Р E Ш Е
Н И Е
гр. София,15.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
Секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 500 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.405 вр.чл.408 и чл.409 КЗ, чл.86 от „Е. - 2003“
ЕИК********срещу З.“А.Б.“ ЕИК********.
ИЩЕЦЪТ, твърди, че между него
и А.Л.Б.АД е сключен договор за финансов
лизинг на 27.11.2012г., с който той е ползвал лек автомобил марка Мерцедес Бенц
модел ML 63 AMG, с ДК № ********..Лизингодателя
е имал задължение и е застрахоал автомобила Каско на МПС с ответното дружество
ЗАД А.Б.АД с полица № 16 -0300/378/5004190 със срок на валидност една година за
периода 12.12.2016г. – 11.12.2017г. На 02.08.2017г. около 15.50 лв. А.К.,
управляващ лизинговия автомобил го е паркирал в жилищна сграда, в жк.Хиподрума,
във вътрешния й двор. На следващия ден – 03.08.2017г. км 9.00 часа е установил,
че автомобила липсва. Веднага е уведомил органите на МВР и е било образувано
досъдебно производство и прокурроска преписка за настъпилата кражба на лекия
автомобил. В последствие същите са спрени. Застрахователя е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и са му представени всички документи освен
свидетелство за регистрация част ІІ. При ответника е образувана щета, като
същия е приел, че стойността на автомобила е 163 321 лева, което е
действителната му стойност към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователя обаче е изплатил на лизингодателя А.Л.Б.АД само сумата
от 81 660.50 лева, която е половината от стойността на автомобила.
Застрахователя се е позовал на т.57 вр.чл.50,т7 от Общите условия, като е
приспаднал санкцията от 50 % предвидена в тези разпоредби, предвид оставения
документ на автомобила в него. Ищецът твърди, че след получаване на частта от
обезщетението лизингодателя му е прехвърли правата по застраховката за
останалата част от стойността на автомобила на 05.02.2008г. Твърди, че така определениата от
застрахователя санкция е завишена и така приетото съпричиняване представлява
твърде висок процент от стойността на автомобила. Оставянето на документите и
ключа в автомобила, съгласно съдебната практика не е основание за отказ от
изплащане на обезщетение, а само основание същото да се намали с обичаен
процент, като при откраднато МПС с оставен документ практиката е приела 20 %
санкция. Твърди, че с кражбата фирмата е претърпяла вреди и същите следва да се
възмезздят от застрахователя, поради което след приспадане санкция от 20 % за
съпричиняване, от общата стойност на автомобила остава да му се дължи сумата от
48 990 лв.-
Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 48 990.80 лв., в едно със законната лихва от датата
2.11.2017г. и до окончателното плащане.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковата
молба.. Твърди, че след като при образуаната щета не е представен малкия талон
на откраднатия лек автомобил, то са изпълнени предпоставките на предвидените в
т..57 намаления на размера на обезщетението, поради неизпълнение от страна на
застрахования, съответно ползващия лизингополучател задължения посочени в в
т.50.7 от ОУ .
СГС, като взе в предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното :
По делото няма спор за
факти и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е
получил от лизингодателя останалите права по застрахователата полица и е
легитимиран да предяви иска – уведомление вх.№ 200 – 00 – 701/ 12.02.2018г.
Не се спори, че
ищцовата фирма е лизингополучател на откраднатия автомобил, нито за настъпилото
застрахователно събитие, това че за същото своевременно са уведомени органите
на МВР и застрахователя, като при последния е образувана щета. Видно от
Постаонвление за спиране на наказателно производсво на СРП от 10.10.2017г.
образуваното на 03.08.3027г. производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.346,ал.1 от НК е
спряно.Не се спори, че свидетелство за регистрация част ІІ не е предадено от
ищеца на ответника по застрахователната преписка и същото е било оставено в
лекия автомобил съответно е взето при отнемането на автомобила.
Няма спор за
стойността на автомобила определен от застрахователя по щетата и че половината
от неговата стойност е изплатено като обезщетение на лизингодателя, а другата
част е отказана, именно поради непредставеня на свидетелството за регистрация
част ІІ и оставянето му в автомобила.
По делото е приета
автотехническа експертиза, като експерта проучвайки обще условия на шест
застрахователни дружества е посочило, че в повечето от тях се предвижда при
такава хипотеза – оставени документи в откраднат автомобил намаляване на обезщетението
с 50 % , като едно дружество предвижда намаляване с 30 % , а едно предвижда
изцяло неплащане или намаляване размера на обезщетението .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи : Между отетникът и собственикът на отнетия лек автомобилмарка Мерцедес бенц е била налице сключена
имуществена застраховка Каско на МПС. Настъпило е застрахователно събитие и
застрахователя е изплатил застрахователно обезщетение, като спорен е неговия
размер. Ищецът, като получил правата по
застраховката от лизингодателя за неизплатената част от стойността на
автомобила, който е предмет на договора за лизинг и на застрахователното
събитие е легитимиран да предяви иска. Застрахователя е изплатил обезщетение на
лизингодателя, но същото не покрива пълната стойност на вредата – стойността на
отнетия автомобил, а 50 % от него. Съдът намира, че застрахователя е в правото
си да изплати обезщетение в размер по-нисък от стойността на откраднатия
автомобил, тъй като лизингополучателя, ищец по спора и ползващ автомобила не е
изпълнил едно от своите задължения предвидени в ОУ – чл.50,т.7 да не оставя
документи в автомобила. В конкретния случай в същия се е намирала втората част
от свидетелството за регистрация / малък талон/. Общите условия стават част от
застрахователния договор и ищецът не спори, че ги е приел, чрез тях – т.57
следва изрично да се приеме, като част от договора, страните са договорили, че
при неспазване на конкретно това задължение за оставяне на документи
обезщетението се намалява, като за това е предиден твърд размер 50 % от застрахователно обезщетение. Това е изрична договорка между страните и
съдът намира, че няма основание за нейното тълкуване или изменение. В
практиката на ВКС цитирана с исковата молба Решение№ 2011 / 2012г. по т.д.
1029/2011г., ІІ отд. на ВКС се приема, че не може да е налице пълен отказ от
изплащане на обезщетение в тази хипотеза
и следва да се преценява, доколко едно такова неизпълнение на
задължението би съдействало за настъпване на застрахователното събитие. В
конкертния случай застрахователя е предвидил изрично размера, с който би
намалил обезщетението в тази хипотеза . Същата
не е в някакви граници, а твърд процент приспадащ се от общия размер на
обезщетението. Действиетлността на тази уговорка на ОУ не се оспорва, а и съдът
не намира, че се касае за прекомерен размер. Касае се за скъпа и луксозна кола,
оставена в двор, макар и с бариера и камери т.е.възможен обект на нездрав интерес и лесен достъп. С
документи автомобила по-лесно може да бъде придвижен и укрит, макар и самото
оставяне на документа в него да не е установено да е способствало за настъпване
на застрахователното събитие. . При така направените изводи съдът намира, че след като застрахователя е изплатил обезщетение,
съобразно уговореното с общите условия, то искът както за главницата, така и за лихвите,
за разликата от 50 до 20 % от общата пазарна стойност на автомобила се явява изцяло неоснователен и като такъв
следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на
спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответникът направините
разноски съобразно приложен списък вв размер на 3 199.66 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е
Ш И
:
| ОТХВЪРЛЯ искът предявен
от „Е. - 2003“ ЕИК ********, гр.София, бул.****№ ****, офис
5 срещу З.“А.Б.“*** за заплащане на сумата от 48 990.80 лева, представляваща
твърдяна неиздължената част от обезщетението за кражба на лек автомобил,, както
и за законната лихва от 02.11.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Е. - 2003“
ЕИК********да заплати на „Е. - 2003“
ЕИК ********, гр.София, бул.****№ ****, офис 5 да заплати на З.“А.Б.“*** от 3 199.66 лв. /
три хиляди сто деветдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок пред САС от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: