Решение по дело №2655/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 554
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 11 юли 2020 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20194110102655
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№......

 

гр.В.Търново, 22.06.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2655 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск за постановяване със съдебно решение на мерки относно упражняване на родителски права, режим на лични отношения с детето, издръжка, с правно основание чл.127 ал.2 от СК.

           В исковата молба ищецът Г.И.С. излага твърдения, че от съвместното му съжителство с ответницата А.И.Б. са родени децата Г Г С, родена на ***г. и А Г С., роден на ***г.  Ищецът твърди, че с ответницата са разделени от м.юли 2019г., като децата живеят при бащата. Ищецът заявява, че ответницата изоставила децата и той се грижи за отглеждането им. Твърди, че ответницата употребява големи количества алкохол.  Ищецът желае той да продължи да упражнява родителските права по отношение на децата. Отправя искане съдът да представи на него упражняването на родителските права по отношение на децата Г и А, да определи местоживеене на децата на неговия адрес, да определи за майката режим на лични отношения, посочен в исковата молба, както и да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на по 140лв. за всяко от двете деца.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба, но ответникът А.И.Б., майка на ненавършилите пълнолетие деца Г С и А С. в подадена от нея искова молба, по която е било образувано гр. д. № 3550/2019 г., присъединено към настоящото производство, отправя искане родителските права по отношение на децата да бъдат предоставени на нея, като бъде определено местоживеенето на децата при нея, съдът да определи режим на лични контакти на бащата с децата посочен в молбата й, както и да осъди бащата на децата да заплаща издръжка за децата по 140 лв. месечно за всяко от двете деца. В молбата излага обстоятелства относно съвместното съжителство на страните по делото, по време на което са се родили децата Г и А, като се сочи, че страните са живели в жилище, собственост на майката на ищеца. А.Б. твърди, че докато живеели заедно с бащата на децата, тя изцяло полагала грижата за децата, а бащата излизал вечер, тъй като работел като шофьор на такси и работел през нощта. Твърди, че срещу същия има постановени присъди по дела във ВТРС, както и че ищеца имал криминални регистрации. Счита, че бащата не е добър пример за децата. Излага обстоятелства относно раздялата, както и твърди, че към момента живее в с. Ш, в къща на нейна леля. Счита, че бащата отчуждава децата от нея. Заявява, че тя няма поведение, което да е вредно и опасно за децата, с което обуславя и искането си за получаване на родителски права по отношение на тях. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът и ответницата са родители на децата Г Г С, родена на ***г. и А Г С., роден на ***г. Родителите нямат сключен граждански брак.

Видно от представеното по делото удостоверение №****. издадено от ****детето Г С е ученичка във ІІ клас, за учебната 2019г.-2020г.

От представеното по делото удостоверение, издадено от „П***” АД гр.****, се установява, че ответницата А.Б. работи на длъжност „работник сладкарско производство” при средно брутно трудово възнаграждение около 1000лв. месечно.

По делото е представено удостоверение от 28.11.2019г. издадено от НОИ ТД на НАП ****относно получени от ответницата социални помощи по чл.54б ал.1 от КСО, за периода м.ноември 2018г.-м.юни 2019г., общо 3 183лв. за този период.

Видно от удостоверение, издадено от ДГ „З”****, детето А С. посещава детската градина.

По делото е представено допълнително споразумение към трудов договор №902/18.02.2019г., издадено от *****, видно от което ищецът е бил назначен на длъжност екитировач, при основно месечно възнаграждение 1163,69лв. Представено е удостоверение за получаваните от ищеца доходи от трудово възнаграждение, за периода м.02.2019г.-м.07.2019г. в размер на средно 1500лв.

По делото е представен трудов договор от 08.01.2020г. сключен между „С”ЕООД в качеството работодател и ищеца Г.С. в качеството работник относно назначаване на ищеца на длъжност „работник, товаро-разтоварна дейност”, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610лв.

От представеното по делото писмо от ВТРП относно изисканата информация за преписки срещу ищеца, се установява, че във ВТРП са били образувани четири преписки, като една е приключила с отказ да се образува досъдебно производство.

Видно от изисканата от „Бюро съдимост” при ВТРС справка за съдимост на ищеца Г.С., същият е осъждан за престъпления, посочени в справката, като за осъждането  по****. е настъпила реабилитация по чл.86 ал.1 т.1 от НК. По****. по описа на ГОРС, с влязло в сила споразумение ищецът е осъден за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, а по****. ищецът е осъден на наказание пробация за престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 от НК.

По делото е представена жалба от 10.01.2020г. ,подадена от ответницата до ВТРП срещу ищеца относно неизпълнение на постановени по настоящото производство привременни мерки.

Видно от писмо от ОД на МВР В.Търново от 27.01.2020г., за периода 01.01.2010г. до датата на справката срещу ищеца няма входирани преписки в ОД на МВР, като през 2017г е било образувано ЗМ 137/2017г  за престъпление по чл.343В ал.3 от НК.

От социалния доклад, изготвен от ДСП В.Търново, приет по делото, се установява, че към момента основните грижи за децата се полагат от техния баща, като е констатирано, че потребностите на децата са задоволени адекватно, предвид възрастта им в семейната среда на бащата, където не са установени рискови фактори за развитието на децата. Социалните работници са установили, че и двамата родители проявяват загриженост и отговорно отношение спрямо малолетните деца. Заключението на социалните работници е, че в интерес на децата е да контактуват и с двамата си родители.

В допълнителния социален доклад се сочи, че майката на децата обитава жилище в с.Ш, собственост на нейната леля, което представлява втори етаж от къща. Посочено е, че жилището разполага с нормални условия за отглеждане на децата, като има възможност за обособяване на спалнята в детска стая.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С М К, С Г Т, А М А, Л Н Ч, В Е КИ., А К С, М. К И. и А А Б. Свидетелят К, разпитан каза, че според него ищецът се грижи добре за децата, с помощта на майка си. Свидетелят заяви, че децата се отглеждат при добри материални условия и не са лишени от нищо. Свидетелят Т заяви, че преди да се разделят родителите се грижили заедно за децата, като след раздялата им, децата живеят при ищеца, който според свидетеля се грижи добре за тях, води ги на детска градина и училище. Свидетелят каза, че не му е известно ищецът Г. да играе хазартни игри. Свидетелят А заяви, че познава страните по делото от 2011г. Свидетелят каза, че докато живеели заедно страните имали пререкания, най-вече поради липса на финансови средства. Свидетелят заяви, че ответницата, която е негова братовчедка, полага грижите за децата, докато страните по делото живеели заедно, както и  поемала заплащането на разходите по домакинството. Според свидетеля децата са много привързани към майката, като бащата не й е помагал при отглеждането им, докато живеели заедно. Свидетелят каза, че страните се разделили, като ответницата му казала, че ищецът я ударил. Тя напуснала жилището. Свидетелят каза, че в момента ответницата А. живее в къща в с.Ш, собственост на неговата майка, като е направила ремонт в жилището. Свидетелят каза, че ответницата правила опити да се срещне с децата си, но ищецът ги възпрепятствал. Свидетелят каза, че ответницата понастоящем си има партньор, с който живее, както и че може да разчита на помощ от роднини, при отглеждане на децата. Свидетеля каза, че не е виждал децата след раздялата на родителите им и няма впечатления за тях към момента. Свидетелката Ч, разпитана каза, че докато живеели заедно страните по делото, А. се грижела за домакинството. Според свидетелката А. е прекрасна майка и децата не били лишавани от нищо. Според свидетелката не е имало напрежение между децата и майката. Свидетелката каза, че детето Г имало и много силна връзка с баща си. Свидетелката В К, разпитана каза, че децата се чувстват много добре при баща си, привързани са към него и към баба си по бащина линия. Свидетелката каза, че преди да се разделят страните е виждала детето Г да плаче от това, че майка й я обидила. Свидетелката каза, че децата искат да останат при баща си. Свидетелката присъствала в дома на ищеца в момент, когато майката дошла да види децата, но те не поискали да отидат при нея. Свидетелката А С, майка на ищеца, разпитана каза, че докато живеели заедно страните по делото се грижели за децата си и осигурявали прехраната на семейството си, като тя ги подпомагала. След раздялата на родителите децата останали при бащата, като свидетелката живее в жилище над това, обитавано от децата и баща им и подпомага последния в грижите по децата. Свидетелката каза, че ответницата имала връзка с друг мъж и се изнесла от жилището, в което живеела с ищеца и децата. Свидетелката каза, че децата не искали да ходят при майка си. Свидетелката М.И., педагог в детска градина „***” каза, че познава децата Г и А и техните родители. Преди раздялата на родителите майката основно водела и вземала детето А от детска градина, проявявала интерес към живота и обучението на детето в детската градина. Свидетелката присъствала на среща между детето и майката, състояла се след раздялата на родителите, когато майката посетила детето в детската градина. Детето се зарадвало да я види и я прегърнало. Свидетелката каза, че бащата също проявявал заинтересованост. Детето било спокойно, добре облечено и свидетелката не забелязала нищо негативно в поведението му. Свидетелката Б разпитана каза, че познава страните по делото от около 11 години. Децата били много добре обгрижвани, като докато страните живеели заедно, основно ответницата се грижела за децата. Свидетелката каза, че към момента А. и споделяла, че иска децата да са при нея, но чувства, че има отчуждение на децата от нея. Свидетелката каза, че от нейна позната научила, че бабата говори негативно за майката на децата. Свидетелката каза, че ответницата понастоящем живее в с.Ш и може да осигури необходимите условия на децата си.

Съгласно разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето, в открито съдебно заседание беше изслушано в присъствие на социален работник детето Г Г С. Детето подробно разказа за живота си преди и след раздялата на родителите му. Детето каза, че преди майка му да си тръгне от дома им, живеели добре, цялото семейство, ходели на разходка. Понякога се случвало майката да удари нея или брат й, когато не слушали. Когато правели „бели”, бащата  им се карал. Детето заяви своето желание да остане да живее при баща си, който се грижел добре за тях. Детето каза, че се притеснява, че ако отидат да живеят при майка си в с.Ш, ще закъсняват за училище, както и се притеснява от „чуждите хора”, които живеят при майката. Притеснява се, че ще се отделят от приятелите си. Детето каза, че повече споделя с баща си, отколкото с майка си. Детето каза, че се страхува да отиде да се срещне с майка си, защото ако отидат при нея, може да не ги пусне да се върнат при баща им. Детето каза, че баща им ги питал дали искат да виждат майка си и двамата с братчето отговорили, че не искат. Детето заяви, че вкъщи се чувства спокойно.

По делото е допусната съдебно-психологическа експертиза, от заключението на която се установява, че при двете деца се констатира вътрешно напрежение, изразяващо се в гняв, безпокойство, обърканост, като децата преживяват психическо страдание вследствие на нарушените взаимоотношения с майката. В представите на двете деца майката и бащата са важни фигури и децата имат общи преживявания с двамата родители, привързани са към двамата и е налице положително емоционално отношение на децата към двамата родители.Вещото лице е заключило, че при двете деца е налице родителско отчуждение по отношение на майката, по-силно изразено при по-голямото дете.

С определение от 07.10.2019г. по делото са постановени привременни мерки до приключване на настоящото производство с влязло в сила съдебно решение, като упражняването на родителските права по отношение на децата Г и А е предоставено на техния баща и е определен режим на лични отношения на майката с децата.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е допустим, а разгледан по същество е основателен. С цитираната разпоредба се цели съдебна намеса, съставляваща съдебна администрация на граждански отношения, за да се преодолеят разногласията между родителите, които не са брак и живеят разделени относно упражняването на родителските права, при кого да живее детето, относно личните отношения между родителите и детето и издръжката на детето. Тези въпроси съдът решава след като прецени всички обстоятелства с оглед интереса на детето, като възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможностите за помощ от трети лица-близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности.

От събраните в настоящото производство доказателства се установи по безспорен начин, че страните по делото, от чието фактическо съжителство са родени децата Г, на 9г. и А, на 4г., от август 2019г. не живеят заедно. От събраните  гласни доказателства се установи, че отношенията между родителите са били влошени,  стигнало се е до тяхната раздяла, като ответницата напуснала жилището в гр.****, в което живеели с ищеца и двете им деца. Установи се, че децата останали да живеят при баща си, който е поел грижата за децата с помощта на своята майка. Установи се, че ответницата е правила опити да се среща с децата си, но същите отказват тези контакти. В настоящото производството и двамата родители заявяват претенции за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на децата Г и А. Съдът, предвид събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, приема, че и двамата родители притежават  родителски качества и изразяват желание да поемат родителска отговорност. От показанията на разпитаните свидетели С Т, Л Ч, А С се установява, че докато са живеели заедно и двамата родители са се грижели за децата си. И двамата родители са се старали да осигурят необходимото на децата си, като освен храна, дрехи, играчки и др., са се старали да им отделят внимание. В грижите по отглеждането на децата страните били подпомагани от майката на ищеца, която живее в жилище над това, обитавано от страните. Видно от изложеното в социалния доклад, изготвен по делото, и двамата родители проявяват загриженост и отговорност към децата си. Това се установява и от показанията на разпитаната свидетелка М.И-учител в детската градина, която се посещава от детето А, а преди това и от детето Г. Тази свидетелка познава децата и видно от нейните показания от страна на двамата родители е проявяван интерес към живота на децата в детската градина и тяхното обучение. Безспорно, между родителите е имало разногласия и проблеми, което се установи от разпитаните свидетели, но тези проблеми са били предимно в отношенията помежду им, а не разногласия относно отглеждането и възпитанието на децата. Несъмнено обаче, влошените отношения и напрежението между родителите е рефлектирало върху децата, което се установява от заключението на съдебно-психологическата експертиза. Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност намира, че всеки от двамата родители притежава родителски капацитет да полага грижи за децата си, като  упражнява родителските права спрямо тях. Двамата родители работят, получават доходи  и всеки от тях би могъл да задоволява потребностите на децата. По отношение на жилищните нужди, установи се от разпитаните свидетели и от проучването извършено от ДСП*****, че майката на децата понастоящем живее в друго населено място-с.Ш, в жилище, собственост на своята леля, но в жилището е направен ремонт и социалните работници са констатирали, че има необходимите условия за живот на децата. Видно от социалния доклад и от показанията на разпитаните свидетели, в жилището, обитавано от децата и бащата, което се намира в гр.*****, също има необходимите условия за отглеждането на децата, като това е жилището, в което децата са живели преди раздялата на родителите си. Предвид доказателствата и воден от интереса на децата, съдът намира, че към момента по-подходящо е  упражняването на родителските права по отношение на децата  да бъде предоставено на техния баща-Г.С., като съображенията за това са следните: След фактическата раздяла на родителите децата са останали да живеят при бащата, който полага за тях адекватни грижи, подпомаган от своята майка. Стигнало се е до прекъсване на връзката на децата с тяхната майка и това е довело до отчуждаването им. Към момента децата, видно от казаното от детето Г и от събраните гласни доказателства, заключение на съдебно-психологическа експертиза, не желаят да живеят при своята майка, нещо повече отказват контакт с нея, като това по-голямото дете обяснява със страх да не бъдат отделени от средата, която имат понастоящем. От друга страна, видно от изложеното в социалния доклад, между децата и бащата е налице силна емоционална връзка, децата са привързани към него. Ответникът се грижи добре за децата. Това се установява от показанията на свидетелите К, Т, К и М.И, както и от социалния доклад по делото, където е посочено, че за децата се полагат дори грижи и се задоволяват техните потребности. Съдът кредитира събраните гласни доказателства, тъй като същите кореспондират с изложеното в социалния доклад. По делото бяха събрани писмени доказателства относно осъждания на ищеца, които обаче сами по себе си не означават, че същият не е добър родител и не може да се грижи за децата си. Освен това социалните работници, при направеното проучване не са констатирали рискове за децата в средата,  в която живеят, а именно в семейната среда на бащата. Съдът намира, че в интерес на децата е да бъде запазено понастоящем установеното към момента фактическо положение относно тяхното местоживеене, доколкото ако бъдат предоставени за упражняване родителските права на майката, това означава веднага да се промени местоживеенето на децата и би довело до по-голям стрес за децата, защото от една страна е нарушена връзката с този родител, а то друга, би се наложило преместването на децата в друго населено място, което ще ги отдалечи от сегашната им среда-училище, детска градина, приятели и това би се отразило негативно на психологическото им състояние  и засилило вътрешното им напрежение и страх от неизвестното. Децата се чувстват добре в средата, в която живеят, заобиколени от баща си и баба си, които се грижат за тях,  но основания проблем е, че следва да бъде възстановена връзката им с майката, което обаче съдът намира, че следва да стане постепенно, като се преодолее отчуждението към този родител, със съдействието на останалите близки и другия родител, за да бъдат възобновени отношенията на децата с тяхната майка. С оглед всичко изложено, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на децата Г и А следва да бъде предоставено на бащата Г.И.С., който да продължи да полага грижи по отглеждане и възпитание на децата в позната им среда, като бъде определено местоживеенето на децата да е на адреса на техния баща*********.

С оглед изискванията на разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК следва да се определи подходящ режим на лични отношения между децата и другия родител. Съдът намира, че за децата е важно в емоционален аспект и с оглед тяхното развитие да контактуват с майката. По отношение на режима на лични отношения с майката, с оглед защита интересите на децата Г и А и с цел преодоляването на възникналия конфликт във връзката родител-дете с майката, който създава емоционален и психологически дискомфорт и напрежение у децата, режимът на лични отношения следва да  осигури постепенно възстановяване на прекъсната връзка с майката. На майката следва да се определи режим на лични отношения осигуряващ възможност за трансформиране на нарушената връзка в нормално функционираща такава и създаване на хармонична емоционална среда за децата, в която и двамата родители да имат активна роля в живота им, както и достатъчно време същата да общува с децата си. Съдът, като взе предвид обстоятелството, че по време на производството майката на практика не осъществяваше определените с привременните мерки контакти с децата, поради това, че същите отказваха тези срещи, намира, че за да се направи опит за преодоляване на това състояние и да се стигне до реално осъществяване на контакти, при които децата да се чувстват спокойни, то режима на лични отношения следва в началото/през първия месеца/ да се осъществява в присъствие на бащата.  Съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения на майката А.Б. с децата Г и А, а именно: първата и третата събота през първия месец, считано от влизане в сила на съдебното решение, за времето от 10.00ч до 18.00ч, като срещите се осъществяват в присъствие на бащата; първата и третата събота и неделя през втория  месец, считано от влизане в сила на съдебното решение, за времето от 10.00ч до 18.00ч в събота и от 10.00ч до 18.00ч в неделя, без преспиване; след горепосочения период, режимът на лични отношения да бъде следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00ч в събота до 18.00ч в неделя, с преспиване при майката, половината от официалните празнични дни за страната, половината от зимната и пролетната ваканции на децата, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Съгласно изискванията на чл.127, ал.2, вр. с чл.142 и чл.143 от СК следва да бъде определена месечна издръжка за децата Г и А, която майката  да заплаща. 

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК  родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съдът, при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да осигурява такава. В конкретния случай, по делото се установи, че ответницата работи и получава доходи около 1000лв. месечно. Ищецът също работи по трудов договор, като получава около минималната работна заплата. От една страна, съобразявайки нуждите на децата Г и А, предвид възрастта им, нуждата от средства за храна, подходяща за възрастта им, облекло,  играчки, учебни пособия  и др. и от друга страна отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, съдът намира, че  ответницата, като майка на децата Г и А няма да бъде затруднена да заплаща претендираната издръжка, която е в минимален размер, а именно: за периода от подаване на исковата молба/29.08.2019г./ до 31.12.2019г.-в размер на по 140лв. месечно за всяко от двете деца, а в размер на по 152,50лв. месечно за всяко от двете деца Г и А, за периода от 01.01.2020г. до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й.

На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

Ищецът не е  претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Ответницата  е претендирала присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва да се присъждат разноски в нейна полза.

Върху присъдената издръжка следва да бъде определена държавна такса в размер на 439,20лв. , която на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се заплати от ответницата в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетните деца Г Г С с ЕГН **********, родена на ***г. и А Г С. с ЕГН **********, роден на ***г. на бащата Г.И.С. с ЕГН **********, с адрес ***.

 

 ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Г Г С с ЕГН **********, родена на ***г. и А Г С. с ЕГН **********, роден на ***г. на адреса на техния баща Г.И.С. с ЕГН **********,***.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката А.И.Б. с ЕГН ********** с децата Г Г С с ЕГН ********** и А Г С. с ЕГН **********,  както следва: първата и третата събота през първия месец, считано от влизане в сила на съдебното решение, за времето от 10.00ч до 18.00ч, като срещите се осъществяват в присъствие на бащата на децата; първата и третата събота и неделя през втория  месец, считано от влизане в сила на съдебното решение, за времето от 10.00ч до 18.00ч в събота и от 10.00ч до 18.00ч в неделя, без преспиване; след горепосочения период, режимът на лични оттошения да бъде  следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00ч в събота до 18.00ч в неделя, с преспиване при майката, половината от официалните празнични дни за страната, половината от зимната и пролетната ваканции на децата, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

 

ОСЪЖДА А.И.Б. с ЕГН **********, с адрес ***.Търново ДА ЗАПЛАЩА на малолетните си деца Г Г С с ЕГН ********** и А Г С. с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Г.И.С. с ЕГН **********, с адрес ***  месечна издръжка за децата Г и А в размер на по 140лв./сто и четиридесет лева/ месечно, за периода считано от подаване на исковата молба/29.08.2019г./ до 31.12.2019г. и месечна издръжка за децата в размер на по 152,50лв./сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, за всяко от двете деца Г и А, считано от 01.01.2020г до  настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на определената издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. 

 

 ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

 

ОСЪЖДА А.И.Б. с ЕГН **********, с адрес ***.Търново  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата в размер на 439,20лв./четиристотин тридесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху определената издръжка, както и сумата 5 лв./пет лева/ за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: