Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори
състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесет първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при
секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм.
дело № 746 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е
по жалба на Г.А.Г. ***, чрез адв. Б., против
Заповед № 365з-1549/12.03.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, с
която на Г. – разузнавач VІ степен в сектор „Индустрия и търговия“ на отдел
„Икономическа полиция“ към ОД на МВР – Варна е наложено дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване
на заповедта. Със същата заповед служителя е предупреден, че при извършване на
друго дисциплинарно нарушение по чл. 200 ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното му
наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В жалбата се
твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа, че Г. не може да
разбере за кое нарушение е наказан, за това сочено като извършено на 14.09.2020
г. и или на 18.06.2020 г., дисциплинарнонаказващия орган е използвал единствено
число при мотивиране на акта. Нормата на чл. 197 ал.3 от ЗМВР допуска за двете
нарушения да бъде определено едно общо наказание, но ответника не е прецизирал
това, не е наложил наказания за всяко от нарушенията, не е посочил тения
размер, не е посочил, че за двете нарушения налага едно наказание, това не може
да бъде изведено и по тълкувателен път, а това трябва да бъде обективирано в
самата заповед. Поради изложеното оспорения акт е незаконосъобразен. Отделно от
това неправилно е квалифицирано нарушението от 18.06.2020 г., доколкото се
съдържат данни за нарушение на чл. 200 ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на
служебни задължения или заповеди на прекия ръководител. При обсъждане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението констатациите
в заповедта не кореспондират с материалите приложени към административната
преписка. Налице е неизясняване на
фактите и обстоятелствата от съществено значение за случая, което е процесуално
нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на наказаното лице. По
изложените доводи моли да се отмени акта и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответната страна - Директора на ОД на МВР - Варна, чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна. По безспорен начин са установени извършените
нарушения, като правилно е определено и
наказанието за тях. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт,
съгласно установената с чл. 211 от ЗМВР правна възможност за обжалване по реда
на АПК на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на служителите в
системата на МВР. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 16.03.2021 г., видно
от саморъчно отразяване на датата на последната страница от акта. Жалбата срещу
административния акт е депозирана чрез пощенски оператор на 24.03.2021 г. видно
от представения пощенски плик, т. е. оспорването е направено в
законоустановения срок. В този смисъл жалбата е подадена пред надлежен съд, от
легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното по делото удостоверение се установява, че Г. е запознат с типова длъжностна характеристика
от 18.07.2019 г. утвърдена със заповед от 29.07.2019 г. на директора на ГДНП -
МВР на длъжността разузнавач, в сектор "Индустрия и търговия", за
което е съставен протокол от 24.01.2020 г., запознат е и с Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР утвърден със заповед от 25.07.2014 г.
на Министъра на вътрешните работи, за което е съставен протокол от 29.05.2019
г. Съгласно кадрова справка, Г. е назначен на длъжност "стажант" в ОД
на МВР - Варна на 23.05.2019 г. Последователно е заемал длъжностите разузнавач
VІ степен, в сектор "ПКА" считано от 30.12.2019 г., разузнавач VІ
степен в сектор "Индустрия и търговия", считано от 20.01.2020 г. По време на службата си не е награждаван, не
са му налагани дисциплинарни наказания.
На
28.05.2020 г. е депозирана докладна
записка до Директора на ОД на МВР – Варна с рег. № 365р-28242 от Г.Г., в която
се сочи, че лицето е започнало работа в сектор ИТ, като от започването му се
осъществява психически и опити за физически тормоз и заплахи от Б. Ж., началник
на сектора и Ж.Ж. – началник на отдел. Г.
сочи, че са му натяквали, че не е желан в отдела, че е неадекватен, малоумен.
Счита, че с това му се уронва достойнството, като човек и служител. При започването му на работа, не му бил
предоставен компютър, но получил множество преписки, нямало кой да го обучава.
В резултат на късното получаване на компютър някои от преписките закъснели,
някои от писмата били изпратени на грешен адрес или загубени от Ж.. В началото
на м.03.2020 г. на Г. е назначен наставник който го обучавал, но въпреки това Ж.
не зачитал мнението на наставника. Последвал тормоз и заплахи от страна на Ж.,
обиди и др. Тормоза продължавал с многократно връщане на справки при минимални
грешки от граматическо естество и словоред.
В резултат на това Г. просрочил много преписки.
На
29.06.2020 г. е издадена заповед № 365д-3860 от Зам.директора на ОД на МВР –
Варна, с която е заповядано да се извърши проверка срещу Б. Ж., във връзка със
сигнал депозиран от Г.. Със заповед от 27.08.2020 г. срокът на извършената
проверка е удължен.
От сведения
депозирани на 7.07.2020 г. от Б. Ж. е видно, че на Г. при назначаването му на
работа са предоставени всички условия за работа, с изкл. достъпа до
информационните системи на МВР. Разпределяни са му преписки. Ж. сочи, че не е
изгубил писма изготвени от Г., последния е хаотичен, като при проверки липсващи
документи са намирани при Г.. Сочи, че Г. не разбира същността на възложените
му преписки, макар и да му е обяснявано от наставника му и от Ж., допуска много
грешки, като реагира остро когато му се каже. Сочи, че изнесеното в сигнал
депозиран от Г. за обиди и заплахи е лъжа.
На
14.07.2020 г. са депозирани сведения от Л. Ч..
Лицето сочи, че се е запознало с Г. на конкурса за назначаване на
държавна служба в МВР. По време на
първоначалното обучение в Академията Г. неколкократно сменял стаите си, а в
последствие се изнесъл на квартира. Г. реагира импулсивно и нападателно при
изказване на мнение или позиция, различна от неговата.
От
сведенията депозирани на 14.07.2020 г. от П.П. се установява, че същия работи в
ОД на МВР – Варна, като е в един кабинет с Б. Ж. – началник на сектор. В края
на 2019 г. в сектора бил назначен Г., като от постъпването му спрямо него е
имало коректно и адекватно отношение. П.
не е присъствал в случаи, при които е оказван психически или физически тормоз
на Г., пред него не са отправяни обидни реплики към новия служител. Г.
многократно посещавал стаята на Ж., при което подробно са обсъждани казус, Ж. е
обяснявал нормативните изисквания при оформяне на документи. Нормативна
практика в отдела било предоставянето на всички писма по водени преписки за
съгласуване с Ж., при допуснати грешки, писмата се връщали за отстраняване на
нередовностите. Ж. ежедневно преглеждал
подготвените материали от Г., като при грешки посочвал допуснатите грешки и
неточности. Процесът отнемал време, но Ж. е запазвал добрия тон. В първите
месеци на работата Г. реагирал остро при наличие на пропуски, като заявявал, че
корекциите са маловажни и са заяждания. Имало случаи да захвърля преписките с
думите, че на Ж. не му остава много време на заеманата ръководна длъжност.
Многократно Г. влизал афектиран, че му липсва определен документ или преписка,
за което обвинявал Ж., а в последствие документите се намирали.
На
15.07.2020 г. са депозирани сведения от В. Г. В., служител на ОД МВР – Варна. В
тях се сочи, че В. е назначен като стажант заедно с Г.. Сочи, че на Г. му
липсва самокритичност. На втория ден след започване на работа Г. заявил, че ще
се премести в друга стая, защото не му е приятно с новите колеги. В Академията Г.
също имал конфликти с други стажанти.
На
16.07.2020 г. Г.Г. депозира сведение, в което сочи, че проблемите му с Ж.
започнали през м.01.2020 г. Ж. идвал в стаята на Г. и го заплашвал с юмрук, бил
агресивен. В стаята бил и С.Д.. Повод за това поведение било изразеното
несъгласие от Г. спрямо решенията на Ж. и методите му на работа. Ж. често
връщал преписките, заради неправилно оформяне, правописни и пунктуационни
грешки. Сочи, че по негова вина Г. е
изпускал срокове по преписки, имал е закъснение, поради липса на компютър и
заради връщането на преписките от Ж.. Счита, че оперативките не се провеждат
както трябва. На Г. се наложило да работи по преписка с голяма трудност, като Ж.
не му помогнал.
На
17.07.2020 г. са депозирани сведения от С.Д.. Той сочи, че е работил в една
стая с Г., като му е бил наставник, след като Г. се оплакал, че началниците му
в отдела не били компетентни. Откакто е назначен на работа Д. не е бил свидетел
на оказан върху Г. психически или физически тормоз от страна на комисар Ж.или Ж..
На Г. била разпределяна елементарна работа, той имал желание да работи, но
изпитвал големи трудности и не се
справял добре с работата. Д. го наставлявал, повтарял по един, два пъти, но Г.
не оформял материалите, както следва. След това Г. давал материалите на Ж.,
който следвало да ги подпише, последния ги връщал, тъй като не са изработени
както следва. Г. избухвал, отказвал да изпълни изискванията, сипел заплахи по
адрес на началника. Срока на почти преписки и делегации бил просрочен. Г. имал
конфликти с голяма част от колегите, винаги отричал вината си.
На
28.08.2020 г. е изготвен доклад от назначената комисия, в която е прието, че в
хода на проверката не се е потвърдило изнесеното от Г.Г. и не са събрани данни за извършени дисциплинарни
нарушени от служители на ОД на МВР – Варна. Преценено е, че са налице данни за
нарушения на взаимоотношенията между държавните служители, с което Г. е нарушил
изискванията на Етичния кодекс на държавните служители в МВР, като е предложено
да се извърши проверка за наличие на данни за нарушения на взаимоотношенията
между държавните служители.
На 9.12.2020
г. е депозирано сведение от С.С. – инспектор в Икономическа полиция. Лицето
сочи, че е постъпило на работа с Г.. За
краткото време, в което е бил служител в отдела му направило впечатление, че Г. често се оплаква от преките си началници,
заявявал е, че са некомпетентни и не могат да го научат да работи. Г.
обяснявал, че Ж. е некомпетентен и заядлив, некадърник, че такива хора трябва
да бъдат уволнени, чрез жалби и докладни записки до различни институции. С. сочи, че Г. не изпълнява разпорежданията
на началниците, след като му върнат материалите той избухва, обижда. През
м.09.2020 г. при провеждане на оперативка, Ж. попитал Г. дали е поправил писмо,
което комисар Ж.е върнал. Г. избухнал вербално, като заявил „Ж.може да си навре
писмото отзад“. В кабинета присъствал Ж. и инсп. С.Д.. Поведението на Г. било
нетактично, високомерно.
На 9.12.2020
г. са депозирани сведения от С.Д.. Лицето сочи, че от м.12.2019 г. в стаята му
е настанен Г.Г.. От м.02.2020 г. Д. бил определен за наставник на Г.. От назначаването
му Д. имал наблюдения върху работата на Г.
и отношенията му с инспектор Ж.. От както му се разпределят материал Г.
избухвал, отказвал да изпълни изискванията, казвал обиди и заплахи по отношение
на Ж.. На 14.08.2020 г. Ж. попитал Г.
дали е написал докладна записка за откриване на ППО. Г. заявил, че няма да
напише такава, тъй като има друга работа. Г. започнал да обижда Ж. с думите
„некадърник“, като излизайки от стаята блъснал вратата. На 14.09.2020 г. Ж.
попитал дали е оправил писмото, върнато от Ж.. Г. заявил, че няма да оправя
писмото и използвал нецензурни думи за Ж., - "кажи на Ж.да си навре писмото
отзад". В стаята присъствал и С.С..
Д. сочи, че от както е назначен Г. е в конфликти с голяма част от
колегите си.
Сведения е
депозирал и П.П. на 9.12.2020 г. Видно от същите П. работи в сектор
"Индустрия и търговия" През 2020 г. бил назначен Г., като спрямо него
от назначаването му е имало коректно, учтиво и адекватно отношение. Г. многократно е посещавал стаята в която
работи П. заедно с Ж., като обсъждал с него различни казуси, които са му
разпределени. Ж. се отнасян учтиво и колегиално. През лятото на 2020 г. Г. захлърлил
преписките си на земята, започнал да крещи гневно, че няма да ги работи повече.
С думите си намекнал, че на Ж. не му оставало много време на ръководна позиция.
Г. от назначаването си проявявал неуважително и агресивно поведение.
Многократно влизал в стаята на Ж., с обяснение, че му липсва документ. Тогава Ж.
и Г. отивали да търсят липсващите документи, като са намирани на места, където
са оставени от Г..
На 9.12.2020
г. сведения са депозирани и от Б. Ж.. Видно от същите Г. е назначен в сектор
"Индустрия и търговия", като нов служител са му разпределяни преписки
и материали с ниска степен на сложност. На Г. е назначен наставник - Ст. Д.. Ж.
също ежедневно обяснявал различни аспекти на работата. При обсъждане на
работата на Г. с наставника му, често се случвало да се обясняват по няколко
пъти едни и същи неща. Не винаги Г. разбирал същността на възложените преписки.
Допускал грешки, като при забележки реагирал остро, на висок тон, случвало се е
да хвърля преписките на земята, да търси вина в друг. Г. казвал, че познава много хора и още малко Ж.
ще е на работа в сектора. На 18.06.2020 г. в присъствието на инсп. П. Г.
донесъл преписка за изпращане във ВРП, но същата не била подредена, имало
материали които не са прошнуровани. Ж. казал на Г. да се качи в стаята си и да
оправи преписката, съгласно указанията на
Прокуратурата. Г. хвърлил преписката на земята и заявил, че следва Ж. да
внимава с него, че му е останало малко време и няма да е на този пост. На
14.08.2020 г. по време на проведена оперативка на служителите в отдела Ж.
попитал Г. изпълнил ли е поставената му задача, Г. отговорил на висок тон, че
изпълнява други задачи. Ж. му направил забележка за тона, а Г. заявил, че Ж.
трябва да внимава с тона, че е некадърник и разединител на сектора. На
оперативката присъствали С. Д. и П.П..
За случилото се е изготвена докладна записка. На 14.09.2020 г. Г. имал
подобно поведение, по повод изготвено писмо, което многократно му било връщано,
при което Г. заявил, че началника следва "да си завре писмото отзад".
Свидетели на казаното били С.Д. и С.С..
На
11.12.2020 г. е изготвена покана до Г. да даде писмени обяснения, относно
депозирана от него докладна записка на 28.05.2020 г. Поканата е връчена на
7.01.2021 г.
На 2.12.2020
г. е издадена заповед № 365з-7574/2.12.2020 г. от Зам. директора на ОД на МВР -
Варна, с която е разпоредено да се извърши проверка срещу Г., определена е и комисия. Със заповед от
31.12.2020 г. срокът за извършване на проверката е удължен до 21.01.2021 г. С
двете заповеди Г. е запознат.
Изготвена е
справка УРИ № 365р-69092 от 23.12.2020 г. в която е посочено, че със заповед на
началника на отдел "Икономическа полиция" е била разпоредена проверка
за изясняване на данни от докладна записка от 28.08.2020 г. депозирана от Ж.,
във връзка с действия на Г. на 14.08.2020 г. , като на 4.12.2020 г. е изготвена
докладна от комисар Ж.Ж. с която се предлага да бъде образувано дисциплинарно
производство срещу Г..
На 8.01.2021
г. са депозирани сведения от В. К., разузнавач в ОД на МВР – Варна. Относно
постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение, съдържащи се в заповед №
365з-7574/2.12.2020 г. и образувана дисциплинарна проверка лицето сочи, че не е присъствал на дати
18.06.2020 г., 14.08.2020 г. и 1.09.2020 г. когато са проведени разговори между
Ж. и Г.. Не е ставал свидетел на неетично поведение между лицата.
На
12.01.2021 г. е депозирано сведение от С. К. разузнавач в ОД на МВР – Варна.
Относно постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение, съдържащи се в
заповед № 365з-7574/2.12.2020 г. и образувана дисциплинарна проверка лицето сочи, че не е присъствал на 18.06.2020
г. когато Г. е хвърлил преписка на земята и е заявил, че Ж. следва да внимава
как се държи, не е присъствал и по време на оперативка на 14.08.2020 г. Не е присъствал на 1.09.2020 г. в стаята на Ж.,
когато е проведен разговор с Г.. К. сочи, че му е известно, че отношенията
между главния инспектор и Г. са обтегнати, във връзка с изпълнение на служебни
задачи.
На
12.01.2021 г. е изготвена справка относно резултати от проверка по образувана
със заповед от 2.12.2020 г. дисциплинарна проверка. По същество е прието, че с
действията си Г. е извършил нарушения на т. 56 и т. 64 от Етичния кодекс на
18.06.2020 г., на 14.08.2020 г. и на 14.09.2020 г. Направено е предложение да бъде потърсена
дисциплинарна отговорност от Г.. Със справката Г. е запознат на 19.01.2021 г.
На
17.01.2021 г. Г. е депозирал обяснения, в които сочи, че не е хвърлял преписка
на земята на 18.06.2020 г. Относно нарушението на 14.08.2020 г. е посочил, че
на тази дата Ж. му отправил обвинения, че не си върши работата, казал, че в
опита му да изкара Г. некадърник иска да раздели колектива. Сочи, че не е извършил дисциплинарни
нарушения.
На
24.01.2021 г. Г. е депозирал обяснения, в които сочи, че не извършил нарушение
на 18.06.2020 г. В деня Ж. в рамките на 10 минути го върнал 5 пъти за
отстраняване на нередности по преписка, без да му укаже какви са. Сочи, че не е
хвърлял преписка на земята и в стаята не е присъствал П.П.. Г. сочи, че на
14.09.200 г. е бил в кабинета на Ж., последния го попитал дали е оправил
писмото. Писмото било до началника на разследващите полицаи. За първи път на Г.
било дадено такова писмо за изготвяне, като Ж. го върнал няколко пъти да го
поправя. Сочи, че не е извършил твърдяното нарушение. За нарушението по т. 64
от ЕК , е посочил, че не разбира за кои негови действия не е дал отчет пред
ръководителите. Счита, че проверката е в резултат на депозиран от него сигнал
срещу ръководителя му.
На
19.02.2021 г. е издадена заповед № 365з-1186 на директора на ОД на МВР – Варна,
в която е посочено, че във връзка с изготвена справка от 12.01.2021 г., за
резултати от извършена проверка, възложена със заповед от 2.12.2020 г.
съдържаща данни за поведение, с което Г. е нарушил правилата на ЕК, следва да
се извърши проверка. На осн. чл. 205 ал.2 от ЗМВР е заповядано да се извърши
проверка срещу Г., като е определена комисия. Заповедта е връчена на Г. на
23.02.2021 г.
На
24.02.2021 г. е изготвена покана до Г. за даване на писмени обяснения, същата
му е връчена на 24.02.2021 г.
На
25.02.2021 г. е изготвена справка относно извършената проверка, възложена със
заповед от 19.02.2021 г., като комисията е предложила, преписката да бъде
изплатена на дисциплинарнонаказващия орган за предприемане на дисциплинарни
мерки по отношение на Г., предложено е
да му бъде наложено дисциплинарно наказание порицание.
На 1.03.2021
г. е изготвена покана до Г. за запознаван с обобщена справка от 25.02.2021 г. и
е запознат със изготвената справка от 25.02.2021 г.
На 9.03.2021
г. е изготвена покана до Г. за даване на писмени обяснения, във връзка с
образувано дисциплинарно производство, със заповед от 19.02.2021 г.
На
10.03.2021 г. са депозирани обяснения от Г., в които сочи, че не е извършил
твърдяните нарушения.
На
12.03.2021 г. е издадена заповед № 1549
от Директора на ОД на МВР - Варна, с която на Г. е наложено
дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца. В обстоятелствената част
на заповедта е прието, че на 18.06.2020 г. в сградата на ОД на МВР - Варна, Г.
предал на Ж. подготвена преписка за
изпращане до ВРП, но същата не била подредена, съгласно изискванията на ВРП,
съдържала непрошнуровани материали. Ж. разпоредил на Г. да комплектова
преписката, съгласно указанията. Г. хвърлил преписката на земята и заявил на Ж.,
че следва да внимава как се държи с него и че не му оставало много време, дълго
няма да е на този пост. На 14.09.2020 г.
Ж. попитал Г. дали е коригирал писмо, което било върнато от началника на
"Икономическа полиция". Г. проявил неуважително отношение, като
казал, че няма да оправи писмото и използвал нецензурни думи. Свидетели на
случилото се били С. Д. и С.С.. Те възприели поведението на Г. като нагло,
избухливо и недопустимо за служител на МВР.
Дисциплинарнонаказващия оган преценил, че с поведението си на 18.06.2020
г. Г. е нарушил един от етичните принципи на поведение, разписан в т. 56 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С деянието си е
допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за
което на осн. чл. 200 ал.1 т.12 от ЗМВР се предвижда налагане на наказание
"порицание. По отношение на деянието извършено на 14.09.2020 г. е
преценено, че Г. е нарушил т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, като е извършил дисциплинарно нарушение на чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което на осн. чл. 200 ал.1 т.12 от ЗМВР се предвижда налагане на
наказание "порицание". На осн. чл. 206 ал.2 от ЗМВР при определяне
вида и размера на наказанието е наложено наказание "порицание" за
срок от 6 месеца.
В хода на
съдебното производство е представено писмо от ВРП, с което е разпоредено при
изпращане на преписки, досъдебни производства, да се прилага опис на
материалите, като материалите следва да се подшиват, и прошнуроват, а
последната страница да се подпечатва.
По делото е
разпитан свид. С. К.. Видно от показанията му жалбоподателя е назначен от
МВР, като бил "външен" за
системата, тъй като обикновено в сектора постъпват лица, които имат стаж в МВР.
Г. бил на обучение в Академията на МВР. К.
няма преки наблюдения върху работата на Г.. При започване на работа Г. нямал
наставник, не могъл да намери общ език с Ж.. В последствие му бил назначен
наставник. Свидетеля счита, че Ж. не може да мотивира служителите. Ж. правил негативни квалификации по отношение
на Г.. Жалбоподателя се консултирал с К. при работата.
От разпита
на свид. С.Д. се установява, че същия е
наставник на Г.. Двамата работили в една стая. Работата между Г. и наставниците не вървяла.
В началото Д. няма преки впечатления от работата на жалбоподателя, знаел, че
понякога му връщат материалите. Според Д. проблемът е във връзка с изпълнението
на работата, макар и да указвал на Г. как следва да се оформят документите, Г.
не го правил, като това налагало връщането на материалите. На 14.09.2020 г. Д.
присъствал в стаята за оперативки, там бил Ж., Г. и С.. Ж. попитал Г. дали е
поправил писмо, което било върнато от комисар Ж.. Г. отговорил с нецензурни
думи: "Кажи на комисар Ж.да си завре писмото отзад". това се случило
непосредствено преди оперативката. Сочи, че жалбоподателя изпитва трудности при
работата, счита, че Г. се държи неподходящо, Ж. и Г. били в обтегнати
отношения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата, разгледана по
същество, е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят
е служител на МВР, изпълняващ длъжността разузнавач VІ степен в сектор
"Индустрия и търговия" в ОД на МВР - Варна.
Съгласно чл.
204, т.3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди на ръководителите на структурите по чл. 37 - за
всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности,
за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите
от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 - 3. В случая оспорената заповед е издадена от Директора на ОД
на МВР Варна. Съгласно Заповед от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на
класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142 ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР Раздел IХ - ОДМВР – директора на ОД на МВР заема
ръководна длъжност. Оспорения акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл.
205 ал.1 от ЗМВР дисциплинарно
производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение и за неговия извършител. За изясняване на постъпилите данни или
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно
наказващия орган може да разпореди
проверка, като определи срок за приключването й. Съгласно чл.206 ал.4 от ЗМВР наказващия орган
е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при
одити и проверки, както и доказателствата посочени от държавния служител. В нормата на чл. 208 от ЗМВР е посочено, че
при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 -202 или
по чл. 203 ал.1 т.1 дисциплинарното
производство може да започне без издаване на заповед. В този случай
производството започва с първото действие за установяване на нарушението.
От събраните
по делото доказателства съдът приема, че за извършените нарушения, както и
техния нарушител, дисциплинарнонаказващия орган /какъвто е и Зам. директора на
ОД на МВР – Варна е узнал с получаване на справка изготвена на 12.01.2021 г.,
поради което от тогава текат и сроковете
визирани в чл. 195 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен
да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. В случая със заповедта от 2.12.2021 г. е назначена проверка,
възложена на комисия в тричленен състав. На 12.01.2021 г. комисията е изготвила
справка и материалите са изпратени на органа назначил проверката – Зам.
Директора на ОД на МВР – Варна, същия се е запознал със нея най-рано на
12.01.2021 г., поради което съдът
приема, че към тази дата са били установени нарушението и нарушителя. Съдът
приема, че освен Директора на ОД на МВР - Варна и зам. директора е компетентен
да образува производство от вида на процесното. Отделно от това съдът
констатира, че със справка рег. № 436р-2149/12.01.2021 г. Директора на ОД на
МВР – Варна е запознат на 12.03.2021 г.
В случая след извършена проверка възложена със заповед от 2.12.2021 г.
на Зам. Директора на ОД на МВР – Варна преписката е изпратена на Директора на
ОД на МВР – Варна. Оспорения акт е издаден на 12.03.2021 г. т.е. в сроковете
визирани в чл. 195 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, преди да налагане на дисциплинарното наказание
дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая са
налице доказателства за даване на писмени обяснения от Г. пред дисциплинарно
наказващия орган в съответствие с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
В хода на дисциплинарната
процедура на служителят е осигурена възможност да се запознае с всички актове -
заповедта за извършване на проверка, справка за резултатите от проверката и
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, както и с материалите от
извършената проверка.
Изпълнено е и изискването по
чл. 18 от Инструкцията, според който текст проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР
приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният служител, срещу
когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се
удостоверява с подпис и отбелязване на дата. В случая е налице такова
удостоверяване - върху писмената справка с положен подпис на служителя и дата.
Съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил и вмененото по чл.
206, ал. 4 от ЗМВР задължение да събере и оцени всички доказателства,
включително посочени от държавния служител, преди издаване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание.
Предвид горното съдът
приема, че оспорения акт е валиден, издаден в надлежна форма.
Обжалваната заповед е
постановена при съблюдаване на част от императивната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание.
Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено
правното основание и наказанието,
което се налага, срокът на наказанието,
пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Всяко едно от
нарушенията е индивидуализирано в
необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Посочени са както
разпоредбите, които са били нарушени, така и фактическите основания за
издаването на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни
юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и
субективна страна поведение. Органът се е позовал и на приобщените към
преписката становища и обобщена справка на дисциплинарно-разследващия орган,
като дадените обяснения на служители от ОД на МВР – Варна.
По приложението на материалния закон съдът
прецени следното:
Със оспорения акт е преценено, че Г. е
извършил две нарушения. Първото на 18.06.2020 г. в сградата на ОД на МВР -
Варна, в канцеларията на инспектор Ж. - началник на сектор "индустрия и
търговия" на отдел "Икономическа полиция". Г. дал подготвена
преписка за изпращане на ВРП. След като Ж.
я проверил, констатирал, че не е подредена съгласно указанията, имало
материали, които не са прошнуровани. Ж. разпоредил на Г. да оправи преписката в
кабинета си. Г. хвърлил преписката на земята и заявил на Ж., че следва да
внимава как се държи с него и че му оставало малко време, че няма да е дълго на
този пост. Свидетели на случилото се
станали П.П. - разузнавач в сектора. С това си поведение Г. нарушил т. 56 раздел V, глава ІІ от Етичния кодекс за
поведението на държавните служители на МВР, което представлява нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР. Съдът намира, че
така описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин, като същата
се установява от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства
- обясненията на П. и Ж.. Твърденията на Г., че П.П. не е присъствал на подобен
инцидент не са подкрепени с доказателства и
съдът ги приема за защитна теза. Безспорно по делото се установи, че
жалбоподателя и Ж. са във влошени колегиални отношения, но от друга страна
всички събрани доказателства налагат извода, че е налице извършено нарушение.
Дисциплинарнонаказващия орган правилно е възприел фактите по извършеното
нарушение Съгласно т. 11 от Етичния кодекс, етичните правила са приложими
спрямо държавните служители за своите действия и поведение в работно и извън
работно време, съобразно тяхната
подготовка и нормативно определеното им правомощия и се отнасят до отношенията
между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани, както и
отношенията между държавния служител и всички останали служители в МВР.
Съгласно т. 56 от същия кодекс държавния служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в
служебните помещения, така и на обществени места. С поведението си Г. е нарушил
този принцип, като с действията си не е зачел достойнството на Ж., а напротив
отправил е и заплахи. Правилно
дисциплинарно наказващия орган е преценил, че е налице нарушение по смисъла на
чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР, тъй като е налице нарушение на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно чл. 200 ал.1 т.11
от ЗМВР за нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители
се предвижда наказание "порицание", за срок от шест месеца до една
година.
Второто нарушение за което е ангажира
отговорността на Г. е за това, че на 14.09.2020 г. в сградата на ОД на МВР -
Варна, в канцеларията на гл. инспектор Ж. - началник на сектор "Индустрия
и търговия" на отдел "Икономическа полиция" към ОД на МВР -
Варна, Ж. попитал Г. дали е коригирал
писмо, което комисар Ж.- началник на отдел "Икономическа полиция" му
е върнал за корекции на 11.09.2020 г. Г. заявил, че няма да оправи писмото, като казал "кажи
на Ж.да си навре писмото отзад". Свидетели на случилото се станали
инспектор С.Д., С.С.. Съдът приема, че
правилно дисциплинарнонаказващия орган е преценил, че с дадения отговор и
използваните нецензурни думи Г. е
нарушил нарушил т. 56 раздел V, глава ІІ
от Етичния кодекс за поведението на държавните служители на МВР, което
представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.4
от ЗМВР. Съдът намира, че така описаната фактическа обстановка е доказана по
несъмнен начин, като същата се установява от събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства - обясненията на С. и Д.. В хода на
съдебното производство С.Д. е депозирал показания, които са логични,
последователни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Дисциплинарнонаказващия орган правилно е възприел фактите по
извършеното нарушение Съгласно т. 11 от Етичния кодекс, етичните правила са
приложими спрямо държавните служители за своите действия и поведение в работно
и извън работно време, съобразно тяхната
подготовка и нормативно определеното им правомощия и се отнасят до отношенията
между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани, както и
отношенията между държавния служител и всички останали служители в МВР.
Съгласно т. 56 от същия кодекс държавния служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в служебните
помещения, така и на обществени места. С поведението си Г. е нарушил този
принцип, като с действията си не е зачел достойнството на Ж., а напротив е
отправял обидни реплики. Правилно
дисциплинарно наказващия орган е преценил, че е налице нарушение по смисъла на
чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР, тъй като е налице нарушение на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно чл. 200 ал.1 т.11
от ЗМВР за нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители
се предвижда наказание "порицание", за срок от шест месеца до една
година.
Безспорно по делото се установи, че Г. е
осъществил състав на две дисциплинарни нарушения. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя,
че нарушението на 18.06.2020 г. е свързано с неизпълнение на служебни
задължения. В случая отговорността на Г. е ангажирана не за начина по който
комплектова и прошнурова преписките, подлежащи на изпращане във ВРП, а за
поведението проявено към друг служител на МВР.
Съгласно чл. 197 ал.3 от ЗМВР на държавен
служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да
наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Т.е. законът изисква за
всяко едно дисциплинарно нарушение да бъде определено отделно наказание, след
което по преценка на дисциплинарно наказващия орган може да наложи по-тежкото
от наказанията, които са от различен вид, или едно общо наказание, но в
максимален размер, ако са еднакви по вид. В заповедта липсва определяне на
наказание за всяко едно от извършените нарушения, липсва и позоваване на
нормата на чл. 197 ал.3 от ЗМВР.
По силата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В настоящия случай не е определено дисциплинарно наказание за всяко
от извършените нарушения, а само е посочено какъв вид наказание се предвижда за
всяко и каква е долната и горната граница на размера му. В заповедта са описани
две нарушения, но са санкционирани с налагане на едно наказание. Нормите на
глава осма от ЗМВР, регламентиращи дисциплинарната отговорност, не съдържат
хипотеза, при която за две или повече еднакви или различни по вид нарушения, да
се налага едно общо наказание. За всяко отделно нарушение, което е установено
по безспорен начин, следва да бъде извършена отделна правна квалификация и
определено съответно наказание, съобразно тежестта на извършеното, настъпилите
вредни последици и цялостното поведение на служителя. В настоящия случай не
става ясно за кое от двете нарушения е наложено наказание. Макар наказанието,
което да се предвижда за тези нарушения да е едно и също, а именно
"порицание" за срок от шест месеца до една година, фактическият
състав на всяко от тях е различен и едно такова вътрешно противоречие не дава
възможност нито за наказания, нито за съда да разбере каква е волята на
дисциплинарно наказващия орган.
Констатираното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за
отмяна на оспорената заповед. /в тази насока решения на ВАС, постановени по
адм.д. № 10163/2016 г., адм.д.№ 5417/2018 г. , адм.д. № 5963/2018 г., адм.д.
12218/2018 г., адм.д. № 11030/2017 г., адм.д. № 15047/2018 г., адм.д. №
10163:2016 г. и др./
Гореизложеното
обосновава извода, че производството по издаване на оспорения индивидуален
административен акт е проведено при съществено нарушение на административно
производствените правила и материалния закон, което води до
незаконосъобразността му.
При този изход
на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващата искане за
присъждане на разноски. Съгласно чл. 143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателя е ползвал такъв се
възстановяват от бюджета на органа издал акта. В случая ОД на МВР - Варна следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 510 лв., от които 10 лв. д.т. за образуване на делото и
500 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК,
настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.А.Г. ***, Заповед № 365з-1549/12.03.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Варна, с която на Г. – разузнавач VІ степен в
сектор „Индустрия и търговия“ на отдел „Икономическа полиция“ към ОД на МВР –
Варна е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6
/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -
Варна да заплати на Г.А.Г. ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: