и също твърди, че
споделеното от момичето насилие е плод на негови фантазии, обичайно също
твърди, че не вярва да е имало такова. От психологичното тестуване и от всички данни, събрани по делото, у К. не се
установява склонност към лъжа и преиначаване на факти. Няма данни за сексуален
инфантилизъм (генитален, соматичен, психичен, психосексуален), интелектуалното
развитие е нормално и е съответно на възрастовото - няма причина К. да не разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея. Освен
конкретното физическо превъзходство на насилника, последният е използвал манипулации и
заплахи, за да използва детето за гратификация на сексуалните си потребности на
възрастен и за да се поддържа мълчанието му. Пострадалата не е имала както
физическа, така и психологична възможност да се самоотбранява срещу действията
на насилника и да не допусне съвкуплението.
При
установената фактическа обстановка, след като подсъдимия Б.И. призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти и съдът установи, че самопризнанията
му се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства:
съдържащите се в досъдебно производство № 195/2009 г.: справка от извършена
проверка от 14.08.2009 г. /л.8-10/; съдебно-медицинска консултация № 164/2009
г. /л.20/; протокол за разпит на обвиняем от 03.02.2010 г. /л.26/; справка за
неприключени досъдебни производства на подсъдимия от ОД на МВР от 28.01.2010 г.
/л.28/; справка за досъдебни производства на обвиняемия от ОСлО от 26.01.2010
г. /л.28а/; свидетелство за съдимост от 28.09.2009 г. /л.29-30/; удостоверение
за раждане на Х.А.К. /л.35/; характеристика на подсъдимия /л.41/; декларация за
семейно положение /л.42/; протокол за разпит на св.А.Й. от 01.10.2009 г.
/л.43-44/; протокол за разпит на пострадал А.Й. от 12.10.2009 г. /л.45/;
протокол за разпит на пострадал Х.К. от 02.10.2009 г. /л.46-49/; протокол за
разпит на пострадал Ж.Т. от 02.10.2009 г. /л.50/; протокол за разпит на св. С.Т.
от 09.10.2009 г. /л.51/; протокол за разпит пред съдия на св. Ж.Т. от 07.10.2009
г. /л.56-59/; протокол за разпит пред съдия на св. Х.К. от 09.10.2009 г.
/л.60-64/; протокол за разпит пред съдия на св. Р.Г. от 09.10.2009 г.
/л.65-67/; протокол за разпит пред съдия на св. А.И. от 12.10.2009 г. /л.68-70/;
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Х.К. /л.75-80/; съдебнопсихиатрично и психологическо
обсъждане /л.81-83/; съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 119/2009 г.
на Х.К. /л.88-90/; съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 123/2009 г. на
подсъдимия /л.94-95/; съдебно-психиатрична експертиза № 1 на Х.К. /л.101-112/;
съдържащите се по НОХД № 57/2010 г. : съдебно-медицинска експертиза в съдебно
заседание на св. Ж.Т. /л.94-95/; справка съдимост на подсъдимия И. от
30.03.2010 г. /л.96-97/; справка за образувани досъдебни производства на
подсъдимия от ОД на МВР с дата 07.04.2010 г. /л.98/; справка от ОСлО за
досъдебни производства срещу подсъдимия от 01.04.2010 г. /л.99/, на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл.
371, ал. 2 от НПК с определение обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, достигна до следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимия И.,*** се
съвкупил с лице от женски пол ненавършило осемнадесет години – Х.А.К. с ЕГН - **********
***, като го принудил към това със сила.
От
субективна страна подсъдимият при извършване на деянието е действал при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.ІІ от НК, като е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
По
този начин подсъдимият Б.И. от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 152, ал.ІІ, т.1 във вр. с ал.І, т.2 от НК.
Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели, тъй като
намира че свидетелите добросъвестно според спомените си възпроизвеждат
възприетите от тях събития с правна значимост по казуса. Аналогично съдът
кредитира и заключенията на вещите, тъй като същите добросъвестно и в рамките на
компетентността си отговарят на поставените им въпроси.
Причина
за извършване на престъплението може да се търси в пренебрежителното отношение
и незачитането на установения в държавата правов ред, липсата на морално волеви
задръжки, личната неприкосновеност на гражданите , неморално сексуално поведение.
Прилагането
на глава ХХVІІ от особената част на НПК и в частност чл.371, т.2 задължават
съдът при определянето на наказанието да приложи разпоредбите на чл. 55 от НК.
За да определи конкретното наказание на подсъдимия съдът се съобрази не само с
това, но и със степента на обществена опасност на извършеното деяние, данните
за личността му, констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
му:
Подсъдимият
Б.Ф.И. ЕГН – **********.
Подсъдимият
е извършил деянието при превес отегчаващите отговорността обстоятелства –
недобри характеристични данни, наличие на предходно осъждане – деянието е
извършено в изпитателния четири годишен срок по присъда по н.о.х.д.№ 275/2008г.
по описа на Районен съд гр. Г.Т., с която му е наложено наказание една година
лишаване от свобода за извършено деяние по чл. 157, ал.І от НК. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съда отчита липсата на водени срещу подсъдимия досъдебни и
съдебни наказателни производства.
При определянето на наказанието на подсъдимия И. се взеха предвид следните
обстоятелства:
Предвиденото за това престъпление наказание от НК е в рамките от три до
десет години. При индивидуализацията му, осъществена при условията на чл.55,
ал.І, т.1 от НК, предвид разпоредбите на чл. 373, ал. ІІ, вр. чл. 372, ал. ІV от НПК и без да са
налице множество или изключителни смекчаващи обстоятелства съдът, бидейки
обвързан от законодателя намери, че следва да наложи наказание в близки граници
под минимума, а именно в размер на две години и осем месеца „Лишаване от
свобода” Отчетоха се високата обществената опасност на деянието - престъпление
против личността по глава ІІ, раздел VІІІ от НК - разврат, личната обществена
опасност на подсъдимия – деянието е извършено в изпитателен срок по предходно
осъждане за деяние по глава ІІ, раздел VІІІ от НК - разврат, подбудите,
мотивите, както и смекчаващото вината обстоятелство и другите отегчаващи вината
обстоятелства.
Самопризнанието вече е взето предвид от законодателя, за да се процедира по Глава 27 от НПК, поради което съдът не го цени
като смекчаващо обстоятелство с оглед чл. 56 от НК. Този размер на наказанието би допринесъл за постигане на целите на
наказанието - личната и генерална превенция.
Това наказание следва да се търпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип, определен в съответствие с чл. 61,т.2 във вр. с. чл.60, ал.І, във
вр. с чл. 57, ал.І от ЗИНЗС. В съответствие с чл. 59, ал.І от НК се приспада
предварителното задържане начиная от 20.05.2010г. до влизане на присъдата в
сила.
В
съответствие чл.68, ал.І, от НК подсъдимия И. следва да изтърпи първо отложеното за изтърпяване
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година по н.о.х.д. №275/2008г.
по описа на Районен съд гр. Г.Т., като на основание чл. 61,т.2 във вр. с. чл.60,
ал.І, във вр. с чл. 57, ал.І от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален
строг режим в затворническо заведение от закрит тип при разделното изтърпяване
на така наложените наказания.
На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД, съдът осъди подсъдимия И. да
заплати на гражданският ищец Х.А.К.. сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва, считано от май 2009г., до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния му
предявен размер от 40000лв., като недоказан и неоснователен, тъй като по делото
не бяха представени доказателства, обосноваващи уважаването на гражданския иск
в пълния му предявен размер.
На основание чл. чл.189, ал.ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия И., с установена по делото
самоличност, да заплати - 445лв. по сметка на ОД на МВР - гр. Д. и 309.86лева по
сметка на Районен съд гр. Г.Т., както и 600лв. държавна такса върху уваженият
размер на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Председател :