Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора ......като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 1022 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.К.П. ***-0000544/24.09.2020
г. на директора на РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.89, т.3 от Наредба №33/03.11.99 г. на МТ и на основание чл.93,
ал.1,т.1 ЗАПр. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00
лв. В жалбата, в съдебно заседание и допълнително писмено становище се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
постановление поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с
искане за отмяната му на това основание.
Ответната
страна не е ангажирала представител и становище по жалбата.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН.Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
На
18.09.2020 г., около 11.00 ч., на път І-
Товарителница
за въпросния превоз е имало издадена, като същата е представена и приета като
доказателства в рамките на настоящето съдебно производство.
Така
изложените фактически положения се доказват безпротиворечиво от показанията на
двамата свидетели Ю.Ф. и Т.Г. и имащи качество на актосъставител и на свидетел
присъствал при констатиране на нарушението и съставяне на акта и останалите
писмени материали по приложената преписка-пътен лист, товарителница и др. Доколкото
данните от тези доказателствени източници са еднопосочни и не са спорни между
страните, то и не се налага по-подробното им обсъждане.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в случая
АУАН и обжалваното НП са необосновани и издадени в противоречие с материалния и
процесуален закон, което налага и отмяна на постановлението при следните
съображения:
Жалбоподателят
е подведен под отговорност за нарушение по чл.89, т.3 от Наредба №33/03.11.99
г. на МТ, който предвижда задължение за водачите, извършващи съответни превози
да предоставят при проверка и всяко поискване от контролните органи определени
документи, в т.ч. и товарителница за превоз на товари. Същевременно, като
правно основание за налагане на административното наказание в постановлението е
посочен чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., който предвижда налагане на санкции за водачи,
извършващи съответни превози на пътници или товари “без редовно издадени”
документи, изискващи се от европейски регламенти, от закона или подзаконови
нормативни актове. В случая обаче, в акта и в НП е констатирано непредставяне
на определен документ от водача при извършване на проверката от контролните
органи, което поведение представлява различно и самостоятелно нарушение,
санкционируемо на основание чл.93, ал.2 ЗАПр.
Горепосоченото
нарушение и неправилно приложение на материалния закон от страна на АНО, освен
че водят до необоснованост на обжалваното НП се отразяват и в процесуален
аспект. Административнонаказателното производство е строго формално и за
законосъобразността на АУАН и НП от формална страна е необходимо точно, пълно и
ясно описание на нарушението със съответните съставомерни признаци;
съответствие между текстово описание на нарушението, неговата цифрова
квалификация и правно основание на наложената санкция. В конкретния случай тези изисквания са нарушени. Това при
всички случаи ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като остава
неясно за какво нарушение в действителност е санкциониран. От друга страна,
лишава и съда от възможност да прецени и определи точния предмет на доказване,
а оттук и да извърши надлежен контрол за законосъобразност.
При така
възприетите правни изводи е безпредметно обсъждането на останалите доводи на
жалбоподателя относно незаконосъобразността на атакуваното НП, тъй като това с
нищо не би променило изхода от делото.
На
основание чл.63, ал.3 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им предявен и
минимален по закон размер /съгласно НРМАВ/ от 300.00 лв.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000544/24.09.20 г. на Директора на РД”АА”-Враца,
с което на П.К.П. ***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., за извършено
нарушение по чл.89,т.3 от Наредба №33/03.11.99 г. на МТ.
ОСЪЖДА
ИА”АА”-София ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П. ***, с ЕГН:********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: